РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Дряново, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20224220100383 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3
от ГПК.
Ищецът “Еос матрикс” ЕООД основава исковата си претенция на
обстоятелството, че на 01.02.2008г. бил сключен Договор за издаване и обслужване на
кредитни карти с револвиращ кредит между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника М. И. Ю.,
по силата на който кредиторът отпуснал на длъжника кредитен лимит в размер на 2000
лв. Посочват, че поради нередовното обслужване на кредита банката уведомила
длъжника с писмо изх. № 22-10-06/ 102 от 12.04.2010г., че кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем към дата 20.07.2009г.
Твърдят, че на 10.03.2017г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг“ ЕАД, по силата на
който задължението на ответника, произтичащо от Договор за издаване и обслужване
на кредитни карти с револвиращ кредит от 01.02.2008г. било изкупено от последното
дружество. Впоследствие на 28.09.2018г. бил сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) между „ОТП Факторинг“ ЕАД и „Еос матрикс“
ЕООД, по силата на който задължението на ответника било изкупено от ищцовото
дружество. Поради непредприемане от страна на ответника на действия по доброволно
изпълнение на задължението и с оглед факта, че претендираните с исковата молба
1
задължения били изцяло падежирали, към настоящия момент били станали изцяло
изискуеми, което пораждало правния им интерес от предявяване на вземанията по
погасителни вноски с настъпил падеж.
Посочват, че „Банка ДСК“ ЕАД подали заявление по чл. 417 ГПК, по което било
образувано ч. гр. дело № 252/ 2011г. по описа на съда. По същото била издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 25.05.2011г. по силата на сключените
договори за продажба на вземания ищецът придобил едно ликвидно и изискуемо
парично вземане, поради което се явявал кредитор на ответника и бил легитимиран да
предяви настоящия иск. Молят съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответника М. И. Ю. дължи на „Еос матрикс“ ЕООД сумата 2 000 лв. -
главница, сумата 1 080,67 лв. – лихва за периода от 20.07.2009 г. до 19.05.2011 г., и
сумата 294,03 лв. – разноски по ч. гр. дело № 252/ 2011г. съобразно издаден
изпълнителен лист, посочени в заповедта за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр.
дело № 252/ 2011г. по описа на съда, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски.
В дадения от съда срок е постъпил отговор от ответника чрез адв. Р. И. от АК -
Габрово. В същия се твърди, че предявеният иск бил недопустим, тъй като кредиторът
„Банка ДСК“ ЕАД имал издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 252/ 2011г. на
Районен съд Дряново. вземането вече било присъдени с акт със сила на присъдено
нещо по чл. 299 от ГПК, поради което производството следвало да бъде прекратено.
На следващо място счита, че предявеният иск е неоснователен поради изтекла
погасителна давност, каквото възражение прави. Моли съда да отхвърли иска и да му
присъди разноски.
По направеното възражение за недопустимост на производството съдът се е
произнесъл с определение от 31.10.2022г., като е приел, че същото е неоснователно. В
допълнение относно допустимостта на производството следва да се посочи, че
съгласно т. 10б от Тълкувателно решение № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС при частно
правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в
периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл. 422 от
ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, с
приложение на нормата на чл. 226 ГПК. Изрично е посочено обаче, че легитимиран да
предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Последното
разрешение, задължително за всички съдилища, е приложимо и в хипотезата на
издадена заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводни книги, с които
се установява вземане на банка, какъвто е настоящия случай. Нито в мотивите, нито в
диспозитива на този акт на нормативно тълкуване са посочени изключения от
постановките във връзка с активната процесуалноправна легитимация на цесионера да
2
установи съществуването на вземането, предмет на издадена, на основание чл. 417, т. 2
от ГПК заповед за изпълнение в полза на банката (цедент), след като прехвърлянето на
вземането е осъществено след издаване на заповедта за изпълнение, но преди
завеждане на специалния установителен иск. Единственото условие е цесионерът да е
спазил срока за предявяване на иска, така както е регламентиран в чл. 415, ал. 4 от
ГПК, независимо от обстоятелството, че указанието на заповедния съд за
предявяването му, е съобщено на банката – заявител. В този смисъл определение №
665/ 04.11.2019 г. по ч. търг. дело № 2390/2019 г., II т. о., ВКС, постановено по реда на
чл. 274, ал. 3 НПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. дело № 252/ 2011г. по описа на съда се установява, че по
заявление на „Банка ДСК” АД, гр. София против ответника М. И. Ю. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
№ 273/ 25.05.2011 г., като е разпоредено да заплати сумата 2 000 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от 20.05.2011 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 1 080,67 лева – лихва за периода от 20.07.2009 г. до 19.05.2011 г., както и сумата
61,61 лева – разноски по делото, включващи внесена държавна такса, както и сумата
232,42 лева – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК.
В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК по делото е депозирано възражение от
ответника М. Ю. на основание чл. 414 ГПК. С определение от 17.08.2022г. съдът е дал
указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът „Еос матрикс“ ЕООД е предявил срещу
ответника настоящият иск за установяване на вземането му по заповедта за
изпълнение.
Не е спорно по делото, че на 01.02.2008 г. между “Банка ДСК” АД и ответника
Ю., като кредитополучател, бил сключен Договор за издаване и обслужване на
кредитни карти с револвиращ кредит, по силата на който дружеството отпуснало на
ответника кредит в размер на 2000 лв.
По делото е представена покана – уведомление от „Банка ДСК“ АД изх. № 22-
10-06/ 12.09.2010г., от която е видно, че ответникът е бил уведомен, че към
06.04.2010г. дължи сумата 2563,56 лв., която представлявала 2000 лв. изискуема
главница и 563,56 лв. дължими, просрочени, санкциониращи лихви и заемни такси.
Същият е поканен в 14 – дневен срок да погаси доброволно задължението си по
кредита. Уведомен е, че в случай, че не плати в посочения срок, банката ще пристъпи
към принудително събиране на всички свои вземания по съдебен ред. От
представеното известие за доставяне е видно, че ответникът е получил поканата лично
3
на 14.04.2010г.
От приетия като доказателство по делото договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 10.03.2017г., сключен между „ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг“ ЕАД
и приложение към него е видно, че задължението на ответника по договор от
01.02.2008г. било изкупено от „ОТП Факторинг“ ЕАД. С последва договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 28.09.2018г. задължението било
изкупено от ищцовото дружество „Еос матрикс“ ЕООД.
В ч. гр. дело № 252/ 2011г. се съдържа покана за доброволно изпълнение по изп.
дело № 20227350400572 по описа на ЧСИ И. И., рег. № 735 на КЧСИ, която е била
получена лично от ответника на 15.07.2022г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 във
вр. с чл. 415 ГПК.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, а и по същество не
се оспорва от ответника, че на 01.02.2008 г. между последния и „Банка ДСК“ ЕАД бил
сключен договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит, по
силата на който банката му предоставила кредит в размер на 2000лв. Не се спори по
делото, че поради неизпълнение на задълженията на ответника кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем на 20.07.2009г. Видно от приетите по делото доказателства –
договори за цесия с приложения, е налице валидно прехвърляне на вземанията по
процесния договор за кредит, като това не се оспорва изрично от ответника. С
връчване на препис от исковата молба ответникът се счита уведомен за прехвърляне на
вземанията.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност. В
случая следва да се посочи, че по отношение на вземанията по договори за кредит
е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. В този смисъл
решение № 28/ 05.04.2012г. по гр. дело № 523/ 2011г., ІІІ гр. отделение на ВКС. При
договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора. По отношение на лихвата се прилага
тригодишната погасителна давност на основание чл. 111, б. „в” от ГПК поради
периодичния характер на вземането.
В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
е подадено на 20.05.2011г., а заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист
са издадени на 25.05.2011г. Изпълнителният лист и заповедта са получени от
представител на банката (юрисконсулт Д. М.) на 28.06.2011г. Изпълнителното делото е
образувано на 14.07.2022г., когато е издадена поканата за доброволно изпълнение.
4
Същата е получена от ответника на 20.07.2022г. Възражението по чл. 414 ГПК е
депозирано в съда на 04.08.2022г., а исковата молба по настоящото дело – на
03.10.2022 г. При тези данни съдът намира, че петгодишната погасителна давност
относно вземането за главницата е изтекла на 20.07.2014 г., а за лихвата на 20.07.2012г.
Съдът съобрази, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК не прекъсва давността, а предприемането на действия по
образуването на изпълнително производство и връчване на заповедта на длъжника е
станало повече от десет години след издаването й, т. е. при наличие на бездействие на
кредитора в посочения период. В тази хипотеза, макар исковата молба за установяване
съществуването на вземането да е предявена в срока по чл. 415 ГПК, тя не може да
прекъсне вече изтекла погасителна давност. Погасяването на вземанията, предмет на
заповедта за незабавно изпълнение от 25.05.2011 г., в периода преди образуването на
изпълнителното производство, съставлява факт с правно значение, чието съобразяване
води до извод за несъществуване на спорното вземане. От страна на ищеца не са
ангажирани доказателства относно спиране и прекъсване на давността в процесния
период. Поради което предявеният установителен иск се явява неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва
да бъдат присъдени направените разноски в общ размер на 1159,16 лв., от които 700 лв.
– заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство и 459,16 лв. –
адвокатско възнаграждение за заповедното производство. С оглед приетото
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС съдът
в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив. Ето защо ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника и направените разноски по заповедното производство. Във връзка
с възражението за прекомерност, направено от ищеца, съдът намира, че заплатеното
възнаграждение е в минимален размер съгласно Наредба № 1/ 01.07.2004г., в
редакцията, действаща към датата на постановяване на настоящото решение, поради
което не са налице предпоставки за намаляването му.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. София, район ***, ж. к. ***, ул. *** – ***, представлявано от
пълномощника адв. Д. К. от АК – В. Търново иск по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземания на „ЕОС Матрикс“ ЕООД против М. И. Ю.,
5
ЕГН **********, гр. Дряново, ул. *** № ** за сумата 2 000 (две хиляди) лв. –
главница и сумата 1 080,67 лв. (хиляда и осемдесет лв. и шестдесет и седем ст.) – лихва
за периода от 20.07.2009 г. до 19.05.2011 г. по договор за издаване и обслужване на
кредитни карти с револвиращ кредит, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и М. И. Ю.,
които били изкупени от „Еос матрикс“ ЕООД по договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия), за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от
ГПК по ч. гр. дело № 252/ 2011г. по описа на Районен съд Дряново, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, район ***, ж. к. ***, ул. *** – ***, представлявано от
пълномощника адв. Д. К. от АК – В. Търново ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Ю., ЕГН
**********, гр. Дряново, ул. *** № ** сумата 1159,16 лв. (хиляда сто петдесет и девет
лв. и шестнадесет ст.) – общ размер на разноски за исковото и заповедното
производство, които да му бъдат заплатени по банкова сметка IBAN BG22 UBBS 8002
5032 3311 50.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Габрово.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
6