Решение по дело №6054/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260617
Дата: 27 май 2021 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20201720106054
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

№       

         

гр. П., 27.05.2021 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - П., ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Цветелина Малинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 06054 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от „Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, срещу Н.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 324,00 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. П., ул. „*******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.03.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 41,03 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.02.2020 г., за които вземания е издадена Заповед № 912/11.03.2020 г. по ч.гр.д. № 01643/2020 г. на РС-П..

Ищецът твърди, че ответникът е абонат на топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към процесния период като собственик на имот, находящ се на адрес: гр. П., ул. „*******. Излага, че дължимата цена за доставената топлинна енергия не била заплатена, поради което ответникът дължи и лихва за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Първото по делото открито съдебно заседание е проведено на 19.05.2021 г., като редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства, от които може да се направи извод за вероятната основателност на предявените искови претенции – Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-П.“ ЕАД на потребители в град П., декларация по чл. 14 от ЗМДТ, удостоверение за наследници на В.М.Г., препис извлечение от акт за сключен граждански брак между В.М.Г. и Н.В.Г., заключение на вещо лице по проведената съдебно-техническа експертиза.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по  чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.

Горното, налага предявените искове за главница и лихва да се уважат, като на основание чл. 239 ал. 2 ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това. Предвид основателността на иска за главница, като правоувеличаваща последица от предявяването му следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски по делото, както следва: 25,00 лв. – държавна такса, 150,00 лв. – депозит за експертиза, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 10,00 лв. – такси за съдебни удостоверения, т.е. общо 285,00 лв. за исковото производство, и 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв. за заповедното производство, като размерът на юрисконсултското възнаграждение е в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 и чл. 26 от Закона за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република“, сумата 324,00 лв. /триста двадесет и четири лева/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. П., ул. „*******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.03.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 41,03 лв. /четиридесет и един лева и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.02.2020 г., за които вземания е издадена Заповед № 912/11.03.2020 г. по ч.гр.д. № 01643/2020 г. на РС-П..

 

ОСЪЖДА Н.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация - П.” АД ЕИК *********, гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република, сумата 285,00 лв. /двеста осемдесет и пет лева/ – разноски за исковото производство, и сумата 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/ – разноски за заповедното производство.

 

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

 

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

 

Изисканото ч.гр.д. № 01643 по описа за 2020 г. на Районен съд – П. да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.