НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ № 1713
гр.
Пловдив, 07.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, IX състав, в публичното заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18523 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова
молба от „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Е.А.Ю., ЕГН ********** за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1348,92
лева – главница, представляваща дължима сума по договор за потребителски кредит
****., сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и 279,98 лева – договорна лихва за периода от 20.02.2016 г. -
20.01.2017 г., както и сумата от 1412,25 лева – главница, представляваща дължима
сума по договор за потребителски кредит **** сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и 335,44 лева
– договорна лихва за периода от 20.02.2016 г. – 20.01.2017 г., които вземания
са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.08.2016
г. на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 04.10.2018 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се
твърди, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД бил сключен договор
за потребителски кредит номер **** по силата на който „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е предоставил на ответника кредит за закупуване на ****, общо в
размер на 1348,92 лева, от които 1339 лева – цена на стоката и 99,92 лева –
застрахователна премия. Съгласно договора ответникът се задължил да погаси
задължението си в рамките на 12 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на
131,29 лева, с краен срок за погасяване – 20.01.2017 г. След усвояването на
кредита ответникът не бил погасявал задълженията си по договора, като останало
непогасено задължение в общ размер на 1628,90 лева, от които 1348,92 лева –
главница и 279,98 лева – договорна лихва. Кредитът бил станал изцяло изискуем
на 20.01.2017 г., с изтичане бил и
крайният срок по договора.
На следващо място се
твърди, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД бил сключен и
друг договор за потребителски кредит с номер **** съгласно който финансовата
институция предоставила на ответника кредит за закупуване ****общо в размер на
1412,25 лева, от които 1345 лева – цена на стоката и 67,25 – застрахователна
премия. Задълженията по този договор следвало да бъдат върнати на 12 месечни
анюитетни вноски, всяка в размер на 140,98 лева, с краен срок за погасяване
20.01.2017 г. По този договор останало непогасено задължение в размер на
1747,69 лева, от които 1412,25 лева – главница и 335,44 лева - договорна лихва.
Вземанията за този договор са станали изцяло изискуеми на 20.01.2017 г. с
изтичане срока на договора.
Излагат се твърдения, че
вземанията по тези два договора за заем са прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД на "ЕОС Матрикс" ЕООД с договор за цесия от 12.08.2016
г.
За прехвърлените
вземания "ЕОС Матрикс" ЕООД се е снабдил със заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 15767/2018 г по описа на Районен съд
- Пловдив, срещу която заповед ответникът възразил в срока по чл. 414 от ГПК,
което обуславя правния интерес за предявяването на установителните искове,
предмет на настоящото производство. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 15767/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за
недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и исковете, по които е
образуван настоящият исков процес, са предявени в месечния срок по чл. 415,
ал.1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Исковете
са допустими, с изключение на иска за сумата в размер на 9.92 лева,
представляваща застрахователна премия по договор за потребителски кредит номер ****и иска за сумата в размер на
67.25 лева – засрахователна премия по договор за потребителски кредит с номер ****
За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е
налице пълен
идентитет на претенциите, заявени в двете производства – по основание, размер и период,
доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези
вземания, за които е образувано заповедното производство и за които е издадена
заповед за изпълнение.
Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Това е така, доколкото искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл.42 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявеното в заповедното производство.
Сочената идентичност е процесуална предпоставка, както за редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция. Това е така, тъй като с решението по този иск ще бъде признато или отречено същото право, за което е издадена заповедта, поради което в заявлението за издаването й трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането.
Съдът, който разглежда предявения по реда на
по чл.422 ГПК иск, следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата
си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради
което не може да променя материалноправната характеристика на вземането, като
се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство. Съдът
извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право
съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца
по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на
заявените основание и петитум.
В конкретния случай, не е налице идентитет на претенциите, заявени в двете производства за главница по основание и по размер, доколкото в заповедното производство, ищцовото дружество изрично претендира вземането за главница по договор за потребителски кредит номер ****. в общ размер 1348.92 лева и главница по договор за потребителски кредит с номер **** в размер на 1412.25 лева, за които вземане е издадена и заповедта за изпълнение, като посоченото основание е главница. В настоящото исково производство се твърди, че главницата по договора от 19.01.2016 г. в общ размер на 1348.92 лева е формирана от сумата в размер на 1339 лева, представляваща цената на стоката и размера на отпуснатия кредит и от сумата от 99.92 лева - застрахователна премия, каквото основание в заповедното производство не е заявено /като е допусната грешка в изчислението на общата главница 1339 + 99.92 =1438/. Не е претендирана застрахователна премия. Същото се отнася и за договора от 14.01.2016 г. като главницата по същия е формирана от сумата в размер на 1345 лева, представляваща цената на стоката и размера на отпуснатия кредит и от сумата от 67.25 лева - застрахователна премия, каквото основание в заповедното производство не е заявено.
В исковата молба
и в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, са
посочени различни обстоятелства, от които се твърди да произтичат вземанията на
ищцовото дружество за договорна лихва, т.е. не е налице идентитет на
претенциите, заявени в двете производства по основание и размер.
Предвид
изложеното и на основание чл. 130 ГПК, производството по делото за сумата в
размер на 9.92 лева - застрахователна
премия по договор за
потребителски кредит номер ****. /1348.92 претендирана главница – 1339 отпуснат
кредит = 9.92 лева – застрахователна премия/ и за сумата
от 67.25 лева – застрахователна премия по договор за потребителски кредит с номер ****
следва да се прекрати, тъй като така предявения иск е
недопустим. В този смисъл Решение №
169 от 04.01.2016 г. по т.д. № 700/2011 г. II ТО ВКС, Решение № 43 от 11.03.2013 г. по т.д. № 325/2012 г. II ТО на ВКС, Решение № 171 от 24.04.2012 г. по гр.д. № 801/2011 г. IV ГО на ВКС.
Съгласно т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на
ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист
подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по
реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, с изключение на случая на
прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако
исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да
обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410, съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал.1, вр. с чл. 422 ГПК, е
съдът в исковото производство, който е постановил определението за
прекратяване.
Ето защо следва да бъде обезсилена в
тази част издадената по ч.гр.д. № 15767/2018 г. на ПРС, Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8697/05.10.2018 г. по
описа на ПРС.
В останалата част за претенциите за главница в размер на 1339 лева и договорна
лихва в размер на 279,98 лева за периода
от 20.02.2016 г. - 20.01.2017 г. по договор за потребителски кредит номер ****.
и за главница в размер на 1345 лева и договорна лихва в размер на 335,44 лева
за периода от 20.02.2016 г. – 20.01.2017 г. по договор за потребителски кредит
с номер **** исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл.
238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – ответникът е получил преписа от исковата молба и приложенията
към нея, връчени му редовно по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК, чрез лице от адреса, не
е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се
представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като призовката му е
връчена редовно по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК, чрез лице от адреса, указани са
му последиците от неспазването на срока за подаване на
отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК –
предявените искове са вероятно основателни, с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество за заповедното производство в общ размер на 65.64 лева, с оглед уважената част от претенцията и съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК.
В исковото производство ищецът доказа разноски в размер на 142.92 лева – платена държавна такса, от които ответникът дължи на ищеца заплащане сума в размер на 138.93 лева с оглед уважената претенция, като съдът взе предвид, че в една част производството се прекратява като недопустимо.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 70158 от 21.11.2018 г., подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Е.А.Ю., ЕГН **********, в частта, с която е предявен положителен установителен иск за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 9.92 лева – застрахователна премия по договор за потребителски кредит номер ****., сключен с „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД и сума в размер на 67.25 лева – застрахователна премия по договор за потребителски кредит с номер CREX-12608800 от 14.01.2016 г., сключен с „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, вземанията по които са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.08.2016 г., като ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ОБЕЗСИЛВА, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8697/05.10.2018
г., издадена по ч.гр.д. № 15767/2018. по описа на ПРС в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********
срещу Е.А.Ю., ЕГН **********, в частта за сумата в размер на 9.92
лева, заявена като главница по договор за потребителски кредит
номер ****., сключен с „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД и за сумата в размер
на 67.25 лева, заявена като главница по договор за потребителски кредит номер ****,
сключен с „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, вземанията по
които са прехвърлени на от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.08.2016 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.А.Ю., ЕГН **********, с
адрес: *** ДЪЛЖИ на „Еос
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, представлявано от управителя Р.И.М.-Т.
сумата в размер на 1339 лева – главница, представляваща
дължима сума по договор за потребителски кредит ****., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и 279,98 лева– договорна лихва за периода от 20.02.2016 г. -
20.01.2017 г., както и сумата от 1345
лева – главница, представляваща дължима сума по договор за потребителски
кредит ****сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и 335,44 лева – договорна лихва за периода от 20.02.2016 г.
– 20.01.2017 г., които вземания са прехвърлени с договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.08.2016 г. на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 04.10.2018 г. до окончателното плащане, за които е издадена
Заповед № 8697 от
05.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 г. по ч.гр.д. №
15767/2018 г. по описа на ПРС, XVI гр. с-в.
ОСЪЖДА Е.А.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина,
ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6,
представлявано от управителя Р.И.М.-Т., сумата в общ размер на 138.93 лева, представляваща разноски
в исковото производство и 65.64 лева – разноски в заповедното производство.
Решението в частта, с която е върната
исковата молба, прекратено е частично производството и е обезсилена частично
заповедта за изпълнение има характер на определение и подлежи на обжалване от
ищеца пред Пловдивския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението.
В останалата част решението не подлежи на
обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК