Определение по дело №2690/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4336
Дата: 8 декември 2021 г. (в сила от 8 декември 2021 г.)
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20213100502690
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4336
гр. Варна, 06.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502690 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл.248 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********,
София, чрез адв.З. Ц. от САК, срещу определение №265212/16.07.2021г., постановено по ГД
№12183/2020г. на 51 състав на ВРС, с което съдът е оставил без уважение молба на ищеца
ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД за изменение на постановено по делото решение
№261812/02.06.2021г., в частта за разноските. В жалбата се излага, че постановеното
определение е неправилно и незаконосъобразно.
Производството е образувано по заявление на жалбоподателя за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, подадено на 21.02.2020г. от Теленор България ЕАД
против Ш.К. С.. Ппредявените по този ред вземания се основават на Договор за мобилни
услуги и лизингови договори като представляват задължения за предоставени
телекомуникационни услуги, предсрочно изискуеми лизингови вноски и неустойка. Твърди
се, че искането е уважено изцяло. Твърди се подаден установителен иск по чл.422 ГПК
поради връчване на заповедта на длъжника по чл.47, ал.5 ГПК. В това производство ищецът
е претендирал и представил списък на разноските по чл.80 ГПК, в размер на 385 лева
деловодни разноски в заповедното производство, 250 лева държавна такса в исковото
производство и 360 лева адв.хонорар за исковото производство. С решението по делото са
присъдени и разноски на ищеца в размер на 610 лева за исковото производство и 385 лева за
заповедното производство. С определение по чл.248 ГПК съдът е изменил решението си в
частта за разноските като присъдил на Теленор България ЕАД действително сторените
разноски в общ размер от 735 лева, от които 375 лева държавна такса 360 лева с ДДС
изплатено адв.възнаграждение. С обжалваното определение на ВРС съдът е оставил без
1
уважение молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските с мотиви,
че до приключване на производството по делото не е направено искане за присъждане на
разликата над 250 лева адв.възнаграждение до претендираните сега. Сочи се също така, че
неправилно съдебният състав бил преценил, че определението по чл.248 ГПК не подлежи на
обжалване. Напротив, излага се, че в тази част съдебния акт от 16.07.2021г. подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страната. Страната е представила молба
по чл.80 ГПК, поради което има пълно основание да претендира изменение на съдебния акт
в частта за разноските. Съгласно представените по делото доказателства, ищецът е заплатил
по-висок от посочения в списъка размер на разноските – в списъка вместо 375 лева, е
посочено 250 лева. Считат постановеното определение от 16.07.2021г. за неправилно и
незаконосъобразно. Претендират отмяната му като вместо това бъде постановено
определение за допускане изменението на разноските по делото.
Не е постъпило становище по частната жалба от насрещната страна, редовно
уведомена по реда на чл.47, ал.2 ГПК.
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена от
недлежно легитимирана страна, чрез редовно упълномощен проц.представител, в
преклузивния срок. Независимо от изложеното, съдът намира производството за
недопустимо, тъй като обжалвания съдебен акт не подлежи на вторинстанционен контрол.
Това е така, тъй като определението на ВРС по чл.248 ГПК, за изменение на решението в
частта за разноските, не подлежи на обжалване по изричната разпоредба на чл.248, ал.3
ГПК. Определението по разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на
обжалване решението, а в случая съгласно чл.239, ал.4 ГПК, неприсъственото решение не
подлежи на обжалване. В този смисъл са и постановените от ВКС определения по ЧТД
№727/2012г. на Второ т.о. и по ЧГД №644/2009г. на Първо г.о. на ВКС, последното
постановено съгласно чл.274, ал.3 ГПК. Настоящият състав се придържа към тази практика.
С оглед на изложеното, образуваното пред ВОС производство се явява недопустимо и като
такова подлежи на прекратяване.
Воден от изложеното, съставът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЧЖ вх.№295926/09.08.2021г. на ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ЕАД срещу определение №265212/16.07.2021г. по ГД №12183/2020г. на 51
състав на ВРС, с което съдът е оставил без уважение направеното от ищеца искане за
изменение на решението по делото в частта за разноските съгласно чл.248 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по ВТД №2690/2021г. по описа на ВОС, ТО, Трети
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от връчването му на
страните с ЧЖ пред ВнАС съгласно чл.274, ал.2 вр.ал.1, т.1 ГПК.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3