Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1555
гр.
Пловдив 22
юли 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, І отделение, I-ви състав
в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа
докладваното адм. дело № 1705 по
описа на съда за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156
и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е
по жалба на „ПИ ПАК ПРИНТ“ ООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция и
адрес по чл. 8 от ДОПК: гр. Първомай, обл. Пловдив, ул. „***“ № 21А, представлявано
от П.П.П. П.П.П. против ревизионен акт /РА/ № Р-16001619004677-091-001 от 31.03.2020
г., издаден от И.К. – началник сектор, възложил ревизията, и Г.Г. – главен
инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията,
потвърден и изменен с решение № 276 от 16.06.2020г. на директор дирекция
“ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително установен ДДС в общ размер
на 60 013,55лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 18 062,50лв.,
непризнат данъчен кредит в общ размер на 8 587,17лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 3 353,88лв. и установен намален размер на данъчната
загуба за 2016г. на стойност 380 529,97лв. и за 2017г. на стойност
201 371,79лв.
Оспорващият
счита, че РА е незаконосъобразен, като се претендира, че същият е постановен
при констатации и изводи, направени в нарушение на ДОПК, АПК, ЗДДС, ППЗДДС,
ЗСч, ТЗ, ЗЗД. В жалбата са изложени твърдения, че се касае за повторно
ревизионно производство, проведено след постановено решение на горестоящия
административен орган, с който е отменен първоначално издаденият РА. Независимо
от направените констатации, отново не са обсъдени направените от РЛ възражения,
което е довело до неправилни изводи. Конкретни възражения са изложени
единствено по отношение на „постъпили суми, осчетоводени по дебита на сметка 503/1
и 504/1 в кореспонденция с кредита на сметка 493 Разчети със собствениците“, на
„суми, постъпили по сметка 609 Други разходи – продадени материали в взета
счетоводна операция дебит сметки 609/кредит сметка 302 Материали“ и на
„неизвършен ВОД към чуждестранни контрагенти“. Като доводи в тази насока се
посочват редица решение на СЕС и на ВАС, които жалбоподателят счита, че би
следвало органите по приходите да са взели предвид при постановяване на
административния акт, като излага подробни доводи в тази насока. Иска се отмяна
на акта и се претендират разноски по делото. Подробни доводи се излагат в
представената по делото писмена защита.
Ответникът
по жалбата – директор на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния представител юрисконсулт Р., счита същата за неоснователна, поради
което настоява за отхвърлянето й по съображения, изложени в представената по
делото писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
се прави изрично възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Пловдивският
административен съд, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в
настоящото производство доказателства, намира за установено следното:
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в
обжалваната в настоящото съдебно производство част. Така постановеният от
директора на Д "ОДОП" – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата
в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок налагат извод
за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Настоящото
ревизионно производство се явява повторно такова, след като с решение № 412 от
05.07.2019г. е отменен първоначално издаденият РА № Р-16001618001792-091-001 от
22.04.2019г. и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на
органа по приходите, издал ЗВР, за издаване на нов РА.
Началото на повторното
ревизионно производство е сложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16001619004677-020-001/19.07.2019 г., издадена от И.К. - началник при ТД на
НАП – гр. Пловдив, с обхват: данъчни задължения по ЗДДС за периода от 01.07.2016г.
до 31.01.2018г. и за корпоративен данък за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2017г. Определен е краен срок за завършване на ревизията до 3 месеца,
считано от датата на връчване на заповедта, което е редовно направено на 25.07.2019г.
по електронен път. Със ЗИЗВР №№ Р-16001619004677-020-002/25.10.2019г. и Р-16001619004677-020-003/22.11.2019г.,
връчени отново по електронен път, срокът на ревизионното производство е
продължен до 23.12.2019г. Със заповед № Р-16001619004677-023-001/20.12.2019г.,
на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК ревизионното производство е спряно до
20.02.2020г., а със заповед № Р-16001619004677-143-001/21.02.2020г.
производството е възобновено, считано от 21.02.2020г., като е определен срок за
приключване – 24.02.2020г.
В срока по
чл. 117, ал. 1 от ДОПК е издаден ревизионен доклад /РД/ № Р-16001619004677-092-001/09.03.2020г.,
против констатациите в който, в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е депозирано
възражение. В срока по чл. 119, ал. 1 от ДОПК компетентните органи по приходите
са издали обжалвания в настоящото производство ревизионен акт № 16001619004677-091-001/31.03.2020г.
Видно от представената
по делото упълномощителна заповед № РД-09-1/03.01.2017г., ведно с Приложения №
1 към нея, издадена от директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, на органа по
приходите, издал заповедите за възлагане, са делегирани правомощия по чл. 112,
ал. 1 от ДОПК. На органа по приходите, втори издател на РА, също са делегирани
правомощия, съгласно заповед № РД-09-2428/13.12.2019г. на директора на ТД на
НАП – гр. Пловдив (л. 4 – 14).
По делото е
представен и оптичен носител – СД, съдържащ актовете, както и сертификати за
електронен подпис на лицата, извършили ревизията и подписали съответните
документи (л. 3 и л. 15 – 18).
На
първо място, следва да се посочи, че по делото не съществува спор относно
издаването на РА от надлежно овластени за това органи по приходите и при
спазени административно производствени правила, което се установява и след
служебната проверка от състава на съда, като предвид липсата на спор между
страните относно тези обстоятелства, не се налага излагането на подробни съображения.
На
следващо място, по отношение на твърдението за изключване от обхвата на
ревизионното производство на задължения за корпоративен данък за 2014г., съдът
намира, че определянето на ревизирания период е изцяло в правомощията на органа
по приходите, възложил ревизията, при условията на оперативна самостоятелност и
неговата преценка не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. За пълнота на
изложението, при преглед на констатациите в РД №
Р-16001618001792-092-001/01.04.2019г. (л. 2073 – 2096), издаден при първоначалното
ревизионно производство, се установи, че по отношение на отчетната 2014г. не са
направени констатации, водещи до определяне на допълнителни задължения за
корпоративен данък, съответно до корекция в размера на декларираната от
жалбоподателя данъчна загуба. Това означава, че са потвърдени декларираните от
РЛ данни в ГДД по чл. 92 от ЗКПО и не следва да бъде извършена проверка по
отношение на тези декларирани данни и при повторното ревизионно производство.
Спорът между
страните се концентрира върху правилното приложение на материалния закон.
От
фактическа страна настоящата инстанция приема за установено следното:
По отношение
на предмета на делото, в частта му, отнасяща се до направените констатации по
ЗКПО, съдът намира за необходимо да уточни, че в диспозитивната част на
решението на горестоящия административен орган е посочено, че за 2016г.
установеният при ревизията размер на отрицателния ДФР (данъчна загуба) е
намален със сумата от 143 840,22лв. Посочената сума представлява извършено
при ревизията увеличение на СФР на основание разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗКПО, което е намерено за неправилно и незаконосъобразно с решението на
горестоящия административен орган. В мотивната и диспозитивната част на решението
на горестоящия административен орган не е посочен размер на установения след
ревизията отрицателен ДФР /данъчна загуба/, а само са посочени сумите, с които
е коригиран в намаление, спрямо декларирания в ГДД, съответно за 2016г. и
2017г. Настоящият съдебен състав намира, че е по-коректно в предмета на
обжалване на РА по съдебен ред да бъдат посочени размерите на установените
данъчни загуби за 2016г. и 2017г., след извършени преобразувания в увеличение
на декларирания СФР за съответния отчетен период, едно от които е намерено за
незаконосъобразно с решението на горестоящия административен орган. Размерите
на данъчните загуби са посочени съответно в решението на горестоящия
административен орган за 2016г. – 380 529,97лв. (л. 39 гръб) и в РД за
2017г. – 201 371,79лв. (таблица на л. 76 гръб).
При извършената ревизия са направени
констатации, водещи до установяване на допълнителни задължения по ЗДДС за
данъчни периоди от 01.07.2016г. до 31.01.2018г. и е коригиран размерът на
декларирания от лицето отрицателен ДФР (данъчна загуба) за 2016г. и 2017г.
По отношение на данъчните задължения по
ЗДДС и ЗКПО са направени следните констатации:
„ПИ
ПАК ПРИНТ“ ООД е регистрирано по реда на ДОПК в ТД на НАП –гр. Пловдив с ЕИК
********* на 27.09.2013г. Основната дейност на дружеството е дълбок и
флексопечат върху опаковки. Деклариран КИД 2008 код: 1812 – Печатане на други
издания и печатни продукти. Деклариран НКИД 2003 код: 2125 – Производство на
други изделия от хартия и картон. Деклариран предмет на дейност: - производство
на етикети и опаковки от хартия, полиетилен и всякакви други материали.
Дейността се упражнява в обект - фабрика за опаковки в гр. Първомай, за което е
сключен договор за лизинг на имот (производствена сграда), намиращ се в гр.
Първомай, ул. „***“ № 21а. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от
09.12.2013г.
1. през ревизирания период РЛ е
декларирало извършени доставки на стоки /хартия, бобини, опаковъчна хартия,
бяла хартия, хартиени ролки/ от територията на страната до територията на друга
държава - членка, които по смисъла на чл.7 от ЗДДС са вътреобщностни доставки
/ВОД/.
През данъчен период м. 07.2016г. е
издадена инвойс фактура № 0…12/08.07.2016г. с получател по вътреобщностни
доставки „CISCINJE STAVB D.M“ с VIN
номер SI83597018 с данъчна основа в размер на
39 116,65лв. Предмет на доставка е стока – хартия. От страна на
дружеството – жалбоподател не са представени транспортни документи /ЧМР/ и
потвърждение във връзка с доставката, поради което от ревизиращия екип е
прието, че не е изпълнено условието на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и неправилно РЛ е
приложило нулева ставка на данъка. На основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС,
във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС за
посочения данъчен период е начислен допълнително ДДС в размер на
7 823,33лв.
През данъчни периоди мм.06 и 09.2017г.
и м. 01.2018г. са издадени 3бр. инвойс фактури с получател по вътреобщностни
доставки “BENEMAX J.D.O.O“ с VIN номер
HR44783527036. Предмет на доставка са стоки – хартия,
на обща стойност 231 136,16лв. От страна на РЛ са представени следните
документи, във връзка с извършения международен транспорт: по ф-ри №№
0…185/20.06.2017г. и 0…213/28.09.2017г. ЧМР с положен подпис и печат на
превозвача „К енд К 2013“ ЕООД, в които са посочени регистрационни номера на
превозното средство *** за първата доставка и *** по втората доставка; по ф-ра
№ 0…252/25.01.2018г. ЧМР с положен подпис и печат на превозвача „ГАДУЕЙЛИЪН“
ЕООД и посочени регистрационни номера на превозните средства – *** и ***. При
преглед на представените ЧМР органите по приходите са констатирали, че същите
са без номер и в тях липсват попълнени данни. От страна на РЛ са представени
банкови извлечения за получени преводи във връзка с разплащането по доставките
и хронология на счетоводни документи за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.
и от 01.01.2018г. до 31.01.2018г.
С
протокол № 1573271/31.01.2020г. към доказателствения материал по ревизионното
производство са присъединени доказателства, събрани при извършената при предходната
ревизия насрещна проверка на превозвача „К енд К 2013“ ЕООД, а с протокол №
1573267/31.01.2020г. – доказателства, събрани при извършената предходна ревизия
насрещна проверка на превозвача „ГАДУЕЙЛИЪН“ ЕООД. При извършената насрещна
проверка на първия превозвач, проверяваното лице декларира, че не е извършвало
транспортна услуга на жалбоподателя към хърватския му контрагент “BENEMAX J.D.O.O“. Фирма „К енд К 2013“ ЕООД работи
единствено с полска спедиторска фирма “FM
POLSKA Z.O.O”,
която организира и възлага транспортните услуги. Единствените фактури, които
превозвачът издава, са с получател тази полска фирма и към тях няма приложени
ЧМР, в които са посочени като изпращач и получател на стоката българското и
хърватското дружество.
Извършена
е проверка в ИС „Митници“ относно регистрирани преминавания през ГКПП на
България на товарните автомобили на превозвача „К енд К 2013“ ЕООД, посочени в
ЧМР. При проверката е установено, че МПС с рег. № *** е преминало границата на
България през Дунав мост на 22.06.2017г. с товар „растителни продукти“, а МПС с
рег. № *** – на 27.08.2017г. отново с товар „растителни продукти“.
При
извършената насрещна проверка на втория превозвач е констатирано, че в отговор
на връчено по електронен път ИПДПОЗЛ не са представени изисканите документи и
писмени обяснения. При извършена проверка в ИС на НАП е констатирано, че за
периода м. 01.2018г. в дружеството са назначени две лица по трудови
правоотношения – Л.С. - на длъжност „шофьор на лекотоварен автомобил“ и Д.С. на
длъжност „ръководител отдел в транспорта“. Не са представени доказателства
дружеството да разполага със собствени или наети МПС, с които да е възможно
превозването на повече от 21 тона хартия на един курс.
Извършена
е проверка в ИС „Митници“ относно регистрирани преминавания през ГКПП на
България на товарен автомобил с рег. № ***. При проверката е констатирано, че
МПС с посочения регистрационен номер не е преминавало границите на България за
периода от 01.08.2017г. до 31.01.2018г.
Към
доказателствения материал по ревизионното производство с протокол №
1573267/31.01.2020г. са присъединени доказателства, събрани при предходното
ревизионно производство относно декларирания ВОД. Във връзка с изпратена молба
за обмен на информация до данъчната/приходна администрация на Република
Хърватия, Получен е отговор от данъчната администрация на Хърватия с референтен
номер VAT_BG_029018_HR_910011802641_20190228I_AF_RI_
R.xml,
към който е прикачен файл с документация за съответните сделки и отчетите,
предоставени от фирмата, както и документи за транзакционната сметка, открита в
България. Съгласно съдържанието на отговора, хърватският търговец е декларирал
ВОП от българския търговец и е начислил данък върху придобиванията през 2017г.,
но за 2018г. не са подавани ДДС декларации. Сред представените документи са
2бр. фактури, издадени съответно на 20.06.2017г. на стойност 42 789,60
евро и на 23.08.2017г. на стойност 35 789 евро. Съгласно декларираните
данни, стоките са продадени на словенския търговец PODRUG D.O.O и
на гръцкия търговец D.I.S., но няма
информация за разплащания. Словенският търговец е дерегистриран по ЗДДС,
считано от 25.05.2018г., а гръцкият търговец – считано от 10.07.2018г. В
допълнение към фактурата, издадена на словенския търговец, е представена и ЧМР
за транспорта им до Словения, а в допълнение към фактурата, издадена на гръцкия
търговец, е представено ЧМР, съгласно данните в което стоките са превозени от
България до Гърция. Хърватското дружество е станало неоткриваемо след като е
било проверено от компетентните данъчни органи по молба за информация във
връзка с българското дружество „УЛТИМЕЙТ“ ЕООД и когато е отказало счетоводното
си обслужване от счетоводната къща. След като не е отговарял на обажданията на данъчната
администрация на Хърватия, ДДС номерът му е бил дерегистриран, считано от
21.02.2018г.
След дерегистрацията по ЗДДС,
директорът на дружеството, съвместно с българския гражданин Я.К. е посетил офис
на данъчната администрация и е представил непълна документация. След анализ на
представените документи проверяващите органи са направили извод, че няма данни
стоките да са доставени на територията на Хърватия и във връзка с множеството
постъпили молби за информация за него може да се твърди, че е извършвало
злоупотреби с ДДС.
При извършената проверка на адреса на
фирмата е установено, че там се намира жилищна сграда и няма открити бизнес
помещения на търговеца. Сред представената непълна документация за дейността на
фирмата е договор за наем на търговски обекти с наемодател “KAMEA J.D.O.O”, но съгласно обясненията на
наемодателя, договорът не е реализиран и складът не е използван, поради
неизвършено плащане.
След
съвкупна преценка на така установените в хода на ревизията обстоятелства и
факти, касаещи двамата контрагенти от Република Хърватия и Словения, органите
по приходите са констатирали, че „Пи Пак Принт“ ООД не доказва обстоятелствата,
че фактурираните количества хартия са напуснали територията на страната поради
липсата на неоспорими доказателства за реално осъществен транспорт на стоките
от територията на България до територията на Хърватия и Словения, както и за
получаване на стоките от съответния контрагент, каквито доказателства са
посочени в разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. “а“ от ППЗДДС за удостоверяване на
обстоятелствата за ВОД. Формиран е
извод, че в конкретния случай , от ревизираното дружество не се доказва
прилагането на нулева ставка на данъка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с
чл. 7, ал. 1 от с. з. по издадените 3бр. инвойс фактури. На основание чл. 86,
ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 82, ал. 1
и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е начислен ДДС в общ размер на 46 227,23лв.,
съответно за данъчен период м. 06.2017г. – 16 737,84лв., за м. 09.2017г. –
13 999,43лв. и за м. 01.2018г. – 15 489,96лв.
За
да потвърди РА, в тази му част, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на
ревизиращия екип, като подробно е посочил нормативната уредба регулираща този
вид финансови отношения; подробно е обсъдил и така констатираните противоречия
от ревизиращия екип в събраната от други институции информация, както и е
подложил на повторен анализ информацията, предоставена от данъчната
администрация на Хърватия.
2.през
данъчни периоди от 01.01.2016г. до 30.06.2016г. (извън ревизирания период) РЛ е
приспаднало данъчен кредит в общ размер на 8 268,69лв. по 9бр. фактури,
издадени от „СОЖЕЛИЗ – БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (изчерпателно изброени на стр. 21 от РД),
с предмет на доставката авансова вноска, лизингови вноски и др. на обща
стойност 41 343,48лв. Констатирано е, че с договор за финансов лизинг от
09.12.2015г. дружеството е придобило при условията на лизинг лек автомобил
марка „ИНФИНИТИ XQ70“ с рег. № ***
от „ВИТОША АУТО“ ООД на стойност без ДДС 56 972,83 евро и ДДС –
11 349,57 евро. Автомобилът е предаден с приемо – предавателен протокол от
11.01.2016г. и е заведен по сметка 207 „Транспортни средства“.
В
хода на ревизията, от страна на жалбоподателя не са представени доказателства
(пътни листове, пътна книжка или др. подобни) за използването на автомобила за
икономическата дейност на дружеството. Същевременно, е постъпила информация от
ИА „Автомобилна администрация“, съгласно която посоченото МПС е преминало
периодични технически прегледи на 16.01.2017г. с изминати 28 167км и на
10.01.2018г. с изминати 44 962км.
При
анализ на данните в събраните доказателства, ревизиращият екип е направил
извод, че РЛ не е спазило разпоредбите на чл. 79, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС във
връзка с промяна на предназначението на автомобила, не е съставило протокол и
не е отразило корекция на ползвания през периода от 01.01.2016г. до
30.06.2016г. данъчен кредит. Корекцията на ползвания данъчен кредит е извършена
при ревизията, като за период, през който е установено ползването на автомобила
за дейности, различни от икономическата дейност на дружеството – м. 07.2016г.,
който е първият период в обхвата на ревизията. На основание разпоредбата на чл.
79, ал. 6, т. 2 от ЗДДС е начислен ДДС в размера на ползвания данъчен кредит –
8 268,69лв.
3.през
данъчен период от 01.07.2016г. до 31.01.2018г. дружеството е приспаднало
данъчен кредит в общ размер на 4 587,17лв. по 19бр. фактури с издател
„СОЖЕЛИЗ – БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с предмет на доставките лизингови вноски за
автомобил „ИНФИНИТИ XQ70“ с рег. № ***.
През м. 07.2016г. е приспаднат данъчен кредит в размер на 4 000лв. по
фактура с издател „НЕСИКАРС“ ЕООД с предмет покупката на лек автомобил марка
БМВ Х5, рег. № ***. Автомобилът марка БМВ Х5 е заведен в дружеството по сметка
207 Транспортни средства с отчетна стойност 20 000лв. и през 2016г. за
него е начислена амортизация в размер на 2 083,33лв.
В
хода на ревизията от РЛ са изискани документи и писмени обяснения относно
начина на ползване на двата посочени автомобила за икономическата дейност и за
последващи облагаеми доставки (пътни листове, пътни книжки, документи за
закупено гориво и други разходи във връзка с експлоатацията им). В отговор на
надлежно връчено ИПДПОЗЛ такива документи не са представени.
При
така установеното, ревизиращият екип е направил извод, че автомобилите не се
използват за икономическата дейност на дружеството, която е свързана с печат
върху опаковки, производство на етикети и опаковки от хартия, полиетилен,
печатане на други изделия и печатни продукти, производство на други изделия от
хартия, която се осъществява в производствена сграда, находяща се в гр.
Първомай, ул. „***“ № 21а. На основание разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на
8 587,17лв.
В
решението си горестоящия административен орган е посочил, че са налице
неточности при посочване размера на ползвания данъчен кредит за данъчен период
м. 01.2017г., които са довели и до неточно определяне на данъчните задължения в
колона 4 от таблица 1 на РА. В т. 10 от таблица 1 на РА (л. 62 гръб) е посочена
сумата в размер на 724,29лв., вместо тази в размер на 482,86лв., представляваща
сбора от ползвания данъчен кредит по 3бр. фактури. В резултат на това,
резултатът за периода м. 01.2017г. е определен неправилно на стойност 1 690,34лв.,
който следва да бъде намален на 1 448,91лв., съответно размерът на
прилежащите лихви следва да бъде намален от 229,58лв. на 153,05лв.
При
изложената в т. 2 и т. 3 фактическа обстановка и при направените констатации за
завеждане на автомобилите „ИНФИНИТИ XQ70“ с рег. № *** и
БМВ Х5, рег. № *** като ДМА по сметка 207 Транспортни средства и отчетените
разходи за амортизации в следните размери: за първия автомобил за 2016г. в
размер на 25 535,85лв. и за 2017г. в размер на 27 857,28лв. и за втория
автомобил за 2016г. в размер на 2 083,33лв. и за 2017г. в размер на
5 004,04лв. е прието, че не следва да се признаят за данъчни цели
разходите за амортизации, тъй като автомобилите не се използват за
икономическата дейност на дружеството. На основание разпоредбата на чл. 26, т.
1 от ЗКПО е извършено преобразуване в увеличение на декларирания СФР за 2016г.
със сумата в общ размер на 27 619,18лв. (25 535,85лв. +
2 083,33лв.) и за 2017г. със сумата в общ размер на 32 857,32лв. (27 857,28лв.
+ 5 000,04лв.).
В
решението си горестоящият административен орган е посочил, че тъй като се касае
за осчетоводени разходи за амортизации, приложимите правни норми са тези на чл.
54 от ЗКПО. Това означава, че след като заведеният по материална сметка от гр.
20 актив не се използва за осъществяваната от дружеството икономическа дейност,
следва да не се извършва увеличение на декларирания СФР на основание
разпоредбата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, а да не се признае намаление на
декларирания СФР по чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, по конкретно за 2016г. със сумата в
размер на 27 619,18лв.
По
отношение на отчетната 2017г. при ревизията е констатирано, че в дружеството са
начислени счетоводни амортизации в размер на 130 125лв., но с тях не е
извършено увеличение на СФР, съобразно изискването на чл. 54, ал. 2 от ЗКПО.
Начислените данъчни амортизации са с еднакъв размер със счетоводните, но с тях
не е извършено намаление на СФР, съобразно изискването на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО. При извършено едновременно увеличение
и намаление на СФР с една и съща сума, няма краен ефект от извършване на
корекция на декларирания СФР.
Същевременно,
обаче, предвид посоченото неправилно правно основание за извършеното увеличение
на СФР, а именно това по чл. 26, т. 1 от ЗКПО, следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 54 от ЗКПО и декларираният СФР следва да бъде коригиран в
увеличение на основание разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКПО със общата
стойност на счетоводните амортизации от 130 125лв., в която са включени и
амортизациите за двете МПС в общ размер на 32 857,32лв. Декларираният СФР
следва да бъде коригиран и в намаление на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО с
данъчно признатия размер на разходите за амортизации от 97 267,68лв.
Като
краен резултат, корекцията в увеличение на декларирания СФР за 2017г. възлиза
на сумата в размер на 66 328,49лв., която е в същия размер, определен от
ревизиращия екип. Именно това е сумата, с която следва да бъде коригиран
декларираният от РЛ отрицателен ДФР (данъчна загуба).
4.през
данъчен период м. 09.2017г. е констатирано, че по сметка 609 Други разходи са
отчетени разходи в размер на 74 845,56лв., представляващи отчетна стойност
на продадена хартия и включва хартия бяла 36гр. – 12 361кг и хартия бяла
36гр. – 10 000кг. Изписването на количествата хартия е във връзка с
продажби на дребно (клиент „Население“), документирани с месечен отчет от
ЕКАФП. Съгласно данните в месечния отчет, отчетените продажби за периода са в
размер на 48 501,42лв. и според данните в представена справка за
продажбите са продадени единствено бяла хартия 36гр. 12 361кг. Останалото
количество бяла хартия 36гр. 10 000кг с отчетна стойност 33 471,47лв.
е изписано без да са представени доказателства за продажба. Предвид
обстоятелството, че хартията счетоводно е изписана като разход и при годишната инвентаризация
не са установени различия спрямо счетоводните наличности, следва да се приеме,
че количествата хартия 36гр. 10 000кг представляват липса.
Тъй
като от РЛ не са представени доказателства за наличие на обстоятелствата по чл.
80, ал. 2, тт. 1 – 6 от ЗДДС и през 2017г. не са отчетени липси на
материали/стоки, на основание разпоредбата на чл. 79, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС е
извършена корекция на приспаднатия данъчен кредит при покупката и за данъчен
период м. 12.2017г. е начислен допълнително ДДС в размер на 6 694,29лв. =
33 471,47лв. отчетна стойност х 20%. Данъчният период, през който е
извършена корекцията, е м. 12.2017г., тъй като при извършената инвентаризация
не са установени различия със счетоводните данни.
При
същата фактическа обстановка, на основание разпоредбата на чл. 28, ал. 2 и ал.
3 от ЗКПО е извършено преобразуване на декларирания от РЛ за 2017г. СФР в
увеличение със сумата в размер на 33 471,47лв., представляваща отчетната
стойност на стоката хартия 36гр. 10 000кг. В решението на горестоящия административен
орган са посочени и допълнителни правни основания за извършеното увеличение на
декларирания СФР, а именно тези по чл. 26, т. 1 от ЗКПО и по чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
В
хода на съдебното обжалване са приети допълнително следните писмени
доказателства, в хронологичен ред: ЗВР и ЗИЗВР, заповед за спиране и заповед за
възобновяване на предходното ревизионно производство, РД №
Р-16001618001792-092-001/01.04.2019г. и РА №
Р-16001618001792-091-001/22.04.2019г., включително на СД с електронни подписи
(л. 2064 – 2112а); документи, използвани при изготвяне на заключението на
вещото лице по СТЕ, непредставени по делото, описани в молба от пълномощника на
жалбоподателя (л. 2123 – 2123 гръб)
В
съдебно заседание на 26.11.2020г. е изслушано и прието без възражения от страните
заключение по съдебно - техническа експертиза /СТЕ/, изготвено от вещото лице В.Л..
За изготвянето на заключението вещото лице е използвало всички приложени по
делото документи; документи, намиращи се в счетоводния офис, обслужващ
дружеството - жалбоподател и документи, предоставени в полиграфическата база в
гр. Първомай, както и е извършило оглед на място. След извършения оглед и
анализ на документите, вещото лице е констатирано, че в сградата в гр. Първомай
се намира печатницата на „Пи Пак Принт“ ООД, където се извършва печатна
дейност, основно върху хартия и полимерни материали, и където се намират
подходящи за дейността печатни машини – флексопечатна машита и печатна машина
за дълбок печат, кашираща/ламиринаща машина, слитинг/пренавиваща машина, които
работят и в момента. От експертизата е констатирано също, че в базата се
приемат, изпълняват и експедират поръчки за печат на етикети, гъвкави опаковки
от полимерни материали и изделия от хартия, картон, полимерни материали,
опаковъчна хартия и др. Установени са и работните места за целия ревизиран
период – общо 14бр., както следва: за печатар – 1, машинен оператор печатарство
– 9, изпълнителен директор – 1, мениджър покупки и продажби – 1, технически
секретар – 1, съгласно подадени от счетоводството платежни ведомости. От
счетоводните документи е установено, че машините са заведени като инвентар,
били са използвани и през ревизирания период; извършвани са им амортизационни
отчисления. Вещото лице е описало подробно техниката, като е посочило и две
лица, които са извършвали товаро - разтоварните дейности в базата. Извършило е
оглед и на автомобилния парк. Установило е и лицата, заети с приемането и
предаването на стоките – изпълнителният директор и мениджърът на дружеството.
Така според вещото лице, стока (обработена или не), продавана от жалбоподателя,
през процесния период е била предназначена предимно за износ /за други
държави/, който извод, според експертизата се налага съгласно документите,
предоставени от счетоводния обслужващ офис, както и от материалите, приложени
по делото – фактури, ЧМР, потвърждения за получаване на стоките. В СТЕ са
подробно описани автомобилите, собственост на дружеството - жалбоподател, като
в този смисъл, вещото лице сочи, че някои от посочените МПС са годни да
превозват стока, като процесната, в малки количества за вътрешния пазар. Според
експертизата, описаните във фактурите, товарителниците и ЧМР стоки, са
предназначени за износ и са извозвани с автомобили на клиента. Крайният извод
на вещото лице е, че извършваните дейности изцяло съответстват на дейността на
дружеството - жалбоподател, посочена, както в Търговския регистър, така и на
описаните стоки, като предмет на процесните фактури, транспортни документи и пакетажни листове.
В
съдебно заседание на 11.05.2021г. е изслушано и прието основно заключение по съдебно
- счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице А.С.. За изготвянето на заключението
вещото лице е използвало всички приложени по делото документи, както и е
извършило оглед на място в базата на дружеството в гр. Първомай.
В
заключението подробно е описана производствената база, основната дейност,
процесът на работа и лицата, пряко ангажирани в приемането на поръчките и
предаването на готовата продукция. В табличен вид са представени активите на
дружеството с дата на придобиване и отчетна стойност. Пак в табличен вид е
описан и персоналът, работещ през процесния период, по месеци и длъжности.
Описани са и фактурите с № на фактурата, дата на издаване, клиент и
стока/услуга; МПС (собствени и наети). В таблица са описани по фирми –
съответно от Хърватия и Словения, фактурите с №, дата на издаване, предмет на
доставка, съдържание на ЧМР. Представено е и движението на закупените материали
за периода от 01.02.2015г. до 31.01.2018г. по: протокол по чл.117, количество,
дата, контрагент, документ за продажба, количество, дата, клиент. Отразени са
подробно и плащанията от двамата чуждестранни клиенти, което е сторено по банков
път. Според вещото лице, счетоводството на дружеството - жалбоподател е редовно
водено, като е посочено, че експертът е обвързал издадените инвойс фактури с
ЧМР, потвърждения, товарителници и пакетажи листове, но няма данни за подробния
маршрут на извършения транспорт, който е бил организиран за сметка на
получателя на стоките. Крайният извод на експерта е, че изчисленията на
дължимите публични задължения в РА е правилно извършено.
В съдебното заседание на 29.06.2021г. е
прието допълнително заключение по съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от
същото вещо лице, с направено възражение за необоснованост от процесуалния
представител на ответника по отношение на направените изчисления на дължимия
ДДС по формулата на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.
Вещото лице е констатирало, че в
решението на горестоящия административен орган, по отношение рекапитулацията на
дължимите суми за данък върху добавената стойност по отчетни периоди,
допуснатите грешки в ревизионния доклад и таблица 1 на ревизионния акт са коригирани.
По този начин, сумата на допълнително установената дължима сума за ДДС възлиза
на обща стойност 77 600,72лв., ведно с прилежащите лихви.
При направените изчисления на дължимия
ДДС по формулата на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС за ВОД е посочено, че дължимата
сума възлиза на обща стойност 68 592,29лв.
При така установеното от фактическа страна
съдът формира следните правни изводи:
При
извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът
констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в
определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради
което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Тук
е мястото да бъде посочено, че в жалбата и депозираната писмена защита са
изложени конкретни възражения и е направено позоваване на съдебна практика,
включително на такава на СЕС само и единствено по отношение на констатациите в
РД, касаещи допълнително начислен ДДС, вследствие непризната като действителна
ВОД към клиенти в Хърватия и Словения. Констатацията е подробно описана в т. 1
от настоящото решение и са посочени данъчните периоди и сумите на допълнително
начисления ДДС:
-данъчен
период м. 07.2016г., в който е начислен ДДС в размер на 7 823,33лв.;
-данъчен
период м. 06.2017г., в който е начислен ДДС в размер на 16 737,84лв.
-данъчен
период м. 09.2017г., в който е начислен ДДС в размер на 13 999,43лв. и
-данъчен
период м. 01.2018г., в който е начислен ДДС в размер на 15 489,96лв.
Общо
начисления ДДС, във връзка с непризнатия за извършен от жалбоподателя ВОД към
клиенти в Хърватия и Словения възлиза на 54 050,56лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 13 517,13лв. В допълнителното заключение на вещото
лице по ССЕ са направени изчисления само на допълнително начисления ДДС,
отнасящ се до ВОД, по правилото на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС в таблица на л. 2 245
и същите възлизат на 45 042,14лв., като не е посочен размер на прилежащите
лихви.
По
отношение на останалите констатации, описани в т. 2 – 4 от настоящото решение,
в жалбата и писмената защита не се съдържат конкретни възражения. Най-малкото е
излишно и некоректно посочване на направени констатации при предходното
ревизионно производство, в частта по ЗКПО, тъй като първоначално издаденият РА
е отменен при административното му обжалване и при повторното ревизионно
производство не са направени констатации като посочените от жалбоподателя.
Поради
тази причина, следва да се приеме, че по отношение констатациите по т. 2, 3 и 4
в настоящото решение не са направени конкретни възражения, не са посочени
основания за незаконосъобразност и не са ангажирани доказателства, извън
задачата на ССЕ за проверка за математическа точност на направените от органите
по приходите изчисления.
По
отношение на констатацията по т. 1 в настоящото решение, в жалбата са изложени
доводи, че ВОД към контрагентите в Хърватия и Словения е извършен от
жалбоподателя, тъй като разполага с изискуемите документи, включително такива
за извършен международен транспорт, разполагал е със стоките, предмет на ВОД и
е извършено разплащане по доставките.
В
тази връзка, следва да бъдат изложени следните аргументи: съгласно разпоредбата
на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки,
транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон
лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга
държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно
незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава
членка. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС облагаеми с нулева
ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7, с изключение на
освободените вътреобщностни доставки по чл. 38, ал. 2, като документите,
удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с
правилника за прилагане на закона - съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС (в приложимата редакция) за доказване на
вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със: 1.
документ за доставката: а) фактура за доставката, в която, когато получателят е
регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва
идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под
който номер му е извършена доставката; б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона
- в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона; в) документ
по чл. 168, ал. 8 от закона, когато доставчикът е физическо лице, което не е
едноличен търговец и не е регистрирано по закона; 2. документи, доказващи
изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до
територията на друга държава членка: а) транспортен документ или писмено
потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че
стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато
транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя;
в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и
количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното
средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и
длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му
качество; б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на
територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от
доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
На
първо място е необходимо да се отбележи следното: в случая, единствено и само
въз основа на твърденията на жалбоподателя, включително и в представената по
делото писмена защита, се индикира, че транспортът е извършен от получателите
на стоките. От представените по делото доказателства по сделките с контрагента
в Хърватия не се установява безспорно за чия сметка е транспортът на стоките. По
отношение на контрагента от Словения, по делото не са представени доказателства
за извършения транспорт.
Представените
доказателства налагат извода, че транспортът е извършен от трето лице – две транспортни
фирми, за сметка на чуждестранния контрагент от Хърватия, по твърдения на
жалбоподателя, поради което по отношение на тези доставки са приложими
хипотезите на чл. 45, ал. 2, б. “а“ от ППЗДДС. В този смисъл е необходимо да се
посочи, че доставчикът следва да притежава транспортен документ или
потвърждение.
За
да е налице ВОД следва да са налице следните условия: доставчикът да е
регистрирано по ЗДДС лице; получателят е регистрирано по ДДС лице в друга
държава - членка, стоките да се транспортират или превозват до друга държава
членка, възмездност на доставката. В случая не се спори, че доставчикът е
регистрирано по ЗДДС лице, единият от посочените получатели, този от Словения, е
регистрирано по ЗДДС лице в друга държава, а вторият получател, този от Хърватия
– не е регистрирано по ЗДДС лице в друга държава - членка.
Налице
е и възмездност на доставките по фактурите, издадени от „Пи Пак Принт“ ООД. От
приетата без възражения от страните в тази си част ССЕ, която съдът кредитира
като коректна и безпристрастно изготвена, се установява, че са представени по
делото ЧМР, които да удостоверят предоставянето на стоката до крайния клиент в
Хърватия. Вещото лице е обвързало фактурите с наличните ЧМР, но тук следва да
се отбележи, че същото е посочило в експертизата само основните елементи от ЧМР
– подпис и регистрационен номер на превозвача, като не е обсъдило събраните при
ревизията доказателства, съгласно данните в които се подлага на съмнение
достоверността на данните.
Няма
спор, че е налице и факторът възмездност на доставките, но наличието или
липсата на плащане по дадена сделка касае основно облигационни отношения, но не
и данъчни. Важният момент тук е реалното предаване на стоките да бъде доказано,
така, както изисква ЗДДС.
От
събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е декларирал
ВОД към хърватския търговец по 3бр. фактури и към словенския такъв – по 1бр.
фактура, които са включени в дневника му за продажба и във VIES – декларация и
във фактурите е вписан идентификационния номер по ДДС на получателя.
В
разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС, във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС е
установен начинът за доказване на ВОД като проявен юридически факт. Документите,
с които следва да разполага доставчикът по ВОД, са разделени в две групи –
документи за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането
на стоките от територията на страната до територия на друга държава - членка.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45, т. 1, б. ”а” от ППЗДДС документ за доставката представлява
фактурата, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга
държава - членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя,
издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката. В случая,
не е спорно наличието на фактури, съдържащи посоченото нормативно съдържание.
От
своя страна, разпоредбата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС регламентира документите,
доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на
страната до територията на друга държава - членка. В разпоредбата на чл. 45, т.
2, б. ”а” от ППЗДДС е посочено изискването за представяне на транспортен
документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице,
удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка -
в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за
сметка на получателя; като в писменото потвърждение се посочват дата и място на
получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на
превозното средство, с което е извършен транспортът. В разпоредбата на чл. 45,
т. 2, б. ”б” от ППЗДДС е посочено изискването за транспортен документ,
удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка –
когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на
доставчика.
Съгласно
съдебната практика, от тълкуването на цитираната правна уредба следва, че отказ
на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието
на следните предпоставки – когато доставчикът не е изпълнил предвидените от
закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен,
т.е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част
от извършвана от приобретателя измама. В този смисъл е и решението на СЕС по
дело С-273/11.
В
случай, че транспортът е извършен от получателя на стоката, то съобразно посоченото
правило на чл. 45, т. 2, б. ”а” от ППЗДДС доставчикът следва да разполага с
транспортен документ или писмено потвърждение от получателя.
В
случая, спорът между страните е относно това дали доставките са вътреобщностни
такива по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС или се касае за доставки в общия
случай на закона – хипотезата на чл. 6 от ЗДДС, и по-конкретно ал. 3, т. 3.
Единственото спорно обстоятелство, необходимо за признаването на процесните
ВОД, е изпращането и получаването в Хърватия и Словения на стоките, предмет на
декларираните доставки.
Според
съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива
2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят
данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в
правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е
да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС /т. 36
от решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11/.
Предвид
изложеното, съдът намира, че това изискване на закона не е изпълнено и
оспорващият не притежава не само редовно съставен транспортен документ, но и
потвърждение, така, както изисква разпоредбата
на чл. 42, ал. 2, б. “а“ от ППЗДДС. За удостоверяване на ВОД жалбоподателят е
представил транспортни документи – международни товарителници само по отношение
на доставките в Хърватия, като не е представил такива документи по отношение на
доставката в Словения.
Относно транспорта на стоките, при
извършената насрещна проверка на превозвача на стоките до Хърватия –
„Гадуейлиън“ ЕООД, от една страна, задълженото лице не е представило никакви
доказателства, а от друга, органите по приходите са констатирали, че липсват
доказателства именно това дружество да е осъществило превоза на стоките. В този
смисъл, следва да се посочи, че не е оборена констатацията, че в дневника за
продажби на последно цитираното дружество няма включени фактури за транспортни
услуги, издадени на хърватското дружество или на жалбоподателя, както и че
дружеството не разполага с материално -техническа и кадрова обезпеченост. Не са
представени доказателства за собствени МПС на „Гадуейлиън“ ЕООД и договори за наети
МПС. Липсва и кадрова обезпеченост на това дружество за осъществяване на ВОД до
Хърватия. Не на последно място, не е констатирано и преминаване на МПС с
посочения регистрационен номер извън територията на България.
Аналогични
са аргументите и по отношение твърдяната като извършена транспортна услуга от
превозвача „К енд К 2013“ ЕООД, което дружество писмено декларира, че не е
извършвало транспортна услуга на българското или хърватското дружество, тъй
като извършваният от него международен транспорт е с посредническото на полска
фирма. Тези твърдения са подложени на допълнителна проверка, при която е
констатирано, че МПС с посочените в ЧМР регистрационни номера са напуснали
територията на България, но на дати, различни от датите на фактурите и с различен
товар.
Отделно
от това, от подадената от хърватската данъчна администрация информация се
установява, че „BENEMAX J.
D. O. O” не разполага с кадрова и материална и техническа
обезпеченост за осъществяване на доставки в такива размери.
Тук
е необходимо да се отбележи, че представените ЧМР, които представляват частен
диспозитивен документ, се ползват само с формална, но не и с материална
доказателствена сила. Без значение дали доставката е извършена на територията
на страната или се касае за ВОД, следва по несъмнен начин да се докаже, че е
прехвърлена нейната собственост на получателя, като при условията на доставки
на територията на страната това доказване е съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, а
при ВОД - дали стоката е достигнала до нейния получател. Само от тези
товарителници не се установява посоченото обстоятелство, а не са налице други
данни стоката да е достигнала до местоназначението си в другите две държави - членки.
Смисълът на чл. 45 от ППЗДДС за изискване за транспортен документ означава, в
него да са налице всички реквизити, с които да се доказва изпращането,
съответно получаването на стоката. В случая, не са налице данни за получаване
на стоката и представените товарителници не установяват това. Наличието на
фактура не установява реалното изпълнение на доставката и получаването на
стоката в друга държава членка.
В
случая доказателства, които да установяват, че стоката е
транспортирана до посочените във фактурите получатели не се събраха.
Предвид
т. 42 от решение на СЕС по дело С-409/04г., съгласно която чл. 28а, параграф 3,
ал. 1 и чл. 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива, като се вземе
предвид терминът „изпратен(и)“, употребен в тези две разпоредби, следва да се
тълкуват в смисъл, че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и
освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо, само когато
правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя
на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в
друга държава - членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката
е напуснала физически територията на държавата - членка на доставката, се
налага изводът, че кумулативно се изисква, не са само изпращане на стоката, но
и установяване факта на получаване на същата, което в случая не е установено.
Съгласно т. 31 от решението на СЕС по дело С-273/11 освобождаването на
вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо, само когато, правото
на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и
продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга
държава членка и, че вследствие на това изпращане или транспортиране същата
стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката.
В тежест на доставчика е да представи обективни
доказателства, установяващи, че доставената от него стока действително е
превозена извън територията на страната и реално е доставена на получателя на
доставката. В практиката си и СЕС поставя на първо място извършването на реална
доставка, включително и при ВОД.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на
изпълнение при доставка на стоки, която се изпраща или превозва от
доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към
момента, в който се изпраща пратката или започва превоза й към получателя.
Във връзка с основното възражение на жалбоподателя, че
ревизиращият екип не е изпълнил задълженията си за обективно, служебно и
добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение
за установяване на задълженията на дружеството, съдът намира за необходимо да
отбележи следното:
На първо място, принципът за обективност, съгласно чл.
3 от ДОПК, безусловно налага задължението органите по приходите в
производствата по ДОПК да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата
от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като
административните актове по същия този кодекс, следва да се основават на
действителните факти от значение за случая, а истината за фактите да се
установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса. На второ място,
принципът на служебното начало, съгласно чл. 5 от ДОПК, според който органите
по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от
заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за
установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на
определените в закона облекчения, без съмнение възлага доказателствената тежест
в административното ревизионно производство на данъчните органи. Те са органи
на изпълнителната власт, които са снабдени с всички необходими правомощия,
упражняването на които, позволява събирането на необходимата пълнота от данни
(доказателства) за установяването на законосъобразното, респ. на незаконосъобразното
възникване, развитие и осъществяване на данъчните правоотношения. С такива
правомощия отделният данъчен субект не разполага. Напротив, той е длъжен да
изпълнява властническите волеизявления на данъчните органи и да представя
поисканите му документи и писмени обяснения.
В случая, несъмнено се доказа, че органите по
приходите са спазили принципите на работа, указани с тези разпоредби на ДОПК,
предвид обстоятелството, че са изследвали в цялост както търговската, така и
счетоводната информация на дружеството; изследвали са в пълнота процеса на
издаване и плащане на фактурите по доставките, извършени от него, което е
довело до установяване на по-висок размер на задълженията по ЗДДС поради липса
на документи, установяващи превоза на стоките от територията на България на
територията на друга държава - членка на ЕС, липсата на документи, обвързващи
издадените фактури с извършените плащания, както и липсата на кадрова и
материално-техническа обезпеченост на клиентите на „Пи Пак Принт“ ООД в
Хърватия и Словения, както и на превозвачите.
Необходимо е да се отбележи, също така, че принципите
на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес,
налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение,
въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването.
Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това
разбиране произтича от законоустановеното задължение за съда да реши делото по
същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в
обжалваната част или отхвърли жалбата – чл.160 ал.1 ДОПК, независимо от това,
дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или
не. Изпълнението на това задължение от страна на съда означава при недоказване,
да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е
осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната
материалноправна норма свързва с неговото проявление.
В случая, в хода на съдебното
производство не се обориха констатациите на ревизиращия екип. В този смисъл
следва да се посочи, че така приетите СТЕ и ССЕ, които съдът кредитира в
техните неоспорени части, като коректни и безпристрастно изготвени, не променят
по никакъв начин изводите на приходната администрация, още повече, че вещото
лице ССЕ е категорично, че задълженията по ЗДДС, определени с РА и изменени с
решението на горестоящия административен орган, са математически точни.
В конкретния казус не се
оспорва възможността на дружеството -жалбоподател да произвежда стоки от
процесните. Налице са доказателства в тази насока, че същото разполага с
материално -техническа, технологична и кадрова обезпеченост за производство на
богат асортимент от хартиени и полимерни изделия. В случая е спорен моментът,
че тези стоки са продадени на територията на друга държава -членка на ЕС, а
именно - на контрагентите в Хърватия и Словения.
Освен това, с оглед
разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, върху
административния орган пада и тежестта да докаже наличието на фактическите и
правни основания за издаване на акта си, т.е. че собствеността върху процесните
стоки не е прехвърлена от продавача върху купувача, съответно услугите не са
извършени. По делото, от страна на приходната администрация са представени
категорични доказателства, които не са опровергани от страна на жалбоподателя.
Неправилно е и позоваването на разпоредбата на чл. 53,
ал. 2 от ППЗДДС за определяне на дължимия данък. Съгласно разпоредбата на чл.
67, ал. 1 от ЗДДС размерът на данъка се определя, като данъчната основа се
умножи по данъчната ставка, която е в размер на 20%. Съгласно препращащата
норма на чл. 52, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа на ВОД се определя по реда на
чл. 26 от ЗДДС и представлява стойността, върху която се начислява или не се
начислява данъкът, в зависимост от това дали доставката е облагаема или
освободена. В случая, жалбоподателят е третирал доставките като облагаеми с
нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС и на отделен ред в процесните фактури е
посочена данъчната основа.
По изложените аргументи, настоящият съдебен състав
намира за неоснователна жалбата, в частта й по отношение констатацията по т. 1
от настоящото решение, по-конкретно по отношение на допълнително начисления ДДС
в общ размер на 54 050,56лв., ведно с прилежащите лихви.
Както се каза по-горе в настоящото решение, по
отношение на констатациите по т. 2, т. 3 и т. 4 в хода на съдебното обжалване
не са ангажирани никакви доказателства, включително поставяне на съответните
задачи на ССЕ. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира за правилни и
законосъобразни изводите на ревизиращия екип, коригирани по отношение на
приложимите правни норми в решението на горестоящия административен орган.
Същите са изключително подробни и не следва да бъдат преповтаряни в настоящото
съдебно решение.
По изложените аргументи, настоящият съдебен състав
намира за неоснователна жалбата, в останалата й част, както следва:
-по отношение констатацията по т. 2 от настоящото
решение, по-конкретно по отношение на допълнително начисления ДДС в размер на 8 268,69лв.,
предвид извършена корекция на данъчния кредит на основание разпоредбата на чл.
79, ал. 6, т. 2 от ЗДДС за данъчен период м. 07.2016г., ведно с прилежащите
лихви;
-по
отношение на констатациите по т. 3 от настоящото решение, по конкретно по
отношение непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на
8 587,17лв. на основание разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, ведно
с прилежащите лихви и увеличението на отрицателния ДФР със сумата в общ размер
на 27 619,18лв. за 2016г. и в общ размер на 32 857,32лв. за 2017г., представляващи непризнати за данъчни
цели разходи за амортизации и
-по
отношение на констатациите по т. 4 от настоящото решение, по-конкретно по
отношение на допълнително начисления ДДС в размер на 6 694,29лв., предвид
извършена корекция на приспаднатия данъчен кредит на основание разпоредбата на
чл. 79, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС за данъчен период м. 12.2017г., ведно с прилежащите
лихви и увеличението на отрицателния ДФР със сумата в размер на
33 471,47лв. за 2017г. на
основание чл. 28, ал. 2 от ЗКПО, чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО за констатирана
липса на 10 000кг бяла хартия 36гр., представляващи непризнати за данъчни
цели недокументално обосновани разходи и разходи, несвързани с дейността на РЛ.
При този изход на спора и своевременно направеното
искане, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. Тъй като в частта по ЗКПО не са определени допълнително
дължими суми за корпоративен данък, а е коригиран размерът на декларирания от
жалбоподателя отрицателен ДФР (данъчна загуба), при изчисляване на разноските
ще бъде и съобразено определение № 10293 от 10.10.2008г. на ВАС, Първо отделение.
Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция)
следва да бъде присъдена сумата в размер на 4 012,07лв. (четири хиляди и
дванадесет лева и седем стотинки), равностойност на осъществената
юрисконсултска защита.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПИ ПАК ПРИНТ“ ООД, ЕИК *********, с адрес за
кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК: гр. Първомай, обл. Пловдив, ул. „***“
№ 21А, представлявано от П.П.П. П.П.П. против ревизионен акт /РА/ №
Р-16001619004677-091-001 от 31.03.2020 г., издаден от И.К. – началник сектор,
възложил ревизията, и Г.Г. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП –
Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с решение № 276 от
16.06.2020г. на директор дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП относно
допълнително установен ДДС в общ размер на 60 013,55лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 18 062,50лв., непризнат данъчен кредит в общ
размер на 8 587,17лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
3 353,88лв. и установен намален размер на данъчната загуба за 2016г. на
стойност 380 529,97лв. и за 2017г. на стойност 201 371,79лв.
ОСЪЖДА „ПИ ПАК ПРИНТ“ ООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция и адрес по
чл.8 от ДОПК: гр. Първомай, обл. Пловдив, ул. „***“ № 21А, представлявано от П.П.П.,
да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата от 4 012,07лв. (четири хиляди и дванадесет лева и седем стотинки),
равностойност на осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд – на Р България в четиринадесетдневен срок от съобщаването
му с препис за страните.
СЪДИЯ: