№ 13681
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110122938 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 130064/18.04.2024 г. на Р. З. Б., ЕГН
**********, гр. .........., срещу „.........” ЕАД, ЕИК ............., адрес: гр.......,
представлявано от П П – изпълнителен директор и М Ц, Председател на УС,
по иск с правно основание. чл. 439 във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК –
отрицателен установителен иск за установяване недължимост на сумата от
782.89 лв., представляваща главница за топлинна енергия, и лихви в размер на
128.96 лв., поради погасяване на вземането по давност.
В исковата молба се твърди, че срещу него е образувано изпълнително
дело № .. на ЧСИ В М с рег. ..... на КЧСИ, въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 14.01.2016 г. въз основа на Определение, постановено по ч.гр.д. №
1006/2015 г. по описа на СРС, 53 състав. Твърди, че спрямо ищеца е било
успешно проведено заповедно производство, което е завършило с определение
на съда и въз основа на него е бил издаден изпълнителен лист, по който
ищецът е задължен за процесната сума. Сочи, че въз основа на изпълнителния
лист е образувано изпълнително дело № .. на ЧСИ В М с рег. ..... на КЧСИ, по
което нямало удържани суми. Счита, че вземането е погасено по давност, още
преди да бъде образувано изпълнителното производство. Сочи, че действия на
съдебен изпълнител срещу несеквестируемо имущество на длъжника е
1
незаконосъобразно и не прекъсва давността. Моли съда да установи тези
обстоятелства. Претендира разноски.
В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от
ГПК, ответната страна оспорва изцяло предявения иск като неоснователен.
Счита, че давностният срок не е изтекъл. Излага подробни съображения кога и
по какъв начин давността е прекъсвана и спирана. Твърди, че въз основа на
изпълнителния лист, издаден срещу ищеца, е било образувано изпълнително
дело № ... по описа на ...., като давността е била прекъсната още с подаване на
молбата от 29.03.2016 г. Сочи конкретни дати, на които са извършени
изпълнителни действия, насочени към принудително събиране на вземането и
които са прекъснали давността. Твърди, че изпълнителното дело е било
прекратено през 2023 г. и изпълнителният лист е бил изтеглен, а въз основа на
същия е било образувано ново изпълнително дело – посоченото от ищеца.
Сочи също така, че следва да се има предвид и спирането на давностните
срокове по време на обявеното извънредно положение от 13.03.2020 г. до
неговата отмяна на 20.05.2020 г. Счита, че давностният срок по отношение на
установено с влязъл в сила съдебен акт вземане е петгодишна. Оспорва иска и
моли съда да го отхвърли, като неоснователен. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
От представеното заверено копие на Изпълнителен лист от 14.01.2016 г.
по ч.гр.д. № 1006/2015 г. по описа на СРС, 53 състав, въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение от 06.03.2015 г., се установява, че ищецът е
осъден да заплати на топлофикационното дружество сумата от 782,89 лв.,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода месец
03.2013 г. – месец 04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното му плащане, сумата от 128,96 лв. лихва за
забава за периода 01.05.2013 г. до 17.12.2014 г., както и държавна такса в
размер на 23,86 лева и 286,33 лева възнаграждение за юрисконсулт.
По делото е изискано и представено копие на изпълнително дело № ...
по описа на .... с рег. № 863 по КЧСИ и район на действие СГС, от което се
установява, че с Молба от 29.03.2016 г. ответното дружество е поискало от ...
2
да образува изпълнително производство за събиране на присъдените суми,
като е възложило проучване на имущественото състояние на длъжника и да
определи начина на изпълнението. Налични са по изпълнителното дело са
запорни съобщения, както следва: от 08.04.2016 г. до „...“ ООД по отношение
на вземанията на ищеца по трудово правоотношение; от 08.04.2016 г. до М; от
05.07.2016 г. до „......“ ЕАД по отношение на вземанията на ищеца, по Б.и
сметки; от 04.01.2017 г. до „.....“ АД по отношение на вземанията на ищеца,
по Б.и сметки.
С молба вх. № 1243/05.01.2018 г. топлофикационното дружество, в
качеството на взискател е поискало извършване на изпълнителни действия
спрямо длъжника, а именно налагане на запор по Б.и сметки, запор на трудово
възнаграждение и други, респ. молба от взискателя за изпълнителни действия
е постъпила и на 24.02.2020 г.
С Постановление за прекратяване от 02.08.2023 г., изпълнително дело №
565/2016 г. е прекратено на основание чл. 433 ГПК по постъпила молба с
искане за прекратяване на изпълнителното производство.
По делото е постъпило и копие от изпълнително дело № .. по описа на
...... с рег. ..... по КЧСИ и район на действие СГС, от което се установява, че с
молба от 25.10.2023 г. топлофикационното дружество е поискало от ЧСИ М да
образува изпълнително производство за събиране на присъдените суми, като е
възложило проучване на имущественото състояние на длъжника и е посочило
конкретни способи за изпълнение. По изпълнителното дело са наложени
запори, както следва: на 02.11.2023 г. – запор на вземанията от „..“ АД, “......“
АД, „.....“ АД, „...“ АД и „......“ АД. Наложен е и на 01.12.2023 г. запор на
пенсията на ищеца, при определена от НОИ удръжка в размер на 183,13 лева,
която удръжка е променяна многократно, като по делото ежемесечно са
постъпвали суми от запора. Видно от представеното по делото копие на
изпълнително дело № 1837/2023 г., същото е приключило поради напълно
издължаване, за което и издадено разпореждане от 21.11.2024 г.
Други доказателства по делото не са ангажирани.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно
установяване на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу
ищеца. При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да
докаже пораждащите спорното право факти - такава тежест е възложена на
3
ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право.
Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би се
намирал като ищец по иск за защита на оспореното право - той дължи
установяване на основанието, от което правото е възникнало, както и на
неговия размер и доколкото проведеното от него доказване е неуспешно, ще
понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи
доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита недоказаните
факти за неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на
твърденията на ищеца. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е
в положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или
положителен установителен иск относно спорното право, ако ищецът наведе
правоизключващи, правопогасяващи или други възражение срещу правото на
ответника, ищецът носи и доказателствената тежест да установи своите
възражения.
Ищецът прави възражение за изтекла погасителна давност. Следва да се
вземе предвид, че вземането по процесния изпълнителен лист се погасява с
петгодишна давност, тъй като се касае за вземане, установено с влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение. Съдът приема, че вземания,
които са установени с влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват чрез
изтичане на петгодишна давност, предвид обстоятелството, че такава заповед
се стабилизира и може да бъде атакувана само по предвидените в ГПК
способи – по чл. 424 и чл. 439, като в такъв случай следва да има новооткрити
обстоятелства, нови писмени доказателства или факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Тоест, това са хипотези, идентични на
производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение.
По делото липсват данни относно това кога е влязла в сила заповедта по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1006/2015 г. по описа на СРС, 53 състав. Същата е
издадена на 06.03.2015 г., видно от изпълнителния лист, а последният е с дата
14.01.2016 г. Изпълнителното производство пред ... е било образувано въз
основа на молба с входящ номер от 29.03.2016 г., като с извършените
принудителни изпълнителни действия – налагане на запор на Б.и сметки и на
трудовото възнаграждение на длъжника – ищец в по настоящото дело – на
08.04.2016 г., на 05.07.2016 г., на 04.01.2017 г., както и с постъпилите молби от
взискателя с посочване на конкретни изпълнителни действия от 05.01.2018 г. и
4
04.02.2020 г. отново е прекъсната давността. По новообразуваното
изпълнително дело №1837/2023 г. по описа на ЧСИ В М също са извършвани
множество валидни изпълнителни действия, които са прекъсвали многократно
давността.
Предвид това, че настоящият състав възприема актуалната константна
съдебна практика, че вземанията, установени с влязла в сила заповед за
изпълнение се погасяват всякога с петгодишна давност и с оглед
прекъсванията и спиранията на давностния срок, същият не е изтекъл за
процесното вземане, поради което и исковата претенция се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
При този изход от спора, следва да се присъдят разноски на ответника за
юрисконсултско възнаграждение, каквото искане е направено. Съдът определя
възнаграждението за ответника в размер на 100 лв. с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на производството и предвид това, че същото е
разгледано в едно открито съдебно заседание, а представител на ответника не
е участвал в същото. Ищецът няма право на разноски по делото.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. З. Б., ЕГН **********, гр. .........., срещу
„.........” ЕАД, ЕИК ............., адрес: гр........, представлявано от П П –
изпълнителен директор и М Ц, Председател на УС, иск с правно основание чл.
439 във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен иск за
установяване недължимост на сумата от 782.89 лв., представляваща главница
за топлинна енергия, и лихви в размер на 128.96 лв., поради погасяване на
вземането по давност, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. З. Б., ЕГН **********, гр. .........., да заплати на „.........”
ЕАД, ЕИК ............., адрес: гр........, представлявано от П П – изпълнителен
директор и М Ц, Председател на УС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6