Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Марияна Рашева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 9332 по описа на съда за 2019
г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***срещу С.Р.Г.,
ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415
от ГПК за установяване вземането на ищеца по отношение на ответника за сумата
от 9 972.34
лв. /девет хиляди деветстотин седемдесет и два лева и тридесет и четири
стотинки/, представляваща главница по 108 броя неплатени погасителни месечни
вноски за периода от 14.10.2017 г. до 14.09.2026 г. по Договор за потребителски
паричен кредит № 2422281/15.09.2016 год. между „У. К. Ф.” ЕАД и С.Р.Г., обявен
за предсрочно изискуем; сумата 798.91 лв. /седемстотин деветдесет и осем лева и
деветдесет и една стотинки/ - възнаградителна лихва
за периода от 14.10.2017 год. до 20.06.2018 год.; сумата 316.75 лв. /триста и
шестнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава за периода
от 14.10.2017 год. до 02.04.2019 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.04.2019 г. до
окончателното изплащане, вземането за което е прехвърлено с договор за цесия от
20.12.2016 год., сключен между „У. К. Ф.” ЕАД и „А.з.с.н.в.” ЕАД и Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.06.2018 год., на основание чл. 410 от ГПК, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5124/2019г. по описа на ВРС.
В условията на евентуалност предявява осъдителен иск
за заплащане на сумата от 9 972,34 лв. /девет хиляди
деветстотин седемдесет и два лева и тридесет и четири стотинки/ -неизплатената
главница от неплатените месечни
погасителни вноски за периода от 14.10.2017 г. до 14.09.2026
г., 798,91 лв. /седемстотин
деветдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/ -
договорна /възнаградителна/
лихва, дължима
за периода от 14.10.2017 г. до 20.06.2018 г.
/датата на прехвърляне на задължението/, 316,75 лв. /триста и шестнадесет
лева и седемдесет и пет стотинки/ / - лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за за
периода от 14.10.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда /14.06.2019 г./и законна лихва върху главницата считано
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на дълга.
Ищецът твърди, че на 20.06.2018
г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно
с Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1
от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016
г., които договори са сключени между „У. К. Ф."
ЕАД, с ЕИК ***и „А.з.с.н.в." ЕАД с ЕИК ***, по силата на които вземането на „У. К. Ф."
ЕАД от С.Р.Г., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 2422281, одобрен
и подписан на 15.09.2016 г., е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в."
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството -
кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1
от 20.06.2018 г. към Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.06.2018 г.
Ищецът твърди, че в изпълнение на договорните
задължения и изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД
уведомление за извършената цесия от страна на „У. К. Ф." ЕАД с Изх. №
УПЦ-П-УКФ/
2422281 от 10.07.2018 г. посредством
Български Пощи ЕАД с известие за доставяне, което писмо което писмо се е
върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена".
Твърди, че процесното вземане произтича от одобрен и подписан на 15.09.2016 г. Договор за потребителски паричен
кредит № 2422281 /Договорът/
между „У. К. Ф." ЕАД, в качеството му на кредитор и С.Р.Г. в качеството му
на Кредитополучател. Твърди, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя
потребителски паричен кредит с главница /общия размер на кредита/ от 10 609 лв., която сума включва чистата
стойност на кредита от 10 300 лв. и комисионна /такса за
разглеждане на кредита/ от 309,00 лв. За кредитът е сключена и застраховна с месечна застрахователна премия от 9,22 лв. или общата стойност на
застрахователната премия за срока на Договора е в размер на 1 106,40 лв., като месечната застрахователна
премия се дължи на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски.
Чистата стойност на кредита от 10 300 лв. е преведена на дата 15.09.2016 г. по посочената от
кредитополучателя банкова сметка, ***то си по договора. Твърди се, че към
датата на подписване Договора, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва да е в общ размер на 7 766,71 лв. Общата сума, която ответникът
се е задължил да върне при сключване на Договора е в размер на 19 482,11 лв., която съгласно клаузите на
Договора е платима на 120 броя анюитетни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 162,35 лв., без последната вноска, която е
изравнителна и е в размер на 162,46 лв. Първата погасителна вноска е
дължима на 14.10.2016 г., а
последната е с падеж на 14.09.2026 г.
Ищецът твърди, че съгласно чл. 12, ал.
1 от ОУ
към Договора, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми,
същият дължи на кредитодателя, освен всички
просрочени и
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 /триста шестдесет/ дни, за всеки
ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. Поради което на
длъжника е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на
316,75 лв.,
дължима за периода от 14.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Ищецът
излага, че ответника не е намерена на адреса
по образуваното ч. гр. д. № 5124/ 2019 г. по описа на PC –Варна и заповедта за изпълнение е връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил в съда да получи книжата по делото, което
от своя страна обуславя правния ни интерес от предявяване на претенцията по
исков ред.
В
едномесечния срок за отговор ответника, редовно призован, не представя отговор
и не изразява становище.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание ищецът, чрез процесуален представител писмено поддържа предявените
искове и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което
бъдат уважени.
Съдът като взе предвид, че
с връчените на ответника по реда
на ГПК съобщение за връчване на
препис от исковата молба и подаване на писмен
отговор (чл.131 ГПК) – приложение
№7 и призовка за страна за открито
съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, ведно
с Определение № 15566/27.11.2019 г. са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването му в съдебно заседание,
както и че предявеният иск е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да
бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде
уважен в предявения размер.
Предвид уважаване на главния иск,
то съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност
осъдителен.
Разноски: Предвид т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи
произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК
разноски, които предвид изхода на спора следва да се присъдят – 221.76 лв. внесена д.т. и 50 лв. за адвокатско
възнаграждение или общо сумата от 271.76 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото
производство разноски 277.13 лв.
д.т., 250 лв. възнаграждение за в.л. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП или общо 627,13 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и
чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че С.Р.Г., ЕГН ********** , с адрес ***3
дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление ***, ***вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.
гр. д. № 5124/2019 г. на ВРС сумата от 9 972.34 лв. (девет хиляди деветстотин седемдесет и
два лева и тридесет и четири стотинки), представляваща главница по неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.10.2017
г. до 14.09.2026 г. по Договор за потребителски паричен кредит №
2422281/15.09.2016 год. между „У. К. Ф.” ЕАД и С.Р.Г., обявен за предсрочно
изискуем, сумата 798.91 лв. (седемстотин
деветдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки) - възнаградителна
лихва за периода от 14.10.2017 год. до 20.06.2018 год., сумата 316.75 лв. (триста и шестнадесет лева и
седемдесет и пет стотинки) - обезщетение за забава за периода от 14.10.2017
год. до 02.04.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 02.04.2019 г. до окончателното
изплащане, вземането за което е прехвърлено с договор за цесия от 20.12.2016
год., сключен между „У. К. Ф.” ЕАД и „А.з.с.н.в.” ЕАД и Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.06.2018 год.
ОСЪЖДА С.Р.Г., ЕГН ********** , с адрес ***3
да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление ***, ***сумата от 627,13 лв. (шестстотин двадесет и седем лева и тринадесет стотинки),
представляваща направените разноски в производството по чл.422 от ГПК, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Р.Г., ЕГН ********** , с адрес ***3
да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление ***, ***сумата от 271.76 лв. (двеста седемдесет и един лева и
седемдесет и шест стотинки), представляваща
разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 51124/2019 г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се
връчи на страните.
СЪДИЯ В
РАЙОНЕН СЪД: