ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 08.10.2018 г.
СГС, VI-4 състав, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
като разгледа т.д.N 1056/2018 г., докладвано от съдия Никола Чомпалов, установи следното.
СГС е сезиран с искова молба от „П.И.“ ЕООД, с която са предявени срещу Министерство на О. осъдителни искове с цена от общо 73 586,87 лв. Твърди се от ищеца, че е сключил с ответника договор за обществена поръчка на 16.12.2016 г., по който е поел по възложение на ответника задължението да извърши проектиране и строителни работи на ВР 2745 за газификация на котелна централа, основен ремонт на покрива, подмяна на прозорци и топлоизолация на покрива и външни стени на Военно окръжие гр.Плевен в съответствие с техническата спецификация. При изпълнение на възложените работи е установено, че разгърнатата застроена площ на обекта реално е 1810,62 кв.м., а по обявата за обществена поръчка е 577 кв.м., както и че липсва технически паспорт на сградата, което е довело до възникване на задължение за ответника да плати допълнително направени от ищеца разходи, включително и за процедура по чл.145 ал.2 ЗУТ. Сочи се, че възложените по договора работи, както и допълнително възникналите са изпълнени от ищеца, но ответникът в качеството на възложител не е върнал платената от ищеца гаранция от 21 600 лв., която подлежи на връщане след прекратяване на договора; не е платил възнаграждение за извършената техническа част по проекта до размера на обявената разгърната застроена площ от 577 кв.м. – 9 999,60 лв.; не е платил сумата от 17 826 лв. – стойността на извършените работи по обекта за разликата над обявената му разгърната застроена площ от 577 кв.м. до реалната разгърната застроена площ от 1810,62 кв.м.; не е платил сумата от 15 600 лв. – платена от ищеца сума за изпълнена процедура по чл.145 ал.5 ЗУТ и за изготвяне технически паспорт на сградата; неустойка от 499,98 лв., както и обезщетение за забава от 8061,19 лв. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати посочените суми.
Ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва исковете.
Според правилото на чл.119 ал.1 ГПК възражение за родова подсъдност на делото може да се правил служебно от съда. Според сезираният съд делото по предявените с исковата молба съединени искове за парични вземания е подсъдно на районен съд като първа инстанция. Това е така, защото нито един от предявените искове не е с цена над 25 000 лв. Следователно делото не е подсъдно като първа инстанция на СГС.
Първият от исковете е по чл.79 ал.1, вр. с чл.25 ЗЗД за сумата от 21 600 лв. – платена от ищеца гаранция, която подлежи на връщане от ответника след прекратяване на договора за обществена поръчка. Цената на този иск е под 25 000 лв.
Вторият от предявените искове е по чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата от 9999,60 лв. – възнаграждение за извършена техническа част по проекта в обем съобразно обявената разгърната застроена площ от 577 кв.м. Цената на този иск е под 25 000 лв.
Третият от предявените искове е по чл.59 ЗЗД за сумата от 17 826 лв. – стойност на извършена работа по обект за площ над обявената разгърната застроена площ от 577 кв.м. до реалната разгърната застроена площ на обекта от 1810 кв.м. По твърдения на ищеца предмет на възложената поръчка са работи по обект с разгърната застроена площ от 577 кв.м. /посочена в обявата за обществена поръчка/, но се е оказало, че реалната разгърната застроена площ е 1810 кв.м., поради което ответникът дължи стойността на извършените в по-голям обем работи за реалната част на обекта. Цената на този иск е под 25 000 лв.
Четвъртият от исковете е по чл.61 ал.2 ЗЗД за сумата от 15 600 лв. – платени от ищеца парични средства на трето лице за проведена процедура по чл.145 ал.5 ЗУТ и за изготвяне на технически паспорт на сградата, което е било необходимо поради разминаването между обявена разгърната застроена площ от 577 кв.м. и реалната площ от 1810,62 кв.м. Това са направени от ищеца разходи – за заснемане и узаконяване на сграда на възложителя, но без да са му възложени, от които интерес има възложителят. Цената на този иск е под 25 000 лв.
Акцесорните искове за неустойка по чл.92 ЗЗД за 499,98 лв. и за обезщетение за забава от 8061,19 лв. също са с цена под 25 000 лв.
С оглед на изложеното СГС намира, че производството по съединените осъдителни искове, всеки от който е с цена под 25 000 лв., следва да се прекрати, а делото да се изпрати по подсъдност на районен съд, на който спорът е подсъден по правилата на родовата подсъдност.
Мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.118 ал.1 и чл.119 ал.1, вр. с чл.104, т.4 ГПК производството по т.дело N 1056/2018 г. на СГС, VI-4 с-в.
ИЗПРАЩА на основание чл.118 ал.2, вр. с чл.103 ГПК делото на СРС, на който спорът е подсъден като първа инстанция по правилата на родовата подсъдност.
Определението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: