№ 41
гр. Севлиево, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20254230200039 по описа за 2025 година
Жалбоподателят „ПИРАТ“ ЕООД гр. София, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Кирил и Методий“ № 5, представлявано
от С.А.А., чрез адв. Н. Г. от Благоевградска АК, е обжалвал Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ № **********,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ - София, с което за извършено
нарушение на чл. 102, ал. 2 и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложена имуществена санкция в
размер на 2500.00 лева. В жалбата се твърди, че ел. фиш е незаконосъобразен и
неправилен, тъй като е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
За ответника по жалбата – Агенция „Пътна инфраструктура” - София, редовно
призован, се явява представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и
моли обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка: На 25.02.2022 г. в 04:01 часа
било установено нарушение с товарен автомобил Волво ФМФХ, рег. № ВТ *** КК с
технически допустима максимална маса 27000, борй оси 3, екологична категория Евро
5, в състав с ремарке с общ брой оси 5. Нарушението било установено на Главен път І-
4, км. 93+155, на територията на община Севлиево, с посока намаляващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС било отчетено,
1
че частично не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП
според категорията на пътното превозно средство, тъй като за него имало тол
декларация за преминаването, но платената категория била по – малка от измерената.
Нарушението било установено с устройство № 40272, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се
на път І-4 км. 93+155. Посоченото по-горе ППС било заснето от устройството,
съответно бил изготвен и снимков материал. В последствие била направена справка, от
която било установено, че посоченото по-горе ППС е собственост на жалбоподателя
„ПИРАТ“ ЕООД гр. София. За установеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, бил
издаден електронен фиш № **********, с който на жалбоподателя, на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП било наложено наказание имуществена
санкция в размер на 2500.00 лева и било постановено да заплати такса по чл. 10б, ал. 5
от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 133,00 лева. Така издаденият електронен фиш
бил изпратен за връчване на жалбоподателя и му бил връчен на 31.01.2025г..
Жалбата е подадена в законоустановения срок – на 10.02.2025 година, поради
което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите
по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
102, ал. 2 от ЗДвП. Текстът на посочената разпоредба гласи следното: “Собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно
средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се
изпълнява от него.”.
Имуществената санкция в размер на 2500 лева, наложена на жалбоподателя, е на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като на основание чл.
10б, ал. 5 от Закона за пътищата е постановено същият да заплати и такса в размер на
133,00 лева.
Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП: „Ако собственикът на пътното превозно
средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на
пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на
собственика се налага имуществена санкция, както следва: по чл. 179, ал. 3б – в размер
2500 лв.”. Според последно посочената разпоредба: “Собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
2
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от
Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на
вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът
или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер
2500 лв.”.
Процесуалният представител на жалбоподателя не се явява в съдебно заседание,
но представя по делото писмени бележки, с които заявява, че поддържа жалбата на
посочените в нея основания и моли обжалваният електронен фиш да бъде отменен
като неправилен и незаконосъобразен.
Съдът, съобразявайки всички събрани по делото доказателства, намира, че
обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен предвид
следните съображения:
На първо място съдът намира, че извършването на вмененото на
санкционираното лице нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин. В
случая вмененото на санкционираното лице нарушение се свързва с неизпълнение на
задълженията по чл. 179, ал. Зб от ЗДвП - собственикът на ППС да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията пътно превозно средство - да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от Закона за пътищата. Следователно предметът на доказване за процесното
нарушение включва установяване движение на ППС от категорията по чл. 106, ал. 3 от
ЗДвП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за това ППС да са
изпълнени посочените по-горе задължения. Очевидно нито представения снимков
материал, изготвен с устройството, посочено в Електронния фиш - елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП /представляващ
доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП/, нито справката по чл.
189е, ал. 8 от ЗДвП от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата, доказват по несъмнен начин извършването на вмененото на
санкционираното лице нарушение. Тъкмо обратното - от представената разпечатка на
детайлна справка от „ТОЛЛ ПАСС" /лицето, предоставящо услуга по електронно
събиране на такса за изминато разстояние, с което дружеството, собственик на ППС е
сключило договор/, безспорно се установява, че при движението на товарен автомобил
с per. ВТ *** КК на 25.02.2022г., в ППС е имало налично бордово устройство по см. на
§1, т.7 от ДР на Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние, което бордово
устройство е отговаряло на съответните технически изисквания за целите на тол
таксуването. От посочената разпечатка на детайлна справка по несъмнен начин се
установява и че от това бордово устройство, непосредствено преди и след момента на
твърдяното нарушение, са подавани тол данни, вкл. за навлизането и движението по
платената пътна мрежа и са генерирани данни за таксуване с тол такси. С оглед на
това не може да се приеме за доказано, че собственикът е допуснал движението на
ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е изпълнил
задълженията си по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10,
3
ал. 1 от Закона за пътищата. Всъщност данните от посочената разпечатка за регулярно
генериране от бордовото устройство в ППС на данни за таксуване на дата 25.02.2022г.
по време на движението по целия маршрут, са по-скоро индикация, че неотчитането на
тол данни, вкл. за транзакция на съответно дължимата се тол такса на 25.02.2022г., в
04:01 часа във връзка с движението на товарен автомобил с per. ВТ *** КК по
посочения път, се дължи на техническа неизправност на поддържаната от Агенция
"Пътна инфраструктура" Електронна система за събиране на тол такси. Нещо повече,
от представените с жалбата доказателства е видно, че устройството е било заредено с
парични средства.
На следващо място съдът намира, че следва да посочи и още едно основание
за отмяна на обжалвания ЕФ. Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в
приложимата й редакция към датата на извършване на нарушението /ДВ, бр. 105/2018
г, в сила от 01.01.2019 г. /, регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се
издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания
ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за
заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за
доброволното й заплащане. В нормата не е предвидена възможност да се издаде
електронен фиш за нарушение като процесното. Липсва и друга разпоредба, която
изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая съдът намира, че е
следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие да се издаде НП, а не да се съставя
електронен фиш. От това следва, че към момента на извършване на нарушението не е
налице изрична нормативна регламентация, предвиждаща възможност за издаване на
електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП /В този смисъл Решение №
29 от 10.01.2025 година по КАНД № 191/2024 година по описа на Габровски
административен съд/.
Следващото възражение, направено от жалбоподателя, което съдът намира за
състоятелно, касае нарушаване на принципа на пропорционалност/съразмерност.
Същият е задължителен при преценка на размера на наложената санкция, тъй като е
основен сред принципите на правото на ЕС. Според разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно
и предупредително върху останалите граждани. От това следва, че налагането на
административно наказание не е, а и не следва да е самоцел на държавата, а то трябва
да е преди всичко в съответствие с тежестта на извършеното административно
нарушение. Този принцип се извежда и от разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от НК, според
който наказанието трябва да е съответно на извършеното престъпление, т.е. по арг. от
чл. 11 ЗАНН и административното наказание, респ. имуществената санкция, трябва да
са съобразени със степента на засягане на обществените отношения от извършеното
административно нарушение. Извод, че в настоящия случай не е спазен принципът за
4
пропорционалност/съразмерност, се базира на обстоятелството, че предвидения в чл.
179, ал. 3б от ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл. 9а от Директива
1999/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури /Директива 1999/62/ЕО/. Цитираният текст на тази директива въвежда
задължение на държавите членки установените наказания за нарушение на на
директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Предвид това
обстоятелство и изложеното по – горе съдът е на становище, че предвиденото от
българския законодател административно наказание – имущестена санкция в размер
на 2500,00 лева, е несъответстващо на принципа на пропорционалност и заедно с
извода за породилия се директен ефект на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 година поради неправилното
транспониране в българското законодателство, води до извод за незаконосъобразност
на обжалвания електронен фиш. В подкрепа на това становище е и факта, че в случая
безспорно е установено от представеното от страна на наказващия орган Становище /л.
43 от делото/, че дължимата сума за сегмент ********** е в размер на 0,03 лева.
По отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето на
СЕС по дело С – 61/23 на СЕС, а именно: посоченото в член 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран
размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера
и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
"компенсаторна такса", с фиксиран размер. Ето защо, санкционната норма на чл. 179,
ал. 3б ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по ЗП, включително в резултат
на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, а
именно - глоба или имуществена санкция в размер 2500 лв., следва да остане
неприложена. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на
санкция за нарушение по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, следователно не е налице нормативно
основание за прилагане на санкция за конкретното нарушение.
Преценката на изложените по – горе фактически обстоятелства и направените
въз основа на тях правни изводи дават на съда основание да приеме, че обжалваният
електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени.
5
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя
искане в полза на доверителят му да бъдат присъдени направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение. Съгласно нормата на чл. 63д от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Препратката е изрична и касае именно въпроса, свързан с присъждането на разноските
в процеса. Т.е. този ред се прилага и от районните съдилища, и от административните
такива, действащи като въззивна и съответно като касационна инстанция. А при липса
на конкретно уреждане на въпроса за определяне на размера, вкл. възможността за
пропорционално присъждане на разноски, на основание чл. 144 от АПК са приложими
правилата на ГПК, а не на НПК. С оглед гореизложеното се налага изводът, че по
отношение на въпроса, свързан с присъждането на разноски,
административнонаказателното производство следва логиката и нормите на АПК,
респективно – ГПК, по силата на препращащите норми на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН и чл.
144 от АПК.
Според ал. 2 на чл. 63д от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая, в представените по делото
писмени бележки от процесуалния представител на АНО се прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, който, видно от представения
Договор за правна защита и съдействие е в размер на 550,00 лева. Съгласно чл. 18, ал.
2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция
и/или обезщетение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията
при интерес от 1000 до 10 000 лв. са 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. В
случая е наложена имуществена санкция, която е в размер на 2500.00 лв., поради което
възнаграждение в размер на 550.00 лв. – 660.00 лв. с ДДС е съответно на невисоката
фактическа и правна сложност на делото. Ето защо възражението за прекомерност е
неоснователно и предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
550,00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” - София, с
който на „ПИРАТ“ ЕООД гр. София, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велико Търново, ул. „Кирил и Методий“ № 5, представлявано от
С.А.А., за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3
във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на
2500,00лв. /две хиляди и петстотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" гр. София, да заплати на
„ПИРАТ“ ЕООД гр. София, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Велико Търново, ул. „Кирил и Методий“ № 5, представлявано от С.А.А., сумата от
550,00лв. (петстотин и петдесет) лева, съставляваща направени по настоящото дело
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7