№ 628
гр. София, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20211100509133 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20115592 от 13.05.2021 г. по гр.д. № 20242/2020 г. на Софийски
районен съд, II Гражданско отделение, 168 състав, са отхвърлени предявените от М. Г. Д.,
ЕГН **********, против „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК *******, искове с правна квалификация чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ – за признаване за незаконно уволнението, извършено със заповед №
77/11.02.2020 г. на работодателя и неговата отмяна; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за
възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност; чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – за
заплащане на сумата от 6334,40 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в
резултат от незаконното уволнение за периода 14.02.2020 г. до 14.10.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата и иск по чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 КТ – за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
1550,00 лв., представляваща обезщетение при дисциплинарно уволнение, като
неоснователни, и е осъден ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски.
Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца
М. Г. Д., чрез процесуалния му представител адв. Р.Б., в която са изложени съображения за
неговата неправилност. Твърди се, че първоинстанционният съд не е изпълнил
задълженията си да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди
всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните,
относими към правния спор, като в тази връзка се позовава на съдебна практика на ВКС. По
1
същество се сочи, че работодателят не е оценил писмените обяснения, дадени в срока по чл.
193, ал. 1 КТ от ищеца, както и че не е съобразена нормата на чл. 189, ал. 1 КТ, като не са
взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на ищеца. Твърди се, че до този моментът служителят ищец не бил наказван
дисциплинарно, като предвид факта, че твърдените в заповедта за уволнение пропуски не
били извършени виновно, видно от писмените обяснения на служителя, както и че за
работодателя не са последвали материални или други щети, а установените при проверките
неточности /недостиг/ са възстановени, след като причината за този недостиг била посочена
от самия ищец, наложеното дисциплинарно наказание уволнение било прекомерно тежко.
Не били съобразени писмените обяснения на служителя, поради което работодателят
достигнал до необосновани изводи за лично облагодетелстване и присвояване от страна на
служителя, за умишлена злоупотреба. На служителя били поискани обяснения за
„установена липса на парични средства“, като се посочат причините за тази липса, а за други
нарушения не му били искани обяснения. В случая липса нямало, защото в обясненията си
служителят посочил причината за този недостиг и възстановил сумата преди издаване на
заповедта за уволнение. По второто искане за обяснение служителят отново бил посочил
причината за констатирана липса. Въпросната липса била възстановена доброволно от
служителя. В тази връзка се отправя искане съм съда да съобрази чл. 189, ал. 1 КТ и като
приеме, че наложеното наказание не съответства на извършеното нарушение, доколкото
служителят добросъвестно е признал грешките си, и от поведението му е видно, че не сочи
причини извън себе си, а сам поема вината за тези неотчетности, собственоръчно е признал в
писмените си обяснения, че това се дължи на негова грешка. На следващо място се сочи, че
на служителя били поискани обяснения само по отношение на констатираната липса, а в
заповедта за уволнение като основание работодателят е посочил чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ
/системни нарушения на трудовата дисциплина/, т. 4 /злоупотреба с доверието на
работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения/, и т. 7 /други тежки
нарушения на трудовата дисциплина/, то следвало да се приеме, че доколкото не са искани
обяснения за такива нарушения, наказанието за тях е незаконосъобразно. На следващо място
се сочи, че не е налице признака „системност“ по отношение на извършените нарушения,
тъй като били констатирани не три, а две липси – системност имало в случаите, когато са
извършени поне три нарушения на трудовата дисциплина. Предвид факта, че на служителя
били искани обяснения само за констатираните липси, а не и за злоупотреба с доверието на
работодателя, не били изпълнени изискванията на чл. 193 КТ. По тези съображения
въззивникът прави искане първоинстанционното решение да бъде отменено и предявените
искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от „А1
Б.“ ЕАД, чрез процесуалния представител юрк. Я.З., с който същата се оспорва. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
В откритото съдебно заседание, проведено на 22.10.2021 г., от въззивния съд бяха
дадени указания за отстраняване на констатирана нередовност на исковата молба – въпреки
2
заявения петитум за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
1550 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за
един месец по чл. 221, ал. 2 КТ, в обстоятелствената част не са посочени съответни
обстоятелства по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, на които ищецът основава предявения иск, нито е
обоснован правният му интерес от предявяването му, нито е посочено дали ищецът оспорва
дължимостта на сумата на конкретно основание или твърди, че не я дължи на никакво
основание. След отстраняване на констатираната нередовност и направено изявление за
оттегляне по реда на чл. 232 ГПК на отрицателния установителен иск от процесуалния
представител на ищеца, изрично упълномощен за извършване на това действие, с
определение, постановено в откритото съдебно заседание, е обезсилено
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 124 от ГПК, във
вр. с чл. 221, ал. 2 от КТ, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1550 лв., представляваща обезщетение
при дисциплинарно уволнение, и делото е прекратено в тази част. Определението от
22.10.2021 г. като необжалвано е влязло в сила.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество то е правилно, поради
което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и възражения на
страните, въззивният съд намира следното:
По делото с доклада по чл. 146 ГПК на първоинстанционния съд е отделен като
безспорен фактът, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение по
силата на сключен трудов договор от 9.10.2015 г., както и фактът, че същото е прекратено
със заповед № 77 от 11.02.2020 г. на работодателя. Първоначално ищецът е заемал
длъжността „търговски консултант“, дирекция „Директни продажби“, като видно от
длъжностна характеристика, утвърдена на 31.10.2018 г. и връчена на служителя ищец на
17.04.2019 г., впоследствие ищецът е изпълнявал длъжността „мениджър магазин“, за което
обстоятелство страните не спорят.
С процесната заповед на ищеца е наложено наказание дисциплинарно уволнение за
нарушения, изброени в два пункта: 1. При проведена на дата 22.01.2020 г. парична
инвентаризация на основание Заповед № 103/22.01.2020 г. в поверения на М.Д. в качеството
му на мениджър магазин „А1 магазин София, Дружба *******“ е установена липса на
парични средства от касата в размер на 5324,56 лв. и разлика от неуредени актове за
дефицит в размер на 29,81 лв. Във връзка с установената липса е извършена допълнителна
проверка на оборотите и инкасираните суми в търговския обект, при която е установено, че
за периода 1.01.2020 г. – 20.01.2020 г. в „А1 магазин София, Дружба *******“ регулярно
остава крайно салдо в пъти по-голямо от оборота, реализиран сред предаване на инкасото, в
противоречие с инструкцията за работа с Касиер и установените правила за инкасиране в
търговските обекти на „А1 Б.“. Детайли относно дневния оборот, инкасираните суми и
крайното салдо за посочения период са посочени като налични в Приложение № 1,
неразделна част към заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. 2. На дата 3.02.2020
г. при проведена парична инвентаризация на основание Заповед № 170 от 3.02.2020 г. в „А1
магазин София, Дружба *******“ отново е установена липса в размер на 2511,89 лв.,
представляваща дефицит на парични средства в касата в размер на 53,98 лв. и неуреден акт
за дефицит в размер на 2457,91 лв.
Във въззивното производство са наведени следните доводи за неправилност на
3
първоинстанционното решение и съответно за незаконност на уволнението: неспазване на
процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ; налагане на дисциплинарно наказание, несъразмерно
тежко с оглед извършените нарушения, в нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ; неправилна
квалификация на извършените от служителя нарушения от страна на работодателя.
Относно процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, въззивният съд намира следното:
Работодателят е изискал писмени обяснения от служителя на основание чл. 193, ал.
1 КТ с искане на писмени обяснения изх. № 805 от 29.01.2020 г., към което неразделна част
е Приложение № 1, съдържащо детайли относно дневния оборот, крайното салдо и
инкасираните суми за периода 1.01.2020 – 20.01.2020 г., което искане, ведно с
приложението, е получено от служителя на 30.01.2020 г. Представено по делото е и искане
на обяснения изх. № 1283 от 10.02.2020 г., получено от служителя на 11.02.2020 г., което
касае установена на 3.02.2020 г. в търговския обект липса.
Служителят се е възползвал от правото си да даде обяснения, като по отношение на
липсата в размер на 5324,56 лв., констатирана на 22.01.2020 г., сочи, че е „вследствие на
страх“ от негова страна да остави тази сума в магазина след като видял парите предния ден
при приключване на касата. Сочи, че не бил запознат с условието, че при кражба магазинът
носи пълна отговорност. Знаел, че носи отговорност до 500 лв. и се притеснил като видял
„какъв топ пари“ остават, някой да не ги открадне през нощта, затова ги прибрал при себе си
и ги донесъл на следващия ден след ревизията. Бил втора смяна и затова сумата била
възстановена след ревизията. По повод установената при проверката разлика от неуредени
актове за дефицит в размер на 29,81 лв. служителят не е дал обяснения.
В обясненията си по второто искане от 10.02.2020 г. по повод констатирана липса в
размер на 2511,59 лв. сочи, че в един и същи ден магазинът бил получил два акта за минус
на стойност 2900 лв. и 2500 лв. Същата вечер, когато служителят оправил един от актовете
на стойност 2900 лв., оставил сумата от 2500 лв. по втория акт, като ги прибрал вързани с
ластик в сейфа и ги приготвил, за да ги оправи на следващия ден. Извинява се, че забравил
за тях, сумата седяла в сейфа на магазина до 10.02.2020 г. След обаждане от регионалния
мениджър, който поискал информация за въпросния акт, служителят се сетил, че бил
забравил да сложи втория акт в инкасионния плик на следващия ден. След разговора
разбрал, че няма как да ги сложи в плика със съответния акт, а трябвало да ги преведе по
сметка на „А1 Б.“ чрез банков превод, което и направил. По повод дефицита на парични
средства в размер на 53,98 лв. от касата, сочи, че на 3.02.2020 г. била констатирана липса в
магазина на стойност около 54 лв. Същият ден имало нов акт за излишък в размер от 40 лв.,
на следващия ден имало още един акт за излишък на стойност 2 лв., като остатъкът от
сумата в размер от 12 лв. били възстановени от служителите.
Съгласно решение № 363 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 354/2011 г. на ВКС, III г.о.,
работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е започнал процедура по ангажиране
на дисциплинарната му отговорност. Когато на работодателя станат известни обстоятелства
за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по
тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и субективните
елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по
разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията.
В случая работодателят е поискал обяснения за констатирани липси от 22.01.2020 г.
и от 3.02.2020 г. От назначена допълнителна проверка се установило, че в периода 1.01.2020
г. – 20.01.2020 г. в „А1 магазин София, Дружба *******“ регулярно остава крайно салдо, в
пъти по-голямо от оборота, реализиран след предаване на инкасото, в противоречие с
инструкцията за работа с Касиер и установените правила за инкасиране в търговските
обекти на А1 Б., като по този повод в искането за обяснения от 29.01.2020 г. се искат такива
и за констатираната практика в поверения на ищеца в качеството му на мениджър магазин
регулярно да се нарушават правилата за инкасиране на дневния оборот като при предаване
на инкасото не се предава цялата налична в обекта сума, а в главната каса, без обективни
причини, остава крайно салдо в изключително голям размер, като служителят е поканен да
поясни дали тази практика е съгласувана с негов ръководител или друго звено на
компанията, получавал ли е служителят такова нареждане, и ако да – от кого. В тази връзка
неразделна част от искането за обяснения от 29.01.2020 г. е и Приложение № 1, съдържащо
детайли относно дневния оборот, крайното салдо и инкасираните суми за периода 1.01.2020
– 20.01.2020 г., т.е. същото е доведено до знанието на ищеца още с направеното искане за
обяснения от 29.01.2020 г.
От изложеното е видно, че работодателят е изискал обяснения за всички нарушения
4
на трудовата дисциплина, описани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Служителят се е възползвал от правото си да даде такива по повод констатираните липси от
22.01.2020 г. и 3.02.2020 г., но не е дал обяснения във връзка с констатираната практика в
поверения му в качеството му на мениджър магазин регулярно да се нарушават правилата за
инкасиране на дневния оборот като при предаване на инкасото не се предава цялата налична
в обекта сума, а в главната каса, без обективни причини, остава крайно салдо в
изключително голям размер, нито е посочил дали тази практика е съгласувана с негов
ръководител или друго звено на компанията.
Във въззивната жалба се сочи, че от служителя не били поискани обяснения за
нарушенията по чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ – системни нарушения на трудовата дисциплина
и злоупотреба с доверието на работодателя. Това оплакване е неоснователно, доколкото на
служителя е предоставена възможност, съгласно чл. 193, ал. 1 КТ, да даде обяснения по
конкретните факти, които според работодателя са основание за налагане на дисциплинарно
наказание, а дадената впоследствие квалификация на нарушенията от работодателя не води
до неспазване на чл. 193, ал.1 КТ, като в тази връзка важи изложеното по-горе разрешение
от практиката на ВКС, че при искане за обяснения по повод съмнения за извършени
дисциплинарни нарушения, работодателят не е длъжен да посочи предварително правната
квалификация на нарушенията.
Във въззивната жалба се сочи, че работодателят не бил съобразил дадените от
служителя писмени обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ. Това оплакване е неоснователно,
доколкото видно и от самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание, писмените
обяснения на служителя са подробно коментирани, включително с точни цитати, като
работодателят е изложил съображения защо не ги кредитира. В случая следва да се
отбележи, че правото на служителя да даде обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ не
кореспондира със задължение на работодателя да ги кредитира като верни при всички
случаи.
Във въззивната жалба не се оспорва извършването на нарушенията, а че същите са
извършени виновно. Още с писмените си обяснения служителят по повод констатираните
липси признава, че сумите са били в негово владение – по отношение на паричните средства
в размер от 5324,56 лв. сочи, че взел същите в дома му, тъй като се притеснявал от
евентуална кражба в магазина – обяснение, което работодателят е ценил като
неправдоподобно. По отношение на липсата от 3.02.2020 г. сочи, че оставил паричните
средства в сейфа в поверения му магазин, като въпреки това същата е възстановена близо
една седмица по-късано, на 10.02.2020 г., по банков път. Така установените липси се дължат
на виновно поведение на служителя, който в противоречие с утвърдените в предприятието
работодател правила не е инкасирал надлежно въпросните суми, като по отношение на
паричните средства в размер от 5324,56 лв. признава, че е изнесъл същите от търговския
обект.
По отношение на установената практика в поверения му магазин регулярно да
остава крайно салдо, в пъти по-голямо от оборота, реализиран след предаване на инкасото,
служителят не е дал обяснения, като извършването на това нарушение в условията на
системност се установява и от Приложение № 1 към заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение.
По повод квалификацията на дисциплинарните нарушения в заповедта, важи
приетото в практиката на ВКС, че императивната норма на чл.195 ал.1 от КТ въвежда
изискване за мотивиране на заповедта за дисциплинарно наказание. Тя трябва да съдържа
данни за нарушителя, в какво се състои нарушението, датата на която е констатирано,
наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Смисълът на тази норма е
работникът или служителят да знае конкретната причина за дисциплинарното си уволнение.
Той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава
уволнението, за да може евентуално да организира съдебната си защита – в този смисъл
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 464 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1310/2009
г. на ВКС.
В настоящия случай квалификацията на нарушенията, дадена от работодателя, е
следната: по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – системни нарушения на трудовата дисциплина, във вр. с
чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ – неспазване на техническите и технологични правила; чл. 190, ал. 1, т.
4 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ; чл. 190, ал.
1, т. 7 КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина, във вр.с чл. 187, ал. 1, т. 10
КТ.
5
Съгласно решение № 117 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 1306/2011 г. на ВКС, IV г.о.,
системните нарушения на трудовата дисциплина се характеризират с това, че трябва да са
извършени в рамките на една година. Работникът или служителят трябва да е извършил три
или повече нарушения на трудовата дисциплина, за които не е налагано преди това
дисциплинарно наказание, а ако е наложено, то да не е заличено и за наказването на които
не са изтекли сроковете за осъществяване на дисциплинарната отговорност. Законодателят е
посочил тези нарушения като такива, за които може да се налага най-тежкото
дисциплинарно наказание – уволнение. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно
нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат към значително виновно
неизпълнение на трудови задължения.
В случая след проведени парични инвентаризации от 22.01.2020 г. и 3.02.2020 г. са
констатирани липси, за които се установява, че се дължат на виновно поведение на
служителя, макар и същите да са възстановени от него след изрично искане на работодателя.
Освен това е посочен и период – 1.01.2020 г. до 20.01.2020 г., в рамките на който
служителят, в качеството си на мениджър, системно е нарушавал правилата за инкасиране,
установени в предприятието работодател с Инструкция за работа с касиер и MPOS – нови
принтери, с която същият е бил длъжен да се запознае, съгласно длъжностната
характеристика за изпълняваната от него длъжност „мениджър магазин“, стр. 4, където се
сочи, че служителят следва да е запознат и стриктно да спазва водещите принципи и
Правилника за вътрешната бизнес етика на „А1 Б.“ ЕАД, Кодекс на поведение на А1
Telekom Austria Group, указанията за предотвратяване на корупция и конфликт на интереси
на А1 Telekom Austria Group, установените политики, стандарти, процедури, инструкции,
както и другите вътрешни правила и изисквания, включително тези, установени чрез
електронните канали за комуникация. Съгласно въпросната Инструкция за работа с касиер и
MPOS – нови принтери, раздел I „Изготвяне на инкасо – ценна пратка“, когато инкасото се
предава по време на работния ден, сумите се събират половин час преди посочения час за
инкасиране от отговорник инкасо. Сумите се изпращат системно от малките каси през
връщане на сума на главен касиер или затваряне на каса и се предават физически на
отговорник за деня за инкасо. Отговорникът за инкасо преброява физически парите,
получени от касите, и ги потвърждава системно чрез потвърждаване на получени суми от
касиер преди изготвяне на инкасото. Ценната пратка се изготвя преди затваряне на главна
каса и преди да дойде инкасото. Отговорник за инкасо преброява общата сума по купюри –
към върнатите от касиерите пари за деня се добавя и сумата, останала като налична в
магазина от предходния ден. Отговорник за инкасо подготвя ценната пратка. В подраздел
„Инкасо – създаване на ценна пратка“ е посочено, че отговорник за инкасо опакова парите в
плика, който е въвел в касиера. Всички суми, останали от предишен ден и сумите от текущ
ден, се опаковат в един плик. От изложеното следва, че не е допустимо задържане на суми в
търговските обекти след инкасиране, като съгласно показанията на св. Г., специалист в
отдел „Предотвратяване на измами“ в дружеството работодател, дадени пред
първоинстанционния съд, в магазина не трябва да се задържат суми над 20% от оборота за
деня, като по преценка на мениджъра на магазина за предаване на сумите може да бъде
извикано повторно инкасо. От приложение № 1, към което заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание препраща, и което е доведено до знанието на служителя с искане
за писмени обяснения от 29.01.2020 г., е видно, че действително в посочения период от
1.01.2020 г. до 20.01.2020 г. в магазина, поверен на служителя в качеството му на мениджър,
регулярно са били нарушавани правилата за инкасиране на дневния оборот, като при
предаване на инкасото не се предавала цялата налична в обекта сума, а в главната каса, без
обективни причини, е оставало крайно салдо в голям размер. Видно от длъжностната
характеристика за изпълняваната от ищеца длъжност „мениджър магазин“, на служителя са
били вменени конкретни задължения във връзка със събирането, съхраняването,
разходването или отчитането на парични и материални ценности от продажбата на стоки,
услуги и продукти на компанията, като същият има качеството на материално отговорно
лице. Доколкото нарушенията на посочената инструкция, които нарушения работодателят е
квалифицирал като неспазване на техническите и технологични правила, са били
извършвани в продължение на един продължителен период от време – повече от две
седмици, както и предвид другите две нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в
посегателство над имуществото на работодателя вследствие действия на ищеца в нарушение
на утвърдените в предприятието работодател правила за инкасиране на дневния оборот,
налице е признакът системност на извършените нарушения.
В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са квалифицирани действията
6
на служителя по повод констатираните липси като злоупотреба с доверието на работодателя
по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ. Съгласно решение № 108 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 5516 / 2014 г.
на ВКС, III г.о., неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява
дисциплинарно нарушение по чл. 190, т.4 КТ – злоупотреба с доверието, оказано при
възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в
различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие
между работник и работодател. Касае се за хипотези, в които работникът, възползвайки се
от служебното си положение, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие
и злепоставящи работодателя пред трети лица – независимо от това, дали действията са
извършени при пряк умисъл с цел извличане на имотна облага. Предвид изложеното следва
да се приеме, че злоупотреба с доверието на работодателя е налице когато работникът,
възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел
извличане на имотна облага; когато, без да е извлечена имотна облага, е извършил действия,
компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя
пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено.
В случая предвид заеманата от ищеца длъжност – мениджър магазин, същият се е
ползвал с по-висока степен на доверие от страна на работодателя. Както беше отбелязано,
съгласно представената длъжностна характеристика той е бил материалноотговорно лице по
отношение на паричните и материални ценности от продажбата на стоки, услуги и продукти
на компанията. С извършване на описаните в заповедта за дисциплинарно уволнение
действия, същият е компрометирал оказаното му доверие в значителна степен. Въпреки че
сумите, чиито липси са констатирани, са били върнати, това се е случило едва след като
работодателят е разпоредил извършване на съответни проверки и след като служителят е
бил поканен да ги възстанови, което се установява както от представените писмени
доказателства, включително писмените обяснения на служителя от 11.02.2020 г., така и от
показанията на св. Г..
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че дадената от работодателя правна
квалификация на извършените нарушения е правилна. Само за пълнота следва да се
отбележи, че съгласно посоченото по-горе решение № 464 от 26.05.2010 г. по гр.д. №
1310/2009 г. на ВКС, неправилната правна квалификация, дадена от работодателя в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, не се отразява върху законността на
уволнението при доказване на осъществените от ищеца и подробно описани в заповедта
нарушения, каквото доказване в настоящия случай е налице.
По отношение на оплакванията, че при извършване на дисциплинарното уволнение
не са приложени критериите за преценка тежестта на нарушението по чл. 189, ал. 1 КТ,
въззивният съд намира следното:
Съгласно Решение № 132 от 02.11.2018 г. по гр. д. № 46/2018 г. на ВКС, III г.о., при
преценката за „тежест на нарушението” от значение е значимостта на неизпълненото
задължение като конкретно деяние, преценено с оглед трудовата функция на работника или
служителя и доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие, като се
съобразяват последиците от допуснатото нарушение и доколко те са повлияли или могат да
повлияят на дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за него могат да
настъпят неблагоприятни последици – в този смисъл вж. и решение по гр.д. № 4587/2014г.
на ВКС, ІV г.о. Тежестта на допуснатото нарушение се определя и с оглед характера на
изпълняваната работа – например когато в трудовите задължения на служителя са включени
и трудови функции по управление, ръководство и контрол, т.е. трудови функции, свързани с
по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, нарушаването им може да
обуслови преценка за по-голяма тежест на извършеното нарушение. При системните
нарушения на трудовата дисциплина по чл.190, ал. 1, т. 3 КТ също следва да се изхожда от
критериите по чл. 189 КТ. При тях, независимо от вида и тежестта на всяко отделно
нарушение, те със своята повтаряемост обективно сочат към значително виновно
неизпълнение на трудови задължения – в този смисъл вж. решение по гр.д.№ 1306/2011г. на
ВКС, ІV г.о. При установена системност на дисциплинарните нарушения, за да се съобразят
критериите по чл. 189 КТ, следва да се прецени съответствието между нарушение и
наказание на базата на всички посочени нарушения в тяхната последователност и цялост.
Следва да се съобрази дали при тази системност на нарушенията се проявява устойчивост в
неправомерното поведение на работника или служителя и дали поведението му – в крайна
сметка – не нарушава в значителна степен отношенията на доверие между служител и
работодател – в този смисъл вж. решение по гр.д. № 3149/2015г. на ВКС. В случая такава
устойчивост на неправомерното поведение на служителя е налице, поради което в
7
значителна степен се засяга и създаденото между работодателя и служителя доверие.
Предвид заеманата от ищеца длъжност „мениджър магазин“, която е ръководна такава,
поради което гласуваното му от работодателя доверие е засегнато в значителна степен от
извършване на нарушенията, както и предвид характера и броя на нарушенията и
обстоятелството, че същите са еднотипни и касаят засягане на имуществото на
работодателя, наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“ се явява съответно и не е
налице нарушение при съобразяване на критериите за определянето му по смисъла на чл.
189, ал. 1 КТ при налагането му. В случая липсата на вреда не изключва дисциплинарната
отговорност и не може да се приеме за обстоятелство, което да обуславя налагането на по-
леко дисциплинарно наказание с оглед критериите по чл. 189, ал. 1 КТ.
По изложените съображения исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от
М.Г. Д., са неоснователни, а първоинстанционното решение като правилно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора разноски се дължат на въззиваемата страна. Искане за
присъждането на юрисконсултско възнаграждение е направено с отговора на въззивната
жалба, като размера му съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във
вр. с чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ – в размер от 100 лв.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20115592 от 13.05.2021 г. по гр.д. № 20242/2020 г. на
Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 168 състав, в частта, с която са отхвърлени
като неоснователни предявените от М. Г. Д., ЕГН **********, против „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК
*******, искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване за незаконно
уволнението, извършено със заповед № 77/11.02.2020 г. на работодателя и неговата отмяна;
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност;
чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225 КТ – за заплащане на сумата от 6334,40 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода 14.02.2020 г. до 14.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА М. Г. Д., ЕГН **********, да заплати на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК *******,
сума в размер от 100 лв., представляваща съдебни разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд по
аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен искът по чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 КТ – за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 1550,00 лв., представляваща обезщетение при дисциплинарно уволнение, поради
оттегляне на този иск по реда на чл. 232 ГПК пред въззивната инстанция, като
производството в тази част е прекратено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9