Решение по дело №876/2018 на Районен съд - Костинброд

        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № …

                                        гр. К., 29.07.2020 г.                                   

                              В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

   

   Районен съд-К., четвърти състав, в публично заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                  Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ                                                        

при секретаря M.Г.., като разгледа докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 876, по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

 „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „О.”, ул. „М.” №  19, със законни представители В.М.С., ЕГН ********** – главен изпълнителен директор и Д.Н.Н., ЕГН **********  - изпълнителен директор, чрез главен юрисконсулт Б.А.Г. е предявила искове срещу Ю.С.Г., ЕГН **********,***, с правно основание чл.240, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД – осъдителни обективно кумулативно съединени искове за присъждане на парични вземания по падежирал, изискуем договор за отпуснат кредит за текущо потребление от 15.02.2013 година, както следва: 1884,01 лева – главница; договорна лихва от 848,97 лева, за периода от 19.04.2015 г.до 19.04.2018 година; заемни такси от 120,00 лева; санкционна лихва от 292,93 лева, за периода от 01.10.2016 г.до 19.04.2018 година, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 12.10.2018 година до окончателното изплащане на вземането по главницата.

Претендират се и съдебни разноски от 924,91 лева, съгл.списък по чл.80 от ГП, платени по настоящото производство.

Паричните претенции се основават на неизпълнение на парично задължение по извлечение от счетоводните книги на банката по договор за отпуснат кредит за текущо потребление от 15.02.2013 година за сумата от 5000 лева, поради изтичане на 60 месечния срок за издължаване на кредита и настъпилия на 15.02.2018 година краен падеж, същият е станал изискуем – чл.2 от Договора за кредит.

Ответницата не е подала отговор в едномесечния срок по чл.131 от ГПК, но оспорва претенциите, тъй като е направила отказ от наследството на починалата на 04.10.2013 година З.Р.И. – нейна майка, видно от решение № 145/13.03.2019 година, постановено по гр.д.№ 169/2019 година, на КРС, ІІІ-ти състав, но с решение № 7 от 13.01.2020 година, постановено по гр.д.№ 390/2019 г., по описа на КРС, І-ви състав, направеният отказ е бил прогласен за нищожен.

К.ският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове, с правно основание чл.240, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД – осъдителни обективно кумулативно съединени искове за присъждане на парични вземания по падежирал и изискуем договор за отпуснат кредит за текущо потребление от 15.02.2013 година.

Исковите претенции са подкрепени с доказателства, по опис, установяващи неизпълнение на парично задължение по извлечение от счетоводните книги на банката по договор за отпуснат кредит за текущо потребление от 15.02.2013 година за сумата от 5000 лева, поради изтичане на 60 месечния срок за издължаване на кредита и настъпилия на 15.02.2018 година краен падеж, същият е станал изискуем – чл.2 от Договора за кредит.

Видно от заповед № 265 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК от 23.04.2018 година, по ч.гр.д.№ 33282018 г., на КРС, ІV-ти състав, съдът е разпоредил: длъжниците Ю.С.Г., ЕГН **********,*** и И.С.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** – и двамата като наследници на починалия им общ наследодател З.Р.И., ЕГН **********, поч.на 04.10.2013 г. да заплатят разделно – по ½ части на кредитора „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „О.”, ул. „М.” №  19, със законни представители В.М.С., ЕГН ********** – главен изпълнителен директор и Д.Н.Н., ЕГН **********  - изпълнителен директор, чрез главен юрисконсулт Б.А.Г., от следните общи суми: 3768,02 лева – главница (по 1884,01 лева); договорна лихва от 1697,95 лева (по 848,97 лева), за периода от 19.04.2015 г.до 19.04.2018 година вкл.; заемни такси от 240,00 лева (по 120 лева); санкционна лихва от 585,87 лева (по 292,93 лева), за периода от 01.10.2016 г.до 19.04.2018 г.вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до съда - 20.04.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а именно: сумата от 125,84 лева (по 62,92 лева) – дължима и платена  държавна такса и сумата от 150,00 лева (по 75,00 лева) - юрисконсултско възнаграждение.

С възражение вх.№ 2496/12.06.2018 г. длъжникът Ю.С.Г. е представила доказателства – вносна бележка от 14.05.2014 година, от която е видно че е превела сумата от 2100 лева по сметка на заявителя за погасяване на припадащата й се ½ част от кредита на починалата наследодателка З.Р.И., поради което съдът е счел, че тя не дължи изпълнение по заповедта и я е обезсилил спрямо настоящата ответница с влязло в сила определение от 11.07.2018 година.

Настоящият съдебен състав приема, че исковите претенции се явяват основателни, с оглед на посочените в молбата обстоятелства, представените и събрани по делото доказателства, установяващи дължимостта на паричните вземания на ищеца към ответника за главница, договорни и законни лихви за забава, поради което преценява, че следва да постанови уважително решение за претендираните суми, като доказани по основание и размер.

Неоснователно се явява възражението на ответницата за недължимост на вземанията, поради извършен отказ от наследство на покойната й майка,  починала на 04.10.2013 година - З.Р.И., видно от решение № 145/13.03.2019 година, постановено по гр.д.№ 169/2019 година, на КРС, ІІІ-ти състав, тъй като с последващо решение от 13.01.2020 година, постановено по гр.д.№ 390/2019 година, на КРС, І-ви състав, влязло в сила на 14.02.2020 година, отказът от наследство е бил прогласен за нищожен, а според заключението на ССчЕ, л.71 от делото, т.7, с направената вноска на 14.05.2014 година от 2100 лева, ответницата е погасила задължението за заеми по сметка № 20813076, обслужваща счетоводното отчитане на Б.Д. с титуляр Златка Илкова за 628,10 лева, а останалата част от сумата е била изтеглена и изразходена чрез извършени плащания с дебитна карта на АТМ или на РОS устройство, като ответницата не е направила изрично нареден паричен превод в полза на банката за процесните суми по основание и размери.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца претендираните искови суми така, както са предявени.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски, в размер на 924,91 лева.

Воден от горното, СЪДЪТ

                                         Р    Е    Ш    И    :

ОСЪЖДА Ю.С.Г., ЕГН **********,*** да заплати на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „О.”, ул. „М.” №  19, със законни представители В.М.С., ЕГН ********** – главен изпълнителен директор и Д.Н.Н., ЕГН **********  - изпълнителен директор  сумите, на основание чл.240 и чл.86, ал.1 от ЗЗД следните суми, както следва: 1884,01 лева – главница; договорна лихва от 848,97 лева, за периода от 19.04.2015 г.до 19.04.2018 година; заемни такси от 120,00 лева; санкционна лихва от 292,93 лева, за периода от 01.10.2016 г.до 19.04.2018 година, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 12.10.2018 година до окончателното изплащане на вземането по главницата.

ОСЪЖДА Ю.С.Г., ЕГН ********** да заплати на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 924,91 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен  срок  от  получаване  на  съобщенията  от  страните.                                            

  РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :