М О Т И В И
към Присъда № 29 постановена на 03.05.2018г.
по н.ч.х.д. № 1217 по описа на Районен съд – гр. Добрич
за 2014г.
Производството по делото е образувано по частна тъжба от Б.М.О. ЕГН **********
срещу Н.И.Ф. ЕГН ********** с повдигнати обвинения за извършени престъпления по
чл. 130 ал. 1 от НК и по чл. 148 ал. 1 т. 1 във вр. с
чл. 146 ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения, повереникът на
частния тъжител Б.М.О. – адвокат К.И. изразява своята позиция, че от събраните
по делото доказателства категорично се установява вината на подсъдимия Н.И.Ф.
в извършване на престъпните деяния, за които му е повдигнато обвинение с
частната тъжба. Адвокат К.И. пледира на подсъдимия да бъдат наложени
минимални по размер наказания за всяко едно от извършените от него
престъпления, мотивирайки се, че подсъдимият не е осъждан към настоящия момент.
В хода на съдебните прения, процесуалният представител на подсъдимия
Н.И.Ф. – адвокат Х.Х. прави искане за постановяване
на оправдателна присъда, като в условията на евентуалност, ако съдът намери, че
деянията за съставомерни от обективна и
субективна страна, моли за минимални по размер наказания.
В хода на съдебните прения подсъдимият Н.И.Ф. се придържа към
становището на своя защитник.
В предоставената му възможност, на основание чл. 297 ал. 1 от НПК, да
изрази своята последна дума, подсъдимият не се признава за виновен за
това, което е сторил.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
На 05.08.2014г. частният тъжител Б.М.О.
***, който двамата със съпругата му М. М.О. ползвали под наем. Отвън пред
магазина, освен частният тъжител били и М. Д. М., Н.Н.Ю.
и Р.Х.К.. По късно дошъл и Б.А.Ш..
Около 21.30 часа дошли подсъдимият Н.И.Ф.
и Д. Д. Е. ***. Д.Е. останал отвън, а подсъдимият Н.Ф. влязъл в магазина и
купил от съпругата на частния тъжител, която била управител в магазина,
минерална вода и една бира за Д.Е..
Последните двама седнали пред магазина
в компанията на частния тъжител. В разговор, частният тъжител казал на подсъдимия,
че на някой хора е продал бали за по 1 лев, а на него ги е продал по 1.10 лева.
Подсъдимият отвърнал „Ти много говориш, ей сега ще дойда и ще те ударя”.
Частният тъжител казал „Удари ме”. Тогава, подсъдимият ударил силно с юмрук, в
областта на лявата вежда частният тъжител, така както последният бил седнал
пред магазина. Независимо от това, че ударът е бил само един и то не в областта
на зъбите, на частния тъжител се счупил първи горен резец в дясно. Частният
тъжител попитал подсъдимия „Не е ли прав за балите”. Подсъдимият му казал „Пак
много говориш, ***”. Но подсъдимият не се върнал, останал прав и казал на
частния тъжител „Абе, ... парите си ги взех от жена ти, чак през октомври
миналата година и то със зор”.
След това частният тъжител се обадил
на тел. 112, където го свързали с полицията и обяснил за случилото се.
Полицаите му казали да отиде на следващия ден при кварталния. Частният тъжител
се обадил на съпругата си да дойде, която междувременно се била прибрала у
дома, с уговорката частния тъжител да заключи магазина, и да го закара в бърза
помощ, защото не се чувствал добре. Отишли в бърза помощ, като след прегледа
частният тъжител отказал да постъпи в болницата. На следващия ден го боляла
главата, окото му било подуто, чувствал неудобство от хората, от децата и от
близките си.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и
потвърди въз основа на следните доказателства: показанията на свидетелите М. М.О.,
М. Д. М., Н.Н.Ю., Р.Х.К.; изготвените в хода на
наказателното производство съдебно – медицинска експертиза и съдебно
психиатрична и психологична експертиза.
На първо място, съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите М. М.О., М. Д. М., Н.Н.Ю., Р.Х.К., Д.Д.Е. като последователни, взаимнодопълващи се
и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства и по - конкретно
заключенията по съдебно – медицинската експертиза и съдебно психиатричната и
психологична експертиза.
Свидетелите М. Д. М., Н.Н.Ю., Р.Х.К.,
Д.Д.Е. са преки очевидци на създалата се конфликтна
ситуация пред магазина на 05.08.2014г. в село Б., поради което и техните
показания са особено ценни, като свидетелите са повече от категорични, че
подсъдимият е отправил на висок глас обидни думи и ругатни към частния тъжител и
го е ударил в областта на лявата вежда.
Показанията на посочените свидетели се потвърждават и от
показанията на свидетеля Б.А.Ш., който въпреки, че не е пряк очевидец на
поведението и действията на подсъдимия Ф., все пак потвърждава, че когато
е пристигнал на мястото на инцидента е установил частния тъжител О., като се е
обадил на съпругата си, за да бъде отведен в бърза помощ, поради което и съдът
цени като достоверни показанията на свидетеля Ш., макар и представляващи
косвено доказателство, че тъжителя е бил ударен.
Изложеното се потвърждава и от
показанията на Л.Ф.Р. и М. М.О., първият не е присъствал на случилото се, а на
следващия ден, понеже работел при частния тъжител, Б. му казал, че подсъдимият Ф.
го е ударил и малко му е посинено окото; а вторият свидетел – съпруга на
частния тъжител е била уведомена незабавно за случилото се по молба на
тъжителя, да бъде отведен в бърза помощ.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза,
изготвена от вещото лице доктор В.Д. по категоричен начин се установява, че при
станалия инцидент на 05.08.2014г. пострадалият Б.М.О. е получил следните
увреждания: контузия на лицето – травматичен оток в областта на лява вежда, с
диаметър 3.5 – 4.0 см; отчупване на малка част от вътрешния ъгъл на първи горен
резец в дясно с размери 0.3/0.2 см, без оголване на пулпата.
Установените увреждания са в резултат от удари с или върху твърди, тъпи
предмети и биха могли да се получат по време и начин, както сочат данните по
делото. Отчупването на малко парче от режещата повърхност на първи горен резец
в дясно не води до затруднение на дъвченето и говора. По делото няма данни за
състояние, което да е представлявало реална опасност за живота на пострадалия О..
Уврежданията са обусловили болка и страдание, без разстройство на здравето.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице като
обективно и компетентно изготвено, като същевременно давайки вяра на
свидетелските показания, според съда има пряка причинно – следствена връзка
между действието на подсъдимия и причиненото на частния тъжител увреждане,
поради което и съдът намира и приема, че подсъдимият на 05.08.2014г. в село Б. е причинил на Б.М.О. лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание, без
разстройство на здравето, поради което го оправда по първоначално повдигнатото
обвинение по чл. 130 ал. 1 от НК.
Съобразно заключението на вещото лице по назначената
съдебно – психиатрична експертиза обособилата се фактическа, провокативна
обстановка за общуване, предизвикана от частния тъжител Б.О. е изиграла ролята
на масивен дразнител и е обособила проявата на физиологичен афект у Н.Ф..
Емоциите са доминирали над волята му, те са били с гневен характер, имало е
проява на словесно и елементарно моторно разтоварване.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице, същото е
в противовес на събраните по делото доказателства, поради обстоятелството, че
по делото липсват данни за създала се такава провокативна обстановка на
общуване, изиграла ролята на масивен дразнител.
По възникнало съмнение в правилността на заключението на
вещото лице по назначената съдебно – психиатрична експертиза, съдът назначи съдебнопсихиатрична
и съдебнопсихологична експертиза, с участието на ***,
специалист по съдебна психиатрия и доктор по клинична психология, доктор на
психологическите науки, клиничен и съдебен психолог.
От заключението на вещите лица по назначената съдебнопсихиатрична
и съдебнопсихологична експертиза се установява, че
няма данни състоянието на Н.Ф. да покрива критерии за физиологичен афект, с
типичните за него фази и характеристики. Факторите довели до ситуацията са
свързани с неблагоприятни обстоятелства, свързани с финансови загуби, които са
оказали влияние върху емоционалното му състояние, а също и наличие на
продължителна конфликтна ситуация, в която се включват и реплики на Б.М. О.. В
този смисъл отправените от О. реплики са изиграли провокираща роля за
поведението на освидетелствания.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
обективно и компетентно изготвено, в унисон с представените по делото
доказателства.
От показанията на свидетелите М. Д. М., Н.Н.Ю., Р.Н.Ю. се установява, че в действителност подсъдимия
Ф. е изрекъл обидни и оскърбителни изрази на висок глас към частния тъжител „Ей
..., ще дойда ще те ударя”, което се е случило не само в негово присъствие, но пред
магазина в село Б., пред няколко човека.
Въз основа на тези гласни доказателства, съдът намира,
че от фактическа страна се установи, че на 05.08.2014г. в село Б., подсъдимият нанесъл публично обида на О.,
като казал нещо унизително за честта и достойнството на О., в негово присъствие,
което деяние представлява престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК.
Още повече, че самият подсъдим Н.Ф. не отрича в
постъпилия отговор по тъжбата, а напротив прави изявление, че е ударил тъжителя
по главата и му е казал „***”, същите изявления се съдържат и в дадените
обяснения от подсъдимия в съдебно заседание.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Субектът на всяко едно от двете престъпления, съответно
по чл. 130 ал. 2 от НК и по чл. 148 ал. 1 т. 1 във вр.
с чл. 146 ал. 1 от НК е пълнолетно и вменяемо лице, което е било в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си.
Непосредствен обект на престъпното деяние по чл. 130 ал.
2 от НК са обществените отношения, които осигуряват неприскосновеността на
човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, а
именно нанасяне на удар с юмрук в областта на лявата вежда.
Настъпил е и общественоопасния
резултат, а именно лека телесна повреда за тъжителя, изразяваща се в чувство на
болка и страдание.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на
вината – пряк умисъл, доколкото подсъдимият е съзнавал, че нанася удар с юмрук
в областта на лявата вежда на частния тъжител, който е от естество да му
причини лека телесна повреда и е искал настъпването на този резултат.
Непосредствен обект на престъплението по чл. 148 ал. 1
т. 1 във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК са
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното чувство
за достойнство, самооценка на човека, положителната оценка, която всеки има за
собствената си личностна и обществена ценност.
От обективна страна, изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 148 ал. 1 т. 1 във вр. с
чл. 146 ал. 1 от НК е извършено чрез действие – подсъдимия е казал на частния
тъжител „***”. Налице са и останалите признаци, необходими за съставомерността на деянието от обективна страна –
деянието е извършено в присъствието на физическото лице - О., което е чуло
обидните и оскърбителни изрази, адресирани до него, както и самото деяние е
извършено публично, доколкото е извършено на оживено място пред магазина в село
Б..
В конкретния случай, със своите действия подсъдимият
Н.Ф. е извършил квалифициран състав на престъплението „обида”, доколкото е
извършил деянието на публично място, в присъствието, както на самия пострадал,
така и на още няколко човека, в конкретния случай с категоричност може да се
приеме поне още двама души – свидетелите М. Д. М. и Н.Н.Ю.,
които потвърдиха, че са чули оскърбителните изрази, изречени от подсъдимия
по адрес на частния тъжител.
От субективна страна престъпното деяние по чл. 148 ал. 1
т. 1 във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК е извършено от подсъдимия
Ф. с пряк умисъл.
По отношение вида и размера на наказанието.
Разпоредбата на чл. 130 ал. 2 от НК предвижда наказание „лишаване
от свобода” до шест месеца или „пробация” или глоба
от сто до триста лева.
За престъплението по чл. 148 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК, наказателният закон предвижда
наказание „глоба” в размер от 3 000 лева до 10 000 лева, както и предвижда
кумулативно да му бъде наложено наказание „Обществено порицание”.
При индивидуализация на
наказанията, съдът съобрази, че
деянията са извършени от подсъдимия Н.Ф. при определен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто
съдебно минало, липса на неприключили наказателни производства, водени срещу му
и добри характеристични данни.
Съдът, след като взе предвид, определения превес на
смекчаващите вината обстоятелства - чисто съдебно минало, липса на
неприключили наказателни производства, водени срещу му, като се съобрази с младата му възраст, счита, че
същите са многобройни и обуславят приложението на разпоредбата на чл. 55 ал. 1
т. 2 б. „в” от НК /по отношение на престъплението по чл. 130 ал. 2 от НК/ и на
чл. 55 ал. 2 и ал. 3 от НК /по отношение на престъплението по чл. 148 ал. 1 т.
1 във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК/, предвид
обстоятелството, че налагането и на най – лекото наказание, предвидено в закона
се оказва несъразмерно тежко.
Съдът прецени, че най – справедливото наказание за
извършеното престъпно деяние по чл. 130 ал. 2 от НК е наказание глоба в размер
на 100 лева, а по чл. 148 ал. 1 т. 1 във вр. с
чл. 146 ал. 1 от НК е глоба в размер на 1 500 лева, като съдът на основание чл.
55 ал. 3 от НК не наложи кумулативно предвиденото наказание „обществено
порицание”.
Според настоящия състав, така определени наказанията
биха осъществили успешно индивидуалната и генерална превенция, която предвижда
идеята на закона.
На основание разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от НК, съдът
наложи на подсъдимия Н.Ф. най – тежкото от така определените наказания, а
именно наказание глоба в размер на 1 500 лева.
По отношение на разноските.
На основание разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът
осъди подсъдимия Н.И.Ф. да заплати на Б.М.О. сторените по делото разноски
в размер на 3 312.00 лева.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът осъди
подсъдимия Н.И.Ф. да заплати по сметка на Районен съд – гр. Добрич сумата в
размер на 250 лева.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Председател:
/Мариана
Момчева/