Р Е Ш
Е Н И Е
№…………..2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова
разгледа
Адм.дело
№200/2018г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от
Административно-процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.В.С. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат Г., срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №19-0243-000037/17.03.2019г. на Началник
група към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, с която на основание чл.171, т.2,
б.“а“ ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка –
временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността. В
жалбата се поддържа искане за отмяна на оспорения административен акт, като се
поддържа, че е постановен в противоречие с материалния закон и
административнопроизводствените правила. В съдебно заседание оспорващия не се
явява.
Ответникът
по жалбата не взема становище по спора.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168 ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са
следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №19-0243-000037/17.03.2019г. на Началник група към ОД на МВР Монтана, РУ
Берковица, с която на основание чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на
МПС до отстраняване на неизправността. Мотивите се свеждат до това, че на
17.03.2019г., около 17,50 часа в гр.Берковица, на ул.”Берковска река ” е
установено, че оспорващия като водач управлява собствения си лек автомобил „Фиат
Барчета ” с рег.№М2212ВН, като автомобила е технически неизправен – със
повредено шумозаглушително устройство. При така описаното фактическа обстановка
е прието, че водача на МПС е извършил нарушение на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, като
административният орган е бил мотивиран на основание чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП да
издаде оспорения административен акт, с които по отношение на оспорващия, който
е собственик на управляваното МПС, е наложена оспорваната принудителна
административна мярка.
От фактическа страна, съдът
намира за установено следното:
С приетия на л.6 по делото АУАН
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №АА198394/17.03.2019г.
е установено, че на 17.03.2019г., около 17,50 часа в гр.Берковица, на
ул.”Берковска река ” е установено, че оспорващия като водач управлява
собствения си лек автомобил „Фиат Барчета ” с рег.№М2212ВН, като автомобила е
технически неизправен – със повредено шумозаглушително устройство в нарушение
на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП. АУАН е подписан без възражения от
оспорващия. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0243-000037/17.03.2019г. на Началник група към ОД на МВР Монтана, РУ
Берковица на основание чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка – временно спиране от движение на МПС до
отстраняване на неизправността. Оспореният административен акт е връчен на
лично оспорващият на 18.03.2019г., което се установява от подписа му върху
разписка на административния акт, тоест жалбата с № ури301000-6038/25.03.2019г.,
с която е оспорен административния акт, е подадена в рамките на
законоустановения срок и е процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът
извежда следните правни изводи по същество на спора:
По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност. В случая административния акт е издаден от Калин Петров
Маринчев, който е на длъжност Началник група към ОД на МВР Монтана, РУ
Берковица. Със Заповед №301з-1411/07.06.2017г. на Директора на ОД на МВР
Монтана (л.9 по делото), която е основана на дадени правомощия със Заповед
№8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи (л.8 по делото),
издателя на административния акт е овластен с правомощия да издава ПАМ по ЗДвП,
тоест налице е компетентност на органа издал оспорения административен акт.
Оспорения административен акт за
налагане на ПАМ е издадена в предвидената писмена форма. В административния акт
са посочени фактическите обстоятелства за налагане на ПАМ.
Настоящият съдебен състав
счита, че от събраните по делото доказателства следва да се приеме, че
административния акт е издаден без да по безспорен и категоричен начин да е
установено извършено нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП. Това
е така, тъй като в АУАН и в оспорения административен акт липсва конкретно
описание в какво се състой техническата неизправност на шумозаглушителното
устройство на МПС „Фиат Барчета ” с рег.№М2212ВН, което е управлявано от
оспорващия. Настоящият съдебен състав не може да установи от събраните по
делото доказателства дали в случая е извършено замерване на шума на МПС „Фиат
Барчета ” с рег.№М2212ВН, тъй като по делото липсват каквито и да е данни за
наличието на такова замерване на шума, което да е извършено със съответното
техническо средство, а и липсва описание за извършването му в АУАН и в
административния акт.
Следва да се отбележи, че по делото е
прието Удостоверение за техническа изправност на МПС „Фиат Барчета ” с
рег.№М2212ВН, което установява извършена периодична проверка на лекия автомобил
на 14.03.2019г., тоест три дни преди установеното нарушение на разпоредбата на
чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, което е дало основание да се издаде оспорения
административен акт. Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от Наредба №Н-32 от
16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства, периодичните
прегледи на ППС
обхващат комплектността и изправността на
агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на отработилите газове, нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства и се
извършват при спазване на методиката по
приложение № 5. След като от приетото по делото
Удостоверение за техническа изправност на МПС „Фиат Барчета ” с рег.№М2212ВН се
установява техническа изправност на МПС, която е констатирана при извършена
периодична проверка на лекия автомобил на 14.03.2019г., както стана дума
по-горе три дни преди установеното нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1,
т.1 ЗДвП, следва да се приеме, че това нарушение не е установено по надлежния
ред с годно техническо средство, което да установи нивото на шума. В случая
установеното с АУАН, че МПС не е технически изправно, не е може да бъде
противопоставено на констатацията, че МПС е технически изправно, тъй като тази
констатация изхожда от официален документ, който е издаден от компетентен орган
в кръга на правомощията му да установи техническата годност на превозните
средства. Пълнотата изисква да се отбележи, че в случая най-вероятно АУАН е
съставен въз основа на пряко възприятие на актосъставителя, който е установил
нарушението без да ползва техническо средство, което да отчита нивото на шум на
МПС, тоест това установяване не е извършено по надлежен ред и почива само и
единствено на субективно възприятие, което не може да бъде противопоставено на
констатацията на компетентните лица извършващи периодични прегледи на ППС,
които три дни преди съставянето на АУАН са установили техническата годност на
управляваното от оспорващия МПС, чрез използване на годни технически средства,
които са установили пълната техническа изправност на МПС „Фиат Барчета ” с
рег.№М2212ВН.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0243-000037/17.03.2019г. на Началник група към ОД на
МВР Монтана, РУ Берковица, с която на основание чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП на
оспорващия е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от
движение на МПС до отстраняване на неизправността е незаконосъобразна и следва
да бъде отменена, а жалбата да се уважи като основателна предвид, което на
основание чл.172, ал.2 АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №19-0243-000037/17.03.2019г. на Началник
група към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
O П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 303 – А / 2019г.
Административен съд – Монтана,
I-ви състав, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
като разгледа молба вх.№1354/05.07.2019г. постъпила по
Административно дело 200/2019г. по описа на Административен съд Монтана, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 Граждански
процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл.144 Административно процесуален кодекс
(АПК)
С молба вх.№1354/05.07.2019г.,
подадена от С.В.С. ***, чрез пълномощника му адвокат Г. се иска допълване на
Решение №303/20.06.2019г. постановено по адм.дело №200/2019г. по описа на
Административен съд Монтана, като се претендира да се присъдят в полза на
ответника разноски делото в размер на 210 лева, който представляват внесена
държавна такса в размер на 10 лева и адвокатски хонорар в размер на 200 лева.
В
съответствие с разпоредбата на чл.248, ал.2 ГПК приложим във връзка с във вр. с
чл.144 АПК, на ответника е изпратен препис от молбата, като съобщението е
получено на 11.07.2019г., а по делото не е постъпило становище по молбата.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че постъпилата молба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, при
следните доводи:
С
Решение №303/20.06.2019г. постановено по адм.дело №200/2019г. по описа на
Административен съд Монтана е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №19-0243-000037/17.03.2019г. на Началник група към ОД на МВР Монтана, РУ Б***
.
Основателна
е претенцията за присъждане на разноски в полза на оспорващия за платена от
оспорващия държавна такса в размер на 10 лева, която се установява от банково
бордеро на 15 по делото. Същата следва да бъде присъдена в полза на оспорващия,
като юридическото лице ОД на МВР Монтана бъде осъдено да я заплати.
Неоснователна
се явява претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 200 лева. Това е така, тъй като въпреки, че в жалбата е посочено, че като
приложение се представя и адвокатско пълномощно по делото липсва такова, а и
липсват доказателства, които да установяват, че оспорващия е договорил и платил
претендираните разноски за адвокат. Следва да се отбележи, че по делото не е
извършено и процесуално действие от пълномощника на оспорващия, а той не е
ангажирал и доказателства, които да установяват, че надлежно е упълномощен да
представлява оспорващия по делото.
Водим
от горното и на основание с чл.248 ГПК, приложим във вр. с чл.144 АПК, като
счете, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0243-000037/17.03.2019г. на Началник група към ОД на МВР Монтана, РУ Б*** ,
следва да се допълни в частта за присъждане
на разноските в полза на ответника, I-ви
състав на Административен съд Монтана
О
П Р Е
Д Е Л И:
ДОПЪЛВА Решение №303/20.06.2019г. постановено по адм.дело
№200/2019г. по описа на Административен съд Монтана, както следва:
ОСЪЖДА ОД на МВР Монтана да
заплати в полза на С.В.С. ***, ЕГН * сумата 10 (десет) лева, представляваща
съдебни разноски по воденото съдебно производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: