Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 31.07.2017г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1811 по описа
за 2016г. и като обсъди:
Иск с правно
основание чл.59, ал.9 от СК.
Ищецът Х.Л. твърди, че гражданският й
брак с ответника М.М. е прекратен с решение по
гр.д.№1669/2014г. по описа на АРС, с
което упражняването на родителските права върху децата им Димана и Петър е предоставено
на бащата. След влизане в сила на същото, обстоятелствата, при които е постановено, са се изменили.
Твърди, че вече е напълно излекувана и „стабилно стъпила на краката си“ – има
постоянна и добре заплатена работа, собствен дом близки, и роднини, които я
подкрепят и й помагат. Поради това вече не е в интерес на децата същите да
бъдат отглеждани от възрастната им баба – майка на баща им, която на практика
полага непосредствените грижи за тях. Същата не е в състояние да задоволи
емоционалните им потребности, децата не получават нужното внимание и обич,
разбиране и съпричастност, доверителност и чувство за значимост, които са абсолютно
необходими за нормалното им и пълноценно развитие. Това се отразява особено
негативно на детето Петър, който има сериозни гневни избухвания и не общува
нормално, чувства се много зле в училище. Все по-трудно се разделят с Димана,
която плаче неутешимо и не иска да се връща при баба си. В същото време
ответникът се преместил да живее в жилището на приятелката си Ирина, а децата –
останали да живеят в жилището, използвано като семейно от страните, заедно с
неговата майка. От разговорите с децата разбрала, че все повече им липсва тя,
тяхната майка, както и че не се чувстват комфортно в ситуацията, в която са
поставени. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да се изменят
мерките относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, определени с цитираното решение, като
се определи местоживеенето им при тяхната майка, на която се предостави
упражняването на родителските права, за бащата да се определи режим на лични
отношения, както и се осъди да заплаща месечна издръжка в размер на 110 лева
месечно за Димана и 130 лева месечно за Петър. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявения
иск като недопустим и неоснователен. Оспорва изцяло изложените в исковата молба
твърдения относно изменение на обстоятелствата, при които са определени мерките
относно децата. Твърди, че жената, с която има връзка – Ирина Стоянова, се
отнася много добре към децата, те я приемат много добре и имат изградени
приятелски отношения с нея. Доброто отношение на децата към тяхната майка се
дължи на неговите възпитателски качества, като при обратната ситуация – майката
би направила всичко, за да ги откъсне от него. Твърди, че живее заедно с децата
си, като единственото време, през което за тях се грижи неговата майка, е,
когато е на работа. Твърди, че е отговорен родител, както и че децата са винаги
обгрижени, не са останали без нужното внимание,
винаги са нахранени. Той никога не е ограничавал телефонните им контакти с
майката, но прекомерното й звънене им досажда. Твърди също така, че тя не е
спряла да употребява алкохол. Оспорва твърденията, че Петър има укоримо поведение и е заклеймяван като агресивен. Ето защо
счита, че не е налице трайно изменение на обстоятелствата, при които е
определено местоживеенето на децата при него, поради което предявените искове
следва да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Видно от
представеното удостоверения за раждане страните са родители на Петър Мартинов М.,
роден на 23,10,2008г. и на Димана Мартинова Милкова, родена на 03,04,2013г. Гражданският
брак между тях е прекратен с решение №243 от 10,07,2015г. по гр.д.№1669/2014г.
по описа на Районен съд Асеновград поради дълбоко и непоправимо разстройство. Със
същото решение упражняването на родителските права върху децата е предоставено
на бащата, при който е определено и местоживеенето им, а за майката е определен
режим на лични отношения, като е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер
на 120 лева за Петър и 90 лева за Димана.
Не е спорно между
страните, а и от събраните доказателства, се установява, че на 17,06,2014г. (удостоверение,
издадено от директор програма на терапевтична общност „Октава“, с. Вакарел на
лист 32, което в останалата си част няма удостоверителен характер, а съставлява
свидетелски показания, които не са събрани непосредствено от съда, поради което
не следва да бъдат ценени) Х.П. Милкова е постъпила за психосоциална
рехабилитация от алкохолна злоупотреба в терапевтична общност „Октава“, с.
Вакарел. Лечението е било доброволно и е продължило една година (мотиви към
съдебното решение, които се ползват с доказателствена
сила относно приетите за осъществени факти). Не е спорно също така, че два
месеца след постъпването й е подадена искова молба за развод, като в
постановеното по образуваното дело решение именно злоупотребата с алкохол е
основната причина, поради която съдът е определил местоживеенето на децата при
бащата.
От
събраните доказателства се установява, че действително към настоящия момент
тази причина не съществува. От заключението по съдебно-психиатричната
експертиза се установява, че Л. страда от синдром на алкохолна зависимост,
което заболяване към настоящия момент е в ремисия при
социална адаптация. На етапа на експертизата същата е психично здрава, без
данни за тежки нарушения на емоциите, волята, паметта и интелекта. Няма данни
за психоза, тежка промяна на личността по алкохолен тип, не е налице дефект на
личността. Същата има потенциал да бъде пълноценна личност, но е необходим
процес на продължаващо психологично консултиране, при необходимост и
психиатрично такова. С оглед поведението й в настоящ и в бъдещ период от време
с оглед бъдеща и активна мотивация за консултиране същата има качества да бъде
пълноценен родител. Ремисията до момента е
недостатъчен критерий да се направят проспективни
категорични изводи за наличие на стабилна ремисия. На
нивото на психическата й психосоциална зрялост не се
установява оформяне на личностова дисхармония, но е
настойчива, претенциозна, мотивирана за постижение, притежава висока
самооценка, склонна е да рискува. Поведение й се регулира от личния интерес и
факторите на ситуацията, в която се намира и е свързано и с кумулирана
обида от бивш съпруг. Личността й не съумява да намери подходяща форма за
преодоляване на собствените си преживявания и проблеми. От разпита на вещото
лице К. в съдебно заседание се
установява, че няма данни Х. да употребява алкохол към настоящия момент, както
и за период от година и половина назад. Поради това единствената пречка да се
приеме, че е настъпила пълна ремисия е липсата на
данни, че тя поддържа контакт със съответните специалисти – психолози,
рехабилитатори, социални работници, терапевти, тъй като както всяко хронично заболяване и това се
нуждае от контрол.
С оглед на горното
настоящият състав намира, че е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, при които е постановено съдебно решение за определяне на
местоживеенето на децата, тъй като при Х.Л. е настъпила ремисия
на синдром на алкохолната зависимост. В тази връзка вещото лице К. е
категорична, че същата притежава всички качества да бъде пълноценен родител.
Извод, който не е могло да бъде направен при предходно разглеждане на спора,
поради недостатъчния период от време, изминал от прекратяване на употребата на
алкохол. В подкрепа на същия е трудовата ангажираност на Х.П.Л. – първоначално
тя е заемала длъжност „търговски представител“ в „Мебел стил“ ООД, като
впоследствие трудовият договор с това дружество е прекратен. Показателно е
обаче, че работодателят е издал препоръка за изключително добро изпълнение на
трудовите й задължения. Непосредствено след това Л. е сключила нов трудов
договор – с „Ховаг“ ООД, видно от който и в сравнение
с дохода, посочен в служебна бележка от предишния й работодател, трудовото
възнаграждение е много по-високо.
Това изменение е
необходима предпоставка, за да се прецени повторно с оглед интереса на Петър и Димана при кого
от двамата родители е по-добре да живеят. От заключението на
съдебно-психологичната експертиза се установява, че те имат изградена
емоционална връзка и с двамата родители. Възрастта на Димана й позволява да
възприема ситуацията по щадящ психиката начин, без да вниква в подробностите и
да анализира ролята и отговорностите на възрастните и да си задава въпроси за
характера на техните взаимоотношения. Петър е по-голям и пред него има повече
предизвикателства и възможности за възникване на конфликтни ситуации, което
води до по-остро усещане липсата на майката и възможността до получава
характерна подкрепа и да взаимства модели на
поведение за справяне с различните по характер колизии. И двете деца страдат от
раздялата с майката и биха искали да имат възможност да контактуват по-често и
пълноценно с нея. И двете са привързани към баща си. Оценяват и са благодарни
за грижите, които той и разширеното семейство полагат за тях. Те възприемат
средата, в която се отглеждат в момента като емоционално комфортна. Чувстват се
по-спокойни и защитени в стабилна среда при бащата, в която се отглеждат в
момента, без да имат каквито и да било забележки и оплаквания от средата и
условията, обезпечавани от майката. И двамата родители разполагат с капацитет,
позволяващ им да полагат адекватни и пълноценни грижи за отглеждането,
възпитанието, образованието и успешната бъдеща социализация на двете деца. Това
е и констатацията на социалните работници, посетили всеки един от родителите –
в гр. Асеновград и в гр. Търговище, изразено съответно в съдебно заседание на
20,02,2017г. и в доклад на лист 68. Те са установили също така, че всеки от
родителите притежава много добри жилищно-битови условия за отглеждане на
децата.
Според вещото лице
Д. забележка търпи само способността на страните за комуникация помежду им и
родителско сътрудничество по въпросите, касаещи актуалните проблеми и бъдещото
развитие на децата. Наличието на този проблем се установява и при изслушването
на страните по реда на чл. 59, ал.6 от СК, при което и двамата ясно и
категорично заявяват желанието си да полагат грижи за Петър и Димана. Освен тях
в съдебно заседание на 20,02,2017г. са изслушани и техните партньори. Димитър
Димитров изцяло подкрепя Х.Л. в желанието й да се грижи за децата, както и във
всяко друго отношение. Същото се отнася до Ирина Стоянова и М.М.. Единствената разлика, която се установи при
непосредствените впечатления на съдебния състав, която обаче е твърде
съществена, е много по-топлото и емоционално отношение както на майката, така и
на Димитър Димитров към децата, сравнено съответно с това на бащата и Ирина
Стоянова.
Всичко изложено до тук налага изводът, че изменените обстоятелства
съществено засягат интересите на Петър и Димана, в какъвто смисъл е изискването
на т. V от ППВС № 1/12.11.1974 година, за да е налице
основание за изменение на определения
режим за упражняването на родителските права. Това е така, тъй като липсата на нормален, чест и безпроблемен контакт между
децата и тяхната майка се отразява негативно на психиката им. До този резултат
се е стигнало както поради обективните обстоятелства – раздялата на родителите
им, така и вследствие на поведението на ответника, тъй като същият
възпрепятства по всякакъв начин осъществяването на контакт на майката с децата
извън определения режим на лични отношения. За стриктното му спазване той е
настоял дори при извънредно неблагоприятни метеорологични условия след 01,01,2017г. вследствие на обилен снеговалеж, което е наложило
децата да пътуват цял ден при изключително лоши пътни условия. Всичко това и
други конкретни случки, описани от свидетелите Димитров и А. (които не е нужно
да бъдат преразказвани), налагат извод, че действията на бащата не са
съобразени с интереса на децата, и по-конкретно с потребността им от общуване с
майката през по-продължително време. В тази връзка същият не е съобразил, че е
настъпила пълна промяна в здравословното състояние на майката и че липсва риск
за децата при прекарване на време с нея. От друга страна действията на Х.Л. са
съобразени изцяло именно с тази потребност на децата – същата е наела жилище в
гр. Асеновград, където осъществява режима на лични отношения, за да не се
налага децата да пътуват често до гр. Търговище, където тя живее; прекратила е
трудовия си договор, тъй като възложената работа е изисквала много време и
усилия (показанията на свидетеля В.), които не биха й позволили да вижда децата
съгласно определения режим на лични отношения.
Всичко това е от съществено значение за изхода на спора, тъй като се установи
че са отпаднали пречките упражняването на родителските права да бъде
предоставено на нея. С показанията на свидетелите А. и Димитров, които са
най-близките й хора и имат ежедневен контакт с нея, се подкрепя изводът на
вещото лице К., че тя не употребява алкохол. Свидетелят В. е работил с Х.Л.,
като от показанията му се установява, че тя е заемала отговорна длъжност, която
е изпълнявала изключително добре и поради това се е ползвала с доверието както
на колегите си, така и на работодателя.
Всеки от родителите желае местоживеенето на децата да бъде определено при
него. И двамата притежават необходимите качества да упражняват родителските
права и могат да полагат адекватни
грижи за децата, като са осигурили всичко необходимо
за това. Всеки от тях притежава
необходимите битови условия и доходи, за да осигури
материалните потребности на детето и разполага с подкрепата на своите
родители и своя партньор. Ето защо за определяне на
местоживеенето на Петър и Димана следва да се съобрази ниската им
възраст, в която майката има решаваща роля за осигуряване на
спокойно емоционално и психическо развитие. Безспорно е установено при
изслушване по реда на чл.59, ал.8 от СК на Димтричка Д.,
както и с показанията на Стефан Колчев, В. Димитров и Ирина Стоянова, че М.М. полага всички необходими грижи за децата, ако не лично,
то с помощта на родителите си, както и че всичките им потребности са
задоволени. Единственото изключение е в психологически план и то се отнася до необходимостта
им да прекарват повече време с майка си, да получават нейното внимание и обич.
В настоящия случай голямо значение има
също така стремежът на бащата да препятства контактите между майката и децата,
което пък би довело до разрушаване на връзката между тях. Без значение в случая
са мотивите за действията му, които не се дължат на лошо или безотговорно
отношение към децата, а на влошените отношения между страните. Безспорно е, че
последното не е в интерес на децата. Ето защо и по
изложените по-горе съображения съдът намира, че предявеният иск за изменение
местоживеенето на децата и следващото от това упражняване на родителските права
е основателен.
С оглед
заключението на вещото лице Д. за ответника следва да се определи максимално
разширен режим на лични отношения. Тъй като страните не са посочили такъв,
който максимално да съответства на тяхната ангажираност и тази на децата и
предвид обстоятелството, че страните живеят в различни и отдалечени населени
места, съдът приема, че на тези условия отговоря режим, при който бащата има
право да взема децата всяка първа и трета седмица от месеца от 17,00 часа в
петък до 19,00 часа в неделя, както и всяка първа половина от всички училщни ваканции и по един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на майката. Естествено няма пречка страните
да постигнат съгласие за осъществяване на лични контакти в друго, удобно за тях
време, съобразено и с интересите на децата, но това би могло да бъде само
пожелание.
Ответникът дължи
издръжка на децата си безусловно, с оглед на това, че те не са навършили
пълнолетие. Не се нуждаят от доказване фактите, че те имат нужда от храна,
дрехи, учебни пособия и помагала, както и други ежедневни разходи, свързани с
посещение на училище и други такива, характерни за тяхната възраст. С оглед
характера на предявения иск установяването на точния размер на изразходените
средства е невъзможно, а и не е необходимо, тъй като няма как същия да е
еднакъв с този за бъдещ период от време. Ето защо и на основание чл. 162 от ГПК
същият следва да бъде определен от съда, като се съобрази възрастта на децата.
За издръжката – храна, дрехи, учебници и учебни помагала, са необходими по около
200 лева месечно. При определяне на това каква сума следва да се осигури от бащата
следва да се вземе предвид от една страна, че непосредствените грижи по
отглеждането се осигуряват от майката, а от друга - възможностите на ответника. По отношение на последните не са
събрани доказателства, но с оглед упражняваната от него професия, съдът намира,
че има възможност да заплаща претендираната издръжка
от 130 лева месечно за Петър и 110 лева месечно за Димана, размерът на която е
много близък до минимално определения в СК.
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на общо 1050 лева, съгласно представен
списък, или 800 лева адвокатско възнаграждение, 250 лева възнаграждение на вещи
лица.
Мотивиран от
горното съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 СК мерките
относно това при кого от родителите Х.П.Л., ЕГН ********** и М.В.М., ЕГН ********** да живеят децата Петър Мартинов М., ЕГН ********** и Димана Мартинова Милкова, ЕГН **********, на кого от
тях се предоставя
упражняването на родителските права, относно режима на личните отношения
и издръжката на децата, определени със съдебно решение № 243 от 10,07,2015г. по гр.д. №1669/2014г. по описа на АРС, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата Петър Мартинов М.,
ЕГН ********** и Димана Мартинова Милкова, ЕГН ********** при тяхната
майка Х.П.Л., ЕГН ********** ***, и ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА върху Петър Мартинов М., ЕГН **********
и Димана Мартинова Милкова, ЕГН ********** на тяхната майка Х.П.Л., ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения между бащата М.В.М., ЕГН ********** *** и децата Петър Мартинов М., ЕГН ********** и Димана Мартинова Милкова, ЕГН **********
всяка първа и трета седмица от месеца от 17,00 часа в петък до 19,00 часа в неделя,
както и всяка първа половина от всички училщни
ваканции и по един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен
отпуск на майката.
ОСЪЖДА М.В.М., ЕГН ********** *** да заплаща на детето си Петър Мартинов М., ЕГН ********** чрез неговата
майка и законен представител Х.П.Л., ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 130 (сто и
тридесет) лева, считано от датата на влизане на решението в сила до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване, а на детето си Димана Мартинова Милкова, ЕГН **********чрез нейната майка
и законен представител Х.П.Л., ЕГН **********
*** месечна издръжка в размер на 110 (сто и десет) лева,
считано от датата на влизане на решението в сила до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА М.В.М., ЕГН ********** *** да заплати на Х.П.Л., ЕГН ********** *** сумата от 1050 (хиляда
и петдесет) лева, направени по производството разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: