РЕШЕНИЕ
№ 326
гр. Карлово, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20235320101134 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 55, ал. 1 от
ЗЗД във вр. с чл. 26 от ЗЗД.
Ищецът Х. Н. К. с ЕГН ********** от град Б., улица „В.“ ***
твърди, че на 25.02.2021 г. сключила с ответното дружество договор за
паричен заем № ***, по силата на който й били предоставени в собственост
заемни средства в размер на 800.00 лева, при фиксиран годишен процент на
заема 10.00%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора 0.10%
и при годишен процент на разходите по заема 10.31%.
Съгласно т. 3 от раздел „Условия на заема“ от процесния договор
кредитополучателят дължал еднократна такса за експресно разглеждане на
заявка за одобрение на паричен заем в размер на 440.80 лева. Ищцата усвоила
изцяло заемният ресурс, но не дължала плащания за процесната еднократна
такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем на
следните правни основания: уговорката по т.3 от договора била нищожна,
като неравноправна. Опциите при сключване на договора за паричен заем
били или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при
разглеждане на заявката, и получаване на становище до 20 минути след
подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена
заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе
становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане
на заявката в по-кратък срок, заемателят бил принуден да избере опция
приоритетно разглеждане. Тази такса била уговорена в договора, едва след
като била направена заявката, като потребителят преди подписване на
договора се задължил да плати такса, за която не му било известно в какъв
1
размер ще бъде и как ще бъде платена.
Еднократната такса била във фиксиран размер - 440.80 лева и
липсвала каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга
от заемодателя. Поради това счита, че клаузата има неравноправен характер
по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена
конкретна услуга. Тази такса представлявала и скрит разход по договора за
кредит, който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и
усвояването на кредита, и с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата
на чл.19 ал.4 от ЗПК.
Съгласно дефиницията, дадена с §1 т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход
по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
Клаузата предвиждаща, че заемателят дължи еднократна такса за
експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на
440.88 лева в процесния договор противоречала на добрите търговски
практики като илюстрирала директно уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължавала последния при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка (чл.143 т.5 от ЗЗП). Такава разпоредба била в пряко противоречие
и с добрите нрави, поради което е била нищожна на основание чл. 26 ал.1 от
ЗЗД. Този извод се формирал от естеството на договора за кредит
(потребителски с по-слаба и уязвима страна), от съотношението на заема и
таксата за експресно разглеждане на документи.
Защитата на потребителите била въздигната в конституционен
принцип в разпоредбата на чл. 19 ал. 2 Конституцията на Република България
и била една от основните защитни политики на Европейския съюз. Нормите,
регламентиращи потребителската защита имали характера на императивни и
специални такива. Специалните основания за недействителност на договора
по смисъла на чл. 22 от ЗПК са въведени с оглед засилена защита на
потребителя по договора за предоставяне на финансови услуги, при който
същият бил в неравностойно положение, предвид характера на договора като
едностранен търговски и специфичната специализирана и сложно
организирана финансова материя.
Обстоятелствата по чл. 22 от ЗПК създавали висок риск за средния
потребител да претърпи вреди от недобросъвестно, непълно или подвеждащо
предоставяне на информация от търговеца, или поради липсата на достатъчна
финансова грамотност на потребителя да осмисли предоставената му
2
информация, ако тя не е предоставена на разбираем език и подходящ
аналитичен вид.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди „К.Т.“ ЕАД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „А.А.“ ***,
представлявано от управителя А.С.Г., да заплати на Х. Н. К. с ЕГН
********** от град Б., улица „В.“ *** сумата 440.80 лева, представляваща
получена без основание сума договор за паричен заем № *** от 25.02.2021 г.
и обективирана в т.3 „Условия по заема“, предвиждаща заплащане на
еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен
заем, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща
материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняване на
договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на
чл. 11, т. 9 и чл. 10 от ЗПК. Претендира деловодни разноски.
Ответникът „К.Т.“ ЕООД оспорва иска. Не въвежда възражения по
същество на спора, същият оспорва само допустимостта на иска и
редовността на исковата молба.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като
неоснователен.
От събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори и се установява от представените писмени
доказателства – договор, общи условия и погасителен план, че ищецът като
кредитополучател и ответникът като кредитор са сключили договор за
паричен № *** от 25.02.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил
на ищцата сума в размер на 800 лева. Не се спори, че ответникът е изпълнил
задълженията си и предоставил на ищцата заемната сума. В чл. 3 „Условия по
заема“ е посочено, че фиксирания годишен процент е в размер на 10% ,
лихвеният процент на ден, приложим при отказ от договора е в размер на
0.10%, годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 10.31%.
Уговорено е заемът да се върне на 8 броя погасителни вноски - месечни,
всяка в размер на 214.00 лева с дата на плащане на първата погасителна
вноска – 28.03.2021 г. Общата сума за плащане е посочена в размер на
1 712.00 лева, в която са включени: еднократна такса за експресно
разглеждане на заявка в размер на 440.80 лева и изготвяне на индивидуално
кредитно предложение - 440.80 лева. Посочено е, че същите се финансират
от заемодателя и се изплащат от потребителя заедно с дължимите месечни
вноски по погасителния план. Посочено е, че кредиторът предоставя отстъпка
в размер на 28.00 лева от съответната месечна вноска, в случай, че същата е
заплатена преди или на датата на падежа, при 8 броя вноски, всяка в размер
на 186.00 лева или обща сума 1 488.00 лева. По делото е представен
погасителен план към договора за кредит, като в размера на погасителните
вноски са включени и сумите за заплащане на двете посочени такси.
От представените по делото разписки за плащане и приходни касови
ордери се установява, че по процесния договор ищцата е заплатила суми
както следва: на 26.03.2021 г. – 100 лева; на 30.03.2021 г. – 114 лева; на
24.06.2021 г. – 186 лева; на 24.06.2021 г. – 443.88 лева; на 30.11.2021 г. – 233
3
лева; на 31.07.2021 г. – 210 лева; на 29.10.2021 г. – 130 лева; на 26.08.2021 г. –
201 лева. Така, общата сума, която ищецът е заплатил по процесния заем
възлиза на 1617.88 лева.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Страните спор по фактите нямат, спорните въпроси касаят действителността
клаузите.
По основателността на иска на наведените основания:
За да установи дали в конкретната хипотеза е налице неоснователно
обогатяване на кредитора, съдът следва да разгледа направеното с исковата
молба възражение за нищожност на договорна клауза на посочените
основания, както и служебно да прецени дали не са налице основания за
нищожност на целия договор.
Съдът намира, че клаузите в договора за заплащане на такса за
експресно разглеждане на документи и за изготвяне на индивидуално
кредитно предложение противоречат на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, забраняващ
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Те нарушават и добрите нрави, тъй като всяка от тях
представлява повече от ½ от стойността на отпуснатия кредит – при договор
за сумата от 800 лева са уговорени две такси, в общ размер на 881.76 лева. В
случая не е приложима нормата на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, допускаща събиране
от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, тъй като таксите са начислени след като
кредитът вече е бил отпуснат, всяка от тях е свързана с основното задължение
на кредитора - предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябва да са
свързани с него. Освен това в императивната норма на чл. 10а ал. 2 от ЗПК
изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности,
свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква. Към
момента на сключване на договора за кредит уговорената сума за експресно
разглеждане на заявка за одобрение (440.88 лева) е била фиксирана по размер,
който значително надвишава размера на този вид такси и по същество,
съставлява над ½ от главницата и цели недължима облага на кредитора.
Същото се отнася и до таксата, уговорена за изготвяне на индивидуално
кредитно предложение в размер на 440.88 лева. Съдът намира, че двете такси
са нееквивалентни на предоставената в заем сума и уговарянето им
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП,
следователно двете каузи са нищожни на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП.
Нищожността на двете клаузи влече след себе си и нищожност на
целия договор.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10
ал.1, чл. 11 ал.1 т.7-12 и т.20, чл. 12 ал.1 т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът
4
за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване
обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 от ЗПК
във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК следва да се съобрази и нормата на §2 от ДР
на ЗПК, касаеща въвеждането разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
Ето защо, при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби
същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната
Директива 2008/48/ЕО.
Съдът счита, че клаузите от договора за кредит, по силата на която
се възлага задължение на потребителя да заплати такса за бързо разглеждане
и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение, не са
индивидуално договорени, те се явяват част от условията по типовата бланка,
по които се сключва договорът.
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал.1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съобразно §1 т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита
за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид
оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай е посочено, че ГПР е 10.31%, а фиксираният ГЛП –
10.00%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това
кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е
ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и ГЛП, която е част
от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това
именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на
посоченото законово основание.
В конкретния случай допълнителните разходи за такса за експресно
разглеждане представляват над 50% от предоставения заем, допълнителните
разходи за индивидуално изготвено кредитно предложение също
5
представляват над 50% от предоставения заем, т.е. налице е оскъпяване,
което надвишава 50% ГПР, доколкото срокът да договора е по-малък от една
година, а само оскъпяването с такси надвишава 100%. След като сумата не е
посочена в ГПР, потребителят е поставен в неравностойно положение спрямо
кредитора. Уговореното се явява и в противоречие с член 3 §1 и чл. 4 от
директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер
на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата
на чл. 19 ал.1 от ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да направи във връзка с кредита, за да може да стори информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Изложеното само себе си е достатъчно, за да се приеме, че целият
договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26 ал. 1
предложение първо от ЗЗД,. Оттук - след като целият договор за кредит се
явява нищожен, като на основание чл. 23 от ЗПК сумата заплатена над
предоставената в заем главница се явява получена от ответника без основание
поради което искът за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 440.88 лева, представляваща сума заплатена за еднократна такса за
експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем по процесния
договор е основателен и доказан в пълния му предявен размер и следва да се
уважи.
ОТНОСНО разноските:
С оглед изхода от спора, следва да се осъди ответника да заплати на
ищцата направените по делото разноски в размер на 50.00 лева за заплатена
държавна такса.
Ищецът претендира да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38 от ЗА.
Следва да се осъди ответника да заплати на адвокат С. Н. сумата от
400.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на ищеца, изчислено на основание чл. 7, ал.1 т.1 от
Наредба № 1 от 07.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55 ал. 1 пр. І-о от ЗЗД, „К.Т.“ ЕАД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „А.А.“ ***,
представлявано от управителя А.С.Г. да заплати на Х. Н. К. с ЕГН **********
от град Б., улица „В.“ *** сумата 440.80 лева (четиристотин и четиридесет
лева осемдесет и осем стотинки), представляваща получена без основание
сума договор за паричен заем № *** от 25.02.2021 г., заплатена като
еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен
заем по чл. 3 „Условия по заема“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, К.Т.“ ЕАД, с ЕИК ***,
6
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „А.А.“ ***, представлявано от
управителя А.С.Г. да заплати на Х. Н. К. с ЕГН ********** от град Б., улица
„В.“ *** деловодни разноски в размер на 50.00 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, „„К.Т.“ ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „А.А.“ ***, представлявано от
управителя А.С.Г. да заплати на адвокат С. К. Н. с ЕГН ********** със
съдебен адрес: град П., ул. „Й.Г.“ ***, партер, адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на Х. Н. К. с ЕГН
********** в размер на 400.00 (четиристотин) лева.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени присъдените суми:
***
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7