О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
гр. Пловдив, 22.02.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, XXI наказателен
състав в закрито заседание на двадесет и втори февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
като
разгледа докладваното от съдия Гетов ч.
н. д. № 7353 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Образувано
е по жалба от Териториално поделение – Пловдив при Национален осигурителен
институт с адрес: гр. Пловдив, ул. „Любен Каравелов“ № 7, представлявано от Р.И.Д.
– *** на ***, против Постановление
за прекратяване на наказателно производство от 05.11.2019 г. по досъдебно
производство № 329/2016 г. по описа на сектор „ИП“ при ОД на МВР – Пловдив, и
водено за престъпление по чл. 212, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В жалбата
се навеждат доводи за необоснованост на прекратителното постановление на
прокурора. Жалбоподателят твърди, че от събраните и проверени доказателствени
материали по категоричен начин се доказва по делото инкриминираните документи –
трудов договор № 47/16.08.2014 г., сключен между „Андраник“ ООД и свид. Х.С.Х.;
удостоверение обр. УП 2 № 011/11.07.2015 г., издадено от „Андраник“ ООД;
удостоверение обр. УП 3 № 012/11.07.2015 г., издадено от „Андраник“ ООД и
заповед № 27/23.02.2015 г., издадена от „Андраник“ ООД, да са неистински такива
и да са били употребени за получаването на чуждо имущество без правно
основание, а именно на отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
отпусната с Разпореждане № **********/09.09.2005 г. Изразява се несъгласие с
извода на прокурора за малозначителност на деянието по съставянето на
посочените неистински документи, поради което то да е загубило престъпния си
характер. Взема становище, че уговорката между свидетелите К. и Х. е била
последният да бъде нает на работа в „Андраник“ ООД без обаче реално да престира
труд и да му се заплаща трудово възнаграждение, поради което целта на сключения
трудов договор била заобикаляне на закона. Поддържа да не е изтекъл давностният
срок за наказателно преследване. Моли постановлението за прекратяване на наказателното
производство да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Районна прокуратура
– Пловдив.
Районен
съд – Пловдив, XXI наказателен състав, като провери законосъобразността и обосноваността на
обжалваното постановление и като взе предвид възраженията и доводите на
жалбоподателя, приема за установено следното:
Жалбата,
с която е сезиран Районен съд – Пловдив, изхожда от легитимирана страна и е
насочена против подлежащ на съдебен контрол акт. Същата е подадена до съда чрез
Районна прокуратура – Пловдив на 15.11.2019 г. По делото обаче не се установява
датата на връчване на препис от атакуваното постановление на жалбоподателя, а
единствено че същото е било изпратено за връчване на 07.11.2019 г., но без да
се е върнала и да е налична разписка за връчването на препис от
постановлението. Видно от материалите по делото в Районна прокуратура – Пловдив
не се съдържа обратна разписка или друг документ, удостоверяващ връчването на
препис от постановлението на жалбоподателя. При тези факти съдът намира, че не
е доказано срокът за обжалване въобще да е започнал да тече спрямо
жалбоподателя, поради което процесната жалба се явява подадена в срок, а
следователно и допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Досъдебно
производство № 329/2016 г. по описа на сектор „Икономическа полиция“ при ОД на
МВР – Пловдив било образувано с постановление за образуване на досъдебно
производство от 12.07.2017 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив за
това, че в периода 09.09.2005 г. до 30.06.2017 г. включително в гр. Пловдив при
условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински документи
– удостоверение обр. УП 2 № 011/11.07.2015 г., издадено от името на „Андраник“
ООД и удостоверение обр. УП 3 № 012/11.07.2015 г., издадено от името на „Андраник“
ООД, получил от Национален осигурителен институт без правно основание чуждо
движимо имущество – пенсия за осигурителен стаж и възраст, с намерение да го
присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Така
образуваното наказателно производство било прекратено с Постановление от
05.11.2019 г. за прекратяване на наказателното производство на прокурор при
Районна прокуратура – Пловдив.
От
фактическа страна съдът, като обсъди събраните и проверени по делото
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
След като
в края на м. март 1976 г. отбил редовната си военна служба в поделение № 3025 в
гр. Пловдив, на 14.04.1976 г. свид. Х.С.Х. започнал работа в Завод за
запаметяващи устройства в гр. Пловдив, където до 17.05.1977 г. заемал длъжността
„***“.
Считано
от 18.05.1977 г. свид. Х. бил назначен на длъжността „***“ на Изчислителния
център в Строителни войски в поделение №3020 /понастоящем поделение № 66340/ в
гр. Пловдив, където работил до 18.11.1992 г.
През 1993
г. било регистрирано дружеството „Акт Мотърс“ ООД /впоследствие трансформирано
в „Екип Мак“ ЕООД/, на което в периода от 01.11.1993 г. до 01.11.1998 г. свид. Х.
бил ***.
Впоследствие
в периода от 20.10.2003 г. до 23.04.2004 г. свид. Х. работил като „***“ в
„Институт за цветни метали“ гр. Пловдив.
След
23.04.2004 г. свид. Х. останал без работа, а му било необходимо да работи, за
да може да се пенсионира.
По същото
време свид. Х. К. и съпругът й свид. В. Т., и двамата чужди граждани, развивали
търговска дейност посредством дружеството „Андраник“ ООД, като *** на същото
била свид. К. К. Х., бивша съпруга на свид. Х.. Тъй като през 2004 г. били
направени законодателни промени и свид. К. и съпругът й можели да получат по-лесно
статут на временно пребиваващи в Република България лица, ако управляваното от
тях дружество имало наети по трудово правоотношение поне 12 лица, то двамата
търсели да назначат работници и служители в дружеството. Предвид това между свид.
К. и свид. Х. било уговорено последният да бъде назначен по трудово
правоотношение в „Андраник“ ООД на длъжност „***“ при четири часов работен ден,
но без фактически свид. Х. да престира работна сила, както и без да му се
заплаща трудово възнаграждение и сам свид. Х. да заплаща дължимите от
работодателя осигурителни вноски. Трудовото правоотношение между свид. Х. и
„Андраник“ ООД било прекратено на 25.02.2005 г.
През м. юли
2005 г. свид. Х. Х. решил да се пенсионира, като овластил дъщеря си А. Х. Х.
/починала на 17.05.2006 г./ да подаде необходимите документи пред ТП на НОИ - Пловдив.
За целта свид. Х. предал на дъщеря си удостоверения УП, с които се бил снабдил
от работодателите си - поделение 3020, поделение 66340 и „Акт Мотърс“ ООД.
С писмо с
изх. № 38960/08.07.2005 г. ТП на НОИ – Пловдив изискало от Х. да представи
осигурителна книжка, заверена от НОИ, за периоди: от м. юни 1997 г. до м.
октомври 1998 г. от „Екип Мак“; УП - 2 и УП - 3 от „ИЦМ“ АД за периода от
20.10.2003 г. до 22.04.2004 г., както и потвърдително писмо за верността на
удостоверенията; УП - 2 и УП - 3 от „Андраник“ ООД за периода 16.08.2004 г. до
28.02.2005 г., както и потвърдително писмо за верността на удостоверенията;
Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с „Андраник“ ООД.
Свидетелят
Х. получил лично писмото и предоставил на ТП на НОИ-Пловдив исканите му
документи, включително и Удостоверение обр. УП-2 с изх. № 011/11.07.2005 г.,
издадено от името на „Андраник“ ООД гр.
Пловдив и Удостоверение обр. УП - 3 с изх. № 012/11.07.2005 г., издадено от
името на „Андраник“ ООД - гр. Пловдив. Двете удостоверения УП-2 и УП-3 свид. Х.
получил от съпругата си К. Х..
Подписите,
положени за „***“ в Удостоверение обр. УП-2 с изх. № 011/11.07.2005 г.,
издадено от името на „Андраник“ ООД - гр. Пловдив на името на свид. Х.С.Х., за
„Изготвил“ и за „***“ в Удостоверение обр. УП - 3 с изх. № 012/11.07.2005 г.,
издадено от името на „Андраник“ ООД - гр. Пловдив на името на свид. Х.С.Х. и за
„Изготвил заповедта“ в Заповед № 27/23.02.2005 г., издадена от „Андраник“ ООД -
гр. Пловдив за прекратяване на трудовото правоотношение със свид. Х.С.Х., както
и текстовете в Удостоверение обр. УП -2 с изх. № 011/11.07.2005 г., издадено от
името на „Андраник“ ООД - гр. Пловдив и Удостоверение обр. УП - 3 с изх. №
012/11.07.2005 г., издадено от името на „Андраник“ ООД - гр. Пловдив и „К. Х.“
в Заповед № 27/23.02.2005 г., издадена от „Андраник“ ООД - гр. Пловдив за
прекратяване на трудовото правоотношение със свид. Х.С.Х. били изпълнени от свид.
К. Х.. Останалите текстове и подписи в тези документи, както и в Трудов договор
№ 47/16.08.2004 г., сключен между „Андраник“ ООД - гр. Пловдив и свид. Х.С.Х.
не били изпълнени от свидетелите Х. Х., В. Т., К. Х., А. Г., Х. К. или А. Х. Х..
Тези текстове и подписи не били изпълнени и от свид. Г. Т..
С
Разпореждане № **********/09.09.2005 г. на свид. Х. била отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.03.2005 г. пожизнено по чл. 69,
ал. 1 и ал. 2 от КСО при осигурителен стаж от първа категория 27 г. и 6 месеца
и от трета категория 2 г., 3 месеца и 9 дни, или общ трудов стаж съгласно чл.
104 от КСО в размер на 48 г., 1 месец и 9 дни.
През 2013
г. била констатирана липса на част от архивираните пенсионни досиета,
включително и това на свид. Х.. Поради това и с писмо с изх. № К-7061/28.02.2013
г. от свид. Х. били повторно изискани всички документи, удостоверяващи трудовия
и осигурителния му стаж. Тъй писмото се върнало като непотърсено от свид. Х.,
била започната процедура по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО за извършване на
проверка от контролните органи на ТП на НОИ - Пловдив за установяване трудовия
стаж на свид. Христо Х..
В хода на
процедурата по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО от ТП на НОИ –Пловдив било
установено от справка при Секретен регистър на осигурените лица, че липсват
данни за осигуряване на свид. Х. като военнослужещ или друг държавен служител в
структурите на МВР, ДАНС и други, попадащи в обхвата на чл. 69 от КСО. В
Регистъра на осигурените лица съществували данни за осигуряване на свид. Х.
единствено като самоосигуряващо се и наето по трудово правоотношение лице.
Наред с
това свид. Х. отново бил поканен с писмо с изх. № К-10453#1/10.02.2015 г. да
представи в ТП на НОИ – Пловдив всички налични при него документи за
осигурителен стаж, но същият не се отзовал.
Именно
тези обстоятелства станали повод Директорът на ТП на НОИ - Пловдив да
сигнализира Районна прокуратура - Пловдив и по този повод впоследствие да бъде
образувано досъдебно производство № 329/2016 г. по описа на отдел „ИП“ при ОД
на МВР – Пловдив.
Описаната фактическа обстановка съдът
приема за установена от събраните и проверени на досъдебното производство:
гласни доказателствени средства
– от показанията на свидетелите: А. Д. С. (лист 16-17 от
том I от досъдебното производство); Х.С.Х. (лист 18-19 от том I от досъдебното
производство); В. Т. (лист 27-28 от том I от досъдебното производство); К. К. Х. (лист 29-30 от
том I от досъдебното производство); А. Д. Г. (лист 31-32 от том I от досъдебното
производство); Х. К. (лист 6-7 от том V от досъдебното производство) и Г. Т. (лист 15 от том V от досъдебното
производство), от писмените
доказателства – протокол за доброволно предаване от 02.07.2017 г. (лист
20 от том I от досъдебното производство); разпореждане № ********** за отпускане на
пенсия от 09.09.2005 г. на Х.С.Х. (лист 36 от том I от досъдебното
производство); материалите по пенсионното досие на свид. Х.С.Х., приложени от
лист 35 до лист 75 от том I от досъдебното производство, приложено изпратени с
писмо с УРИ 117730-14066.01.08.2017 г. (лист 34 от том I от досъдебното
производство); справка за актуално състояние на търговеца „Андраник“ ООД (лист
77-78 от том I от досъдебното производство); удостоверение за актуално състояние на
„Андраник“ ООД по фирмено дело № 5212/1997 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив
(лист 81-82 от том I от досъдебното производство); справка за актуално състояние на всички
действащи трудови договори за период от 01.01.2004 г. до 31.12.2005 г. с
работодател „Андраник“ ООД (лист 85-86 от том I от досъдебното
производство); акт за смърт на А.Х. Х. (лист 89-90 от том I от досъдебното
производство); писмо с изх. № 1019-15-3111#1 от 22.12.2016 г. от директор на ТП на НОИ- Пловдив
(лист 102 от том III от досъдебното производство); писмо с УРИ 117730-1749/26.01.2017 г. от
директор на ТП на НОИ-Пловдив, ведно с приложения 7 броя фишове за изплатени
възнаграждения (лист 104-111 от том III от досъдебното производство); писмо с УРИ
117730-2352/02.02.2017 г. от директор на дирекция „ДВИА“ Велико Търново при
Държавна агенция „Архиви“ (лист 113 от том III от досъдебното производство); справка за актуално
състояние на търговеца „Андраник“ ООД (лист 30 от том V от досъдебното
производство); писмо с УРИ 117730-19354/26.08.2019 г. от директор на дирекция
„ДВИА“ при Държавна агенция „Архиви“ (лист 32 от том V от досъдебното
производство), както и от заключението
на съдебно-почеркова експертиза № 829/11.12.2017 г. (лист 5-8 от том II от досъдебното
производство) и от заключението на
съдебно-почеркова експертиза № 670/11.09.2019 г. (лист 20-22 от том V от досъдебното
производство).
При така
установените факти съдът намира следното от правна страна:
В
производството по чл. 243, ал. 5 НПК съдът дължи проверка за
законосъобразността и обосноваността на прекратителното постановление на
прокурора. В изпълнение на тази си задача на първо място следва да се прецени
дали постановлението е редовно от външна страна и дали са допуснати процесуални
нарушения при неговото изготвяне. Настоящият съдебен състав не констатира
такова нарушение, като атакуваният акт съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си по чл. 199, ал. 2 от НПК, издаден е и от компетентен орган.
Съдът намира и че прокурорът е изложил фактическите си изводи относно
обстоятелствата, които приема за установени, посочил е и от кои доказателствени
материали е извел изводите си по фактите, а накрая е направена преценка дали
приетите за установени факти се подвеждат под състав на престъпление от НК,
като са направени изводи за приложимото право. С тази си дейност прокурорът е
изпълнил задължението си за мотивиране на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, поради което процесуално нарушение не е допуснато. Съдът
намира, че при изграждане на фактическите си и правни изводи прокурорът се е
позовавал само на доказателства и доказателствени средства, събрани и проверени
по реда на НПК. Атакуваното прекратително постановление прокурорът е постановил
след проведено обективно, всестранно и пълно разследване, отговарящо на
стандарта по чл. 14 от НПК.
На първо
място съдът намира за основателно становището на прокурора за изтекла давност
за наказателно преследване. Давността като юридически факт представлява период
от време, определен по своята продължителност в процесуалния закон, с
осъществяването на който в обективната действителност като последица настъпва
изключване на наказателното преследване спрямо дееца за извършеното престъпление.
Следователно с изтичането на срока на преследвателската давност отпада правото
на държавата да осъществи правомощията си по наказателното правоотношение
спрямо дееца като го предаде на съд, наложи му наказание и го третира го
осъждан.
Досъдебно
производство № 329/2016 г. по описа на сектор „Икономическа полиция“ при ОД на
МВР – Пловдив е образувано по обвинение за престъпление с правна квалификация
по чл. 212, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване
от свобода“ от две до осем години. Следователно процесният случай попада в
хипотезата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК, предвиждащ че срокът на давността за
наказателно преследване за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от
три години, е десет години. Същевременно спрямо процесното деяние правилата за
давността намират приложение и срокът на преследвателската давност тече
съгласно общите правила, тъй като деянието не попада в някоя от хипотезите на
чл. 79, ал. 2 от НК, изключващи теченето на сроковете на давността. Съгласно
чл. 80, ал. 3 от НК давността за преследване започва от довършването на
престъплението, поради което началният й момент следва да се отнесе към датата
09.09.2005 г., когато е било издадено разпореждането № ********** за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на свид. Х.. Именно в този
момент са настъпили окончателните за престъплението съставомерни правни
последици, като всяко последващо ежемесечно отпускане на пенсия се извършва въз
основа на така издаденото вече разпореждане, без да се издава ново разпореждане
при всяко следващо плащане. Следователно това е началният момент на теченето на
обикновената преследвателска давност, за която се изясни, че е с
продължителност от 10 години. С всяко действие, предприето за преследване
спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, давността се прекъсва, като
след свършване на това действието започва да тече нова давност съгласно чл. 81,
ал. 2 от НК. Съдебната практика по тълкуването на посочената разпоредба е
трайна и непротиворечива, като ВКС последователно застъпва становището, че не
всяко действие на надлежните органи е годно за прекъсване на давността за
преследване. Само действията на компетентните органи, с които лицето се
привлича в качеството на обвиняем или срещу него се възбужда предварително
производство (преследване) за конкретно деяние, са годни да прекъснат давността
на наказателното преследване (така Решение
№ 117 от 09.03.2010 г. по н. д. № 774/2009 г. на Върховен касационен съд).
В този смисъл е и произнасянето още в Решение
№ 46 от 1.04.1985 г., по н.д. № 16/1985 г., I н.о. на ВС. Това становище
последователно се поддържа и в по-новите произнасяния на съда – Решение № 317 от 16.11.2015 г. по н. д. №
909/2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро н.о. Тълкуването кога ще е
налице прекъсване на давността е дадено още с Тълкувателно решение № 96 от 1.XI.1961 г. по н. д. № 76/1961 г. на ОСНК
на ВС. За да бъде прекъсната давността за извършено престъпление или
нарушение, необходимо е: първо - съответно оправомощен от закона орган да е предприел
наказателно преследване и второ - да са предприети действия за преследване
срещу определено лице за конкретно деяние. Следователно извършването на
действия по разследването само по себе си не е достатъчно за прекъсването на
давността. Необходимо е още те да бъдат предприети за преследване на
конкретното лице. Съдът намира, че изводът на прокурора такива действия да не
са били извършени в периода от 09.09.2005 г. до 09.09.2015 г. е правилен.
Самото наказателно производство е било образувано с постановление на прокурор
при Районна прокуратура – Пловдив от 12.07.2017 г., към който момент срокът на
преследвателската давност вече е бил изтекъл. По делото не се установява да са
извършвани никакви действия, прекъсващи давността и от чието довършване да е
започнал да тече нов такъв срок преди настъпването на датата 10.09.2015 г.,
когато давността е била вече изтекла. Следователно действително давността за
наказателно преследване за процесното деяние е понастоящем изтекла, което има
за последица отпадане на правомощието на държавата да извърши наказателно
преследване. Налице са предпоставките на чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК и
наказателното преследване следва да се изключи поради изтеклата давност.
В тази
връзка съдът намира, че по делото не е налице хипотеза на продължавано
престъпление, както е било квалифицирано при образуването на наказателното
производство. Това е така, тъй като не се установява да е осъществяван няколко
пъти един или различни състави на едно и също престъпление. Напротив – установява
се това да е сторено само един път, когато инкриминираните документи са били
използвани пред ТД на НОИ - Пловдив. Именно това е изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК и то е осъществено само един път, поради
което не е налице продължавано престъпление. Обстоятелството, че пенсия е била
получавана многократно след това, не означава, че при всяко следващо получаване
на плащане за пенсия - без да е имало основание, наново е осъществен целият
състав на престъплението. Тук следва да се има предвид и че престъплението по
чл. 212, ал. 1 от НК е двуактно. Безспорно установено е в наказателноправната
теория, че деянието се различава от и може да не се изчерпва с отделно
действие. Затова и получавайки ежемесечно пенсия без правно основание, деецът
не извършва всеки път отделно престъпно деяние, щом не осъществява всеки път и
останалите признаци от състава на престъплението. Не се установява по делото и
след първоначалното използване на инкриминираните документи свид. Х. отново да
ги е представял пред ТП на НОИ - Пловдив (например във връзка с искане за
изменение), за да е налице ново деяние.
Независимо
от това с оглед преценката за приложимото прекратително основание съдът намира
за необходимо да посочи, че се споделят и останалите изводи на прокурора, от
които е направено заключението за липса на извършено престъпление от общ
характер. На първо място доказа се, че инкриминираните документи – трудов
договор № 47/16.08.2014 г., сключен между „Андраник“ ООД и свид. Х.С.Х.;
удостоверение обр. УП 2 № 011/11.07.2015 г., издадено от „Андраник“ ООД;
удостоверение обр. УП 3 № 012/11.07.2015 г., издадено от „Андраник“ ООД и
заповед № 27/23.02.2015 г., издадена от „Андраник“ ООД в частта им подпис за
„Ръководител“ от името на свид. В. Т., подпис за „Ръководител“ и подпис за
„Ръководител: Т.“ са неистински документи, като им е предаден вид да са
конкретно писмено изявление на лице, различно от действителния им автор. Този
извод се прави от заключението на двете изготвени съдебно-почеркови експертизи
в хода на разследването. Обоснован е обаче изводът да не е доказано, че свид. Х.,
служейки си с документите, е съзнавал това обстоятелство – че те са неистински.
Релевантният момент за тази преценка е към използването им, но не е доказано по
категоричен начин към този момент свид. Х. да е формирал съзнание за
обстоятелството кой е действителният автор на инкриминираните документи и че
той е различен от този, посочен в тях. Досежно евентуално извършеното
престъпление по чл. 212, ал. 2 от НК прокурорът е приел да е налице хипотеза по
чл. 9, ал. 2 от НК. Съдът не разполага с правомощие да отмени постановлението
за прекратяване на производството и да върне делото с указание за внасяне на
обвинителен акт. В тази връзка след като не е допусната грешка при формирането
на вътрешното убеждение на прокурора, то не са налице основания за ревизирането
на този му извод. Същият е направен при правилно установена фактическа
обстановка и правилно приложение на материалния закон.
Съдът
намира за необходимо да изследва и въпроса дали деянието не е извършено чрез
използване на документи с невярно съдържание, тъй като той не е намерил
достатъчно подробен отговор в обжалваното постановление за прекратяване на
наказателното производство. От фактическа страна от прокурора е формиран извод
между свид. К. и свид. Х. да е съществувала уговорка, по силата на която
последният да бъде нает на работа в дружеството „Андраник“ ООД, но без реално
да престира труд и да му се заплаща трудово възнаграждение. Този извод се
споделя от съда, тъй като той се установява от събраните по делото
доказателства и по-конкретно от показанията на свид. К., изцяло кредитирани от
настоящия състав, както и от показанията на свид. В. Т.. Не се споделя
единствено становището, че за това обстоятелство доказателственият материал бил
безпротиворечив, тъй като в показанията си свид. Х. твърди да е полагал реално
труд при работодателя „Андраник“ ООД и в изпълнение на сключения трудов договор
№ 47/16.08.2004 г. В тази им част съдът не даде вяра на показанията на свид. Х.,
които намира за оборени досежно това обстоятелство от показанията на
свидетелите К. и Т.. Независимо от тази бележка, съдът намира фактическият
извод на прокурора за правилен. Прието е още, че предвид съществуващата
уговорка между К. и Х., като видно от доказателствата по делото свид. В. Т.
също е участвал в тази уговорка, то всеки от инкриминираните документи
отразявал реалната воля на страните. Всъщност обективираната в процесния трудов
договор воля е била свид. Х. да се задължи по него, като изпълнява следващите
се от това задължения като работник/служител, които са част от съдържанието на
всяко трудово правоотношение. Доказа се обаче, че така обективираната воля е
била привидна, а действителното желание на страните не е било нито свид. Х. да
изпълнява следващите му се задължения като работник/служител, нито да се ползва
от предвидените права – трудово възнаграждение, отпуск и т.н. Установява се и
че работодателят също не е изпълнявал реално задълженията, за които се е
съгласил с подписването на трудовия договор – изясни се от показанията на
свидетелите К. и В.Т., че на свид. Х. не е било заплащано трудово възнаграждение,
нито са били внасяни следващите се осигурителни вноски от страна на
работодателя. Същественото обстоятелство е, че това не е настъпила последица
при изпълнението на сключения договор, а изначалната воля на страните,
съществувала още към момента на неговото сключване. По тези съображения съдът
приема, че инкриминираният трудов договор № 47/16.08.2004 г. не отразява
действителната, а привидната воля на посочените свидетели. Въпреки това
трудовият договор е диспозитивен документ, а съгласно Постановление № 3 от
23.III.1982 г. по н. д. № 12/1981 г. на Пленум на ВС тази категория документи
не могат да бъдат предмет на лъжливо документиране. За разлика от тях
инкриминираните 2 броя удостоверения, както следва удостоверение обр. УП 2 №
011/11.07.2015 г., издадено от името на „Андраник“ ООД и удостоверение обр. УП
3 № 012/11.07.2015 г., издадено от името на „Андраник“ ООД, са удостоверителни
документи, тъй като те установяват съществуването на определени факти с правно
значение, които са настъпили в обективната действителност вън и независимо от
волята на техния автор. В случая двата документа удостоверяват фактите на
придобит осигурителен стаж от свид. Х. и на размер на осигурителния доход.
Следователно така издадените документи са удостоверителни. Документ с невярно
съдържание е този, в който отразените обстоятелства не отговарят на обективната
действителност. В тази връзка обаче не е доказано по делото, че отразените
обстоятелства в процесните удостоверения УП 2 и УП 3 не отговарят на обективно
случилите се факти. Няма как делото да бъде върнато за доразследване за
изясняване дали отразените факти в инкриминираните удостоверения УП 2 и УП 3
отговарят на обективно случилото се. Това е така на първо място поради изтеклия
вече срок на преследвателската давност, но и на второ място, защото преценката
дали лицето е придобило твърденият осигурителен стаж изисква правна оценка на
определени факти с правно значение, които са установени по делото. Съдът
намира, че относима тук се явява разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредба за
пенсиите и осигурителния стаж (Обн. ДВ бр. 21 от 17.03.2000 г., изм.),
регламентираща зачитането на осигурителен стаж и в случаите, когато за
посочените категории лица осигурителните вноски са били само дължими.
Следователно от една страна е имало редовно възникнало трудово правоотношение,
за което са били дължими осигурителните вноски и свид. Х. е попадал в
категориите лица, които са могли да се ползват от правилото по чл. 37, ал. 1 от
Наредбата, поради което времето на действия на трудовия договор № 47/16.08.2014
г. следва да бъде зачетено за осигурителен стаж, от друга страна са събрани
доказателства и за това дължимите осигурителни вноски да са били реално
внесени. При тази доказателствена съвкупност не може да се направи категоричен
извод, че удостоверените в инкриминираните документи УП 2 и УП 3 обстоятелства
не отговарят на обективната действителност. Както се посочи, безпредметно е обаче
връщането на делото за допълнително разследване.
По тези
съображения съдът намери жалбата за неоснователна, а обжалваното постановление
за прекратяване на наказателното производство като законосъобразно и обосновано
следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление
за прекратяване на наказателното производство на прокурор при Районна
прокуратура – Пловдив от 05.11.2019 г. по досъдебно производство № 329/2016 г.
по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, образувано и водено
за престъпление по чл. 212, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от съобщаването му пред
Окръжен съд – Пловдив.
Препис от
определението да се изпрати на Районна прокуратура – Пловдив и на Териториално
поделение – Пловдив при Националния осигурителен институт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ