Р Е
Ш Е Н
И Е
№466
гр. Русе, 04.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен съд…..гражданска
колегия…. в открито заседание на 08 ноември две хиляди и деветнадесета
година……… в състав:
Председател
: М. Велкова
Членове: Галина Магардичиян
Зорница Тодорова-мл.с.
при секретаря…Анелия Генчева…и
в присъствието на прокурора…………
като разгледа
докладваното от съдия Г.Магардичиян в. гр.дело № 656 по
описа за 2019год., за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Н.Д.И. обжалва Решение № 1307 от 19.07.2019г,
постановено по гр.д.№ 78/19 по описа на РРС като неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с
призоваването й. Счита, че тези нарушения в призоваването й са довели до
лишаването й от правото на участва по делото. Иска
от съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния
съд и да постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и да постанови прекратяване на брака между страните по вина на
ищеца, да предостави на нея упражняването на родителските права, да определени
местоживеене на детето при нея, да определи на бащата режим на лични отношения
с детето и същият да бъде осъден да заплаща издръжка за детето. Претендира разноски по делото.
Въззиваемият Р.И.И. не взема становище по основателността
на жалбата.
Въззивният
съд намира жалбата за процесуално допустима – подадена е от страна по спора, в предвиденият
от закона срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество на жалбата съдът намира следното:
Р.И.И. е предявил срещу Н.Д.И. брачни искове, по силата на
които иска от съда да прекрати брака му с ответницата с развод поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство като приеме, че вина за това има
ответницата, да се предоставят на него упражняването на родителските права по
отношение на детето П., да постанови местоживеене на детето при него, да
определи режим на лични отношения между майката и детето и ответницата да бъде
осъдена да заплаща издръжка за детето.
Ответницата не е открита на регистрираният постоянен и
настоящ адрес и и е назначен особен представител. В депозираният от него писмен
отговор същият е оспорил предявените искове. Не е предявявал насрещни брачни
искове. В последствие,след като съдът е
приел, че ищецът знае адреса на ответницата в чужбина, същият е извършил
призоваването й чрез съдебна поръчка на адрес в К****,
посочен от ищеца. Този адрес му е станал известен от пълномощно, изготвено от Н.Д.И..
Неоснователно е възражението на жалбоподателката за допуснато от съда нарушение
на съдопроизводствените правила във връзка с призоваването й, изразяващо се в
това, че превода на адреса и в И**** в съдебната поръчка е грешен. Видно от отговора
на и**** власти
при връчване на съдебните книжа, връчването е извършено на адреса, който
жалбоподателката е посочила в пълномощното и в документите, касаещи адресната й
регистрация, представени във въззивната инстанция. Според поставената отметка,
връчването не е извършено, тъй като на ул. **** липсва
номер ***. С
оглед тези факти първоинстанционният съд е приел, че производството следва да
продължи с участието на назначеният на жалбоподателката особен представител. При
извършване на тези процесуални действия, свързани с призоваването на
жалбоподателката и нейното участие в процеса, не са допуснати процесуални
нарушения. Същите са извършени в съответствие с нормите на ГПК.
От събраните в първата инстанция писмени и гласни
доказателства първоинстанционният съд е стигнал до правилният извод за
основателност на всички предявени искове. Доказателствата сочат, че бракът
между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да се прекрати с
развод. От събраните по делото доказателства са установени брачни провинения на
жалбоподателката, поради което правилно съдът е постановил, че тя има вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните. Установено
е, че страните от години не живеят заедно, че ответницата живее в чужбина и че
през този период от време детето живее при баща си и той полага всички грижи за
него. В първата инстанция е изслушано и самото дете, което изрично е заявило
желанието си да живее при баща си. Детето е заявило, че общува често с майка си
и че и за в бъдеще иска да поддържа връзки с нея. Според представеният по
делото социален доклад, бащата полага всички адекватни и необходими грижи за
детето. При тези доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че
детето следва да живее при баща си и той да упражнява родителските права по
отношение на него, а на майката следва да се определени режим на лични
отношения с детето и да му заплаща издръжка. В процеса не са събрани никакви
доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателката, че въззиваемият
има вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, както и
че не притежава родителски качества.
По тези съображения, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение е изцяло правилно и следва да се потвърди.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1307 от 19.07.2019г,
постановено по гр.д.№ 78/19 по описа на РРС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС
в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :