О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №510
град
Шумен, 29.07.2019 г.
Шуменският
окръжен съд, гражданско отделение, в
закрито заседание на двадесет и девети юли, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова
В.ч.гр.д. № 273 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.274 и следващите от ГПК.
Образувано е по
частна жалба рег.№ 10077/03.06.2019 г. от „Уником” ЕООД-гр. С., обл. П., представлявано от
управителя Р.А.Х., против определение № 1452/14.05.2019 г. по гр.д.№ 22/2019 г.
на ШРС, с което на основание чл.248 ГПК е допълнено определение №
939/25.03.2019 г. в частта му за разноските, като е осъден жалбоподателя и ищец
в първоинстанционното производство да заплати на ответника „Амко – Д.и Сие” СД-гр.
Ш., представлявано от Д.К.Д., на основание чл.78, ал.4 ГПК, направените
разноски по делото в размер на 300 лв. Жалбоподателят счита, че с оглед
разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, действителната и правна сложност на делото,
заплатеното от ответника адвокатското възнаграждение следва да бъде определено
съгласно чл.9, ал.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно, като ¼ от възнаграждението по чл.7, ал.2 от
наредбата – в размер на 75 лв., а не както е определено районния съд, съгласно
чл.7, ал.2 от наредбата в размер на 300 лв. Предвид изложеното моли
определението да бъде отменено и да бъде постановено друго, в посочения по-горе
смисъл.
Възиваемата страна е депозирала отговор на частната жалба,
в който взема становище за нейната неоснователност.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК,
от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, при наличието на правен
интерес и е процесуално допустима.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото,
намери частната жалба за неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 22/2019 г. на ШРС е образувано по искова молба на „Уником”
ЕООД гр. С., обл. П., против „Амко – Д.и Сие” СД гр. Ш., с която е предявена
претенция с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, за
признаване за установено по отношение на ответника, че последният дължи на
ищеца сумата 750 лв. главница, законна лихва, считано от 16.10.2018 г. до
изплащане на вземането, както и разноски в размер на 25лв., за които е издадена
заповед по чл.410 ГПК № 1617/12.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 2939/2018 г. на ШРС. На 21.01.2019г. на ответника е връчен препис
от исковата молба, с указания за представяне на отговор реда на чл.131 ГПК. Ответникът
„Амко – Д.и Сие” СД е депозирал такъв - рег. № 1673/30.01.2019 г., а допълнително
с молба от 14.03.2019г. е приложил и адвокатско пълномощно за процесуално
представителство по гр.д.№ 22/19 г. на ШОС от адв. Ю.Р. от ШАК, до
окончателното му свършване във всички инстанции, ведно с договор за правна
защита и съдействие, с отразено внесено възнаграждение в размер на 400 лв.
/л.29/.
С определение № 939/25.03.2019 г. ШРС върнал исковата молба
и прекратил производството по делото, поради неотстраняване в срок на
нередовности на исковата молба. Определението не е било обжалвано от страните и
е влязло в законна сила на 06.04.2019 г. В срока по чл.248, ал.1 ГПК е
постъпила молба от ответника, с искане за допълване на определението, в частта
относно сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на
400 лв., на основание чл.78, ал.4 ГПК. Ищецът е депозирал отговор на молбата, в
който е заявил възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
С атакуваното определение № 1452/14.05.2019 г., ШРС е
допълнил определение № 939/25.03.2019
г., като осъдил ищеца „Уником ЕООД гр. С., обл. П., да заплати на ответника
„Амко – Д.и Сие” СД гр. Ш., на основание чл.78, ал.4 ГПК, разноски в размер на
300 лв. Съдът е приел, че с оглед фактическата и правна сложност на делото,
обстоятелството, че процесуалното представителство на ответника се изразява
единствено в подаването на отговор на исковата молба и направеното възражение
за прекомерност, възнаграждението следва да бъде намалено до предвидения в
чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимум, а именно 300 лв.
Настоящата инстанция напълно споделя този извод на районния
съд. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Съгласно
ал.4 на същия текст ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото. Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, в който приключва делото в
съответната инстанция, в т.ч. определение за прекратяване на делото, съдът се
произнася и по искането за разноски. В случая е налице валидно заявено искане за
разноски на ответната страна, с оглед прекратяване на делото и при представени
доказателства за извършването им, в размер на 400 лв. – адвокатско
възнаграждение. При съобразяване депозирано от ищеца възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, при преценка на фактическата
и правна сложност на делото и обстоятелството, че процесуалното
представителство на ответника се изразява единствено в подаването на отговор на
исковата молба, правилно първоинстанционният съд е приел, че разноските за
адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени в минимума, предвиден в
чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 300 лв.. Не може да бъде споделена тезата на
жалбоподателя, че тази разноски следва да бъдат определени съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.1 от наредбата, в размер на ¼ от
възнаграждението по чл.7, а именно на 75 лв. Разпоредбата на чл.9, ал.1 от
наредбата предвижда за изготвяне на отговор на искова молба, без процесуално
представителство, възнаграждението да е в размер на ¾ от
възнаграждението по чл.7, но не по-малко от 300 лв. В случая възнаграждението е
уговорено не само за изготвяне на отговор на исковата молба, а и за процесуално
представителство по делото до приключването му във всички инстанции. Предвид
това възнаграждението следва да бъде определено по чл.7, ал.2, т.1, който
предвижда минимум от 300лв. Дори и да се приеме, че същото следва да се
определи съгласно чл.9, ал.1 от наредбата, то нормата също предвижда минимум от
300 лв.
Предвид гореизложеното атакуваното определение се явява
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба против
същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба рег.№ 10077/03.06.2019 г. от „Уником” ЕООД, ЕИК , гр. С., обл. П.,
представлявано от управителя Р.А.Х., против определение № 1452/14.05.2019 г. по
гр.д.№ 22/2019 г. на ШРС, с което на основание чл.248 ГПК е допълнено
определение № 939/25.03.2019 г., като е осъден „Уником” ЕООД гр. С., да заплати
на „Амко – Д.и Сие” СД гр. Ш., представлявано от Д.К.Д., на основание чл.78,
ал.4 ГПК, разноски по делото в размер на 300 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.