№ 4610
гр. С., 10.12...21 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В. Г. Н.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
..211110142841 по описа за ..21 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът ЦВ. Г. Д. дължи на ищеца „Т. следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23579/..21 г.
по описа на СРС, 145 състав: сумата 510.13 лв., представляваща главница за потребена
топлинна енергия, доставена до имот – магазин за хранителни стоки с фурна, абонатен № ...,
с която ответникът се е обогатил неоснователно за периода от м.11...18 г. до м.04..... г., вкл. и
стойността на изравнителните сметки № ./31.08...19 г. за периода м.10...18 г. – м.04...19 г. и
№ **********/30.09...19 г. за периода м.10...18 г. – м.04...19 г.; сумата 78.95 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 31.12...18 г. до 19.04...21 г., както и
сумите за дялово разпределение – главница в размер на 24.25 лв. за периода от 01.07...18 г.
до 28.02..... г. и сумата от 4.71 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
31.08...18 г. до 19.04...21 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /26.04...21 г./ до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че ответникът е потребявал топлинна енергия за стопански нужди за
топлоснабден имот, представляващ магазин за хранителни стоки с фурна, находящ се в гр.
С........, за периода от м.10...18 г. до м.04..... г. Сочи, че ответникът е потребявал топлинна
енергия за стопански нужди, като въпреки отправената покана не били сключили писмен
договор с ищеца за доставка за топлинна енергия до процесния обект. Ответникът бил
ползвал топлинна енергия през исковия период, както и услуга дялово разпределение, като
не е заплатил дължимите суми за това, с което се е обогатил неоснователно за сметка на
ищеца. Твърди, че предвид забавата на ответника, последният дължал и лихва за забава
върху главниците. Ето защо моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи
1
заявените суми. Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответникът, чрез адв. А., оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че липсва
облигационна връзка с ищеца, а освен това, че не ползва имота, поради което не можело да
се приеме, че е налице неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Сочи, че
клиент на „Т. и фактически ползвател на топлинна енергия в имота за процесния период е
трето лице – „Т. – наемател, във връзка с което се представя и вписан в СВ-гр. С. договор за
наем и допълнително споразумение към него. Оспорва се и акцесорната претенция за
услугата дялово разпределение, както и претенциите за лихва за забава. Релевира
възражение за давност. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане
на сторените по делото разноски.
Третото лице-помагач „Т........ счита предявените искове за основателни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, ищецът
следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:
количеството на реално доставената топлинна енергия за процесния период и нейната
стойност, потребяването от страна на ответника на топлинната енергия, както и
предоставянето на услугата дялово разпределение за процесния период, вкл. и размерът на
същата, както и обогатяване на ответника, изразяващо се в спестяване на разходите за
заплащане на стойността на ползваната през процесния период енергия и услуга дялово
разпределение.
Доколкото процесният имот /магазин/ е стопански обект, потребената в него
топлинна енергия е за стопански нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ
небитов клиент е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия или природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – в този смисъл чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Тъй като
такъв договор не е сключен с ответника, между страните не е възникнало валидно
облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия, въз основа на
което ищецът да претендира заплащането от ответника. Поради това предявеният иск е на
основание настъпило неоснователно обогатяване.
Съдът намира, че от ищеца в съответствие с носената от него доказателствена тежест
по чл. 154, ал. 1 ГПК не е доказано ползване на процесния топлофициран имот от ответника.
Основен елемент от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД е фактическото ползване на
процесния имот, тъй като именно то определя субекта, който се е обогатил с ползваната
топлинна енергия, без да заплаща цената за сметка на ищеца, който е обеднял от
доставката . Ирелевантно за това фактическо ползване е притежанието на собствеността
върху имота, освен в хипотезата, при която собственикът на имота признава, че ползва
същия, като елемент от правомощието му владение, респ. – при доказано ползване, което
доказване следва да бъде реализирано от ищеца съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК.
В случая ищецът не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърдението
си, че именно ответникът е ползвал процесния недвижим имот през релевантния за делото
период, респ. че е консумирал предоставената от ищеца топлинна енергия и услуга дялово
разпределение, като по този начин си е спестил необходимите разходи. Нещо повече
горното твърдение се опровергава напълно от ангажираните по делото доказателства. С
отговора на исковата молба от ответника изрично е заявено възражение, че не е ползвал
процесния имот през исковия период от време, като през този период имотът е бил ползван
от наемателя „Т.. От представените от ответника писмени документи – допълнително
споразумение от 13.08...14 г. към Договор за наем от 12.02...08 г., вписан в Служба по
вписванията – гр. С., се установява по категоричен начин, че през исковия период
2
процесният имот не е ползван от ответника, а от трето лице – наемател.
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че исковите
претенции по чл. 59 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Като последица от
неоснователността на предявените главни искове, като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени и обусловените от тях искове за акцесорното веземане за обезщетението за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат
направените разноски по делото в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение,
доказателства за направата на които се съдържат на л. 65 от делото. На ответника следва да
се присъди и сумата от 150 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство,
доказателства за направата на които се съдържат на л. 18 от делото. Съдът намира за
неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
направено в исковата молба, тъй като то е в минималния размер по чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/ ..04 г.
Воден от горните мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Т........, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Я........, срещу ЦВ. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
С., ул. „П...“ № .., искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23579/..21 г. по описа на СРС,
145 състав: сумата 510.13 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия,
доставена до имот – магазин за хранителни стоки с фурна, абонатен № ..., с която ответникът
се е обогатил неоснователно за периода от м.11...18 г. до м.04..... г., вкл. и стойността на
изравнителните сметки № ./31.08...19 г. за периода м.10...18 г. – м.04...19 г. и №
**********/30.09...19 г. за периода м.10...18 г. – м.04...19 г.; сумата 78.95 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 31.12...18 г. до 19.04...21 г., както и
сумите за дялово разпределение – главница в размер на 24.25 лв. за периода от 01.07...18 г.
до 28.02..... г. и сумата от 4.71 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
31.08...18 г. до 19.04...21 г.
ОСЪЖДА „Т........, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я........, да
заплати на ЦВ. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ул. „П...“ № .., сумата 450
лв. – разноски за исковото производство и за заповедното производство, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Т... като трето лице-
помагач на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4