Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мелиха Халил и в присъствието на
прокурор Георгиева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки КАНД № 122 по описа на КАС за
2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
63в от ЗАНН,
във вр.
с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Л.З.Д. от ***, подадена чрез пълномощник,
срещу Решение №162/13.07.2022
г., постановено по анд №466/2022 г. по описа на Районен съд-Кърджали.
Касаторът намира оспореното решение за незаконосъобразно,
като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че НП било издадено в нарушение на чл.57,
ал.1, т.8 от ЗАНН,
тъй като в него не били посочени смекчаващите и отегчаващи обстоятелства.
На следващо място, излага
съображения, че соченото в АУАН и НП административно нарушение
било основано единствено на твърденията на полицейските служители, като пред въззивната инстанция били представени доказателства,
които ги оборват, но същите неправилно
били игнорирани от съда. По горните съображения иска отмяна на обжалваното решение, както
и на потвърденото с него наказателно постановление. В представена по делото молба, поддържа жалбата
по изложените в нея съображения.
Ответникът по жалбата – Началник сектор в ОДМВР -
Кърджали,
РУ – Кърджали, не взема
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали
намира жалбата за неоснователна и недоказана.
Счита,
че районният съд е постановил решението си в съответствие
със събраните доказателства,
поради което следва същото да се остави в сила.
Административният съд,
след като извърши проверка на обжалваното решение, във
връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира
следното:
Касационната жалба е допустима - постъпила
е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №466/2022 г. по описа на КРС,
а по същество е неоснователна.
С оспореното решение районния
съд е потвърдил Наказателно постановление № 22-1947-000104/04.04.2022 г, издадено от началник сектор в ОДМВР -
Кърджали,
РУ – Кърджали, с което
на касатора, на основание чл.183,
ал.5, т.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл.6,
т.1
от ЗДвП,
и на основание Наредба №Iз-2539 от
17.12.2012 г. на МВР са му отнети 8
контролни точки. С горното решение, на основание чл.63д, ал.4, вр. с ал.1 от ЗАНН,
касаторът е осъден да заплати и сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В мотивите към решението, основавайки
се на приетите писмени доказателства и показанията на свидетелите Р. Д. и Б. Д., съдът е приел, че жалбоподателят безспорно е
извършил административното нарушение, за което е наказан,
тъй като на посочените в АУАН и НП, дата
и място, управлявал МПС и е преминал при светещ
/забраняващ/ червен сигнал на светофарната уредба, при нормален
режим на работа. Съдът е кредитирал показанията
на полицейските служители, възприели жалбоподателя да управлява
автомобила и несъобразеното му поведение със светлинните сигнали, като последователни и взаимно допълващи се, както
и кореспондиращи с изложената в акта фактическа обстановка. Не били кредитирани показанията на свидетелката Г., като отличаващи се с липсата на
безпристрастност, поради това, че
същата ***. При извършената служебна проверка, съдът не констатирал и нарушения
на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати
в хода на административнонаказателното производство. АУАН и НП били съставени от компетентен орган,
с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57
от ЗАНН. Не са
констатирани и съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на нарушителя и да опорочават
НП до степен, налагаща отмяната му. Изложени са и доводи за неоснователност на възраженията на жалбоподателя за липса на пълно описание
на обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
в т.ч. и на отегчаващите или смекчаващи
такива, при определяне на вида и размера на наказанието.
Настоящия състав намира, че постановеното от районния
съд съдебно решение е законосъобразно. Установената от районния
съд фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия съдебен
състав, тъй като е в съответствие със събраните по делото доказателства. По съществото на спора правилно е установено, че касаторът
е осъществил виновно състава на описаното нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана
отговорността му по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.
По
силата на чл.6,
т.1 от ЗДвП участниците в движението са
длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка.
Съгласно чл.31, ал.7,
т.1 от ППЗДвП червената светлина на светофарната
уредба забранява на пътните превозни средства да преминават „стоп-линията“ или, ако такава няма, да преминават линията на която светофарът е поставен, а когато светофарът се намира в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.
От
приетите по делото доказателства се установява, че на 10.03.2022 г. около 16.50 часа на
кръстовището, образувано от ул. „***“ и бул. „***“, в ***, касаторът е управлявал лек автомобил с рег. № ***, като завил наляво по
бул. „***“ и преминал на забранен /червен/ сигнал на светофарната уредба,
работеща в нормален режим.
Неоснователни
са възраженията на касатора,
че районният съд неправилно игнорирал събраните гласни доказателства,
които опровергавали извършването на соченото нарушение. В мотивите към оспореното решение са изложени подробни съображения,
които настоящата инстанция споделя напълно, за причините, поради които съдът е дал вяра на
показанията на св. Д. и св.Д.,
както и защо не кредитира показанията на св. Г. Прието е, че показанията
на първите двама са единни и непротиворечиви и са във връзка с приложените по делото
писмени доказателства, в т.ч.
и с АУАН, чиято доказателствена сила не
е била оборена. Същите са възприели пряко и непосредствено
всички действия на жалбоподателя, ведно със сигналите,
подавани от светофарната уредба, тъй като
полицейските служители са се движили с патрулен автомобил с посока на движение,
съвпадаща с тази на касатора и са били втора или трета кола след
него. Спрели са и са изчаквали смяната на червения сигнал
на светофара, когато касаторът потеглил и завил наляво,
поемайки към бул. „***“. Правилно районният съд не
е кредитирал в цялост показанията на св. Г., тъй като последната се явява заинтересована
от изхода на делото.
Неоснователни, по изложените
от районния съд съображения, са и възражениета на касатора,
че неправилно не били кредитирани от съда и представените
2 бр.
снимки, като доказателство
в подкрепа на доводите му, че насрещният светофар не работел
и по тази причина водачът тръгнал и завил наляво, в каквато
насока били и показанията на св. Г. В случая се касае за допълнителен светофар по смисъла на чл.
31, ал.9 от ППЗДвП, поставен на изхода на кръстовище. Според настоящия
състав, обстоятелството дали този допълнителен светофар
е бил в работещ или в неработещ режим, в случая не е от
съществено значение за съставомерността на извършеното от касатора деяние,
доколкото поведението на последния, като
водач на МПС, не е било съобразено със светлинната уредба,
поставена над пътя /преди кръстовището/,
която е била в работещ режим, с оглед показанията
на разпитаните по делото свидетели.
Наведените
и пред настоящата инстанция доводи за незаконосъобразност на НП, поради това,
че в него не били обсъдените отегчаващите или смекчаващи обстоятелства,
са били подробно обсъдени от районния съд. Наказанието,
предвидено в санкционната норма на чл.183, ал.5, т.1 ЗДвП е в абсолютен
размер и вид и не дава възможност за извършването на преценка по чл.57, ал.1, т.8 ЗАНН,
поради което не е налице и твърдяното съществено нарушение при
издаването на НП.
По изложените съображения, настоящият
състав счита, че решението се явява правилно и законосъобразно. При извършената служебна проверка по чл.218, ал. 2 от АПК, касационният
съд счита, че същото е и валидно и допустимо,
поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №162/13.07.2022
г., постановено
по анд №466/2022
г.
по описа на Районен съд-Кърджали.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.