№ 118
гр. Габрово, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20224200500199 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца по делото "Електроразпределение Север"
АД против Решение №17/10.03.2022г. по гр.д. №271/2021г. по описа на Районен съд Трявна,
с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против ответното дружество иск по чл.422
ГПК, като жалбоподателя е осъден да заплати разноски в размер на 500лв.
В жалбата се твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че
първоинстанционният съд обосновал решението си на преценката, че през процесния
период, не е подавано захранване до съседен трафопост, поради което заключил, че след
като не е подавана електрическа енергия, то ответното дружество не дължи заплащането й.
Съдът не бил съобразил и обсъдил правилно събраните по делото доказателства.
Захранването било прекъснато по вина на ответника, тъй като трафопоста, който е следвало
да го захрани бил в много лошо състояние. Освен това по делото било установено, че
ответника го е ремонтирал за своя сметка, тоест той считал трафопоста за негова
собственост. Освен това при жалбоподателя не били постъпвали заявления с искане да се
спре подаването на електрическа енергия към имотите на ответника. В този случай, ищецът
бил длъжен да поддържа, заявената от ответника мощност и съответно да заплаща
разходите. Освен това считано от 01.07.2020г., цената за достъп до
електроразпределителната мрежа се изчислявала на база на заявена и предоставена
мощност. Тъй като ответното дружество не подало заявления за промяна на предоставяна
му мощност и за обекта му в гр.Т.А.К., а в последствие не е било сключило договор с
търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, считано от 01.07.2020г.
ищцовото дружество начислявало дължимата на електроразпределителното дружество цена
за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставяната му мощност, която за
конкретния обект била до 620кВТ. С оглед на изложеното се налагал изводът, че, доколкото
ответното дружество било краен клиент, който купува енергия от доставчик, предоставящ
услуги от обществен интерес, по смисъла на § 1, т. 41Б от ДР на Закона за енергетиката
същият бил потребител на енергийна услуга. Моли съда да отмени обжалваното решение и
да присъди направените по делото разноски за двете инстанции. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
1
Ответникът е депозирал отговор на подадената въззивна жалба, в който оспорва
същата и моли съда да я отхвърли и да присъди направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Решението е валидно и допустимо, но неправилно по същество.
Пред първоинстанционния съд е предявен положителен установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК.
Въз основа на заявление подадено от "Електроразпределение Север" АД против
"Мебелен завод Изкуство" ЕООД е образувано ч.гр.д.№210/2021г. на Тревненски районен
съд. По делото е издадена Заповед №105/20.09.2021г. за сумата от 1863,48лв.-главница,
представляваща незаплатена ел.енергия по фактури издадени през периода 06.04.2021г.-
06.07.2021г. за обект на потребление с абонатен номер ***, кл.№***, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението - 20.08.2021г. до окончателното изплащане,
сумата от 34.03лв. лихва за забава за периода от падежа на всяка от фактурите до
04.08.2021г., сумата от 37,95лв.-разноски по делото и сумата от 50лв.-юрисконсултско
възнаграждение. В срока по чл.414 ГПК ответното дружество е подало възражение.
За да постанови обжалваното решение районният съд е приел следното :
„Електроразпределение Север“ АД е юридическо лице, осъществяващо дейност при
публично известни общи условия, които се публикуват и влизат в сила за крайните
потребители без изрично писмено приемане. Същият притежава лицензия за разпределение
на електрическа енергия, издадена от ДКЕВР, като осъществява дейност по експлоатация и
поддръжка на електроразпределителната мрежа и осигурява преноса през
електроразпределителните мрежи на електрическа енергия на територията на
административни области с центрове Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Велико Търново,
Разград, Габрово, Силистра и Русе.
Ищецът „Електроразпределение Север“ АД издал фактура №**********/06.04.2021г.,
фактура №**********/07.05.2021г., фактура №**********/07.06.2021г. и фактура
№**********/06.07.2021г., на обща стойност 1863,48лв., с получател „Мебелен завод
изкуство“ ЕООД за предоставяне на услугата „достъп до разпределителна мрежа на база
предоставена мощност през периода 01.03.2021г. –30.06.2021г. до обект, находящ се в
гр.Т.А.К..
Ответното дружество било сключило Комбиниран договор за продажба и балансиране
на електрическа енергия за краен клиент №4833/04.04.2018г. с „Ритъм 4 ТБ“ ООД относно
продажбата на активна нетна електрическа енергия, която търговецът са задължава да
продаде и достави, а клиентът да закупи и заплати по уговорената в договора цена.
Не било спорно между страните по делото, че и след сключване на горепосочения
договор ответникът „Мебелен завод изкуство“ ЕООД е заплащал за достъп до
разпределителната мрежа не на търговеца по него „Ритъм 4 ТБ“ ООД, а на ищеца
„Електроразпределение Север“ АД, въз основа на издаваните от последния фактури.
От писмо изх.№5575374/19.11.2020г. на „Електроразпределение Север“ АД до
„Мебелен завод изкуство“ ЕООД се установявало, че след прекъсване на
електрозахранването до обекта на ответника, находящ се в гр.Т.А.К. /поради неплащане/,
обектът е подаден за възстановяване на електрозахранването на 13.10.2020г. в 13.00ч. В тази
връзка на 13.10.2020г. в 15.46ч. екип на „Електроразпределение Север“ е извършил
манипулации за електрозахранване на обекта, но след присъединяване на трафопоста
защитите му са се изключвали, поради причини в трафопоста – неподдържането и
необслужването му и лошо техническо състояние, заради които се нуждае от спешен
основен ремонт. Според писмото, ремонтът следвало да бъде извършен от собственика на
съоръжението, удостоверено със съответни изпитвателни протоколи. Според писмото, към
датата на изготвянето му и съгласно чл.21, ал.1, ал.2 и чл.22, ал.5 от ОУДПЕЕ, ответникът
бил без захранване, което щяло бъде възстановено след отпадане на причината за
прекъсването му, съгласно чл.26, ал.1 от ОУДПЕЕ. По делото било Представено
задължително предписание от 26.10.2020г., издадено от „Електроразпределение Север“ АД
на „Мебелен завод изкуство“ АД, което се отнасяло до „шунтиране или ремонт на
повредения прекъсвач и подмяна на изолаторите /всичките/ и на двата ПР в уредбата Ср.Н
на собствения ви трафопост“.
2
От заключението на допуснатата по делото комплексна съдебно техническа и
счетоводна експертиза било установено, че при изчисляване на фактурите за мрежови
услуги за периода от 01.03.2021г. до 30.06.2021г. като такса достъп до разпределителната
мрежа за заявена мощност в размер на 620кВт е използвана цена за достъп до
разпределителната мрежа – 0,02053лв./кВ/ден, която цена е одобрената от КЕВР за
„Електроразпределение Север“АД за небитови клиенти. Предоставената мощност на
клиента съобразно присъединителните му съоръжения /токови измервателни
трансформатори/ на напрежение 0,4КВ е определена на 620КВт. При номинална стойност на
трансформатора 630кВА, и фактор на мощност 0,9, стойността на предоставената мощност е
по-ниска – 567кВт. Според експертизата, изводът захранващ трафопоста, към които е
присъединено ответното дружество, от датата на подаване на заявление за проблем с
електрозахранването на 06.10.2020г. до края на 07.09.2021г. бил изключен от съседен
трафопост в електро района на гр.Т..
Задълженията по процесните фактури са в размер на 1863,48лв. с ДДС, а размерът на
задължението за мрежови услуги след корекция на счетоводните документи съобразно
определената по-ниска стойност на предоставената мощност – 567кВт е 1704,16лв. Лихвата
за забава върху сумата по фактурите за периода от падежа на задължението по всяка от тях
до 04.08.2021г. била в размер на 31,12лв. За всеки от месеците през исковия период са
фактурирани по 620кВт предоставена мощност. Това количество е било заявено от
ответника още преди 2005г., тъй като няма документи за заявена такава мощност от негова
страна. Вещото лице посочва, че действително в трафопоста, захранващ обекта на
ответника, е констатирано наличие на опасност от авария, поради която служители на
ищцовото дружество са обсъдили с ръководството на дружеството въпроса, като е било
взето решение да се прекъсне достъпа на ответника до електрическата мрежа. Това е станало
чрез прекъсване на кабел от съседен трафопост. От този момент обектът на ответника не е
получавал електрическа енергия и така е било през целия исков период. Причините за
опасността от авария са отстранени след исковия период, в резултат на ремонт от фирма,
ангажирана от ответника, за който той е заплатил. След отстраняването на проблема,
служителите на ищцовото дружество са възстановили достъпа до електрическата мрежа.
Вещото лице И. посочва също, че не е могъл да установи чия собственост е процесния
трафопост. Установил е единствено, че СТИ за обекта на ответника се намира в този
трафопост. Заплащаната от ответника електрическа енергия е за ниско напрежение.
Процесните фактури не били осчетоводени в счетоводството на ответника.
От правна страна първоинстанционния съд приел следното : ищецът бил дружество,
което извършва дейност по поддръжка и експлоатация на електроразпределителната мрежа
на територията на Община Трявна, а ответникът е „небитов клиент“ по смисъла на §1, т.33а
от ДР на Закона за енергетиката, който ползва предоставяната от ищеца услуга „достъп до
разпределителната мрежа“. По смисъла на §1, т.15 от ЗЕ „достъп“ е правото за използване на
преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или
природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. В §1, т.1 на
Правилата за условията и реда за предоставяне на достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи е дефинирано, че „достъп“ или „право на достъп до
мрежата“ е услуга, предоставяна от оператора и позволяваща на клиента/производителя да
използва преносната/разпределителната мрежа при условия на сключен договор с оператора
и/или след приемане на общите му условия, като правото на достъп се получава за
определен обект, присъединен към мрежата, съгласно условията на оператора. Съобразно
разпоредбата на чл.28, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия /в редакцията,
действала през процесния период/, битовите и небитовите крайни клиенти на крайните
снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния
снабдител. В ал.2 на чл.28 от тези правила е предвидено, че крайният
снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на оператора на
електроразпределителната мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за
съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика от
последна инстанция количество електрическа енергия.
В случая данните по делото сочели, че краен снабдител/доставчик от последна
инстанция за доставяната в обекта на ответника електрическа енергия е „Ритъм 4 ТБ“ ООД,
но сумите за пренос и достъп на електрическа енергия до обекта не са събирани от него, а са
фактурирани от ищеца и заплащани от ответника. Това обстоятелство не се спори от
последния. Спорно по делото било единствено обстоятелството дали през процесния период
3
01.03.2021г. – 30.06.2021г. на ответното дружество е бил предоставен достъп до
електроразпределителната мрежа. По делото безспорно било установено, че през процесния
период ищецът е бил лишен от правото да използва преносната и разпределителна мрежи,
след като служители на ищцовото дружество са прекъснали кабел от съседен трафопост,
подаващ захранване на трафопоста, чрез който ответникът е присъединен към
електрическата мрежа. Това било извършено от тях целенасочено, обосновано с мотив да се
предотврати авария в електрическите съоръжения, поради лошото им техническо състояние.
Следствие липсата на достъп до мрежата, в обекта на ответника, находящ се в гр.Т.А.К., не е
доставяна електрическа енергия през целия исков период и след него – до момента, в който
служители на ищцовото дружество са възстановили достъпа. При тези данни се налага
извод, че ищецът е фактурирал сума в общ размер на 1863,48лв. за услугата „достъп до
разпределителната мрежа през периода 01.03.2021г. – 30.06.2021г., но без да е доставил
такава услуга. Не можело да се направи извод, че причина за непредоставяне на услугата от
ищеца е виновно поведение на ответника. Действително, ищецът бил издал задължително
предписание, с което възложил на ответника извършването на ремонтни дейности по
електрическото съоръжение, считайки го за собственик на трафопоста, в който е
разположено то. Поради липсата на електроснабдяване в обекта му ответникът възложил и
заплатил извършването на такъв ремонт. По делото обаче не са представени доказателства
от ищеца /при негова доказателствена тежест/ за това чия е собствеността на трафопоста и
по-конкретно, че негов собственик е именно ответникът и оттам, че негово е било
задължението да отремонтира и възстанови нормалното техническото състояние на
електрическата мрежа. При това положение и след като се установи, че ищецът не е
предоставял в обекта на ответника услугата „достъп до разпределителната мрежа“ през
исковия период, неоснователно били начислени дължими суми по процесните
фактури,поради което предявеният иск бил неоснователен. поради неоснователността на
предявения иск за главници неоснователен бил и иска да претендираните лихви.
Въззивната инстанция намира следното :
Не е спорно, че „Електроразпределение Север“ АД е юридическо лице, осъществяващо
дейност при публично известни общи условия, които се публикуват и влизат в сила за
крайните потребители без изрично писмено приемане. Същият притежава лицензия за
разпределение на електрическа енергия, издадена от ДКЕВР, като осъществява дейност по
експлоатация и поддръжка на електроразпределителната мрежа и осигурява преноса през
електроразпределителните мрежи на електрическа енергия на територията на
административни области с центрове Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Велико Търново,
Разград, Габрово, Силистра и Русе.
Жалбоподателят „Електроразпределение Север“ АД издал фактура
№**********/06.04.2021г., фактура №**********/07.05.2021г., фактура
№**********/07.06.2021г. и фактура №**********/06.07.2021г., с получател „Мебелен
завод изкуство“ ЕООД за предоставяне на услугата „достъп до разпределителна мрежа на
база предоставена мощност през периода 01.03.2021г. –30.06.2021г. до обект, находящ се в
гр.Т.А.К., на обща стойност 1863,48лв.
Ответното дружество било сключило Комбиниран договор за продажба и балансиране
на електрическа енергия за краен клиент №4833/04.04.2018г. с „Ритъм 4 ТБ“ ООД относно
продажбата на активна нетна електрическа енергия, която търговецът са задължава да
продаде и достави, а клиентът да закупи и заплати по уговорената в договора цена. След
сключване на горепосочения договор ответникът „Мебелен завод изкуство“ ЕООД заплащал
стойността на таксата за достъп до разпределителната мрежа не на търговеца по него „Ритъм
4 ТБ“ ООД, а на ищеца „Електроразпределение Север“ АД, за което последния издавал
фактури. Видно от представените справки за плащания по фактури от м.октомври 2020г.
ответното дружество преустановило плащанията към „Електроразпределение Север“ АД.
В чл. 29, ал. 3 от Правила за търговия с електрическа енергия (понастоящем отменени),
е въведено изрично задължение за потребителите на електрическа енергия, присъединени
към електроразпределителната мрежа, да заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или крайния снабдител и/или на доставчика от последна
инстанция не само цена за енергия, но и цена за достъп до електропреносната мрежа, за
пренос през нея и за достъп до/през електроразпределителната мрежа, като тези цени се
определят от КЕВР.
Цената за достъп до и цената за пренос по електроразпределителната мрежа отразяват
4
разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на
електроенергийната система, в т. ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции,
средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни
разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта
е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за
тяхното настъпване (в този см. е Р№227/11.02.2013г. по т.д.№1054/2011г. ІІт.о.).
Следователно за дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа
е достатъчно потребителят да е присъединен към мрежата.
Безспорно между страните по делото е, че ответникът е присъединен към
електроразпределителната мрежа.
От събраните по делото доказателства се установява, че в края на 2020г.
електрозахранването в обекта на ответника било прекъснато, поради неплащане, като в
последствие обекта бил подаден за възстановяване на захранването, но екип на
„Електроразпределение Север“ установил, че след присъединяване на трафопоста защитите
му са се изключвали, поради причини в трафопоста – неподдържането и необслужването му
и лошо техническо състояние, заради които се нуждае от спешен основен ремонт. Ремонтът
следвало да бъде извършен от собственика на съоръжението, удостоверено със съответни
изпитвателни протоколи. От „Електроразпределение Север“ АД на „Мебелен завод
изкуство“ АД било издадено задължително предписание от 26.10.2020г. за ремонт на
съоръжението. Видно от писмо изх.№5575374/19.11.2020г. на "Електроразпределение
Север" АД до „Мебелен завод изкуство“ АД, ТП "Изкуство"-захранващ ответника бил без
захранване, като същото щяло да бъде възстановено след отпадане на причината за
прекъсването му, а именно основен ремонт на трафопоста. По делото не са представени
доказателства, но са наведени твърдения от страна на ответника, неоспорени от ищеца, че
трафопоста е отремонтиран от ответното дружество, но не е посочено кога е станало това.
Предвид обстоятелството, че „Мебелен завод изкуство“ АД е отстранил повредата в
трафопоста за своя сметка, съдът приема, че същият с конклудентни действия е признал, че
стопанисва съоръжението. Поради изложеното следва да се приеме, че вина за липсата на
захранване на трафопоста и невъзможност да се ползва от предоставената му мощност има
ответното дружество, което не е отстранило своевременно повредата и по този начин само
се е поставило в невъзможност за се ползва от предоставения му достъп до
електроразпределителната мрежа и предоставените му мощности. Следователно същото
дължи на ищеца цената за процесния период за достъп до електроразпределителната мрежа
и предоставена мощност, изчислена на база заявена мощност.
Следва да се допълни, че представения от ответника списък с движими вещи не е
доказателство, че трансформаторите поставени в процесния трафопост са собственост на
други лица. В приложението не са посочени инвентарни номера, нито къде се намират
вещите към момента на продажбата им за да се направи какъвто и да било извод, че се касае
за същите трансформатори монтирани в процесния трафопост. Освен това следва да се
отбележи и, че трафопоста се намира в сграда, собственост на ответника, поради което
житейски оправдано е разположените в нея движими вещи и съоръжения да са собственост
на собственика на сградата.
Поради основателността на предявения иск за главницата основателен се явява и иска
за заплащане на лихва за забава. В заключението на счетоводната експертиза не е изчислен
размера на законната лихва върху фактурираните суми, а само размера на лихвата върху
коригирани от вещото лице изготвило техническата част суми, въпреки, че задачата му е
включвала и да даде заключение относно размера на обезщетението за забава върху
неиздължените суми по процесните фактури. Поради изложеното съдът, с помощта на
интернет калкулатор, сам изчислява размера на лихвата за забава върху фактурираните
суми, който е в общ размер на 34,55лв., поради което предявеният иск за обезщетение в
размер на 34,03лв. е основателен и доказан за целия претендиран размер.
Поради изложеното по-горе обжалваното решение се явява неправилно и като такова
следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от
"Електроразпределение Север" АД иск против „Мебелен завод изкуство“ АД бъде уважен.
Съобразно изхода от правния спор и представените списъци по чл.80 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1044лв.-разноски в
първоинстанционното производство, сумата от 87,95лв.-разноски в заповедното
производство. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от
5
531,30лв.-разноски във въззивното производство.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №17/10.03.2022г. по гр.д. №271/2021г. по описа на Районен съд
Трявна,
ВМЕСТО КОЕТО :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че по Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №105/20.09.2021г. по ч.гр.д.№210/2021г. по описа на РС Трявна "МЕБЕЛЕН
ЗАВОД ИЗКУСТВО" ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.Т.А.К. ДЪЛЖИ на
"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, с ЕИК *********, с адрес на управление
гр.Варна, бул.Владислав Варненчик №258, Варна тауърс -Г сумата от 1863,48лв. (хиляда
осемстотин шестдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки) - главница,
представляваща незаплатена ел.енергия по фактури издадени през периода 06.04.2021г.-
06.07.2021г. за обект на потребление с абонатен номер ***, кл.№***, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението - 20.08.2021г. до окончателното изплащане и
сумата от 34.03лв. (тридесет и четири лева и три стотинки)- лихва за забава за периода от
падежа на всяка от фактурите до 04.08.2021г.
ОСЪЖДА "МЕБЕЛЕН ЗАВОД ИЗКУСТВО" ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на
управление гр.Т.А.К. да заплати на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, с ЕИК
*********, с адрес на управление гр.Варна, бул.Владислав Варненчик №258, Варна тауърс -
Г сумата от 87,95лв. (осемдесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки)- разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА "МЕБЕЛЕН ЗАВОД ИЗКУСТВО" ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на
управление гр.Т.А.К. да заплати на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, с ЕИК
*********, с адрес на управление гр.Варна, бул.Владислав Варненчик №258, Варна тауърс -
Г сумата от 1044лв. (хиляда четиридесет и четири лева)- разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА "МЕБЕЛЕН ЗАВОД ИЗКУСТВО" ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на
управление гр.Т.А.К. да заплати на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, с ЕИК
*********, с адрес на управление гр.Варна, бул.Владислав Варненчик №258, Варна тауърс -
Г сумата от 531,30лв. (петстотин тридесет и един лева и тридесет стотинки) - разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6