Р Е Ш
Е Н И Е
№ 184
гр.Бяла, 19.09.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – БЯЛА, трети граждански състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС ДИМИТРОВ
при секретаря Мариета Йорданова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
86 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Зи-метрикс“ АД против И.К.П., с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.79, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 1 224,39лв., представляващи: 1 000лв. главница,
102лв. – възнаградителна лихва за периода 17.01.2017г. до 17.01.2018г.; 111,06лв.
законна лихва за забава върху изискуемата главница за периода 18.02.2017г. до
23.03.2018г.; 11,33лв. законна лихва за забава върху изискуемата възнаградителна
лихва за периода 18.02.2017г. до 23.03.2018г. Сочи, че по подадено заявление по
чл.410 от ГПК било образувано ч.гр.д. № 586/2018г., по което била издадена
заповед за изпълнение за претендираните суми. Предвид връчването на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК на ищеца били дадени указания за
предявяване на иск за установяване на вземането.
В исковата молба се твърди, че на
17.01.2017г. между страните е бил сключен договор за заем № 63440С чрез онлайн
приложение на сайта www.cashbox.bg,
в размер на 1 000лв. В
изпълнение на така сключения договор, ищецът превел по банковата сметка на
ответника сумата от 1 000лв. Съгласно чл.4, ал.1 от договора, ответникът се
задължил да върне получения заем на 12 равни месечни вноски, ведно с възнаградителните
лихви, всяка в размер на 103лв., всяка от тях с падеж съгласно чл.7 от договора.
В договора било уговорено между страните, че в срок до края на работния ден,
следващ сключването на договора, заемополучателят ще осигури действието на
трето физическо лице, което да поеме солидарно задължение в полза на заемодателя,
за връщане на всички дължими погасителни вноски и разходи. Съгласно чл.11, ал.4
от договора, при неизпълнение на задължението за осигуряване на такова трето
лице, била уговорена неустойка в размер на 420лв. Тъй като ответникът не
изпълнил това си задължение, била начислена и неустойката в посочения размер.
След сключването на договора, ответникът погасил част от задължението, а именно
в размер на 554лв., като те били отнесени съобразно чл.9.5. от Общите условия в
последователност – разноски, неустойки за забава, лихви, главница. Твърди се,
че заемателят дължи лихва за забава върху отпуснатата главница в размер на 1
000лв. от деня, в който изпада в забава, от датата на предсрочната изискуемост
– 18.02.2017г. до момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
23.03.2018г., в размер на 111,06лв. Претендира се и лихва за забава върху
задължението за възнаградителна лихва в размер на 102лв. за периода
18.02.2017г. – 23.03.2018г., в размер на 11,33лв. Претендират се разноски за
настоящото производство и тези направени в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от И.К.П..
Съдът, след съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ищецът „Зи-метрикс“ е небанкова
институция, чиито основен предмет на дейност е предоставяне на краткосрочни
потребителски заеми посредством онлайн платформа, базирана на уеб страница www.cashbox.bg. На 17.01.2017г. е постъпило електронно искане за кредит
№ 88528С от ответника И.К.П. за сумата от 1 000лв. и срок на изплащане 12
месеца. На предоставения от ответника имейл *************@***.** бил предоставен индивидуален код за
потвърждение или обикновен електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от
ЗЕДЕП, чрез който да бъде установено авторството на волеизявленията от негова
страна. Впоследствие отново на посочения имейл е получено уведомление за одобрение
на искането за кредит, както и указания за подписването на договора с
предоставения индивидуален код за потвърждение/обикновен електронен подпис. Със
същото уведомление ответникът бил уведомен за задължението да бъде предоставен
поръчител по кредита до края на работния ден следващ сключването на договора,
както и за предвидената в чл.11 от договора неустойка при неизпълнението на
това задължение.
От представеното по делото преводно
нареждане се установява, че ищецът е превел по сметка на ответника сумата
1 000лв., като е посочено основание за превода по договор код 63440С от
17.01.2017г. С последващ имейл на електронната поща на ответника, последният е
бил уведомен за извършения превод.
От индивидуален договор за заем с
код 63440С от 17.01.2017г. се установява, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил на ответника
в заем сумата от 1 000лв. за срок от 12 месеца, като размерът на месечната
погасителна вноска е 103лв. съобразно погасителния план по чл.7 от договора.
Уговорен е лихвен процент по заема в размер на 41,05%, ГПР в размер на 50.52%, а
годишното оскъпяване на заема – 23,60%, като общия размер на всички плащания по
заема възлиза на 1 236лв. Съгласно чл.11, ал.1 от договора заемателят се задължил
да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на
солидарно задължение в полза на заемателя за връщане на всички дължими
погасителни вноски, разходи и неустойки. Според ал.3 на същият член от
договора, третото лице следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия:
навършени 18 години; минимален осигурителен брутен доход в размер на
1 200лв. и да има валидно трудово правоотношение от поне 12 месеца. В ал.4
е предвидено, че при неизпълнение на задължението на заемателя да осигури
действието на трето физическо лице, ще бъде начислена неустойка в размер на
420лв., която следва да обезщети заемодателя за причинени вреди. В погасителния
план към договора са индивидуализирани вноските по кредита, както и дължимото
по чл.11, ал.4 от договора разсрочено на 12 равни вноски, и общата погасителна
вноска ведно с разсрочената неустойка.
След сключването на договора,
ответникът частично погасил задължението си, като общият размер на плащанията
възлизат на 554лв.
При така установените
правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени средства, съдът
приема следното от правна страна:
Не се спори и от доказателствата по
делото се установява, че между страните е налице валидно облигационно отношение
по договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сума в
размер на 1 000лв. за срок от 12 месеца, от 17.01.2017г. до 17.01.2018г.
Последователна е практиката на ВКС и
на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено
от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и
съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – чл.148 от ЗЗП.
Съдът счита, че не е налице и
индивидуално договаряне между страните съобразно чл.146, ал.2 от ЗЗП, в какъвто
смисъл е клаузата на чл.11, ал.5 от договора. Безпротиворечиво се приема в съдебната
практика, че когато се касае до еднотипни договори, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе, макар и да не са поместени в общи условия, а в
индивидуалните договори, какъвто е настоящият случай, не може да се говори за
индивидуално договаряне. Още повече, че въпросния договор за заем е сключен от
разстояние по смисъла на чл.45 от ЗЗП, при който и с оглед представените
доказателства относно водената между страните кореспонденция се установява, че
индивидуалния договор за заем е бил предварително изготвен, като потребителят
не е имал възможност да влияе върху неговото съдържание. Така и в изпратения
имейл от ищеца до ответника е посочено, че последния следва да се запознае със
съдържанието на договора, след което да изрази съгласието си с условията на
договора, а условието за осигуряване на поръчител по кредита е наложено без да
е налице преговори в тази насока. Не на последно място е и обстоятелството, че
съгласно разпоредбата на чл.146, ал.4 от ЗЗП тежестта за доказване наличието на
индивидуална уговорка е на ищеца, при условие че е налице надлежно въведено
твърдение за такава уговорка. Отнесено към конкретния случай, ищецът нито е
твърдял наличието на такава, нито е провел доказване.
Предвид на което и съдът извърши
преценка за наличието на неравноправни клаузи в индивидуалния договор за кредит
- код 63440С, сключен между страните. Съдът намира, че клаузата на чл.11, ал.4
от индивидуалния договор за кредит, според която се дължи неустойка в размер на
420лв. при неизпълнението на задължението на заемателя да осигури действието на
трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза
на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и
неустойки, в срок до края на работния ден, следващ деня на сключване на
договора за заем и за когото да са изпълнени условията на чл.11, ал.3 от
договора е неравноправна, респективно нищожна.
Това е така, защото уговорената
клауза е в пряко противоречие с целите в Закона за потребителския кредит. Съгласно
разпоредбите на Глава четвърта от ЗПК (чл.16 - чл.18), оценката на кредитоспособността
на потребителя следва да бъде извършена преди
сключването на договора. След извършване на такава проверка, заемодателят
може да поиска обезпечаване изпълнението на задължението по връщане на заемната
сума, чрез поемане на солидарно задължение от страна на трето физическо лице и
едва тогава да бъде сключен договора за заем. Подобна уговорка прехвърля риска
от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го стори дългът му нараства,
тоест опасността от свръх-задлъжнялост се увеличава.
Освен това неустойка за неизпълнение
на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е
типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В
настоящият случай неустойката няма своята обезпечителна функция, а чрез нейното
кумулиране към дълга се цели заобикаляне на закона и в частност разпоредбата на
чл.19 от ЗПК, като бъде получено допълнително възнаграждение за кредитора,
което не е включено в ГПР. Съгласно посочената норма, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва, а клаузи надвишаващи този размер, се
считат за нищожни. Ето защо и съдът намира, че клаузата на чл.11, ал.4 от
договора се явява нищожна и не следва да се прилага в отношенията между
страните.
Ищецът е признал направените от
ответника плащания по договора в размер на 554лв., като липсват данни за това кои
вноски са платени или въобще как е било извършено плащането, поради което съдът
приема, че с платената сума са погасени по-старите задължения в предвидената в
чл.76, ал.2 от ЗЗД поредност. Според договора и погасителния план общия размер
на всички плащания по заема възлиза на 1 236лв., като месечните погасителни
вноски по кредита за целия период на договора са в размер на по 103лв. С оглед направените плащания съдът
приема, че са погасени първите пет вноски, с падежи съгласно договора, както
следва: 17.02.2017г., 17.03.2017г., 17.04.2017г., 17.05.2017г. и 17.06.2017г.
или общо 515лв., както и частично от шестата вноска, с падеж 17.07.2017г. в
размер на 39лв, като от тази вноска неплатена остава сумата в размер на 64лв. –
главница. След изчисление с програмен продукт съдът намира, че неплатена остава
сумата 538,80лв. главница и 118,20лв. възнаградителна лихва или общо 657лв.
По тези съображения, претенцията за
главница следва да бъде уважена до размер на 538,80лв, а за възнаградителната
лихва следва да бъде уважена в пълния предявен размер от 102лв. с оглед диспозитивното
начало залегнато в разпоредбата на чл.6, ал.2 от ГПК или общо сумата 640,80лв.
Тъй като възнаградителната лихва
съставлява цената на кредита, то при начисляване на мораторна лихва върху нея
няма да се достигне до забранения в гражданското право анатоцизъм. Следователно
мораторната лихва се дължи върху всички непогасената част от задълженията за
претендирания период 18.02.2017г. – 23.03.2018г. Съдът, чрез използване на
софтуерен продукт изчисли, че мораторната лихва върху уважения размер за
посочения период е в размер на 71,02лв.
С оглед на изложеното, съдът счита,
че предявения установителен иск следва да бъде уважен до размер на сумата от 711,82лв.,
представляваща 538,80лв. главница, 102лв. възнаградителна лихва за периода 17.08.2017г.
до 17.01.2018г.; 59,72лв. законна лихва за забава върху изискуемата главница за
периода 18.02.2017г. до 23.03.2018г.; 11,30лв. законна лихва за забава върху
изискуемата възнаградителна лихва за периода 18.02.2017г. до 23.03.2018г., а за
горницата до пълния предявен размер от 1 224,39лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. В заповедното
производство ищецът е направил разноски в размер на 300лв. адвокатско
възнаграждение и 25лв. държавна такса, като с оглед уважената част, в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 199лв. В исковото
производство ищецът е направил разноски в размер на 300лв. адвокатско възнаграждение
и 25лв. държавна такса, като с оглед уважената част, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноските в размер на 199лв. Общо за двете производства
на ищецът се дължат 398лв. за сторените от него разноски.
Предвид изложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО съществуването
на парично вземане на „Зи-метрикс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н „Оборище“, ул.“Ангиста“ № 6, ет.4, офис 4, срещу И.К.П.,
ЕГН ********** с адрес *** в размер на сумата от 711,82лв., представляваща 538,80лв. главница, 102лв. възнаградителна
лихва за периода 17.08.2017г. до 17.01.2018г.; 59,72лв. законна лихва за забава
върху изискуемата главница за периода 18.02.2017г. до 23.03.2018г.; 11,30лв. законна
лихва за забава върху изискуемата възнаградителна лихва за периода 18.02.2017г.
до 23.03.2018г.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Зи-метрикс“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Оборище“,
ул.“Ангиста“ № 6, ет.4, офис 4, иск за признаване за установено по отношение на
И.К.П., ЕГН ********** с адрес ***, че дължи на ищеца горницата над 711,82лв. до пълния предявен размер от 1 224,39лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
И.К.П., ЕГН **********
с адрес *** да заплати на „Зи-метрикс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н „Оборище“, ул.“Ангиста“ № 6, ет.4, офис 4, сумата 398лв. разноски в заповедното и исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/