Р Е Ш Е Н И Е
Номер 14.12.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 13.10. 2020 г.
В публичното
заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: СТОЙКА
ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1021
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
76/27.11.2019г., постановено по гр. д. №
556/2019г по описа на Районен съд – гр. Ч., с което е отхвърлен предявения иск от Б.Д.Д. против „А.” ЕООД за
заплащане на сумата от 8 555, 04 лв., представляваща заплатена на 11.04.2014г.
сума от Б.Д.Д. на „К.“ АД за задължение на „А.“ ЕООД, с която сума „А.“ ЕООД се
е обогатило без основание за сметка на Б.Д.Д., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на настоящата молба в съда до
окончателното й изплащане и Б.Д.Д. е осъден да заплати на „А.” ЕООД,
направените съдебни и деловодни разноски в общ размер на 953.50 лв..
Въззивникът Б.Д.Д.
излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като посочва, че
първоинстанционният съд е посочил грешна правна квалификация. Моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
Постъпил е отговор на
въззивната жалба от „А.” ЕООД. Оспорват се изложените във въззивната жалба
твърдения, че ищецът не е възразил срещу квалификацията на иска. Моли въззивния
съд да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З.,
в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и
въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционният съд е
предявен иск от Б.Д.Д. против „А.” ЕООД, който моли съдът да постанови решение,
с което да се осъди ответника „А.“ ЕООД да заплати на Б.Д.Д. сумата от 8 555.04
лв., представляваща заплатена на 11.04.2014г. сума от Б.Д.Д. на „К.“ АД за
задължение на „А.“ ЕООД, с която сума „А.“ ЕООД, ЕИК *** се обогатило без
основание за сметка на Б.Д.Д., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на настоящата молба в съда до окончателното и
изплащане. Претендира за направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, в който поддържа, че предявения иск е недопустим
и неоснователен, като се излагат съображения.
По делото е представено заверено
копие от вносна бележка № 35534605/11.04.2014г. до Т. АД, ФЦ А., за внесена в
брой, в полза на „К.“ АД, по сметка IBAN ***, парична сума в размер на 8 555, 04
лв., с посочен вносител „А.“ ЕООД.
По делото е представено заверено
копие от нареждане-разписка, с уникален регистрационен номер BORD04178339, дата
и час на представяне - 11.04.2014г., 16:07ч. на „Ю.“ АД, ФЦ А., за плащане в
брой от наредителя Б.Д.Д., в полза на получателя Б.Д.Д., ЕГН **********, на
сумата от 2 000 лв.
По делото е представено заверено
копие от нареждане-разписка 006WCPP141010066, дата и час на представяне -
11/04/2014г., 16:22:09ч. на П.– гр. П., Офис А. П., за плащане в брой от
титуляра на сметката Б.Д.Д., в полза на получателя Б.Д.Д., ЕГН **********, на
сумата от 2 000 лв.
По делото е представено заверено
копие от Сметка 501, Каса в левове от 01.04.2014 до 30.04.2014 на „А.“ ЕООД, в
което е отразено начално и крайно салдо 70 481.73 лв..
Във връзка с открито с Протоколно
определение от о.с.з. проведено на 05.12.2018г. по реда на чл. 193 от ГПК,
производство по оспорване на вносна бележка от 11.04.2014г., нареждане-разписка
за сумата от 2000 лв. с различни часове и трите по отношение на аналитична
сметка 501 каса за периода от 01.04.2014г. до 30.04.2014г. е назначена
съдебно-графическа експертиза.
От заключението на назначената
съдебно-графическа експертиза се установява, че в документ № 1 нареждане -
разписка от 11.04.2014г., 16.07ч. след името на Б.Д.Д. няма положен подпис.
Подписа във вносна бележка от 11.04.2014г. за сумата от 8555.04 лв. до
Търговска банка над реквизита „подпис на вносителя” е изпълнен от Б.Д.Д..
Подписа в нареждане - разписка от 11.04.2014г., 16.22.09ч. за сумата от 2001.00
лв. до П.е изпълнен от Б.Д.Д.. Подписа положен
под „управител” в „Аналитичен регистър на „А.” ЕООД” сметка 501, Каса в
левове от 01.042014г. до 30.04.2014г. е положен от Й.Б..
За изясняване на делото от
фактическа страна в настоящото производство е назначена съдебно – счетоводна
експертиза, от чието заключение се установява следното:
Чрез процесната сума е погасено
задължение на „А.“ ЕООД, с ЕИК *** към „К.“ АД, с ЕИК *********, възникнало от
авансово плащане по договор за изготвяне на инвестиционен проект в с. М., което
следвало да бъде възстановено съгласно Кредитно известие № **********/23.10.2013г.
към Фактура № **********/19.04.2013 г., издадено от „А.“ ЕООД в качеството му
на доставчик по нереализирана услуга.
Процесната сума погасява
счетоводно отразено задължение, връщане на авансово платена сума за доставка
/услуга, която не е изпълнена.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е длъжен сам да определи
правната квалификация на спорното право въз основа на твърденията в
обстоятелствената част на исковата молба, петитума на същата и установената по
делото фактическа обстановка. Посоченото от ищеца правно основание на
предявения иск не обвързва съда. В настоящия случай първоинстанционният съд
неправилно е квалифицирал спорното материално право приемайки, че отношенията
между страните се уреждат съобразно правилата на договора за поръчка по чл. 55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД. Въззивният съд намира, че от изложените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства безспорно се установява, че
отношенията между страните по делото следва да се уредят съгласно института на
неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД.
Фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД съдържа три елемента: обогатяване, обедняване и връзка между тях, като
неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи връщане на по - малката
сума между обедняването и обогатяването. Искът по чл. 59 от ЗЗД се предявява, когато
липсва друга възможност за правна защита.
Въззивният съд намира, че от заключението
на съдебно – счетоводна експертиза е безспорно установено, че към 11.04.2014 г.
ответното дружество „А.“ ЕООД, е имало непогасено задължение към „К.“ АД, възникнало от авансово плащане по договор за
изготвяне на инвестиционен проект в с. М., което следвало да бъде възстановено
съгласно Кредитно известие № **********/23.10.2013г. към Фактура №
**********/19.04.2013 г., издадено от „А.“ ЕООД в качеството му на доставчик по
нереализирана услуга.
От представеното заверено копие
от вносна бележка № 35534605/11.04.2014г. до Т. АД, ФЦ А., се установява, че
ищецът е внесъл в брой, в полза на „К.“ АД, по сметка IBAN ***, парична сума в
размер на 8 555, 04 лв., с посочен вносител „А.“ ЕООД. Подписът над реквизита
„подпис на вносителя” е изпълнен от Б.Д.Д., което се установява от заключението
на съдебно – графологична експертиза. По делото не са представени
доказателства, че е налице основание за ищеца да заплати процесната сума в
полза на „К.“ АД, като тежестта на
доказване е на ответника. Видно от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза с процесната сума е погасено именно задължението на „А.“ ЕООД към „К.“
АД. Обстоятелството, че ответникът е разполагал с касова наличност в размер на
70 481, 73 лв. за периода 01.04.2014 до
30.04.2014 г., също не доказва, че е заплатил със собствени средства,
задължението, което е имал към „К.“ АД.
Поради това настоящата съдебна
инстанция намира за безспорно, че на 11.04.2014 г. ищецът е внесъл по сметка на
„К.“ АД, сумата от 8 555, 04 лв. По този начин ищецът, заплащайки сумата от 8
555, 04 лв., представляваща непогасено задължение на „А.” ЕООД към „К.“ АД е
обеднял, тъй като е извършил разходи, които не е следвало да прави. За
ответното дружество обогатяването се изразява в спестяването на разходи, тъй
като същото не е погасило дължимото си задължение към „К.“ АД. Поради това
въззивният съд намира, че фактическият състав на неоснователното обогатяване по
чл. 59 от ЗЗД е осъществен, тъй като са налице кумулативно посочените
предпоставки и предявения иск е основателен и доказан.
Предвид гореизложеното въззивният
съд намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да отменено, а вместо
него постановено друго, с което „А.“ ЕООД следва да заплати на Б.Д.Д. сумата от
8 555.04 лв., представляваща заплатена на 11.04.2014г. сума от Б.Д.Д. на „К.“
АД за задължение на „А.“ ЕООД, с която сума „А.“ ЕООД, се обогатило без
основание за сметка на Б.Д.Д., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 27.03.2018 г. до окончателното и изплащане.
По отговорността за разноски:
Видно от представените
доказателства ищецът е направил разноски в общ размер на 1 468 лв. по гр. д. № 478/2018 г. по описа на Районен съд – Ч.;
разноски в размер 171, 10 лв. по в.
т.д. № 1254/2019 г. по описа на Окръжен съд – С.З. и разноски в настоящото
производство в общ размер на 471, 10 лв.
С оглед изхода на делото „А.” ЕООД следва да заплати на Б.Д.Д. направените разноски
в общ размер на 2 110, 20 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 76/27.11.2019 г. постановено по гр. д. №
556/2019г по описа на Районен съд – гр. Ч. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „А.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Ч., общ. Ч., обл. С.З., ул. *** да заплати на Б.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 8 555.04 лв., представляваща
заплатена на 11.04.2014г. сума от Б.Д.Д. на „К.“ АД за задължение на „А.“ ЕООД,
с която сума „А.“ ЕООД, се обогатило без основание за сметка на Б.Д.Д., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 27.03.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „А.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Ч., общ. Ч., обл. С.З., ул. *** да заплати на Б.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** направените пред
двете инстанции разноски в общ размер на 2
110, 20 лв.
Решението е окончателно не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.