Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Перник, 16.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 01.12.2016 г., VIII-ми състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Кристиан Петров
при секретаря Б.М. като разгледа гр.дело № 02082 по
описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове от З.Г. срещу ЗД “Армеец” АД за заплащане: 1) на осн. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) общата сума 2828,52 лв. – пряка претенция срещу застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за обезвреда на претърпени
имуществени вреди – направени разходи за лечение от увреждания, получени в
резултат на ПТП, настъпило на 10.08.2015 г., около 06,40 часа в гр. Перник, кръстовище
на ул. Миньор и ул. Отец Паисий, предизвикано от М.С. при управление на л.а.
“Фиат Брава”, рег. № РК 5928 ВВ, чиято гражданската отговорност е застрахована
при ответника, за което непозволено увреждане от водача има влязла в сила
присъда № 226/21.03.2016г. по нохд № 02192/2015 г. по описа на ПРС, ведно със
законната лихва върху главницата от исковата молба – 06.06.2016 г. до
окончателното й изплащане; 2) на осн. чл. 84, ал. 3, вр. чл. 86 ЗЗД общата сума
235,93 лв. – лихва за забава върху главницата, считано от датата на която са
извършени всеки от разходите до исковата молба – 06.06.2016г.
Ответникът
ЗД “Армеец” АД оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че е налице
валидна застраховка “ГО” с виновното лице за процесния автомобил, към датата на
ПТП. Твърди наличие на съпричиняване от страна на ищцата при реализиране на
процесното ПТП, като по този начин е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат, включително и поради фактори, свързани с общия физиологичен статус и
здравно състояние на ищцата, допринесли за настъпването на уврежданията.
Исковата сума от 2828,52 лв. е прекомерно завишена, тъй като не е адекватна и
съразмерна на претърпените от ищцата разходи.
Пернишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема от фактическа и
правна страна следното:
По
иска по чл. 226, ал. 1,
вр. чл. 267, ал.1, т.1 КЗ (отм.):
По делото не се
спори и се установява от представения констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 18/2015 г. (л. 14 от делото), че е съществувало облигационно
правоотношение между ответното дружество и М.С. по застраховка "гражданска
отговорност" на МПС – л.а. “Фиат Брава”, рег. № РК 5928 ВВ, сключено със
застр. полица № 11115000861633 от 07.06.2015 г. със срок на валидност на
полицата до 06.06.2016 г.
Настъпването на
застрахователното събитие и участието на водача в него е безспорно установено с
представената и влязла в сила присъда № 226/21.03.2016г. по нохд № 02192/2015
г. по описа на ПРС (приложено по настоящото дело). С присъдата М.С. е признат
за виновен в това, че на 10.08.2015 г. в гр. Перник на кръстовището на ул.
Миньор и ул. Отец Паисий при управляване на МПС – л.а. “Фиат Брава”, рег. № РК
5928 ВВ е нарушил правилата за движение – чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДвП - „Когато
преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен
светофар, водачът на пътно превозно средство е длъжен след подаване на сигнал,
който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се
намират на пешеходната пътека“, като водач на л.а. “Фиат Брава”, рег. № РК 5928
ВВ, след подаване на сигнал който му разрешава преминаването, не е пропуснал
намиращата се все още на пешеходната пътека, по която преминаването на пешеходците се регулира с
пътен светофар, пешеходка З.Й.Г., и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на същата, изразяваща се в счупване на дясна бедрена кост, което й е
причинило трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник за около
9-12 месеца, като деянието е извършено пешеходна пътека. На осн. чл. 300 ГПК влязлата
в сила присъда по нохд № 02192/2015 г. по описа на ПРС, водено срещу
застрахования по риска "ГО" на автомобилистите водач М.С., има задължителна
сила относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. В случая не е приложима разпоредбата на чл. 224, ал. 2 КЗ
(отм.), доколкото гр. иск от увредената-ищца срещу застрахования по риска
"ГО" на автомобилистите водач М.С. в наказателното производство не е
предявен, но и да бе – привличане на застрахователя от застрахования в
наказателния процес е недопустимо, поради което присъдата има действието по чл.
300 ГПК и спрямо застрахователя за посочените елементи на непозволеното
увреждане.
Съгласно чл. 267, ал.
1, т. 1 КЗ (отм. – приложим за процесния случай с оглед действието
на закона към датата на възникване на застрахователното събитие)
застрахователят по застраховка "гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица неимуществени и имуществени вреди вследствие телесно увреждане или смърт,
т.е. застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинени вреди
от деликт. По отношение на направените и претендираните от ищцата разходи за лечение, съдът счита, че представените и неоспорени от
страните писмени доказателства – епикриза № 2865/2015 г., епикриза № 2387/2015
г., епикриза № 1929/21.08.2015 г., резултати от рентгенография, фактури №№
2000003960810.08.2015 г. и касова бележка, **********/21.08.2015г и касова
бележка, **********/11.08.2015 г. и касова бележка, **********/11.08.2015 г. и
касова бележка, **********/21.08.2015г. и касова бележка и
**********/17.08.2015г. и касова бележка, лист за преглед на пациент в спешен
кабинет, удостоверяват заплатени разходи общо от 2828,52 лв., касаещи такси за
прегледи, рехабилитация и медицински услуги, транспортни услуги и закупуване на
помощно-технически средства, свързани с лечението и възстановяването на ищцата,
обусловено от инцидента с нея. Въпросните документи са издадени след
злополуката и съдържат информация за вида на предписаните и закупените
помощно-технически средства и заплатените разходи, свързани с лечението и
възстановяването на ищцата поради което следва извод за относимостта им към
настоящия правен спор, включително това се установява и от комплексната съдебно
медицинска и авто-техническа експертиза. Според комплексната експертиза
посочените разходи, приложени по делото са във връзка с лечението на
пострадалата.
Ето защо, след като въз основа на
установените чрез събраните доказателства факти, се доказва, че вследствие
причинените й травматични увреждания - счупване на дясна бедрена кост, което й
е причинило трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник за около
9-12 месеца, в резултат на противоправно поведение на застрахования по риска
"гражданска отговорност"
на автомобилистите при ответника, ищцата е направила разходи за
лечението и възстановяването си, които разходи са свързани с причиненото на ищцата
увреждане от застрахования по риска "ГО" на автомобилистите водач М.С.,
то следователно й се дължат като обезщетение за имуществени вреди в размер на
общата сума 2828.52 лв., в какъвто размер е и претенцията на ищцата, ведно със
законната лихва от исковата молба до окончателното изплащане.
По
възражението на ответника по чл. 51, ал. 2
ЗЗД:
Не са налице предпоставки за
намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД – поради
съпричиняване на резултата от страна на ищцата, от една страна поради липсата
на доказателства за съпричиняване, каквито въпреки даденото от съда указание за
разпределението на доказателствената тежест не са ангажирани от страна на
ответника, и от друга - тъй като ищцата като пешеходец е пресичала пешеходна
пътека. Поради това, че произшествието е станало на пешеходна пътека, самият
факт на настъпил удар е показателен за нарушено задължение на водача на автомобила
при приближаване към пешеходна пътека да намали скоростта или спре (Чл. 119,
ал.1 ЗДвП: "При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре"), и
съдът намира противоправността в поведението на водача на автомобила за
положително установена, от което следва, че наред с вредоносния резултат е
налице основание за приложение на презумпцията по чл. 45, ал.2 ЗЗД за вина на
водача на автомобила, доколкото ответникът не доказва изключващи вината на
водача обстоятелства.
По иска по чл. 84, ал. 3, вр. чл. 86 ЗЗД:
На основание чл. 84, ал. 3, вр чл.
86 ЗЗД като обезщетение за забава в изплащане на обезщетението за имуществени
вреди се дължи и законна лихва от момента на увреждането до исковата молба – 06.06.2016г., така както е поискано изрично от
ищеца. По силата на закона ответникът е изпаднал в забава и дължи на осн. чл.
86 ЗЗД мораторна лихва върху заплатените суми от деня на плащането без да е
необходима покана от страна на увредения (чл. 84, ал.3 ЗЗД). Отговорността на
застрахователя е ограничена в хипотезата на чл. 223, ал.2, изр. последно от КЗ
(отм.) само за присъдените в полза на застрахования лихви за забава по заведени
срещу застрахования дела от увредените лица и това ограничение не се отнася за
лихвите за забава, които се претендират в тежест на застрахователя. Ответникът
е застраховател на отговорността на делинквента, поради което застрахователят
носи отговорност за всичките причинени от него вреди при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредата. В случая лихва се претендира от деня
на плащането на всеки от разходите – 10.08.2015 г., 11.08.2015 г. 21.08.2015 г.
и насетне до предявяване на иска – 06.06.2016 г., чиито размер изчислен от съда
на осн. чл. 162 ГПК
възлиза общо на 235,93 лв., в какъвто размер е и претенцията на ищцата.
По
разноските:
Ищецът претендира и
доказва разноски общо от 850лв. – заплатено адв. възнаграждение (съгласно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед изхода на
спора му се дължат изцяло от ответника.
С оглед
изхода на спора, на ответника не се дължат разноски.
Ответникът следва да бъде осъден по
правилата на чл. 78, ал.6 ГПК да заплати дължимите държавни такси в размер общо
на 163,14 лв. (4% върху размера на всеки от уважените два кумулативно съединени
иска - чл. 72, ал. 1 ГПК, но не
по-малко от 50 лв. – чл. 1 от Тарифа за ДТ по ГПК), както и 100 лв. –
възнаграждение на вещи лица, заплатено от бюджета на съда.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА “ЗАД
Армеец” АД, ЕИК *********, гр. София, ул. Стефан Караджа № 2, да заплати на З.Й.Г.,
ЕГН ********** ***: 1) на осн. 226, ал. 1 КЗ (отм.) общата
сума 2828,52 лв. – пряка претенция срещу застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за обезвреда на претърпени имуществени вреди –
направени разходи за лечение, прегледи, рехабилитация, медицински услуги, транспортни
услуги и закупуване на помощно-технически средства от увреждания, получени в резултат на ПТП, настъпило на
10.08.2015 г., около 06,40 часа в гр. Перник, кръстовище на ул. Миньор и ул.
Отец Паисий, предизвикано от М.К.С., ЕГН ********** при управление на л.а.
“Фиат Брава”, рег. № РК 5928 ВВ, чиято гражданската отговорност е застрахована
при ответника, за което непозволено увреждане от водача има влязла в сила
присъда № 226/21.03.2016г. по нохд № 02192/2015 г. по описа на РС - Перник,
ведно със законната лихва върху главницата от исковата молба – 06.06.2016 г. до
окончателното й изплащане; 2) на осн. чл. 84, ал. 3, вр. чл. 86 ЗЗД общата сума
235,93 лв. – лихва за забава върху главницата, считано от датата на която са
извършени всеки от разходите - 10.08.2015 г., 11.08.2015 г. 21.08.2015 г., до исковата молба – 06.06.2016г.
ОСЪЖДА “ЗАД
Армеец” АД, ЕИК *********, гр. София, ул. Стефан Караджа № 2, да заплати на З.Й.Г.,
ЕГН ********** ***, сумата 850 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА
“ЗАД Армеец” АД, ЕИК *********, гр. София,
ул. Стефан Караджа № 2,
да заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата 163,14 лв. – държавна
такса, както и 100 лв. – заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещи
лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: