РЕШЕНИЕ
№ 436
гр. Пловдив, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20225300900411 по описа за 2022 година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
И. А. А. от град ****, чрез адв. Р. М., съдебен адрес: ****, твърди, че на
22.05.2018г., около 21:55ч., в гр. Пловдив, на бул. „Източен“ до № 80, при
движение в посока от юг на север, лек автомобил марка и модел „Шкода
Фабия“, с рег. № ****, управляван от водача И. Н. К. с превишена и
несъобразена скорост, удря пешеходката А.М.А. с което нарушава правилата
за движение и реализира ПТП. При инцидента е причинена смъртта на А.А.
За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 325/2018г. Образувано било досъдебно производство № 35/2018г„ по
описа на СРПТ при ОДМВР- Пловдив. Ищецът твърди, че е син на
починалата и изключително тежко понася нейната загуба. Излага твърдения,
че с починалата били сплотено и задружно семейство, силно привързани един
към друг. В атмосфера на любов и подкрепа починалата отгледала и
възпитала сина си И.. Двамата имали изградена силна връзка помежду си,
обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Ищецът
изключително тежко понасял загубата на майка си, починала така нелепо и
неочаквано. Тя винаги е била опора за него. При пътния инцидент той губи
един от най- близките си хора- своята майка. Починалата А.А.била силно
привързана към И. А. и във всеки важен момент засвидетелствала майчината
си обич и подкрепа към него. А.А.подкрепяла сина си винаги, подпомагала го
с каквото може и споделяла ежедневието си с него. Обичала да прекарва
време със своя син. Те се търсели, ежедневно поддържали връзка един с друг
и се интересували от случващото им се. Моралните страдания на ищеца,
1
претърпяната скръб от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и
ще го съпътстват през целия му живот. След загубата на толкова близък човек
А. страдал от безапетитие, нарушения в съня и тревожност.
Ищецът твърди, че виновният водач, управлявал лек автомобил марка и
модел „Шкода Фабия“, с рег. № ****, е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, с полица №ВО/22/118000253943, валидна от 12.01.2018г. до
11.01.2019г.
До посоченото застрахователно дружество била отправена претенция на
29.01.2021 г. за изплащане на обезщетение, но такова не било изплатено.
Ето защо, претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
ищеца обезщетение в размер на 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева/ за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес, в резултат на смъртта на майка му А.М.А. причинена от
ПТП, настъпило на 22.05.2018 г.; законната лихва върху претендираната
главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
произшествие, посредством молба-претенция от 29.01.2021г., до датата на
окончателното изплащане на обезщетението и направените по делото съдебни
и деловодни разноски. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Ответното дружество - ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, оспорва
предявените искове като неоснователни. Признава обстоятелството, че
налице договор за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, полица № ВО/22/118000253943, сключен между
„Застрахователна компания Лев Инс” АД и собственика на автомобил марка
„Шкода”, модел „Фабия“ с рег. № ****, валидна към дата 22.05.2018 г.
Оспорва механизма на настъпване на произшествието. Твърди наличието на
съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от починалата, която „без
да се съобрази с правилата за движение по пътищата, в състояние на тежко
алкохолно опиянение е навлязла рязко, тичайки и е престоявала на пътното
платно, в момент, в който това не е било безопасно, като с това е станала
единствена причина за възникване на произшествието и телесните
наранявания.“ като същевременно не се е съобразила с разстоянието до
приближаващото МПС и неговата скорост на движение и е попаднал в
опасната зона за спиране. С това си поведение тя е нарушила разпоредбите на
чл. 113, ап. 1, т.1, т.2, т.З и чл. 114, т. 1 и 2 от Закона за движението по
пътищата. Твърди, че пострадалото лице не е спазило императивните
разпоредби на закона, съгласно които преди да навлезе на платното за
движение, пешеходецът е следвало да се съобрази с разстоянията до
приближаващите се пътни превозни средства, с тяхната скорост на движение,
да спази светлинните сигнали на светофарната уредба и на следващо място да
не навлиза внезапно на платното за движение. Това са императивно
установени задължения за всеки пешеходец, с които в конкретния случай
пострадалата не се е съобразила и нарушила съзнателно и умишлено.
2
Оспорва наличието на вина в поведението на водача на описания автомобил,
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП, смъртта на А.А.и
вредите, описани от ищеца.
Според ответното дружество, размерът на исковата претенция била силно
завишена.
Счита, че претендираната лихва не следва да си присъжда от момента,
посочен в исковата молба, а от момента на завеждането й. Ангажира писмени
и гласни доказателства. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите
на страните, намира за установено следното:
По делото е приета като писмено доказателство, което не е оспорено от
страните, постановена и влязла в сила присъда по НОХД № 902/2020г. по
описа на Окръжен съд Пловдив, влязла в законна сила на 02.08.2023г.
Съгласно постановената присъда № 260030 от 24.03.2021 г. водачът на лек
автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № **** И. Н. К. е признат за виновен в това,
че на 22.05.2018г. в град Пловдив, е нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в чл. 21. ал. 1 от ЗДвП, указващ, че при избиране
на скоростта на движение водачът на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно
средство от категория „В“ в населено място - 50 км/ч., като по
непредпазливост причинил смъртта на А.М.А. настъпила на 23.05.2018 г,
представляващо престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „В‘ във вр. чл. 342, ал. 1 от
НК. Присъдата е потвърдена с решение № 29/14.02.2023г. по ВНОХД №
353/2021 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, оставено в сила с Решение
№ 296/02.08.2023г. по НД № 390/2023г. по описа на ВКС, 3-то наказателно
отделение.
Последно констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от ГПК,
налага съдът да приеме за установени факта на настъпване на ПТП,
противоправността на деянието, извършено от И. Н. К. и неговата вина.
Въз основа на данните от констативния протокол, протокол за оглед на
местопроизшествието, скица, фотоалбум, съставени във връзка с
образуваното досъдебно производство, както и от заключението на
изслушаната в настоящето производство, неоспорена от страните комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, се установява следния
механизъм на пътнотранспортното произшествие:
На 22.05.2018г. в град Пловдив, водачът И. Н. К. е управлявал л.а. „Шкода
Фабия” по дясната, най-източна пътна лента на платното за движение на бул.
„Източен” в гр. Пловдив в посока от юг на север. През това време
пешеходката А.М. А.а е била около средата на платното за движение, където
е стояла (съгласно показанията на свидетеля М. Х.) или пешеходката А.М. А.а
е била на десния тротоар (съгласно показанията на водача И. К.). Когато л.а.
„Шкода Фабия” е бил на около 45 - 46 м, пешеходката А.М. А.а е предприела
пресичане на източната половина на платното за движение на бул. „Източен”
в посока от запад на изток, от ляво надясно пред автомобила (съгласно
показанията на свидетеля М. Х.) или пешеходката А.М. А.а е предприела
3
пресичане на платното за движение на бул. „Източен” в посока от изток на
запад, отдясно на ляво пред автомобила (съгласно показанията на водача И.
К.). Водачът на л.а. „Шкода Фабия” е реагирал, като екстрено е задействал
спирачната система, но въпреки това след около 3,6 сек е настъпил удар,
който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на л.а. „Шкода
Фабия” и е настъпил дясно-задно- странично в тялото на пешеходката А.М.
А.а. След удара автомобилът се е установил на мястото и в положението,
отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието, а пешеходката е паднала на платното за движение пред
автомобила.
Произшествието е настъпило около 21.50 часа на бул. „Източен” в гр.
Пловдив, пред № 78. В района на местопроизшествието няма налична
маркировка, обозначаваща пешеходна пътека, както и няма пътни знаци за
движещите превозни средства по източното платно за движение.
Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя
при движение през нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина -
автомобилни фарове и улично осветление. Платното за движение в мястото
на произшествието има настилка от асфалт, която по време на
произшествието е била суха.
Скоростта на движение на л.а. „Шкода Фабия” непосредствено преди
задействане на спирачната му система е била около 57 км/ч, а в момента на
удара около 13 км/ч.
Водачът И. Н. К. е управлявал л.а. „Шкода Фабия” по най - източната пътна
лента на платното за движение на бул. „Източен” в гр. Пловдив в посока от
юг на север. Мястото на удара е в предна част на автомобила, където около
средата му е намерена деформация на капака.
От травматичните увреждания на пешеходката А.М.А. според експертите,
може да се определи, че в момента на удара е била разположена с дясната си
страна към автомобила, като ударът е настъпил дясно-задно-странично
спрямо тялото й.
Тук е мястото да се посочи, че относно самия механизъм на настъпване на
произшествието, по делото са събрани и гласни доказателства – свидетелски
показания, които са напълно противоречиви относно началното
местоположение на пешеходката и нейното движение.
Свидетелката М. М. Х. – М., в открито съдебно заседание, проведено на
23.01.2023 г. казва: „……… Аз видях как жената изтича, чух и свистенето на
спирачките и как я бутнаха и аз се обадих на 112…. Не мога да кажа посоката
на пресичаше на пешеходеца…. Последно това, което видях, беше човек и не
можах да преценя към момента жена или мъж, защото беше тъмно, пресече
до половината на булеварда и после изведнъж в последния момент се втурна
да тича да прави другото пресичане, т.е. как да обясня ... Тръгна да пресича
откъм колчетата към тротоара.. Чу се много ясно свистене на спирачки…
Свидетелят И. Н. К., изслушан в същото заседание, причинил самото
произшествие, казва: „…….На около двайсетина метра пред мен забелязах
някакъв силует, който се измуши зад дърво и се олюляваше. Единственото,
4
което можах да направя, е да натисна спирачките незабавно, след което това,
което видях е, че бутнах въпросния силует… Тя не идваше от колчетата, а
иззад дърво се измуши. Тя се движеше от изток на запад, мое дясно.
Олюлявайки се внезапно изскочи иззад дърво. Аз съм в дясна лента и тя идва
от дясно. Единственото, което видях е, че силуетът се олюлява. Въпросният
силует го бутнах с автомобила с централната част. Аз бях в дясното източно
платно….“
Именно посочените противоречия в показанията на цитираните свидетели,
дават основание експертите в изслушаната експертиза да разгледат два
възможни варианта за посоката на движение на пешеходката преди
настъпване на удара:
Вариант I: движение на пешеходката по платното за движение от запад на
изток - отляво на дясно пред автомобила.
При този вариант, съгласно данните, съдържащи се разказа на свидетелката
М. М. Х. - М. в цитираното съдебно заседание от 23.01.2023г., движението на
пешеходката е било от запад на изток- отляво на дясно пред автомобила, като
в удара пешеходката е била дясно-задно-странично към удрящата я предна
част на автомобила.
Вариант II: движение на пешеходката по платното за движение от изток на
запад - отдясно на ляво пред автомобила.
При този вариант, съгласно данните, съдържащи се разказа на свидетеля И. Н.
К. в същото съдебно заседание движението на пешеходката е било от изток на
запад, отдясно на ляво пред автомобила, като преди удара, завъртайки, е
променила посоката си, заставайки дясно-задно-странично към удрящата я
предна част на автомобила.
И при двата варианта обаче, изводите на експерта за безпротиворечиви:
Произшествието е настъпило в населено място, на хоризонтален, равен и прав
участък от пътя при движение през нощта, при намалена видимост на
изкуствена светлина - автомобилни фарове и улично осветление, като няма
данни за наличие на ограничена взаимна видимост на платното за движение
между водача към пешеходката. Платното за движение в мястото на
произшествието има настилка от асфалт, която по време на произшествието е
била суха, без дупки и неравности. Към момента на ПТП И. Н. К. е
управлявал л.а. „Шкода Фабия” със скорост от 57 км/ч и е започнал да
реагира за екстрено задействане на спирачната система, когато автомобилът е
отстоял на около 45 - 46 м от мястото на удара и 3,58 сек преди неговото
настъпване.
Предвид хоризонталния и равен участък от пътя и липсата на ограничена
видимост на платното за движение, то и двамата участници в изследваното
ПТП, като се видят, могат да се възприемат.
Основни причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка
са, че пешеходката А.М. А.а е предприела пресичане на платното за движение
на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се
съобрази с приближаващия се автомобил, както и че водачът на л.а. „Шкода
Фабия” - И. Н. К. се е движел със скорост 57 км/ч, поради което е нямал
5
техническа възможност да избегне удара чрез предприетото екстрено
спиране, тъй като при движение със скорост 55 км/ч или по-малка, той би
имал тази възможност.
Изводите на експертизата в тази й част не бяха оспорени от страните.
Предвид така посочените доказателства, съдът намира, че по делото се
установява посочения механизъм на настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие, причините за това, както и участниците в него.
Същите кореспондират с твърденията в исковата молба по отношение
поведението на виновния водач.
По отношение на другият участник в произшествието, свидетелските
показания, както и изводите на експерта не си противоречат и установяват, че
е налице внезапно навлизане на пътното платно от страна на пешеходката и
на място, което не е било разрешено.
Съгласно неоспореното от страните заключение на комплексната съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза, в резултат на настъпилото
произшествие в момента на удара пешеходката А.М. А.а е била разположена с
дясната си страна към автомобила, като удара е настъпил дясно-задно-
странично спрямо тялото и.
Травмите причинени от директния удар с автомобила са следните:
При първата фаза на удара, когато тялото контактува с предната част на
автомобила: многофрагментно счупвания на таза вдясно, разкъсване на
предна кръстосана връзка вляво, разкъсване на външната връзка на колянната
става вляво, смачкан вътрешен менискус вляво, кръвонасядания около
местата на счупване, наличие на кръв в двете коленни стави, кръвонасядане в
основата на задната и на вътрешната връзка на колянната става,
кръвонасядания по долните крайници.
При втората фаза на удара, когато тялото пада върху автомобила: счупвания
на 6, 7, 8, 9 десни ребра по лопатъчна линия, счупване на дясна раменна кост,
охлузване и кръвонасядания по дясна мишница и лакътна става,
кръвонасядане на меките черепни покривки, кръвонасядане на капсулата на
десния бъбрек.
Травмите, причинени при падането на пострадалата на пътя са охлузване по
челото.
В следствие на настъпилото ПТП и директните травми от удара на тялото на
пострадалата от автомобила, същата е получила белодробна мастна емболия
(дължи се на счупването на костите на таза, раменната кост, 6, 7, 8, 9, десни
ребра и общото сътресение на тялото).
Според неоспорените изводи на цитираната експертиза, смъртта на А.М. А.а
се дължи на изразена мастна емболия в белодробните кръвоносни съдове с
нарушаване на малкия кръг на кръвообращение и последващо спиране на
дихателната и сърдечносъдовата дейност. Установената мастна емболия в
белите дробове се дължи на счупване на костите на таза, раменната кост,
счупените 6, 7, 8, 9 десни ребра и общо сътресение на тялото на А.М. А.а.
Категоричното заключение на експертите е, че е налице пряка причинно-
6
следствена връзка между травматичните увреждания, получени при
процесното ПТП и настъпилата в последствие от тях смърт на А.а.
Към момента на ПТП пострадалата А.М. А.а е била с концентрация на етилов
алкохол в кръвта 2,495%.
В съдебно заседание на 23.01.2023 г. е изслушана свидетелката – С.А.О.,
племенница на починалата. Заявява, че са живели с нея в една къща и познава
сина й и ищец по делото И. А.. Според показанията й, ищецът работил извън
град Пловдив и се връщал 2-3 пъти през месеца, за да види майка си, която
била глухоняма. Оставял й пари, купувал й лекарства. Смъртта на майка му
се отразила „много лошо“, започнал да не ходи на работа, затворил се в
къщата, където майка му живеела, не общувал с приятели и не излизал.
В същото заседание е изслушана свидетелката З.М.О., съпруга на племенник
на починалата. Тя заявява, че ищеца и майка му са живели в общо
домакинство. А. не работила и била глухоняма. Синът й работил периодично
като й давал пари. Според свидетелката ищецът: „ много плака за майка си,
защото той се грижеше за майка си. Страдаше.“
Свидетелят А.С.О., племенник на починалата, изслушан в същото съдебно
заседание, заявява че отношенията между А. и И. били „добри“. Идвал,
помагал, работел по строежите, гледал животни. Когато идвал, два-три пъти в
месеца, й купувал лекарства. Когато се прибирал в града, жиеел при майка си,
нямал друг дом. Преживял тежко смъртта на майка си. Не бил на
погребението, тъй като роднините не могли да го намерят, не знаели къде
работи. 15-20 дни след погребението разбрал и дошъл в дома им, „плака
малко там, после пак отиде и пак почна да си работи“. След смъртта на майка
си бил затворен, тежко я преживял, защото тя го отгледала.
По делото е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-
психологична експертиза на ищеца, изготвена от Д. Н. В. - клиничен психолог
към ЦПЗ – Пловдив. Съгласно приетото заключение, след злополуката от
22.05.2018 година при И. А. А. е налице патологична реакция при смърт, с
оглед следните обстоятелства - единствен близък със заболяване
ограничаващо общуването, самият той е със специфични потребности,
внезапна и неочаквана смърт при злополука и др.. Реакцията на скръб е с
обективизирани отсрочени реакции поради когнитивната ретардация и се
изразява задълбочена социална дисфункция, влошаване на соматичното
страдание. Негативните чувства, които изпитва са тревожност, променливо
настроение, поведенчески отклонения.
Към настоящият момент психологичното състояние на И. А. А. се
характеризира с изразено психо-социално увреждане, изразяващо се в
трудности при определянето на цели и правенето на планове, обучение и
работа/заетост, и участие в други социални дейности. Маркирани са
дефицитни стойности във всички психични обеми: интелектуален, паметов,
мисловен, а оттам емоционален и личностов. Има налични повърхностни
познания, ограничена в тези рамки. Общата осведоменост и информираност е
слаба - в рамките на ежедневието. Регистрира се нисък фрустрационен праг и
контрол над импулсите. Волевият процес е забавен, със занижена мотивация
7
и липса на собствени конкретни цели, с често импулсивно поведение.
Ограничени са и интересите, а междуличностни взаимоотношения са само
ситуативно обусловени. Не може да се твърди, че е налична функционална
ценностна система. Поведението му е повърхностно, недооценъчно, податлив
на провокации. Налице са данни до момента на експертизата, че е във
финансови и битови затруднения, което предполага да е още по уязвим в
способностите си.
След случилото се събитие ищецът не е бил в състояние сам да намира
рационални решения за справяне с житейски ситуации. На фона на описаната
личностова дисфункция е настъпила дезадаптация, поради стресогенно
събитие и са затруднени личностовите възможности за компенсация.
Съдът намира, че описаните от свидетелите и експерта психически
страдания и психологично състояние на ищеца от загубата на неговата майка,
са негативни последици и вреди, които са пряко и непосредствено вследствие
от настъпилото ПТП.
При това положение е налице фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от
ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя им.
Не се спори по делото, че гражданската отговорност на водача на автомобила,
е била застрахована при ответното застрахователно дружество. Предвид
изложеното, следва да се приеме, че същото е материалноправно
легитимирано да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 432
от КЗ.
Съдът намира за недоказани възраженията за съпричиняване на настъпилия
вредоносен резултат от поведението на починалата, направени от ответното
застрахователно дружество в отговора на исковата молба. Възразява се, че
починалата „без да се съобрази с правилата за движение по пътищата, в
състояние на тежко алкохолно опиянение е навлязла рязко, тичайки и е
престоявала на пътното платно, в момент, в който това не е било безопасно,
като с това е станала единствена причина за възникване на произшествието и
телесните наранявания“ като същевременно не се е съобразила с разстоянието
до приближаващото МПС и неговата скорост на движение и е попаднал в
опасната зона за спиране.
Действително, съгласно заключението на изслушаната КСМАТЕ, към
момента на настъпване ПТП пострадалата А.М. А.а е била с концентрация на
етилов алкохол в кръвта 2,495%. Според експерта, степента на алкохолно
опиянение не се отразява по еднакъв начин на всеки един човек. Това е строго
индивидуално и зависи от това дали дадено лице приема редовно алкохол и в
какви количества, както и алкохолният толеранс, който има даденият
индивид.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
8
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения.
Съдът намира, че наличието на посоченото количество алкохол в починалата
към момента на настъпване на ПТП, само по себе си не е достатъчно
основание да се направи извод, че то е повлияло на действията и постъпките
й, така че именно то да допринесе за настъпване на произшествието. Както се
посочи, налице е противоречие в показанията на двамата свидетели,
разпитани относно самия механизъм на настъпването му и конкретно относно
посоката и начина на движение на починалата. Според единия свидетел, тя се
е движела от запад на изток, като е спряла на разделителната линия, която
отделя двете посоки на движение, тръгнала е напред, а после се е върнала и
се е движела на бегом. Но и тази свидетелка не е сигурна в показанията си,
колко лица са пресекли на посоченото място и дали точно пострадалата е
била с такова движение. Същевременно, управлявалия МПС, заявява че
пешеходката е изскочила от изток на запад, т.е. според него посоката е била
обратна. Именно посочените напълно противоречиви показания са станали
причина подробно и аналитично експертите да разгледат в своето заключение
два напълно различни варианта на настъпване на произшествието.
И в двата варианта обаче изводите на експертите са единодушни и
безпротиворечиви за това, че е липсвала каквато и да е техническа или друга
пречка виновният водач да възприеме пострадалата, респ.поведението й,
преди произшествието.
„Произшествието е настъпило в населено място, на хоризонтален, равен и
прав участък от пътя при движение през нощта, при намалена видимост на
изкуствена светлина - автомобилни фарове и улично осветление, като няма
данни за наличие на ограничена взаимна видимост на платното за движение
между водача към пешеходката.“
Независимо от посоката и начина й на движение, експертите са категорични,
че ударът е бил предотвратим, ако виновният водач е управлявал автомобила
с разрешената за това скорост и съобразена със съответната част от
денонощието. Ето защо, не може да се обоснове извод, който да не почива на
догадки, как точно наличието на алкохол в починалата е допринесло за
настъпване на произшествието. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на
пълно главно доказване, а е само предполагаем. Ето защо, съдът намира така
направеното възражение за неоснователно.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано всякога
9
с преценка на обективно съществуващите конкретни обстоятелства, както и
на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
самото общество. Следователно, справедливо обезщетение за неимуществени
вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на
всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък
или по-продължителен период от време.
Воден от изложеното, съдът отчита обективно съществуващите, конкретно
изложени по-горе обстоятелства във връзка с вида и характера на
причинените на ищеца психически травми от смъртта на майка му, техния
интензитет и продължителност. Следва да се подчертае, че починалата е била
единственият близък на ищеца, който е отраснал с нея без баща и в
изключителна бедност. Тя е била глухоняма, а той, съгласно показанията на
свидетелите, е бил в търсене на работа, която винаги е била с непостоянен
характер. Независимо от това, той е купувал лекарства за майка си. Наред с
изложеното, след случилото се събитие, ищецът не е бил в състояние сам да
намира рационални решения за справяне с житейски ситуации. На фона на
описаната личностова дисфункция е настъпила дезадаптация, поради
стресогенно събитие и са затруднени личностовите възможности за
компенсация. Налага се извод, че при ищеца неблагоприятния ефект върху
психиката му е задълбочен като интензитет, не е отшумял и е с
продължителност, по-голяма от обичайната за такава психическа травма.
При така установените психически болки и страдания на ищеца, в следствие
смъртта на майка му, причинена при процесното ПТП, съдът намира, че
справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което кореспондира
и на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, и
на установената съдебна практика по сходни случаи, е в размер на
претендираните 150 000 лева, поради което искът следва да се уважи изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ, застрахователното
покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, обхваща и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. Съобразно
това препращане, задължението на застрахователя да обезщети възниква или
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2, или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна.
В конкретния случай ищецът е предявил застрахователната си претенция пред
застрахователя на 29.01.2021г., и от тази дата следва да бъде осъден
застрахователя да заплати законната лихва върху присъденото обезщетение
до датата на окончателното изплащане на обезщетението.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответното дружество следва да заплати по
сметка на ПОС държавна такса съобразно уважената част от исковете в
размер на 6000 лв.
Предвид изложените мотиви, съдът на основание чл.432, ал.1 от КЗ
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на И. А.
А. от град ****, съдебен адрес: ****, адв. Р. М., сумата 150 000 /сто и
петдесет хиляди/ лева, обезщетение за неимуществени вреди – преживени
психически болки, страдания и стрес, вследствие на смъртта на майка му
А.М.А. причинена от ПТП, настъпило на 22.05.2018 г. в град Пловдив,
причинено от водача на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № **** И. Н. К.,
за което против същия е постановена влязла в сила присъда № 260030 по
НОХД № 902/2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив, и за който е била
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключена със ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с полица
№ВО/22/118000253943, валидна от 12.01.2018 г. до 11.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие, посредством
молба-претенция от 29.01.2021г., до датата на окончателното изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати по
сметка на Окръжен съд Пловдив, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, държавна
такса в размер на 6 000 лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11