Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №5836 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника „С.в.“ АД
срещу решение от 06.02.2020 г. по гр.д. №27804/2019 г. по
описа на СРС, 24 състав, с което е признато за установено по предявения
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1
пр.1 ЗЗД, че Н.М.В. не дължи на жалбоподателя сумата от 1813,47 лв.,
претендирана за периода 15.09.2012 г. – 15.03.2019 г., за имот, находящ се в
гр. София, жк. „*******, с кл. №**********, като ответникът е осъден да заплати
на ищеца разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е незаконосъобразно и неправилно, тъй като е постановено в противоречие с
материалния закон и установените по делото факти, и събраните доказателства.
Сочи, че по делото е установено наличието на договорни отношения, по силата на
които ищецът има качеството на потребител на ВиК услуги, тъй като е собственик
на процесния недвижим имот. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Н.М.В. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно като краен
резултат по следните съображения:
Първоинстанционният
съд е сезиран от Н.М.В. с искова молба, с която срещу „С.в.” АД е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за
сумата от 1813,47 лв. за периода 15.09.2012 г. - 15.03.2019 г., съгласно
фактура №**********/15.03.2019 г., за ВиК услуги за имот, находящ се в гр.
София, жк. „*******, кл. №**********, поради липса на облигационно
правоотношение, тъй като ищецът не е нито собственик, нито ползвател на
процесния недвижим имот, както и поради изтичане на изтекла погасителната
давност.
Ответникът „С.в.” АД в срока за отговор
по чл.131 ГПК оспорва предявения иск, като твърди, че ищецът е собственик на
процесния апартамент, както и че е налице прекъсване на погасителната давност,
съгласно разпоредбата на чл.116 б. „а“ ЗЗД.
През процесния период е приложим Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, като
в ДР
е предвидено, че „потребители“ по смисъла на закона са юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата императивно установява
кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния
оператор, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост
или вещно право на ползване. Съгласно разпоредбата на чл.8 Наредба
№4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните
и канализационни системи или от съответния регулаторен орган. Правоотношенията
между страните са регламентирани и от Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „С.в.” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение
№ОУ-064/17.07.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ОУ, потребители
на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на
имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Ищецът оспорва
изрично в исковата молба да е собственик или ползвател на процесния имот, а
ответникът, чиято е доказателствената тежест за това, не е представил никакви
доказателства, от които да се
установи при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е собственик или
ползвател на имота. Представените по делото копия от карнети, копие от
контролен лист и молба от ищеца не установяват правото на собственост върху
процесния апартамент, поради което следва да се приеме, че
ищецът няма качеството „потребител“ на ВиК услуги през процесния период,
противно на приетото от първоинстанционния съд.
С
оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения
иск, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на
основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 1100,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №33888/06.02.2020 г.,
постановено по гр.д. №27804/2019 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА
„С.в.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление:***, сгр.2А, да заплати на Н.М.В.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** – чрез адв. Х., на основание чл.78 ал.3 ГПК
сумата от 1100,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.