за да се произнесе взе предвид следното: С решение № 287/ 10.10.2007 г., постановено по гр.д.№ 267/2007 г., Момчилградският районен съд е признал за установено по отношение на Общинска служба по земеделие и гори – гр. Джебел , Регионално управление на горите – Кърджали и Държавна лесничейство – Момчилград , че Община Джебел има право да възстанови собственост върху гори в размер на 11 800 дка гора , находящи се: 1760 дка в с. Припек/старо наименование Гюнели/ в м. Елиджа ; 700 дка гора в землището на с. Великденче, Община – Джебел в м. “Аша баир” и в м. “Кузъ яка” ; 200 дка гора в землището на с. Рогозаре ,Община - Джебел, в м.” Тепе” и в м. “ Кузъ арманъ” ; 2180 дка гори в землището на с. Илийско, Община – Джебел в м. “Ада баиръ” , в м. “Чалъ баиръ” , в м.” Бахмеръ баши” в м. “Хамбарджикъ”; 3800 дка в землището на селата Овчево, Козница и Ридино, Община- Джебел в м. “Кара тепе”, в м. Кашлъ, в м. “Коджамаръ харманъ”, в м. “Чалъ огларъ” , в м. “ Хамзлъ юренъ” ; 1 420 дка гори в землището на с. Генерал Гешево /старо наименование Гьоджик/, Община – Джебел в м. “Терфели планина” и 1740 дка гора в землището на с. Добринци /старо наименование Хасанолларъ/ в м. “Каракория” , които съгласно чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ бъдат определени от Общинска служба по земеделие и гори – Джебел . Недоволен от така постановеното решение е останал и въззивникът – Регионално управление на горите гр.Кърджали, който чрез своя законен представител, го обжалва в срок. Счита, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Въпреки, че първоинстанционният съд правилно бил приел, че процесните земи и гори са били от категорията „балталъци” – отстъпени за вечно ползване на общината, съдът неправилно стигнал до извода, че същите следвало да бъдат възстановени. Счита, че неправилно съдът е отъждествил института на правото на ползване с този на правото на собственост по отношение на горите, предмет на спора, с което е нарушил основни принципи. Моли съда да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд. В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, поддържа въззивната жалба. Представя писмено становище с подробни съображения. Въззиваемият – Държавно лесничейство – Джебел не се явяват в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. С протоколно определение на съда от 18.12.2007 г. съдът прекрати производството по делото по отношение на Държавно лесничейство –Момчилград , тъй като със заповед № 539/10.07.2007 г. на Началника на НУГ-София е създадено Държавно лесничейство – Джебел , в района на който се намират претендираните гори. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.197 от ГПК от легитимирано да обжалва лице, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Пред първата инстанция е бил предявен иск от Община – Джебел срещу Общинска служба „Земеделие и гори” – Джебел , с правно основание чл.13, ал.2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/, за признаване за установено правото на Община – Джебел да възстанови собственост върху 11 800 дка гори в землището на с. Припек, Великденче, Рогозаре, Илийско, Овчево, Козница, Ридино, Генерал Гешево и Добринци , които са в състава на Община – Джебел . На основание чл.15, ал.2 от ЗВСГЗГФ като страни по делото са били конституирани и Регионално управление на горите – Кърджали и Държавно лесничейство – Джебел . Видно от представеното по делото като доказателство заверено копие от 9 бр. протоколи на комисията по приложението на чл.18 от Закона за горите от 1925 г./обн.в Д.в. бр. 124 от 1.09.1925 г./ на Пашмаклийското административно лесничейство е взело решение, с което е определила за балталъци на жителите на посочените по-горе села по 20 дка на домакинство , съответно за с. Гюнели/ с ново наименование с.Припек/ за 88 домакинства 1760 дка държавната нискостеблена гора в м. “Елджа” ; за с. Великденче, за 35 домакинства 700 дка държавната нискостеблена гора в м. “Аша баиръ, “Кузъ яка”, за с. Рогозаре за 31 домакинства 200 дка държавната нискостеблена гора в м. “Тепе” и в м. “Кузъ армаъ” ; с. Илийско 1680 дка държавна нискостеблена гора в м. “Ада баиръ” в м. “Чалъ баиръ”, “Бахмеръ баши”, Хамбарджикъ”; за с. Овчево, Ридино , Козица /неправилно жалбодателя е посочил в исковата си молба наименованието като Козница/ 1300 дка държавната нискостеблена гора в м. “Кара тепа”, “Кашла” , “Коджамаръ харманъ” , “Чалъ огларъ” , “Хамзлъ юренъ”; за с. Генерал Гешево /старо наименование Гьоджик/ за 71 домакинства 1420 дка общинска гора в м. “Терфели планина”; за с. Добринци /старо наименование Хасанолларъ/ за 87 домакинства 1740 дка общинска гора в м. “Каракория” , при посочени граници. По делото е представено и удостоверение изх.№ 104/04.06.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори – Джебел , съгласно което до 08.05.2007 г. Община – Джебел не е подавала заявление за възстановяване правото на собственост върху гори, находящи се в землището на посочените по- горе села, които са в състава на Община – Джебел. При тези доказателства съдът намира предявения иск, с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, с предмет общо 11800 дка гори, находящи се в различни местности в землищата на посочените по-горе села , за неоснователен. Съгласно чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, лицата, пропуснали да подадат заявление в срока по ал. 1, установяват с иск срещу общинската служба по земеделие и гори правото да възстановят собствеността си върху горите и земите от горския фонд. В тази връзка, не е спорно по делото, че претендираните гори в землището на с. Припек, Великденче, Рогозаре, Илийско, Овчево, Козица Ридино, Генерал Гешево и Добринци са „балталъци”, което обстоятелство се установява и от цитираните по- горе протоколи от 29.04.1936 г. и от 01.08.1926 г. на комисията по чл.18 от Закона за горите от 1925 г. Съгласно чл.18 от Закона за горите от 1925 г., на населените места в новите земи, които се намират всред или край държавните гори и нямат свои общински или частни гори, или имат такива в недостатъчен размер, се отстъпват като “балталъци”, части от държавни и общински гори, които се намират в землището им, в размер до 20 дка на домакинство. Спорно по делото е дали претендираните „балталъци” са общинска собственост, респективно, дали подлежат на възстановяване на общините. Законът за горите от 1925 г., действащ към 29.04.1936 г. – датата на решението на комисията по чл.18 от закона, в своя чл.1 определя, че общински са горите и пасищата в тях, които са отстъпени от държавата на някой град или село за вечно ползване (балталъци), а така също и ония гори и горски пасища, които съставляват частни имущества на общините. Цитираната разпоредба установява, че общинските гори биват два вида: частни имущества на общините – онези, които са придобити по някой от способите за придобиване на собственост (покупка, дарение, завещание и т.н.) и т.н. ”балталъци”, които представляват държавни гори отстъпени за вечно ползване. В тази връзка, необоснован е извода на първоинстанционния съд, че след като законът определя т.н. „балталъци” като общински гори, то те са собственост на общините. Този извод противоречи на цитирания по – горе чл.1 от Закона за горите от 1925 г., установяващ по един несъмнен начин, че „балталъците” представляват отстъпени от държавата гори за вечно ползване. Впрочем, гореизложеното се подкрепя и от разпоредбата на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ДВ, бр.13 от 2007 г.), съгласно който не се възстановява вещно право на ползване, предоставено на общини преди влизането в сила на Закона за стопанисване и ползуване на горите (обн., ДВ, бр.71 от 1948 г.), в т.ч. „балталъци”, „къшлаци” и „яйлаци”. Тази разпоредба установява по един безспорен начин, че при т.н. „балталъци” се касае именно до предоставено на общините право на ползване. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно § 6 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, ограниченото вещно право на ползване, учредено на общини, физически и юридически лица преди 9 април 1946 г. безсрочно или за определен срок, се счита за прекратено. Предвид установеното дотук, а именно – че се касае до „балтълъци”, по отношение на които не се възстановява вещното право на ползване и доколкото по делото липсват други писмени доказателства по смисъла на чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ, установяващи право на собственост на Община – Кирково върху така заявените гори, то предявения иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Ето защо като е приел противното първоинстанционният съд е постановил едно необосновано и противоречащо на закона решение и като такова – неправилно, което като такова следва да бъде отменено. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 287/ 10.10.2007 г., постановено по гр.д.№ 267/2007 г. по описа на Момчилградския районен съд, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Община – Джебел , обл. Кърджали срещу Общинска служба „Земеделие и гори” гр. Джебел , обл.Кърджали, Регионално управление на горите – Кърджали и Държавно лесничейство – Джебел иск, с правно основание чл.13, ал.2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/, за признаване за установено правото на Община – Джебел да възстанови собственост върху 11 800 дка, находящи се: 1760 дка в с. Припек/старо наименование Гюнели/ в м. “Елиджа”; 700 дка гора в землището на с. Великденче, Община – Джебел в м. “Аша баир” и в м. “Кузъ яка” ; 200 дка гора в землището на с. Рогозаре ,Община - Джебел, в м.” Тепе” и в м. “ Кузъ арманъ” ; 2180 дка гори в землището на с. Илийско, Община – Джебел в м. “Ада баиръ” , в м. “Чалъ баиръ” , в м.” Бахмеръ баши” в м. “Хамбарджикъ”; 3800 дка в землището на селата Овчево, Козница и Ридино, Община- Джебел в м. “Кара тепе”, в м. “Кашлъ”, в м. “Коджамаръ харманъ”, в м. “Чалъ огларъ” , в м. “ Хамзлъ юренъ” ; 1 420 дка гори в землището на с. Генерал Гешево /старо наименование Гьолджикъ/, Община – Джебел в м. “Терфели планина” и 1740 дка гора в землището на с. Добринци /старо наименование Хасанолларъ/ в м. “Каракория” , които съгласно чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, да бъдат определени от Общинска служба по земеделие и гори – Джебел. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1.
2.
|