Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 26.07.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесет и седми юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на
секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 15094 по описа на ВРС за 2018 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис
4 срещу ответника Н.Х.С., ЕГН **********,*** в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във чл. 9,
ал.1 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
-
сумата
от 709,77 лв., представляваща главница на основание сключен Договор за паричен заем № 3040046 от
19.09.2017 г. между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********,
вземанията по който са прехвърлени от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
********* в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* с приложение №1/01.02.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 03.04.2018 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми;
-
сумата
от 85,15 лв., представляваща договорна лихва за периода 19.11.2017 г. до
18.05.2018 г.;
-
сумата
от 459,16 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение;
-
сумата
от 18,00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение;
-
сумата
от 23,97 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху непогасената
главница от 709,77 лв. за периода от 20.11.2017 г. (датата на допускане на
забава на погасителна вноска) до 03.04.2018 г. (датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение),
за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 5265/05.07.2018 г. по ч.гр.д.№
10443/2018 г. на ВРС, 30 състав. Претендират се и направените разноски в производството
по ч.гр.д.№ 10443/2018 г. на ВРС и в настоящото производство.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
С Договор за паричен заем № 3040046 от 19.09.2017 г., сключен между
Изи Асет Мениджмънт АД като Заемодател и Н.Х.С. като Заемател при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, съгласно който Заемодателят се
е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 800,00
лева, а последната усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния
договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. Н.Х.С. се е задължила да ползва и
върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума
в размер на 908,48 лв., ведно с договорната лихва в размер на 108,48 лв. на 8
погасителни вноски, всяка в размер на 113,56 лв. (включваща първоначална главница и договорна
лихва) до 20.11.2017 г.
Твърди,
че в сключения между страните договор, ответникът се задължил в 3-дневен срок
от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията,
посочени изчерпателно в договора, като се съгласил, че в случай на неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение, ще дължи неустойка. Неустойката
се начислявала еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните
договор и се дължала като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски.
На ответника била начислена неустойка в размер на 525,60 лв.
Сочи,
че разпоредбите на договора предвиждат, че съгласно Тарифа на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30
календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и
разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и
посещения на адрес в размер на по 9,00 лв. за на всеки 30 дневен период, до
максимален размер от 45,00 лв., поради което Н.Х.С. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер 18,00
лв., като същите са начислени на осн. чл. 10а от ЗПК и нямат характер на
неустойка.
Твърди
се, че на основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 20.11.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 23,97
лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Твърди
се, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството.
Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 180,00 лв., с която са
погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 66,44 лв., договорна лихва:
23,33 лв., главница: 90,23 лв.
Срокът
на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно
18.05.2018 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Сочи,
че така описаното вземе му е прехвърлено от кредитодателя на основание сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 февруари 2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, по силата, на
който вземането е прехвърлено в полза
на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Ответникът
чрез особен представител, в срока за отговор, е депозирал такъв по делото. В
отговора ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
материалноправната легитимация на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД като цесионер на процесиите вземания да завежда и води
предявените искове не притежава.
Оспорва
идентичността на договора, посочен в приложение №1/01.02.2018г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. (Договора за
цесия) и Договора за паричен заем №3040046 - 19.09.2017г., сключен от Н.Х.С.
като заемател и Изи асет мениджмънт АД като
заемодател.
Излага,
че с приложение №1/01.02.2018г. към Договора за цесия не е прехвърлено
вземането, предмет на настоящото производство. Видно от записа под №524
цедентът е прехвърлил на цесионера свое вземане по договор, сключен на
20.09.2017г. Приложеният към исковата молба договор за паричен заем между Н.Х.С.
и Изи асет мениджмънт АД е
сключен на 19.09.2017г.
В
евентуалност прави възражение, че част от клаузите на Договора за паричен заем
№3040046 - 19.09.2017г. са нищожни, поради което не пораждат права и задължения
за страните Изи Асет мениджмънт АД и Н.Х.С.. Включените клаузи, свързани с
предоставяне на обезпечения, начисляване на неустойка, допълнителни такси и
разноски са неравноправни и целят заобикаляне на закона, с което нарушават
добрите нрави и чл. 10 от Закона за потребителския кредит ЗПК). Нищожността на
този договор води и до нищожност на Договора за цесия, сключен между ,Дтзи Асет
мениджмънт АД и А.з.с.н.в. ЕАД в частта, с която е прехвърлено посоченото в
исковата молба вземане.
На
следващо място твърди, че подписаното от ответницата предложение за сключване
на договор не съдържа цялата информация като размер на неустойката, годишен
лихвен процент (ГЛП) и годишен процент на разходите (ГПР), начина на формиране
на задълженията за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение и други важни условия, необходима на средния потребител за вземане
на решение преди сключване на договор за кредит. Така преди сключване на
договора Н.С. не е била запозната с параметрите на кредита и неговото
оскъпяване, нито с тарифата на Изи Асет мениджмънт АД, относима към сключения
от нея договор за паричен заем.
Оспорва
дължимостта на сумата 18,00 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочено
вземане, тъй като по делото не са представени доказателства такива разходи
действително да са извършени. Отделно сочи, че в Приложение №1 от 01.02.2018г.
не са отбелязани разходи за събиране на вземането. Твърди, че посочената такса
е начислена на ответницата неправомерно. Съгласно чл. 33, ал. от ЗПК, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. С определяне на такса разходи за
събиране на просрочено вземане заемодателят на практика заобикаля разпоредбата
на чл.33 ЗПК и въвежда допълнителни плащания, изцяло свързани със забавата на
длъжника. Твърди, че всяка клауза в договора за потребителски кредит, която
цели заобикаляне на закона е нищожна на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК, а
претенцията за заплащане на такса разходи за събиране на просрочено вземане,
начислена на основание чл.16, ал.2 от Договора за паричен заем не съответства
на никаква допълнителна услуга, предоставена на заемателя, а представлява
фиксиран предварителен размер на обезщетение за допуснато неизпълнение на
договорно задължение.
Твърди,
че предвидената в чл. 4, ал.2 от Договора за паричен заем клауза за неустойка е
нищожна, тъй като противоречи на добросъвестността и е в нарушение на добрите
нрави. В договора е предвидено, че сумата, начислена като неустойка се плаща
разсрочено, на равни вноски към всяка от 8-те погасителни вноски. Така
първоначалната вноска от 113,56 лв., която е оферирана на заемателката и която
тя се е съгласила да плаща, се увеличава скрито със сумата 65,70 лв., което от
своя страна води до неправомерно скрито оскъпяване на целия кредит. Преди
подписване на договора за кредит, ответницата е била въведена в заблуждение
относно действителния размер на дължимата погасителната вноска и така тя не е
разполагала с цялата информация, необходима на средния потребител за вземане на
решение преди сключване на посочения договор, поради което не е била в
състояние първоначално да прецени действителния размер на задължението си и
последиците от евентуалната си забавата.
На
следващо място включването на сумата 525,60 лв. като неустойка три дни след
подписване на договора за заем променя размера на месечната погасителна вноска,
а оттам и на целия погасителния план, което не е било очевидно за заемателя,
тъй като клаузата е включена в договора под отлагателно условие. След изтичане
на посочения срок, ответницата не е съобразила новия размер на погасителната
вноска. От друга страна, съгласно чл.7 от договора за заем за получаването на
нов погасителен план с извършените и предстоящи плащания заемателят трябва да
подаде писмена молба до заемодателя.
Излага,
че разпоредбите на чл. 4, ал.1 и ал.2 от Договора за кредит са нищожни, поради
което не пораждат права и задължения за страните. Същите представляват
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като са включени в
договора в очевидна вреда на заемателя, което не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравенство между правата и задълженията
на заемодателя и заемателя.
Съдът, като
прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 5265/05.07.2018 г., издадена по ч.гр.д. №10443/2018
г. по описа на ВРС е разпоредено длъжникът Н.Х.С. да
заплати на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД процесните суми.
С исковата молба по делото е представен
Договор за паричен заем №3040046 от 19.09.2017 г. (л.5) между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Н.Х.С., съгласно който се
предоставя на ответника заем в размер на 800 лв., който трябва да се погаси
чрез 8 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 113,56 лв. Съгласно чл.2,
т.6 от договора фиксираният годишен лихвен процент по заема в размер на 35%,
годишният процент на разходите за заема е 41,48% (т.8), а общата дължима сума
заемателя е в размер на 908,48 лв. Съгласно чл.4 от договора заемателят се
задължава в срок до 3 дни от сключването му да предостави подробно описани
обезпечения на заемодателя, като в случай на неизпълнение на това задължение
дължи неустойка в размер на 525,60 лв. която ще се заплаща разсрочено с всяка
погасителна вноска, към които се добавя сума в размер на 65,70 лв. Също така е
уговорено, че ако заемателят забави плащането на падеж на
погасителната вноска с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя
заплащането на такса разходи за събирането на просрочените вземания в размер на
9,00 лв., като всички начислени разходи не може да надхвърлят 45,00 лв. Към договора са приложени предложение за сключване на договор за
паричен заем и общи условия.
Представен
е и рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. (стр.10),
сключен между „Изи асет мениджмънт” АД като продавач и „А.з.с.н.в.” ООД като
купувач, съгласно който продавачът ще прехвърля на Купувача на месечна база
ликвидни и изискуеми вземания по договори за потребителски кредит, сключени
между продавача и трети физически лица, които вземания ще се индивидуализират в
Приложение №1, неразделна част от договора. Представено е и приложение
№1/01.04.2017 г. (стр.16) със заличени други данни, на 15 стр. от което под №524
е записан договор за паричен заем №3040046 от 20.09.2017 г. с главница 800,00
лв., общо дължими по кредита 1434,08 лв., от които дължим остатък 1275,40 лв.
за длъжник Н.Х.С., ЕГН **********, с което съдът намира, че на
ищеца от кредитора „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ е прехвърлено именно вземането по
процесния договор, въпреки, разминаването в датата с един ден, което приема, че
се дължи на техническа грешка. Това е така, защото всички останали параметри на
договора съвпадат, включително и неговият номер.
Представено
и е потвърждение за сключена цесия (стр.19) без посочена дата на която е
направено обективираното в него изявление.
С
исковата молба е представено и уведомително писмо за извършено прехвърляне на
цесията (стр.19) от 02.02.2018 г. от „Изи асет мениджмънт” АД чрез „А.з.с.н.в.”
ЕАД до Н.Х.С.. Същото е изпратено до посочения от Дарина
Граматикова постоянен адрес *** като се е върнало с указания, че на посочената
улица „Ген. Скобелев“ няма номер 49.
От така
изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни
норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск
е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК. Предявен е след успешно
провеждане на производство по чл.410 ГПК и надлежно депозирано възражение от
длъжника по реда на чл.414, ал.1 ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на
чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет на
установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за
изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на
сумата, за която е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на
основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемо
вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника е възникнала валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за заем, по силата на
който на ответника е предоставена в заем сума срещу задължение за връщането й
на 8 месечни вноски, заедно с договорна лихва и такси в посочения размер,
наличието на валидна клауза на неустойка при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, изпадането на заемателя в забава, че между
цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на
ищеца са прехвърлени вземанията по договора за заем с ответника, че цесията е
съобщена на ответника от надлежната страна и размера на исковете.
От
събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът в
качеството му на цесионер и „Изи асет мениджмънт” АД в качеството му на цедент,
е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г., както и че е подписано приложение №1, с които вземането на
цедента от ответника по процесния договор за паричен заем е прехвърлено на
ищеца. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД изисква цедентът да съобщи на длъжника
за станалото прехвърляне на вземането. В
настоящия случай, въпреки че по делото не бяха представени доказателства
ответникът да е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането преди
образуване на настоящото производство, съдът намира, че последният е надлежно
уведомен за извършеното прехвърляне с получаване на препис от исковата молба от
назначения му от съда особен представител.
Цедираното
вземане произтича от сключен между ответника Н.Х.С. и „Изи асет
мениджмънт” АД договор за паричен заем № 3040046 от 19.09.2017 г. Видно от чл. 3 от договора с подписването на
договора заемателят е удостоверил, че е получил заемната сума от 800,00 лв. С
оглед на това за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената
заемна сума и уговорената договорна лихва на падежните дати съгласно договора
за заем. Ищецът признава, че ответникът е извършил плащания в размер на 180,00
лв.
Претенцията
на ищеца освен главница и договорна лихва включва и неустойка и такса разходи.
Доколкото процесният договор за заем е сключен при действието на Закона за
потребителсия кредит, както и на Закона за защита на потребителите, то съдът
следва служебно да съобрази разпоредбите на двата закона и да изследва
действителността на клаузите на договора.
Съгласно
чл.4 от договора заемателят се задължава в срок до 3 дни от сключването му да
предостави подробно описани обезпечения на заемодателя, като в случай на
неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 525,60 лв. (при
сума на отпуснатия заем 800 лв.), която ще се заплаща разсрочено с всяка
погасителна вноска от 113,56 лв., към които се добавя сума в размер на 65,70
лв.
съгласно
чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК
Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В
настоящото производство от ищеца не бяха представени доказателства за
предоставянето на кредитополучателя на погасителен план, нито такъв е
възпроизведен в самия договор.
Съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, поради което липсата на погасителен план
към настоящия договор води до неговата
недействителност по смисъла на цитираната разпоредба.
В разпоредбата на чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита,
или в настоящия случай ответникът дължи връщането само на заемната сума от
800,00 лв.
-
Тъй
като ищецът е признал в исковата молба, че ответникът е извършил погашения по
кредита в размер на 180,00 лв., то те
следва да се приспаднат от общата дължима сума по кредита. Така ответникът е
останал задължен към ищцовото дружество за сумата от 620,00 лв. за която и сума следва да бъде уважен предявеният от
ищеца иск за главница, като за горницата над тази сума до претендираните 709,77
лв. следва да бъде отхвърлен. Искът следва да бъде отхвърлен и за останалите
предявени суми, както следва: сумата от 85,15 лв., представляваща договорна
лихва за периода 19.11.2017 г. до 18.05.2018 г.; сумата от 459,16 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение; сумата от
18,00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; сумата от 23,97 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху непогасената главница от 709,77 лв. за периода от 20.11.2017 г.
(датата на допускане на забава на погасителна вноска) до 03.04.2018 г. (датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение),
Отделно
от горното, за пълнотата на изложението следва да се отбележи, че Законът за
защита на потребителие в чл.143, т. 5 определя, че неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнениен на неговите задълженя да запати
необоснавано високо обезщетение или неустойка. Законът в нормата на чл. 146,
ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи,
изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им. В настоящия случай няма данни за индивидуално уговаряне
на условията и клаузите по процесния договор за заем, нито се установява
възможност за равноправно обсъждане на варианти за предоставяне на обезпечение.
Напротив – последица от тази клауза е възможността на кредитора да увеличи
своето възнаграждение до непосилен за потребителя размер. Макар да е уговоренна
като санкционна, тъй като се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
заплащането на неустойката е добавено към заплащането на погасителните вноски,
по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителна функция и води
до сркито оскъпяване на кредита. По този начин тази неустойка по същество е
допълнение към възнаградителната лихва и би представлявала сигурна печалба за
заемодателя, надвишаваща с над 50% заемната сума. Поради това тази сума би
следвало да бъде включена в годишния процент на разходите. С оглед на това се
налага изводът, че с клаузата на чл.4 от договора за заем се цели заобикаляне
на установения в чл.19, ал.4 от ЗПК праг на годишния процент на разходите, а
именно пет пъти размер на законната лихва. Тази клауза е неравноправна и недействителна както по арг.
на чл.143, т.5 ЗЗП, така и по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД. Тя противоречи на
добрите нрави като уговорка във вреда на потребителя, целяща заобикалянето на
императивната правна норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което е нищожна и на
основание чл.21, ал.1 от ЗПК и като такава не поражда права и задължения за
страните по договора за заем.
Съгласно
чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а според чл.33, ал.2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В настоящия
случай в договора за заем е предвидено, че при забава в плащанията заемателят
дължи законна лихва за всеки ден забава. Наред с това задължение заемателят
следва да заплаща такса разходи за събиране на просрочените вземания. Макар и
наименовано „такса”, това задължение не съответства на никаква допълнителна
услуга, предоставяна на заемателя, а представлява фиксиран предварителен размер
на обезщетение за допуснато неизпълнение на договорно задължение. С определяне
на горните плащания по същество се заобикаля ограничението на чл. 33 ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. А както е посочено по-горе, съгласно чл. 21,
ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С оглед изложеното
съдът приема, че цитираните клаузи са нищожни и като такива не пораждат права и
задължения за страните по заемното правоотношение.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответницата следва
да бъде осъдена да заплати н. „А.з.с.н.в.” ООД направените от него разноски в
производството, съобразно на уважената част от иска. По делото са представени
доказателства за заплатена държавна такса в размер на 224,08 и възнаграждение
за особен представител в размер на 300,00 лв.Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в
полза на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния такъв за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Отчитайки, че в
настоящото производство ищецът е бил защитаван от юрисконсулт, вида и
количеството на извършените от последния процесуални действия и в съответствие
с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, съдът намира, че следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 100 лева. Или общо претендираната сума за
разноски е в размер на 624,08. От така определеното възнаграждение съразмерно
на уважената част от исковете на ищеца се следва сума от 398,55 лева.
Съгласно
дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса – 25,92 лв. и юрисконсултско възнаграждение, 50,00 лв., като съразмерно
на уважената част от исковете тези разноски възлизат общо на 36,44 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО
по предявените от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4 срещу Н.Х.С., ЕГН ********** искове с правно основание чл.
422 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от 620,00 (шестстотин и двадесет) лв., представляваща
главница на основание сключен Договор за паричен заем № 3040046 от 19.09.2017 г. между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени от страна на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* в полза на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, ЕИК *********
с приложение №1/01.02.2018 г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК – 03.07.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над 620,00 (шестстотин и двадесет) лв. до предявените 709,77 лв.
(седемстотин девет лева и седемдесет и
седем стотинки), претендирана като незаплатен
остатък от главница; за сумата от 85,15 лв. (осемдесет и пет
лева и петнадесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 19.11.2017
г. до 18.05.2018 г.; за сумата от 459,16
лв. (четиристотин петдесет и девет лева и шестнадесет стотинки),
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение; за сумата от 18,00 (осемнадесет) лв., представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; за сумата от 23,97 лв. (двадесет и три лева и деветдесет
и седем стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху
непогасената главница от 709,77 лв. за периода от 20.11.2017 г. (датата на
допускане на забава на погасителна вноска) до 03.04.2018 г. (датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение) и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 5265/05.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 10443/2018 г. на ВРС, 30
състав.
ОСЪЖДА Н.Х.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
оф. 4, сумата
от 398,55 лева (триста деветдесет и осем
лева и петдесет и пет стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, както и сумата от 36,64 лева (тридесет и
шест лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща сторените от ищеца
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 10443/2018 г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: