№ 2558
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Мариана Георгиева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100508316 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8316/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на «Д.» АД ЕИК
******* от гр.София срещу решение №20031853 от 25.04.2022 г по гр.дело №60574/2020 г
на СРС, 74 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.266 ал.1 ЗЗД
във вр.чл.258 ЗЗД на «М.Б.» ООД ЕИК ******* гр.София сумата от 4406,40 лева
възнаграждение по договор за предоставяне на посреднически услуги №1152 от 01.03.2016 г
и търговска оферта №1..4883 от 05.06.2019 г , за което е издадена фактура №0..15517 от
28.02.2020 г , ведно със законната лихва от 07.12.2020 г до окончателното заплащане на
сумата ; и на основание чл.92 ал.1 ЗЗД сумата от 1167,70 лева неустойка за забава за периода
14.03.2020 г – 03.12.2020 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Безспорно страните са
били в договорни отношения по посочения договор и оферта , но не настъпило уговореното
условие за плащане – назначаване на кандидата на работа . В издадената фактура е посочено
, че възнаграждението се дължи за «Назначение на Б.И.» , а такова назначаване липсва .
Според показанията на св.Вайтилингам посредникът се е съгласил да му се плати само в
случай на реално назначаване на служителя .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Доказано
е и не се оспорва «фактическото представяне на кандидата на вниманието на ответника» .
Услугата не е обвързана с наемане на работа , като иначе би възникнало противоречие с
1
чл.26,27 от Закона за насърчаване на заетостта и няма да е налице посредничество .
Представеният кандидат и ответникът са имали съгласие , но кандидатът се е отказал да
постъпи на работа по лични причини . Без значение е , че ответникът не е осчетоводил
процесната фактура .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 13.05.2022 г и
е обжалвано в срок на 27.05.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната
недопустимост и неправилност на решението на СРС ; настоящият съд извършва служебна
проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като в случая такива
пороци не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по
тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
За да уважи исковете СРС е приел , че между страните е налице договор за услуга по
договор за предоставяне на посреднически услуги №1152 от 01.03.2016 г и търговска оферта
№1..4883 от 05.06.2019 г. Според офертата възнаграждението се дължи за следните услуги :
предварителна селекция , провеждане на интервюта и тестове , оценка на професионалния
опит и качества съобразно искането на клиента , експертна оценка и допълнително
консултиране на потенциалния работодател . Според офертата ищецът ще издаде фактура за
окончателно плащане след селектиране на всеки кандидат , като крайният срок за плащане е
не по-късно от 14 дни от датата на издаване на фактурата . Офертата предвижда и
«гаранционен период» ако се установят несъответствие на кандидата .
Според СРС страните не спорят , че ответникът е одобрил представеният кандидат Б.И. , а
това се установява и от показанията на разпитаните свидетели и разменената електронна
кореспонденция . Безспорно е и че Б.И. не е бил назначен , защото се е отказал по лични
причини .
Според СРС при тълкуване съгласно чл.20 ЗЗД на уговорките между страните трябва да се
приеме , че заплащането на възнаграждение не е обусловено от назначаване на кандидата .
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите
във въззивната жалба . В представените по делото договор за предоставяне на
посреднически услуги №1152 от 01.03.2016 г и търговска оферта №1..4883 от 05.06.2019 г
не е уговорено , че възнаграждението по договора ще се дължи само при назначаване на
съответния служител на работа . Вярно е , че в процесната фактура е посочено като
основание «Назначение на Б.И.» , но същата не може да измени вече постигнатите
договорки . Право на ответника е да назначи или да не назначи съответното лице , както и
2
съответният служител може – както в случая - да не подпише трудов договор или да не
постъпи на работа . Съгласно специалната уредба на чл.28 ал.7 от Закона за насърчаване на
заетостта /ЗНЗ/ посредническата дейност на лицата по чл.27 ал.2 т.2 ЗНЗ е срещу заплащане
от работодателите. В общия случай при посредническа услуга във връзка с трудова заетост
задълженията на посредника са да намери кандидат отговарящ на съответните условия и да
го свърже с работодателя , и /евентуално/ да консултира страните във връзка бъдещите им
отношения . Ищецът е изпълнил тези си задължения като не се спори , че ответникът е
одобрил представения кандидат / но последният после се отказал да бъде назначен/ . С това
задълженията на ищеца се изчерпват и му се дължи уговореното възнаграждение , още
повече , че ответникът не е възразил срещу изпълнената работа . При наличните
противоречиви свидетелски показания правилно СРС е дал предимство на писмените
доказателства , в които липсва уговорка за плащане на възнаграждение само при
назначаване на съответното лице -
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено .
С оглед материалния интерес под 20 000 лева по търговско дело - на основание чл.280 ал.2
т.1 ГПК - настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №416006 от 28.05.2018 г по гр.дело №35110/2017 г на СРС , 74
състав .
ОСЪЖДА «Д.» АД ЕИК ******* от гр.София да заплати на «М.Б.» ООД ЕИК *******
гр.София сумата 850,45 лева разноски пред СГС /адвокатско възнаграждение /.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3