Решение по дело №550/2018 на Софийски окръжен съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. С., 16.11.2018 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                              

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ:1.ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                               2. ДОРА МИХАЙЛОВА

 

 

при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева въззивно гражданско дело № 550 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл ГПК

С решение № 127 от 14.06.2018 год. по гр.д. № 2655/2017 год. на РС-Ботевград са отхвърлени изцяло предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.” ЕАД, *** срещу Н.С.И. *** за признаване за установено по отношение на ответницата съществуването на вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6376 от 09.10.2017 год. по ч.гр.д. № 2175/2017 год. на БРС, както следва: за сумата 635,24 лв. – главница, представляваща незаплатена топлинна енергия, която е доставена от дружеството през периода 01.05.2013 год. – 30.04.2014 год. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. С.Т., бл. 334, вх. В, ет. 7, ап. 71 с аб. № 275958, отразена в обща фактура № ********** от 31.07.2014 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.08.2017 год. до изплащане на вземането, както и за сумата 90,45 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2014 год. – 01.06.2017 год., както и за сумата 63,76 лв. – сума за разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2013 год. – 30.04.2014 год. и за сумата от 12,19 лв., представляваща законна лихва за забава върху горната главница за периода от 15.09.2014 год. до 01.06.2017 год. Ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата 300 лв. разноски.

Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца –„П.И.” ООД.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

Въззиваемата оспорва въззивната жалба.

Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 2655/2017 год. по описа на РС-Ботевград е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, *** против Н.С.И. *** която ищецът твърди, че на 21.08.2017 год. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за сумата от 686,81 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2013 год. – м. 04.2016 год., 102,64 лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2014 год. – 01.06.2017 год., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Срещу издадената заповед е депозирано възражение от ответницата, което обуславя и правния интерес на ищеца да предяви иск по чл. 422 от ГПК.

В исковата молба ищецът изрично е посочил, че вземането представлява сумата по издадена от ищеца обща фактура № **********/31.07.2014 год. за периода 01.05.2013 год. – 30.04.2014 год., докато издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2175/2017 год. по описа на БРС включва и други суми по още две фактури и за друг период от време.

В писмения отговор на исковата молба ответницата е направила възражение за погасяване на вземането по давност.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

            Предявените установителни искове за признаване съществуването на вземането на ищеца – цена на ползваната топлина енергия са допустими. Това е така, тъй като при успешно проведено заповедно производство и при евентуално уважаване на иска по чл. 422 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, без да е необходимо осъдително решение на съда.

    Исковете са с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

    Съдът намира за основателно възражението на ответницата за погасяване на процесното вземане по давност. Съгласно чл. 32, ал. 1 от раздел VII от Общите условия на ищеца потребителите на топлинна енергия са длъжни да платят дължимите суми в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. без значение е датата на издаване на фактурата. Задълженията към ищеца се заплащат от потребителите по издадени от дружеството фактури, но давностните срокове започват да текат от края на периода, през който е потребена енергията, заплащането на която се претендира. Вземането за топлинна енергия е такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, което се погасява с изтичане на тригодишна давност. В случая най-новото задължение за процесния период е за месец април 2014 год., падежът на което е 01.06.2014 год., поради което тригодишният давностен срок е изтекъл към датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 2175/2017 год. на БРС – 21.08.2017 год. С оглед това и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Настоящият състав споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.

 

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

 

При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство. Неоснователно е възражението за прекомерност на възнаграждението, тъй като същото е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

            Воден от горното, съдът

 

                                               Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 127 от 14.06.2018 год. по гр.д. № 2655/2017 год. на РС-Ботевград.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** да заплати на Н.С.И. *** сумата 300 лв., представляваща направени във въззивното производство разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице –помагач на страната на ищеца ––„П.И.” ООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                           

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                               2.