Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД РУСЕ, в открито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА
ДЯКОВА
при
секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа докладваното от съдия Дякова к.а.н.д. № 389 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2
от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на И.Р.И.
***, чрез процесуалния му представител, против решение № 260030 от 24.08.2020г.,
постановено по АНД № 224/2020г. по описа на РРС, с което е потвърдено
наказателно постановление № 19-1085-003588/07.01.2020 г. на Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе. С наказателното постановление, на
основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение по чл.104б, т.2 от същия закон,
на касатора са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. В касационната жалба
се развиват подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Като
касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция нарушения на
материалния закон и съществени процесуални нарушения при оценката на
доказателствата. Посочва се, че занасянето на автомобила било еднократно и то в
резултат на мократа настилка на пътя от силния дъжд, който валял. Сочи, че извършеното
от И. е несъставомерно по чл.104б, т.2 от ЗДвП, включително и поради липса на
елементи от субективната страна на нарушението по този текст. Иска
се отмяна на решението и решаване на делото по същество чрез отмяната на
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, е
представил писмено възражение, в което излага аргументи за нейната
неоснователност. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила
обжалваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението
на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, районният съд
е приел за установено, че около 23,05ч. на 21.11.2019г., в гр.Русе, на паркинга
пред магазин „Кауфланд“ касаторът управлявал МПС - л.а. „БМВ “ с рег. № Р 0475 РМ, като превъртал задни гуми на автомобила и го
поднасял наляво и надясно. Това негово
поведение било възприето от
органите за контрол на движение
по пътищата и водачът на МПС –
жалбоподател бил проверен. Въззивната инстанция приела също, че това деяние е
правилно квалифицирано като нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП и е подведено под
санкционната норма на чл.175а, ал.1, пр.3 от същия закон, като на касатора са
наложени предвидените в нея административни наказания.
В жалбата се акцентира, върху обстоятелството, че действията
на жалбоподателя не са били умишлено извършени.
Касационната инстанция не констатира формални
нарушения по съставения акт за установено административно нарушение (АУАН),
поради което същият се ползва с презумптивна доказателствена сила за отразените
в него констатации – чл.189, ал.2 от ЗДвП. В АУАН е посочено, че касаторът,
движейки се по бул.“Липник“ – паркинг на магазин „Кауфланд“ в условията на дъжд
и мокра пътна настилка управлявал процесния автомобил- негова собственост, като
умишлено превърта задни гуми на
автомобила и го поднася на лява и дясна страна с цел дрифт. Този начин на
движение на автомобила се потвърждава от актосъставителя Цв. Петров при разпита
му в качеството на свидетел пред районния съд и св.Иванов – свидетел по акта.
Водените от жалбоподателя свидетели/ негови колеги/ пред въззивната инстанция
също в разпитите си потвърждават, че управляваният от жалбоподателя автомобил се е движил по
описания начин, поради което по този факт няма спор, тъй като всички събрани
гласни доказателства са еднопосочни и непротиворечиви. Налице е противоречие в
показанията на свидетелите по отношение степента на поднасяне на автомобила.
Докато св.Иванов, твърди, че автомобилът се е въртял „като слънца“, колегите на
касатора твърдят, че автомобилът леко се поднесъл. Като се имат предвид колегиалните,
а вероятно и приятелските отношения между св.Асенов и Илиев и касатора,
въззивната инстанция правилно е кредитирала показанията на св.Петров и Иванов и
направеното в АУАН описание на нарушението.
Подобно движение на автомобила, със завъртане в различни
посоки – ляво и дясно, ползвайки своята тежест и инерционен момент, не може да
бъде предизвикано само от обстоятелството, че той е преминал през локва и това
е променило начина му на движение.
При това положение касационната инстанция намира,
че се касае до специфична техника на шофиране, чиято цел и резултат е именно умишленото
извеждане на автомобила извън контрол чрез загуба на сцепление на задните
колела. Така документираното в АУАН движение на автомобила изисква
предприемането, и то в съответната последователност, на точно определени
действия с кормилната и спирачната уредби. Тяхното случайно предприемане и то в
нужната последователност, т.е. първоначално ускоряване преди навлизането в
завой, последващото използване на спирачка в завоя, което води до промяна
разпределението на тежестта на автомобила и следващото от това поднасяне на
задните гуми, следвано от ново ускоряване и използване на кормилната уредба за възстановяване
контрола върху автомобила и посоката на неговото движение, на практика е изключено.
По тази причина касационната инстанция споделя извода на районния съд, че в
случая се касае до умишлено поведение, до търсен от касатора ефект, за което свое
поведение той правилно е санкциониран. Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП
предвижда, че на водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Така формулираното изискване
ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде винаги целенасочено, т.е. да
е желано от дееца, означава, че от субективна страна е необходимо нарушението
по посочения текст да бъде извършено при пряк умисъл като форма на вината –
чл.11, ал.2, пр.1 от НК вр.чл.11 от ЗАНН.
Не се спори, че от обективна страна са налице
всички елементи на нарушението. Изцяло съставомерно е мястото на извършване на
нарушението, тъй като макар и паркинг, ноторно известно обстоятелство е, че
същият е ясно маркиран с хоризонтални и вертикална маркировка, с ясно обособени
парко- места и пътни ленти за движение на МПС. Допълнтително утежняващо вината
обстоятелство е, че на паркинга се намирали паркирани автомобили, които са били
релно застрашени от действията на касатора.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал процесуални нарушения при оценката на
доказателствата и нарушения на материалния закон и е постановил едно правилно
решение, което следва да бъде оставено в сила. По отношение на наложеното
наказание са законосъобразни изводите на
въззивния съд, че същото изцяло е съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и
правилно е определено като вид и размер. Наказанието
е правилно индивидуализирано, съобразно предвиденото от приложимата санкционна
норма към датата на нарушението.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.5
от АПК в полза на ОД на МВР – Русе следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, което съдът, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, определя в размер на 100 лева.
Така
мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260030 от 24.08.2020г., постановено по
АНД № 224 по описа за 2020 г. на Районен съд Русе.
ОСЪЖДА
И.Р.И. с ЕГН **********
***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, представлявана от Директора
Т. А. А., сумата от 100/сто/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.