Р Е Ш Е Н И Е
№209
гр.
Пловдив, 23 януари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ
състав, в открито съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и
участието на прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ,
като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм.
дело № 2715 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с
чл. 195б от ЗВ и чл. 166 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести
септември“ № 250, представлявано от управителя С.Л.Н., против Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 215 от 29.07.2019г. на
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район” (БДИБР), с който е установено публично държавно вземане по издаденото в
полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД Разрешително № 31510001 от
07.03.2007г. за водовземане от подземни води,
издадено от Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ на Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, за правото на водовземане от подземни води,
чрез два броя тръбни кладенци, разположени в имоти № 000054 и № 000055, в
землището на с. Момино село, общ. Раковски, обл.
Пловдив, с цел на водовземането „Питейно - битово
водоснабдяване“ на с. Борец, Община Брезово, Област Пловдив, за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г., в общ размер на 5835,76 лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1960,00 лв.
Според дружеството-жалбоподател оспореният акт е издаден в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, поради което счита същия за незаконосъобразен и неправилен. Твърди се,
че при издаването на АУПДВ са допуснати неточности, представляващи съществени
нарушения, касаещи формата и съдържанието на административния акт. Изложени са
доводи, че при определяне на периодите на непогасените задължения са посочени
объркващи периоди, като в мотивната и диспозитивната част е налице разминаване на времевия обхват
на задълженията.
Оспорва се размера на определеното задължение, както и размера на
изчислената лихва по всяка главница за процесните
периоди.
Най-сетне се сочи, че не е посочена целта на водовземане,
както и че не е конкретизирано мястото на водовземане,
респективно мястото на водоползване и вида
водоизточник/водовземно съоръжение. Иска се отмяна на
оспорения АУПДВ, с алтернативно искане същият да бъде изменен. Претендира се
присъждане на сторените разноски.
Ответникът - директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, чрез процесуалния представител
юрисконсулт Б., оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли. Подробни съображения
по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава становище за
неоснователност на жалбата.
Административен съд - Пловдив, като обсъди събраните по делото
доказателства, доводите на страните и след проверка на обжалвания
административен акт по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес,
непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат неблагоприятно
негови права и законни интереси.
По делото е приложено писмо изх. № ПО-02-535(2) от 06.08.2019г., за
съобщаване и предявяване на процесния АУПДВ на жалбоподателя, което е заведено
при жалбоподателя с вх. № 24-00-5323 от 06.08.2019г. (л. 9). Жалбата до съда е
подадена чрез органа с вх.
№ ПО-02-535(3) от 12.08.2019г., поради което следва да се приеме, че е в
преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Ето защо жалбата е допустима.
Между страните по делото няма спор, че с разрешително за водовземане от подземни води № 31510001/07.03.2007г. на
директора на БДИБР на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Пловдив е
предоставено правото на водовземане от подземни води,
чрез два броя тръбни кладенци, разположени на територията на имот № 000054 и №
000055, от землището на с. Момино село,
общ. Раковски, място на водоползване - за „Питейно - битово водоснабдяване“ на с.
Борец, Община Брезово, Област Пловдив, за периода 01.01.2013г.–
31.12.2017г., със срок на действие на разрешителното –07.03.2032г. /л. 18-21/.
За използваните годишни водни количества по издаденото разрешително 31510001/07.03.2007г.
са подадени справки, съответно декларации по чл.194б ЗВ от управителя на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Пловдив, като в приложени таблици са
описани разрешителните, водоизточниците и съответно иззетото количество вода. (л.
63 – 104).
След извършена проверка по документи на място в БДИБР за изчисляване на
дължимите такси по разрешително за водовземане от
подземни води №31510001/07.03.2007г. е констатирано, че дружеството
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Пловдив е представило в БДИБР справки и
декларации по чл.194б ЗВ за добитите количества вода. Резултатите от проверката
са обективирани в констативен протокол № ПВ3-170 от 28.08.2017 г. за периода 2011г.
– 2016г. и констативен протокол № ПВ2-91 от 11.05.2018г. за 2017г. Съгласно
констатациите в първия протокол, дължимата такса за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2016г. е изчислена съгласно чл. 10, ал.
2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване (обн., ДВ. бр. 50 от 01.07.2011г., изм.
ДВ., бр. 3 от 10.01.2012г., в сила от 01.01.2012г.),
като единичният размер на таксата водовземане от подземни води за питейно -
битово водоснабдяване е 0,02лв. Изчислена е общо дължима сума за такса по
разрешителното за водовземане на подземни води в размер на 7673,40лв., която не
е платена по сметка на БДИБР.
Съгласно констатациите във втория протокол, за 2017г. таксата, определена
съгласно чл. 12, ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване (обн., ДВ, бр. 2 от
6.01.2017г., в сила от 01.01.2017г.) е в размер на 1272,36лв.
Протоколите са предоставени на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Пловдив.
С покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-535 от 27.06.2019 г.
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е поканено да плати доброволно в
седемдневен срок от получаването, задължението си по чл. 194, ал. 1, т. 1,
б.“б“ от ЗВ като титуляр по разрешително за водовземане
от подземни води № 31510001/07.03.2007г. за периода 01.01.2013г.
– 31.12.2017г., в размер на 5835,76 лв., както и дължимата лихва за периода на
забава. В поканата е включено и уведомление по чл. 26 от АПК, че при неплащане
на дължимите такси, ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ. (л. 45)
С уведомление за започване на производство за издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане изх. № ПО-02-535(1) от 11.07.2019г. управителят
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е уведомен, че БДИБР на основание чл. 26
във връзка с чл. 34 от АПК започва производство за установяване на публично
държавно вземане за дължимата от дружеството такса за водовземане
от подземни води, за дължими и неплатени такси за водовземане
за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г. по
разрешително за водовземане от подземни води №
31510001/07.03.2007г. (л. 43).
На 29.07.2019г. е издаден процесния АУПДВ № 215
с който е установено по основание и размер задължението на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД за такси за правото на водовземане
от подземни води по разрешително за водовземане от
подземни води № 31510001/07.03.2007г,. за периода 01.01.2013г.
– 31.12.2017г. в общ размер на 5835,76 лв. и лихва за периода на забава в размер
на 1960,00лв.
По преписката са приложени платежни нареждания за платени такси за водоползване за 2011г., 2012г. и 2013г.и 2018г.
При тези фактически установености, съдът направи следните правни изводи:
Спорният АУПДВ е издаден въз основа на описаните по-горе доказателства, а
именно констативни протоколи, покана към лицето за доброволно изпълнение и
подадени справки и декларации за иззетото количество вода, което съдът намира,
че е в съответствие с нормата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ.
АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 195б,
ал. 1 във връзка с чл.152 от ЗВ.
На следващо място, АУПДВ е издаден в предвидената писмена форма, със
съдържание отговарящо на изискванията по чл. 59, ал. 2, тт.
1 - 8 от АПК и въз основа на писмени документи, съгласно чл. 195б, ал. 2 от ЗВ.
Не се споделя възражението, че в административното производство по
издаване на оспорения акт са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са
основание за незаконосъобразност на акта. За откриване на процедурата по
издаване на АУПДВ, жалбоподателят е бил уведомен надлежно с уведомление изх. №
ПО-02-535(1) от 11.07.2019г. Следователно, са спазени правилата на чл. 26 от АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в пълен
обем, като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения и да
представи всичките си писмени доказателства.
Отразените в констативни протоколи № ПВ3-170 от 28.08.2017г. и № ПВ2-91 от 11.05.2018г. проверки са направени
във връзка с подадени от дружеството жалбоподател справки и декларации по чл.
194б от ЗВ.
В случая е безспорно, че за процесния период
01.01.2013г. – 31.12.2017г. задълженията не са
заплатени, а както бе отбелязано по-горе в настоящото решение, приложените с
жалбата платежни нареждания за платени такси за водоползване
се отнасят за предходни и следваща на процесните
години, а именно 2011г., 2012г. и 2018г. и същите не касаят погасяване на
задължения по процесния АУПДВ, а представените
платежни нареждания за 2013 г. не конкретизират по кое разрешително са
заплатени сумите.
Неоснователно е възражението, че в мотивната и диспозитивната част на АУПДВ е налице разминаване на
времевия обхват на задълженията. Съдът не констатира такова разминаване, като в
мотивната част на процесния АУПДВ подробно са описани
периодите 01.01.2013 г.-31.12.2013 г.; 01.01.2014г. – 31.12.2014г., 01.01.2015г.–31.12.2015г.,
01.01.2016г.–31.12.2016г., 01.01.2017г.
– 31.12.2017г., отнетия обем и то деклариран от самия жалбоподател, самата
формула за изчисляване на дължимата такса, както и размера на задълженията.
Освен това, подробно са посочени фактическите и правните основания за издаване
на акта. Посочено е разрешителното за водовземане от
подземни води, въз основа на което са определени публичните задължения, и което
е част от административната преписка по издаване на оспорения акт.
Що се отнася до размера на задълженията, настоящия съдебен състав счита,
че същият отговаря на декларирания от самото дружество размер на ползваното по
години количество вода и не се доказа да съществуват разминавания. При
съпоставка на подадените от самото дружество справки за използваните количества
вода и посочените в самия АУПДВ количества, съдът не констатира разлики.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ водоползвателите – титуляри на разрешителни имат задължение
да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. В изпълнение
на това задължение дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и
отчет, който е представял в БДИБР. По делото не са представени други данни за
ползваните води по процесното разрешително, освен
установените от служителя на БДИБР в констативните протоколи № ПВ3-170 от
28.08.2017 г. и № ПВ2-91 от 11.05.2018г., въз основа на подадената от самото
дружество информация, която е намерила отражение и в оспорения акт.
Във връзка с възраженията, относно основанието за издаване на АУПДВ, е
посочен чл. 3, ал. 1 от Тарифата (отм., бр. 2 от 6.01.2017г., в сила от
1.01.2017г.), съгласно който таксите за водовземане
от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода
и в зависимост от целта на използване на водата, от което следва, че не е
налице съществен порок водещ до отмяна на акта. Още повече, че навсякъде в
АУПДВ е описано, че количествата са на база декларирано от титуляра
използвано годишно водно количество.
Съгласно чл. 194б, ал. 1 от ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата
година титулярите на разрешителни представят информация за изчисляване на
дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и
съдържащ данните, съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят
таксите. В настоящия случай, дружеството - жалбоподател е подало към БДИБР
справки през годините във връзка с процесното
разрешително. Съдът констатира, че посочените количества в тези справки са
идентични със стойностите, установени като задължение с процесния АУПДВ. В този
смисъл неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя за неправилно
определяне на дължимите суми и на периодите, за които се дължат такси за водовземане.
В оспорения акт са посочени периодите по години и размерите на главницата
и лихвата за забава, както и общият период на задължението – 01.01.2013г. – 31.12.2017г.
Съдът счита за неоснователно и възражението на жалбоподателя, относно
основанието за издаване на АУПДВ, като твърди посочване на няколко места в акта
чл.7 ал.1 и ал.4 от Тарифата за таксите
за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн.,
ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017г.,
която касае основание за заплащане на таксите за водоползване
с неработещ/несертифициран водомер. Цитираната от ответния орган разпоредба на
чл.7 ал.1 от тарифата гласи, че отнетият при водовземането
обем вода или обемът на отпадъчните води се измерва чрез отговарящи на
нормативните изисквания измервателни устройства, което не е в противоречие с
фактите по случая, доколкото никъде в акта не е посочено, че не е монтиран или
е налице неработещ водомер, а напротив посочено е, че дължимите такси по
Разрешително № 31510001 от 07.03.2007г. са изчислени на база декларирано от титуляра добито годишно водно количество.
Съдът счита за неоснователно и възражението във връзка с начислените
лихви за забава. На първо място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 15,
ал. 1 от отменената тарифа от 2012г. и чл. 21, ал. 1 от действащата тарифа от
2017г. таксите за водоползване са годишни и се
заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така уреденият краен срок
за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава при неплащане и
началният момент, от който се дължи законната лихва върху установеното
задължение за периода 2013г. – 2017г., а именно от 01 април на съответната
следваща година. За да изпадне в забава носителят на правото на водовземане е достатъчно изтичането на определения в закона
срок и не е необходимо или задължително директорът на съответната басейнова дирекция да издава нарочен акт. А що се отнася до
изчисляването на размера на законната лихва, съдът намира, че същият е правилно
определен съобразно чл. 1 от Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения, който установява,
че годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в
размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1
януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Неоснователно и недоказано е твърдението за нарушение на процедурата по
издаване на акта, направено в жалбата. Нормата на чл.194б, ал.4 ЗВ е претърпяла
законодателна промяна, в сила от 27.11.2018г., и към момента на издаване на
оспорения акт за директора на басейновата дирекция не
е съществувало задължение да уведомява писмено титуляра
на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и
сметката, по която таксата следва да бъде заплатена.
Безспорно по делото е, че установената в акта сума за процесните
периоди не е заплатена при дадената от ответника възможност за доброволно
погасяване на задължението.
Както вече беше посочено, жалбоподателят лично е декларирал тези
количества, поради което оспорването им е напълно неоснователно. Същевременно както
беше посочено не се доказа, че по процесното
разрешително за водовземане са заплатени
задълженията, определени със спорния
АУПДВ.
Една част от приложените с жалбата платежни нареждания за платени такси
за водоползване се отнасят за предходни на процесните години, а именно 2011 г. и 2012г., а друга част
се отнасят за 2018 г. и същите не касаят погасяване на задължения по процесния АУПДВ. По
делото са приети и платежни нареждания, отнасящи се за заплатени задължения за
2013 г., но в тях липсва конкретизация към кои разрешителни се отнасят
преведените суми.
Освен това съгласно чл. 194б, ал. 3 от ЗВ, директорът на БДИБР е извършил
проверка на информацията, представена с декларациите по чл. 1946 от ЗВ и е
установил съответствието й с резултатите от собствения мониторинг и резултатите
от извършения през годината контрол.
Поради изложените съображения, съдът намира, че обжалваният АУПДВ е
издаден от компетентен орган, в определената от закона форма, при спазване на
процесуалните правила, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби и при отсъствието на съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което се явява законосъобразен, а
жалбата против него е неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли.
При този изход на делото, на ответника се дължи възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. Тъй като не е
заявена такава претенция, такова не следва да бъде присъждано.
Водим
от горното, съдът:
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул.“Шести септември“ № 250, представлявано от управителя С.Л.Н.против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 215 от 29.07.2019г. на Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район”, с който е установено публично държавно вземане по издаденото в полза на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД Разрешително № 31510001 от 07.03.2007г. за водовземане от подземни води, издадено от Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски
район“, за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г., в общ
размер на 5835,76 лв. (пет хиляди осемстотин тридесет и пет лева и седемдесет и
шест стотинки), ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1960,00 лв. (хиляда
деветстотин и шестдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: