РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Пловдив , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Миглена Р. Маркова
Членове:Веселина Т. Семкова
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
в присъствието на прокурора Иляна Делчева Джубелиева (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300600805 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е въз основа на Решение № 56/02.04.2021г. по КНД №
105/2021г. по описа на ВКС, І- во н.о, с което е отменена въззивна присъда №
260007/17.09.2020г. по ВНОХД № 1058/2020г. по описа на ОС-Пловдив и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от
стадия на съдебното заседание.
С присъда по НОХД №7631/2019г. по описа на Районен съд –Пловдив,
ХХІІ–ри н.с. подсъдимият К. Г. М. е признат за виновен в това, че на
29.03.2018г. в гр. Пловдив се е заканил с убийство на Й. Н.Б. от с. ***,
обл.Пловдив и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на осн. чл. 144 ал.3 във вр. с ал.1, вр. с
чл.54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода. На основание
чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от
свобода е отложено за срок от три години.
1
Със същата присъда подс.К.М. е признат за виновен и в това, че на
29.03.2018г. в гр.Пловдив се е заканил с убийство на М. П. Б. от с. ***, обл.
Пловдив и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, за което на осн. чл. 144 ал.3 във вр. с ал.1, вр. с чл.54 от
НК го е осъдил на една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал.1
от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е
отложено за срок от три години.
На основание чл. 23, ал.1 от НК на подс.К.М. е наложено едно общо най –
тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода, изпълнението
на което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.
С Присъдата са уважени предявените от гражданските ищци и частни
обвинители: Й.Б. и М.Б. граждански искове за причинени им неимуществени
вреди в размер на 3000 лева, на всеки един от тях, ведно със законната лихва
от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.
На осн. чл.189 от НПК подсъдимият е осъден да заплати на гражданските
ищци и частни обвинители разноските по делото за адвокатско
възнаграждение общо в размер на 800лв., както и направените разноски в
хода на досъдебното производство по сметка на ОД на МВР-Пловдив в размер
на 1083,56лв. и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-
Пловдив разноски в размер на 600лв.
Вещественото доказателство по делото – 1бр. диск е постановено да бъде
унищожено като вещ без стойност.
Присъдата е обжалвана от защитника на подс. К.М.– адв. Х.К. пред ОС-
Пловдив, с искане да бъде отменена като неправилна в наказателната и в
гражданско осъдителната й част, и подсъдимият да бъде оправдан. В срока по
чл.322 от НПК е постъпило допълнение към въззивната жалба, в което
обстойно се излагат аргументи, че обвинението не е доказано по категоричен
и безспорен начин предвид събраните по делото доказателства.
Депозирано е възражение от адв. С.С.- повереник на частните обвинители
и граждански ищци, в което се сочи, че в хода на досъдебното производство
2
не са допуснати съществени процесуални нарушения на правата на
подсъдимия, както и че съдът е извършил обстоен анализ на събрания
доказателствен материал, въз основа на който е стигнал до обоснован извод,
че подсъдимият е извършил престъпленията за които е предаден на съд,
поради което и го е признал за виновен. Иска се присъдата като правилна и
законосъобразна да бъде потвърдена и подсъдимия да бъде осъден да заплати
направените разноски от гражданските ищци и частни обвинители за
въззивното производство.
По образуваното ВНОХД № 1058/2020г. по описа на ОС-Пловдив е била
постановена присъда, с която подс.М. е признат за невиновен по
повдигнатите му обвинения по чл.144, ал.3 от НК и на осн.чл.1 ал.1 т.2 от
УБДХ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
Срещу постановения съдебен акт е подаден касационен протест от ОП-
Пловдив с искане за неговата отмяна на осн.чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
Въззивната присъда е обжалвана и от гражданските ищци и частни
обвинители, с доводи за нарушение на материалния и процесуален закон.
Подсъдимият М. също е обжалвал присъдата постановена от ОС-Пловдив в
гражданско осъдителната й част. С Решение № 56/02.04.2021г. по КНД №
105/2021г. по описа на ВКС, І- во н.о, присъдата на ОС- Пловдив е отменена и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-Пловдив от
стадия на съдебното заседание.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият и
защитникът му – адв.Н.К. поддържат жалбата по изложените в нея аргументи.
Твърди се, че присъдата е постановена при съществени нарушения на
процесуалните правила и непълнота на доказателствата, в нарушение на
чл.303 ал.2 и чл.305 ал.3 от НПК. Като такива се сочат: непълен анализ на
доказателствената съвкупност, необосновано кредитиране с доверие на
показанията на свид. М.Б., свид.Й.Б. и свид.К. и отхвърляне на показанията на
свид.К.С., свид.М., и обясненията на подсъдимия. Твърди се, че не са
обсъдени противоречията между показанията на свид. З.и свид.Б.и и
противоречията между показанията на свид. К. и свид.Б.и. Сочи се, че
правилно предходния състав на ОС-Пловдив е квалифицирал деянието като
дребно хулиганство, тъй като изречените от подсъдимия думи не са могли да
предизвикат страх у пострадалите за живота им, предвид заключението на
3
СППЕ, а само обида и недоволство. Твърди се, че ако пострадалият се е
почувствал уплашен за живота си не би отвърнал по време на разразилия се
конфликт, както и че отношенията между лицата са влошени от по-рано и са
обременени от отношенията между техните възходящи роднини. Навеждат се
в тази насока доводи, че съобразно практика на ВКС, при влошени
междуличностови отношения, липса на сериозност на отправените заплахи от
страна на лица с нисък емоционален праг и превъзбудимост, не е осъществено
престъпление по чл.144 ал.3 от НК. Иска се присъдата да бъде отменена и
подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения или присъдата
да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда. Алтернативно се пледира, в случай, че съда счете, че е
осъществено престъпление по чл.144 ал.3 от НК на подс.М. да се определи
наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като така наложеното наказание
било явно несправедливо. По отношение на гражданските искове се пледира
същите да бъдат отхвърлени като недоказани, алтернативно да се намали
размера им.
Подсъдимият изразява желание да бъде признат за невиновен и моли да
бъде оправдан.
Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита
постановената присъда за правилна, законосъобразна и справедлива.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а съдебният акт потвърден.
Частните обвинители и граждански ищци, чрез повереника им- адв. С.
изразяват становище, че присъдата е правилна, законосъобразна и
обоснована, предвид което молят да бъде потвърдена. Прави се искане за
присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение в хода на
касационното и въззивно производство.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото,
изразеното от страните в частната жалба, депозираното становище и пред
настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл.313 и чл. 314
от НПК, като провери изцяло правилността на разпореждането по посочените
от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално
4
легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на
глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият К. Г. М. е роден на 13.02.1958г. в с.***, общ. ***, обл. ***, с
адрес: ****, б., български гражданин, с основно образование, женен,
безработен, неосъждан с ЕГН **********.
Подсъдимият К.М. и пострадалите М.Б. и Й.Б. и техните семейства били
във влошени взаимоотношения от дълго време.
На 29.03.2018г. свид. М.Б. и свид. Й.Б. отишли до имота си- къща,
находяща се в гр. ***. Собственик на първия етаж от сградата била свид. С.
М.а – *** на подсъдимия М.. Докато бил в дома си, свидетелят М.Б. чул
подсъдимият да казва: „Ограда ще ми правите, мамичката ви“, поради което
погледнал през прозореца и възприел подсъдимия, който се бил навел и
търсил камъни. В това време свидетелката Й.Б. била на терасата и също
видяла подсъдимия М. да търси нещо по земята. Последният казал на
свидетелите Б.и, че: „Имам 2-3 куршума, които ще Ви тегля тук“, след което
вдигнал дясната си ръка нагоре със свит показалец и посочил нагоре към
главата си в знак на прострелване. Заявил им и: „Ще взривя гаража ви“, „Ще
взривя тази къща“, „Ще ви трепя и ще ви излежа“, като заплахите били
придружени с ругатни и обидни думи, на които свидетелите не отвърнали.
Малко по- късно подсъдимият М. започнал да обвинява свид. М.Б., че той
е причината за смъртта на бащата и брата на съпругата му, след което тръгнал
към входната врата на къщата и започнал да удря по нея. Свидетелката Й.Б.
много се изплашила. Свид.М.Б. й казал веднага да се обади на тел.112. Тя
позвънила и съобщила на дежурния служител на Регионалния център 112, че
има човек в дома им, който казва, че ще ги убие и поискала да място да отиде
полиция.
Междувременно свидетелят А. К. бил в дома си, находящ се до имота на
5
свидетелите и съпругата на подсъдимия и чул силни викове отвън. Той
излязъл през задния вход на къщата си и чул подсъдимия М. да отправя
псувни и закани по отношение на свид. М.Б. и свид.Й.Б..
Свидетелят К. С. също бил по това време в жилището си, находящо се в
гр. **** и също чул псувни и закани. Излязъл да провери, дали някой не се
кара на неговото дете и другите деца, играещи около къщата и тогава чул
подсъдимият да ругае. Казал му да спре да псува, защото има малки деца
наоколо. Подсъдимият М. се качил на своето колело и се отдалечил от
къщата.
Виковете и отправените от подс.М. заплахи, придружени с псувни, били
възприети и от свид. З., който бил в дома си, находящ се в ****,
непосредствено до съсобствения на страните имот. На неустановена дата,
близо до датата на инцидента, подсъдимият М. срещнал свидетеля З.и му
казал да внимава, защото ще взриви къщата до него.
Възникналия конфликт бил чут и от свид. П. Г., живущ в съседство,
докато бил в банята. След като излязъл, от банята, отишъл на терасата и
видял как подсъдимият М. се качил на колело си и се отдалечил от къщата.
Впоследствие при него дошли пострадалите, които били силно притеснени от
случилото се, и се му се извинили за безпокойството от вдигнатия шум.
Междувременно подсъдимият К.М. се прибрал в дома си, а на следващия
ден споделил със съпругата си- свидетелката С. М.а, че между него и
свидетелите Б.и е възникнал спор.
Свидетелката Й.Б. силно се притеснила от случилото се и след инцидента
получила обрив, а свидетелят М.Б. вдигнал високо кръвно налягане.
Първоинстанционният съд е приел изготвената в хода на досъдебното
производство комплексна СППЕ на М. П. Б., от чието заключение се
установява, че същия не се води на психиатрично диспансерно наблюдение
към ЦПЗ Пловдив и не страда от психично заболяване. Същият е могъл
правилно да възприема факти и обстоятелства, имащи значение за делото и да
дава достоверни показания за тях. Вещите лица са посочили, че съобщените
отправени закани, свид. Б. е възприел с преживяване на нормален
6
психологически страх. Действията му по време на случилото се, са съответни
на преценката му на ситуацията и ограничените възможности. Те са били
изводими от характеристиките на неговата личност. Поведението е било
организирано, осмислено и рационално в действията. Не се установява страх
в смисъл на уплаха като непреодолимост и интензивност. Личността е
запазила характеристиките в поведението му.
Приета от първостепенният съд е и назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство комплексна СППЕ на Й. Н. Б.. Според
заключението на вещите лица Й.Б. не се води на психиатрично диспансерно
наблюдение към ЦПЗ Пловдив и не страда от психично заболяване. Същата е
могла и може правилно да възприема факти и обстоятелства, имащи значение
за делото и да дава достоверни показания за тях. Съобщените отправени
закани свид. Б. е възприела с преживяване на нормален психологически страх.
Действията й по време на случилото се, са съответни на преценката й на
ситуацията и ограничените възможности. Те са били изводими от
характеристиките на нейната личност. Поведението е било организирано,
осмислено и рационално в действията. Не се установява страх в смисъл на
уплаха като непреодолимост и интензивност. Личността е запазила
характеристиките в поведението й.
Приета е и изготвената комплексна СППЕ на подс. К.М. от досъдебното
производство, от чието заключение се установява, че същия не се води на
психиатричен учет към ЦПЗ Пловдив и не страда от психично заболяване.
Вещото лице е посочило, че към инкриминирания период, както и към
настоящия момент, е могъл да възприема факти и обстоятелства, имащи
значение за делото и да дава достоверни показания за тях.
Възприетата фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните по
делото доказателства, които са детайлно и подробно разгледани от РС
Пловдив, като съдът е дал аргументиран отговор, кои доказателства приема за
достоверни, кои не и защо. Мотивите на съда относно това кои доказателства
кредитира и въз основа на какви съображения, както и изградената от тях
фактическа обстановка се споделят и от настоящата съдебна инстанция.
Правилно ПРС е кредитирал с доверие гласните доказателства:
7
показанията на свидетелите: М.Б., Й.Б., А. З., А. К., частично показанията на
С. М., К. С., П. Г., частично обясненията на подс. М., както и приобщените по
реда на НПК писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, а именно: нотариална покана, тъжба от 19.10.1993 г., СМУ №
569/1993г., протокол за оглед на ВД, звукозапис, справка съдимост и
характеристична справка, както и заключенията на изготвените комплексни
СППЕ. Същите в кредитираните с доверие части от съда са последователни,
кореспондиращи напълно помежду си, изграждащи логически обоснованата
фактическа обстановка приета от съда, която напълно се споделя от
настоящата инстанция.
Обосновано ПРС е приел, че обясненията на подсъдимия М. касаещи,
главния факт предмет на доказване в настоящото производство, в които
отрича да е отправял закани с убийство спрямо пострадалите и да е вдигал
дясната си ръка нагоре със свит показалец към главата си, не следва да се
кредитират с доверие. Правилно е прието, че с тях той декларативно отрича
авторството на деянията, за които е обвинен, без да излага доказателства в
тази насока. В тази им част обясненията му се явяват изолирани от останалия
събран по делото доказателствен материал, предвид което съдът, счита, че
същите са израз на правото му на защита. Правилно първостепенният съд не е
кредитирал с доверие и обясненията му, че срещу него са хвърлени саксии,
което е породило конфликта с пострадалите. Тези твърдения на подс.М. не се
подкрепят от показанията на разпитаните по делото свидетели
непосредствено възприели инцидента – пострадалите лица и съседите: З., К.,
Г., а единствено от съпругата му – свид. С.М., която не е била на мястото и
твърди в показанията си, че за случилото се е разбрала от съпруга си, на
следващия ден. Ето защо и настоящият съдебен състав не споделя като
основателно възражението на защитата, че неправилно решаващият съд не е
кредитирал с доверие обясненията на подсъдимия в тези им части.
Не се възприема виждането на защитата, че е налице противоречие между
показанията на свид.К. и пострадалите лица и между показанията на свид.З. и
пострадалите, доколкото в показанията си лицата сочат, че именно
подсъдимият е отправил спрямо пострадалите заплахи срещу живота им и
обидни думи. Правилен е изводът на първостепенния съд, че свид.З. и
свид.К. не са присъствали през цялото времетраене на инцидента, продължил
8
около 15 минути, а са излезли от домовете си, след като са чули виковете,
поради което и са възприели само част от действията на подсъдимия. Предвид
това не може да се приеме, че е налице противоречие между показанията на
свидетелите, доколкото същите излагат непосредствено възприети от тях
обстоятелства, които касаят различни моменти от развитието на конфликта.
Не се възприема като основателно възражението на защитата, че
възприетите от свид.З. заплахи били абстрактни, без ясен адресат, отправени
в единствено число, доколкото в разпита му, проведен в съдебното заседание
на 04.02.2020г. същият цитира следните възприети от него заплахи: „ще Ви
изтрепа, ще Ви вкарам 2-3 куршума“, което категорично сочи, че същите са
били отправени срещу две или повече лица. Свид.З. твърди, че тъй като по
това време в къщата е бил свид. М.Б. той е приел, че заплахите са били
отправени към него и близките му, макар и същите да не са съдържали в себе
си конкретен адресат. Тези показанията според настоящият съдебен състав
правилно са ценени с доверие от РС-Пловдив. Показанията на всички
разпитани свидетели очевидци сочат, че в къщата, по време на конфликта са
били свид.М.Б. и свид.Й.Б., поради което и не може да се възприеме за
основателно възражението на защитата, че същите не са били насочени срещу
конкретно лице, доколкото и самия подсъдим в обясненията си сочи, че по
това време пострадалите са били в къщата и той е отправял различни реплики
към тях.
Показанията на свид. К.С. са взети предвид от първостепенният съд при
изграждане на фактическата обстановка, поради което и довода на защитата,
че не са обсъдени не може да се възприеме като основателен. В показанията
си свидетелят е категоричен, че е излязъл пред дома си след като е чул
викове, закани и ругатни. Не е успял да различи кой ги отправя и едва след
като се е приближил е възприел подсъдимия като техен автор, направил му е
забележка и той си е тръгнал, което е и възприето в изложената фактическа
обстановка от първостепенния съд.
Не може да се възприеме като основателно и възражението на защитата,
че са отхвърлени от съда показанията на свид.С., свид. М. и обясненията на
подсъдимия. Напротив. Обстойно е посочено в кои части се кредитират с
доверие показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия и
9
причините за това. Въззивната инстанция не намира основание за упрек към
първостепенния съд във връзка с направения анализ на тези доказателства и
доказателствени средства, както и необходимост да го преповтаря в съдебния
си акт.
Правилно първоинстанционния съд е кредитирал с доверие показанията на
свидетелите- Й.Б. и М.Б.. Действително същите се явяват пострадали лица от
престъпните деяния, за които подс.М. е признат за виновен, но са ценени от
съда, едва след като са съпоставени с показанията на незаинтересуваните от
изхода на делото лица- свид.З., свид.Г. и свид.К. и писмените доказателствени
средства- протокола за оглед на веществено доказателство и заключенията на
изготвените СППЕ. В тази насока следва да се отбележи, че същите са
еднопосочни и обосновават категоричния извод,че на инкриминираната дата
подсъдимият е отправил спрямо пострадалите заплахи, закани срещу живота,
поради което и не може да се сподели като основателно възражението на
защитата, че показанията на пострадалите лица са необосновано ценени с
доверие.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав не споделя
виждането на защитата, че не е извършен обстоен анализ на събрания по
делото доказателствен материал. Напротив, показанията на свидетелите са
разгледани в корелативна връзка помежду си и с останалите доказателства по
делото. Подробно е посочено показанията на свидетелите, в кои части се
кредитират с доверие и защо, изложени са и съображения, относно
приобщените от досъдебното производство доказателства ценят ли се с
доверие и аргументите за това.
При правилно установената фактическа обстановка, съдът счита, че е
приложен и съответния на нея материален закон, като първоинстанционният
съд е приел, че подс. К.М. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК, а
именно, че на 29.03.2018г. в гр.Пловдив се е заканил с убийство на Й. Н. Б. от
с. ****, обл.Пловдив и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му.
Правилно с оглед изложената фактическа обстановка е приложен
10
съответния материален закон, като е прието и че подс.К.М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението визиран в
разпоредбата на чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, а именно, че на 29.03.2018г. в
гр.Пловдив се е заканил с убийство на М. П. Б. от с. ***, обл. Пловдив и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Обосновани са изводите на първостепенния съд, че отправените заплахи
са възприети от пострадалите лица и те не само са могли да възбудят
основателен страх от осъществяването им, но и са възбудили реално такъв,
предвид съдържанието им, интензитета, начина на отправянето, агресивното
поведение на подс. М., обективирано с думи и жестове. Не са налице данни
по делото за предишни влошени отношения между лицата, при които да са
отправяни заплахи за живота им, поради което и не би могло да се приеме,
твърдението на адв.К., че подсъдимият е с нисък емоционален праг при
превъзбуденост, поради което и отправените от него заплахи на
инкриминираната дата да не са могли да възбудят основателен страх у Б.и от
осъществяване на заплахите му. В конкретния случай не се касае за случайно
„изпусната“ реплика на лице по време на вербален конфликт, а за продължил
около 15 минути, с нищо не предизвикан от пострадалите конфликт, по време
на който подсъдимия и с реплики и с действия: жестове и удряне по вратата е
отправял закани към пострадалите, които са възбудили у тях основателен
страх от осъществяването им, тъй като са ги приели за действителни.
Не се възприема като основателно възражението на защитата, че
отправените срещу пострадалите лица заплахи не са предизвикали
основателен страх у тях за осъществяването им, предвид промяната в начина
им на живот след деянието- сключване на застраховка на имота им,
решението да го обявят за продажба, сигнализирането на тел.112 и търсене на
помощ от компетентните органи. Твърдението, че заключенията на СППЕ не
сочели, че у пострадалите лица не бил възникнал страх, а само обида и
недоволство е неправилно. В заключенията на изготвените КСППЕ изрично е
посочено, че пострадалите са възприели отправените от подсъдимия закани с
преживяване на нормален психологически страх. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че за съставомерността на деянието по чл.144 ал.3 от НК
не е необходимо да е възникнал страх у заплашените лица, а отправените
спрямо тях заплахи да са от естество да възбудят основателен страх от
11
осъществяването им.
Законосъобразно е прието и че деянията са извършени от подсъдимия при
форма на вината- пряк умисъл.
Пловдивският окръжен съд намира, че първоинстанционният съд
правилно е отчел индивидуализиращите отговорността на подсъдимия К.М.
обстоятелства. Обосновано като смекчаващите такива са отчетени: чистото
му съдебно минало, добрите му характеристични данни, както и влошените
междуличностови отношения, а като отегчаващи отговорността обстоятелства
- множеството отправени срещу пострадалите лица заплахи – вербално и с
конклудентни действия. Изложените обстоятелства правилно са обусловили
определяне на наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства в
размер на една година лишаване от свобода за всяко едно от престъпните
деяния по чл.144 ал.3, вр. с ал.1 от НК. Законосъобразно на осн. чл.23 ал.1 от
НК на подсъдимия К.М. е наложено едно общо най-тежко наказание в размер
на една година лишаване от свобода. Така определеното наказание настоящия
съдебен състав приема като отговарящо на обществената опасност на
деянието и дееца и на целите визирани в чл.36 от НК, поради което и
алтернативното искане на защитата за намаляване размера на наложеното
наказание настоящия съдебен състав счита за неоснователно. Същото би се
явило една неоправдано толериране на лицето за извършените от него
престъпни деяния, които засягат тежко личната сфера на гражданите- личната
им свобода.
Правилно първоинстанционния съд е преценил, че са налице основанията
на чл.66 ал.1 от НК предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите
му характеристичните данни и размера на определеното му едно общо най-
тежко наказание, поради което и е отложил изпълнението за срок от 3години.
Предявените от пострадалите Й. Н. Б. и М. П. Б. граждански искове срещу
подс.К.М. за сумата от по 3000 лв. за всеки един от тях са основателни и
справедливо определени по размер. С деянията си подсъдимият е извършил
непозволено увреждане на пострадалите и на основание чл.45 от ЗЗД им
дължи репарация за причинените им неимуществени вреди- силно
притеснение, здравословни проблеми отключени, вследствие на отправените
12
заплахи срещу живота им, които са възбудили основателен страх у тях за
осъществяването им. В тази връзка направените от страна на защитата
възражения за прекомерност не могат да бъдат споделени в светлината на
броя нанесени заплахи, цялостното агресивно нападение на подсъдимия
съпътствало отправянето им, както и заканите с жестове, показващи насочен
пистолет към главата им. Правилно подсъдимият е осъден да заплати на
пострадалите законна лихва, считано от датата на непозволеното увреждане
до окончателното изплащане на сумата. С оглед изложените съображения
настоящият състав счита, че присъдата в частта относно гражданския иск е
законосъобразна и правилна и не са налице основания за нейното изменение.
Искането на защитата за намаляване размера на уважените граждански искове
като неоснователно, не следва да се уважава.
ПРС се е произнесъл правилно съобразно разпоредбата на чл.189 от НПК
и в унисон с ТР № 4/ 11.02.2014г. ОСНК, относно направените по делото
разноски.
Вещественото доказателство – 1 бр. компакт диск, находящ се по делото,
правилно е постановено да се унищожи като вещ без стойност след влизане
на присъдата в сила.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият К.М. следва да се осъди да
заплати направените по делото от гражданските ищци и частни обвинители
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната и касационната
инстанция общо в размер на 1100лв.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд намира атакуваната
присъда за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства, а
наказанието справедливо и съответно на деянието. Не са налице основания за
нейната отмяна и изменение, поради което трябва да се потвърди. Жалбата
срещу нея като неоснователна следва да се остави без уважение.
С оглед на изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
13
ПОТВЪРЖДАВА присъда №73/04.03.2020г., постановена по НОХД
№7631/2019г. по описа на РС- Пловдив, ХХІІ-ри н.с.
ОСЪЖДА К. Г. М. да заплати сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева
направени разноски за адвокатско възнаграждение на М. П. Б. и Й. Н. Б..
Да се уведомят страните за решението.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14