№ 702
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20221001000707 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 63 от 13.06.2022г., постановено по търг. дело № 218/2021 г., Софийски
окръжен съд, ТО, 1с-в, е отхвърлил като неоснователен иска по чл.405 от КЗ на „Диамант
Велчеви 18“ООД срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“АД да му заплати
сумата 41 743,65 лева, представляваща застрахователно обезщетение от ПТП, настъпило на
04.07.2021г. при наличие на застраховка „Каско“ по полица № 0307Х0012923, ведно със
законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и е осъдил ищеца да заплати на ответника на осн. чл.78, ал.3
ГПК сумата 750 лева, представляваща разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Диамант Велчеви
18“ООД, с която се обжалва първоинстанционното решение като неправилно с искане да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск с правно
основание чл.405 КЗ да бъде уважен.
Твърди се, че съдът неправилно е приел, че в процесния случай е налице „груба
небрежност“, която да бъде основание за изключен риск по см. на т. 14.5 от Общите условия
към договора за застраховка. По делото не били събрани никакви доказателства за
наличието или липсата на пътни знаци, ограничаващи скоростта на движение под
разрешената за населено място, а именно 50км./ч. Съдът е кредитирал заключението на
вещото лице СТЕ относно обстоятелството, че на 80м. преди мястото на произшествието
1
имало поставен знак за ограничение на скоростта на 40км./ч., но не е взел предвид
обстоятелството, че тези данни вещото лице е почерпило от преписката на застрахователя.
На следващо място твърди се, че както от събраните гласни доказателства, така и и от
приложените писмени такива е видно, че водачът се е движил не с превишена, а с
несъобразена скорост, която според приетата и неоспорена от страните СТЕ е установено, че
възлиза на 58км./ч. Това обстоятелство според жалбоподателя не може да бъде
характерезирано като проява на груба небрежност, тъй като за да е налице такава скорост на
движение и позовавайки се на съществуваща съдебна практика счита, че трябва да
надвишава значително разрешената за конкретния пътен участък /2-3 пъти/; управляващият
водач да е санкциониран многократно за извършени нарушения на ЗДвП; да са налице
множество нарушения на правилата за движение по пътищата в конкретната ситуация и др.,
като така извършените от водача на застрахования автомобил нарушения в съвкупност,
значително да повишава вероятността от настъпване на произшествието.
Поддържа и че не са верни изводите на съда, че произшествието е било
предотвратимо от водача на МПС предвид факта, че по делото са събрани гласни
доказателства, че той не е могъл да овладее превозното средство единствено по причина на
внезапно излязло диво животно на пътя.
Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното
решение, с което искът с правно основание чл.405 КЗ е отхвърлен като неоснователен и
вместо него да се постанови друго, с което да се осъди ЗАД“Армеец“ да заплати на
„Диамант Велчеви 18“ООД сумата от 41 743,65 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП от 04.07.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и всички направени по делото разноски пред двете
съдебни инстанции.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна ЗАД“Армеец“ е изразила становище за неоснователността на
въззивната жалба.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба на „Диамант
Велчеви 18“ООД, в която са изложени твърдения, че с полица № 0307X0012923 от
27.02.2021г. с ответното дружество ЗАД“Армеец“ е сключен договор за имуществена
2
застраховка “Каско” за л. а. марка „Ауди“, модел „Ку 7“, с рег. номер ***, със срок на
действие от 28.02.2021г. до 27.02.2022 г., при уговорено покритие клауза „П” - пълно
„Каско“ на рисковете, съгласно “Общи условия” на предлаганата застраховка.
Твърди се, че на 04.07.2021г., в гр.София, на ул.„Софийско шосе“ е настъпило
пътнотранспортно произшествие, при което процесния л. а. марка „Ауди“, модел „Ку 7“, с
рег. номер *** е увреден. Водачът А. Г., макар и да се движила с разрешената за района
скорост, при сухо време, но през тъмната част на денонощието, поради внезапно излязло
животно на пътя е изгубила контрол при управление на процесния автомобил. Вследствие
на това, автомобилът преминал през острова на кръговото движение и самокатастрофирал
от дясно на пътя.
Сочи се, че в резултат на гореописаното събитие и подадено Уведомление за щета по
застраховка „Каско на МПС”, в ЗАД „Армеец” е била образувана преписка по щета №
42021030100156/2021г. Основанието за ангажиране на договорната отговорност на
ответното дружество е настъпилото застрахователно събитие „авария“. Твърди
се, че с писмо с изх. № 100-3981/16.08.2021г., ответникът е уведомил ищеца, че отказва да
изплати застрахователно обезщетение по преписка по щета №42021030100156/2021г.,
поради проява на „умишлени или с груба небрежност действия“ от страна на водача на
застрахования автомобил, „който се е движил с несъобразена скорост, надвишаваща
съществено максимално допустимата за конкретния пътен участък“, както и поради
„неизпълнение на задължението за ползване на застрахованото МПС с грижата на добър
стопанин“.
Ищецът не е съгласен с изводите на застрахователя, които са неоснователни и
бланкетно изложени, като допълнително се мотивира и с факта, че на водача на лекия
автомобил А. Г. е ангажирана административно-наказателна отговорност за нарушение на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и управление на МПС с несъобразена скорост, а не по чл. 21 от ЗДвП за
управление на МПС с превишена скорост.
Твърди че произшествието е възникнало, поради внезапното излизане на животно на
пътя, което е изненадало водача Г. и предизвикало уплаха у нея и преминаване през острова
на кръговото движение за да не прегази животното. Същата се е движила с разрешената за
мястото на настъпване на произшествие скорост, като единствено внезапната поява на
животното на пътя е довело до изменение траекторията на движение на МПС и настъпване
на пътнотранспортното произшествие.
Ответникът ЗАД“Армеец“ в срока за отговор на исковата молба е оспорил изцяло
предявения срещу него иск по основание и по размер.
Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество „Армеец” по имуществена застраховка „Каско“ на МПС като се
позовава на това, че е реализиран риск, изрично изключен от застрахователното покритие
по т. 14.5 от Общите условия. Сочи че в цитираната разпоредба изрично било договорено
между страните, че „застрахователят не покрива пълна загуба или частична щета на
3
застрахованото МПС, причинени при от или вследствие на умишлени или с груба
небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето
ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са
предизвикали застрахователното събитие", т е. не може да се ангажира отговорността му за
изплащане на застрахователно обезщетение.
В конкретния случай твърди се, че в хода на експертната проверка по доброволно
заведената претенция пред застрахователя е било установено, че единствена причина за
настъпване на вредите са действията на водача на застрахования автомобил, който в тъмната
част на денонощието се е движил със скорост, по-голяма от максимално разрешената за
съответния пътен участък; движил се е с технически несъобразена скорост, съобразно
радиуса на завоя, в който е навлязъл, поради което е загубил контрол върху МПС и не е
предприел действия по аварийно спиране с цел предотвратяване на ПТП.
При ликвидацията на щетата от експерти на застрахователя е установено, че в зоната
на кръстовището, където е настъпило ПТП, по посока на движението на автомобила, на
около 80 м. преди мястото на катастрофата отдясно на пътя, имало поставен знак В26
„Забранено е движение със скорост, по-висока от означената 40 км./ч.“.
В тази връзка, твърди, че водачът на МПС се е движил със скорост, значително
надвишаваща разрешената такава за съответния пътен участък, като същата е надвишавала
критичната скорост за преодоляване кривата на завоя. Водачът на МПС е нямал
техническата възможност да предотврати ПТП при избраната скорост на
движение,съобразно радиуса на завоя. Той обаче е имал техническата възможност да намали
скоростта под границата на критичната преди завой или да намали скоростта до максимално
разрешената. Това действие е следвало да се осъществи на достатъчно голямо разстояние,
като по този начин е имал техническата възможност да предотврати ПТП.
Твърди, че водачът на лекия автомобил съзнателно, при избора си на скорост, сам се е
поставил в техническа невъзможност да предотврати ПТП. Той е нямал техническа
възможност да предотврати ПТП при избраната от него скорост на движение и съобразно
радиуса на завоя.
Оспорва твърдението в исковата молба, че появата на животно на платното за
движение е причина за загубата на контрол върху автомобила и настъпване на ПТП. Счита,
че единствената причина за настъпване на произшествието е неправилно подбраната
съобразно пътната обстановка скорост от водача на автомобила.
На самостоятелно основание, твърди, че поведението на водача на застрахованото
МПС представлява изключен риск по т. 14.11 от Общите условия за застраховка „Каско“ на
МПС. Съгласно цитираната разпоредба, „не се покриват пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, причинени при, от или ... неспазване на предписанията на
компетентните органи /движение по забранени и сигнализирани участъци, пътища, проходи,
движение без вериги, движение с ремаркета и др./. В случая, водачът на автомобила
съзнателно не е съобразил поведението си с указанията на компетентните органи, съобразно
4
допустимата скорост на движение в процесния пътен участък, движил се е със скорост,
значително надвишаваща разрешената от 40 км./ч., загубил е контрол върху автомобила при
навлизане в десен завой и е допуснал ПТП с материални щети.
При условията на евентуалност, твърди на самостоятелно основание, че ответникът
дължи изплащане на застрахователно обезщетение в намален размер, поради неизпълнение
от страна на ищеца на задължението му по т. 50.2, т. 50.3 и т. 50.5., във връзка с т. 50.9 от
Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС.
Освен по основание, при условията на евентуалност, оспорва предявения иск и по
размер, като завишен, както счита, че същият не отговаря на действително претърпените
вреди.
При условията на евентуалност, в случай че се установи, че е налице тотална загуба
на процесното МПС, твърди, че дължимото обезщетение следва да се определи като от
действителната стойност на автомобила към датата на събитието следва да се приспадне
стойността на запазените части на автомобила, които могат да бъдат реализирани на
вторичния пазар.
За установено от фактическа страна, настоящият състав намира следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че към датата на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие
въззивникът ищец е бил застрахован с полица № 0307Х0012923/ 27.02.2021г. в ответното
дружество за имуществена застраховка за л. а. марка „Ауди“, модел „Ку 7“, с рег. номер ***,
със срок на действие от 28.02.2021г. до 27.02.2022 г., при уговорено покритие клауза „П” -
пълно „Каско“ на рисковете, съгласно “Общи условия” на предлаганата застраховка.
Между страните не се спори, а и от представената по делото административно-
наказателна преписка се установява, че на 04.07.2021г. в гр.Самоков, на ул.“Софийско
шосе“ е настъпило пътно-транспортно произшествие при което процесния лек автомобил с
рег.№ *** е бил увреден. Видно от протокола за ПТП е че вследствие движение с
несъобразена с пътните условия скорост по сух път, на прав пътен участък водачът на лекия
автомобил А. Г. е загубила управление над автомобила като е преминала през острова на
кръговото кръстовище и е самокатастрофирала в дясно от него извън пътното платно.
Не е спорно, а и се установява, че при ответника е образувана щета под номер
42021030100156/2021г. по която с писмо с изх.№ 100-3981/16.08.2021г. ищецът е уведомен
за отказ на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение поради проява на
„умишлени или с груба небрежност действия“ от страна на водача на застрахования
автомобил, който се е движил с несъобразена скорост, надвишаваща съществено максимално
допустимата за конкретния пътен участък, както поради неизпълнение на задължение за
ползване на застрахованото МПС с грижата на добър стопанин.
В производството пред първоинстанционния съд като свидетел е била разпитана
водачът на процесния лек автомобил Ауди, А. Г.. От показанията й става ясно, че на
4.07.2021 г., късно вечерта, е била тръгнала в посока София. На излизане от град Самоков и
5
преди влизане в кръговото кръстовище на края на града от дясната й страна внезапно
излязло на пътя диво животно. Свидетелката карала със сравнително ниска скорост, но
поради внезапната изненада и силния уплах да не удари животното изправила движението
на автомобила и не успяла да вземе кръговото. Автомобилът пресякъл през цялото кръгово
и спрял отстрани извън пътното платно и тревната площ до един паметник.
Видимите поражения по автомобила, които си спомня свидетелката били, че
предната лява гума била изкривена, отпред имало поражения по бронята, самият капак бил
повдигнат от удара при падането на колата, имало изтекло масло, предното стъкло било
счупено.Когато стана това ПТП със свидетелката в автомобила пътувал З. В., той стоял на
предната дясна седалка, нямали поражения и двамата, само силен стрес, дори не била викана
линейка.
Свидетелката заявява, че този участък й е бил много добре познат, защото е от града
и често пътувала по него до София. Свидетелства, че преди кръговото движение имало
пътни знаци, но не може да каже точно какви, но понеже знае, че пред нея следва кръгово
кръстовище намалява скоростта преди да се включи в самото кръгово движение.
Управителят на дружеството „Деамант Велчеви 18“ООД, З. В. е дал пред въззивната
инстанция обяснения относно механизма и настъпването на пътно-транспортното
произшествие. В началото на месец юли 2021г., към 02.00-03.00 часа той и свидетелката А.
Г. тръгнали за София. А. Г. карала автомобила, а той бил на предната седалка. На излизане
от града имало кръгово кръстовище, внезапно излязло пред колата някакво диво животно,
което минало през кръговото и поради това, че Г. се уплашила от внезапната му поява и за
да не го блъсне не завила в кръговото движение, а продължила направо през него, прекосила
го надлъжно след което се ударила в намиращ се край него паметник. Уточнява, че мястото
на произшествието било осветено, било сухо време, а Г. се движела със скорост нормална за
населеното място. Заявява, че преди кръстовището нямало друг знак, освен този за кръгово
движение.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза става ясно,
че на 04.07.2021 година, към 03,30 часа - тъмната част на денонощието, при ясно време,
нормална видимост, сухо асфалтово покритие в зоната на населено място - гр. Самоков, по
улица „Софийско шосе”, в посока от центъра на града към периферията му - към град София
се е движил автомобил „Ауди Ку 7” с регистрационен номер ***, управляван от А. Г..
Платното за движение по улицата е било двупосочно с две ленти за движение, прав,
равнинен участък. Автомобилът е наближавал кръгово кръстовище, образувано между улица
„Софийско шосе” и „Околовръстен път” на гр. Самоков, преди което по данни на
застрахователя/копие на снимков материал/ е бил трайно монтиран пътен знак „В26” -
„Забранено е движение със скорост по-висока от означената” с надпис на него „40”, отнасящ
се за посоката на движение на процесния автомобил.
Установява се от заключението на вещото лице, че в центъра на кръговото
кръстовище се намирала тревна площ с кръгла форма, отделена от платното за движение
посредством тротоарно пространство, ограничено от към платното за движение с бетонови
6
бордюри с височина около 5 сантиметра и от тревната площ също с бетонови бордюри с
височина 15 сантиметра. Общият радиус на кръглата площ била около 38 метра.
Според вещото лице движейки се по описания начин, товарен автомобил „Ауди Q7” е
навлязъл в обхвата на кръговото кръстовище, при което, автомобилът е продължил
праволинейното си движение, преминал е през тротоарното пространство, навлязъл е в
тревната площ, която също е пресякъл и отново е преминал през платното за движение в
кръговото движение и се е установил в крайпътното пространство.
Техническият анализ на цялостните материали по търговското дело показва според
вещото лице, че за водачът на застрахования автомобил А. Г. пътно-транспортното
произшествие е било предотвратимо, при условие, че в зоната, преди навлизане на
автомобила в кръговото кръстовище непрекъснато е контролирала управлението на
автомобила. От техническа гледна точка, това би се получило, ако преди да навлезе в
кръстовището намали скоростта до не повече от 40 километра в час и предприеме действия
за вписване на автомобила в кръга на кръстовището, съобразявайки се е всички условия за
безопасно движение. Според вещото лице към момента на преминаване на предните гуми на
застрахования автомобил през първия бордюр от кръговото кръстовище с височина около
5см, скоростта на движение на автомобила е била около 58км/ч. Същевременно съгласно
изчисленията на вещото лице максималната критична скорост, с която следва да се движи
масовият център на автомобил при преодоляване на крива, т.е на завой, без да се получи
странично приплъзване на същия в кривата възлиза на 53км/ч.
Изводимо от така описания механизъм на развитие на ПТП, процесният автомобил е
преминал през бетонови бордюри, при което са задействали еърбеците пред водача, пред
предна дясна седалка, лява и дясна завеса, при което са повредени челното стъкло и тавана.
Останалите описани деформации са по части, намиращи се ниско по купето, което води до
извода, че уврежданията по автомобил „Ауди Q7” с регистрационен номер ***, описани в
опис заключенията по щетата са в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП.
Тъй като към датата на събитието, процесният автомобил е бил на възраст над четири
години от датата на първата регистрация, при което според заключението на вещото лице
стойността на настъпилите вреди по автомобила ще се определи по експертна оценка и тъй
като по делото не са представени оригинални фактури от оторизиран или друг сервиз, при
което стойността на новите части е съобразена от вещото лице с предлаганите такива от
фирми вносители и търгуващи с автомобилни части.В конкретния случай, стойността на
настъпилите вреди по застрахования товарен автомобил „Ауди Q7с регистрационен номер
***, нанесени му при претърпянато ПТП на 04.07.2021г. са 41 743,65 лева.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.
269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
По силата на сключения между ищеца „Диамант Велчеви 18“ООД и ответникът
ЗАД“Армеец“АД договор за застраховка ответникът се е задължил да поеме определен риск
срещу заплащане на застрахователна премия и при настъпване на някое от предвидените в
7
договора застрахователни събития да му заплати застрахователно обезщетение.
Ответникът оспорва, че не е налице покрит риск като се позовава на хипотезата на
т.14.5 от Общите условия към договора за застраховка- че застрахователят не покрива
пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени при, от или вследствие
на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото
семейство, негов служител, трето ползващо се от МПС лице, водача на МПС, превозваните с
МПС лица, чийто действия са предизвикали застрахователното събитие“ и на това
основание счита, че не може да се ангажира отговорността му за изплащане на
застрахователното обезщетение. По-конкретно, позовава се на обстоятелството, че при
ликвидацията на щетата от експерти на застрахователя е установено, че в зоната н
кръстовището, където е настъпило ПТП, по посока на движението на автомобила, на около
80м. преди мястото на катастрофата отдясно на пътя, е имало поставен знак В 26 „Забранено
е движение със скорост, по-висока от означената 40км./ч“. Водачът е имал техническата
възможност да намали скоростта под границата на критичната преди завой или да намали
скоростта до максимално разрешената, което действие е следвало да осъществи на
достатъчно голямо разстояние, като по този начин е имал техническата възможност да
предотврати ПТП.
Тоест твърденията му са, че водачът на лекия автомобил съзнателно, при избора си на
скорост, сам се е поставил в техническа невъзможност да предотврати ПТП, което
представлявало израз на проявена от него груба небрежност и основание по см. на чл. 14.5
от Общите условия да се откаже плащане на застрахователното обезщетение, позовавайки се
на изрично предвиден в договора за застраховка изключен застрахователен риск.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че по делото и не се ангажирани
абсолютно никакви годни доказателства в тази насока от страна на застрахователя.
Представената от ответника частна автотехническа експертиза,в която се съдържат
данни за наличие в зоната на кръстовището на поставен забранителен знак В 26 „Забранено
е движение със скорост, по-висока от означената 40км./ч“, не представлява годно
доказателствено средство той като не е събрана по предвидения от ГПК процесуален ред. От
друга страна заключението на вещото лице СТЕ, което препотвърждава изводите на
експертите на застрахователя за движение със скорост, по-голяма от максимално
разрешената за съответния пътен участък, е основана изцяло на това частно експертно
заключение, както и на заснет от експертите на застрахователя снимков материал, който
дори не е надлежно приобщен към доказателствата по делото. Назначеното от съда вещо
лице не е имало за поставена задача и съответно не е извършвало непосредствен оглед на
местопроизшествието, с което да препотвърди констатациите на експертите на
застрахователя, респ. не се твърди и не са посочени доказателства застрахованият да е
присъствал при огледа от застрахователя и да не е възразил против отразеното в експертния
материал за наличието на ограничителен за скоростта на движение пътен знак.
В тази насока следва да се посочи, че в хода на делото ответникът е имал възможност
в подкрепа на своите твърдения да изиска справка от Община Самоков, респ. от АПИ, каква
8
е хоризонталната и вертикалната маркировка на процесния пътен участък към датата на
настъпване на произшествие, което представлява годно доказателство в подкрепа на
твърденията му, че водачът на увреденото МПС се е движил със скорост превишаваща
максимално разрешената от 40км./ч. в конкретния пътен участък. При липсата на събрани
доказателства относно ограничението на разрешената скорост на мястото на пътния участък,
то за такава следва да се приеме разрешената скорост за населените места от 50км./ч.
Същевременно от приложената по делото административно-наказателна преписка се
установява, че на водача на лекия автомобил е ангажирана административно-наказателната
отговорност за несъобразена, а не за превишена скорост. Видно от заключението на вещото
лице СТЕ скоростта, с която се е движело процесното МПС е около 58км./ч., малко над
разрешената за мястото на произшествието от 50км./ч. и приблизително съответстваща на
установената от вещото лице максимална критична скорост, с която следва да се движи
масовият център на автомобил при преодоляване на крива, т.е на завой, без да се получи
странично приплъзване на същия в кривата, която възлиза на 53км/ч. Тоест автомобилът се
е движел в рамките на необходимия толеранс при който съобразно индивидуалните умения,
възможност за незабавна реакция в конкретно възникнала ситуация/вкл. и при твърдяното
от ищеца внезапно изникнало на пътя диво животно/, както и предвид психологически
особености на личността на водача произшествието да е било предотвратимо от техническа
страна.
Както е прието в константната практика на ВКС/така напр. Решение № 102 от
02.10.2012г. на ВКС по търг.дело № 615/2011г. на 1 ТО/, не всяко неизпълнение на
договорно задължение води до изключване отговорността на застрахователя. Необходимо е
още да не е изпълнено задължение, което е предвидено в закона или договора и което да е
значително с оглед интереса на застрахователя, като предпоставките трябва да са
кумулативно осъществени. Застрахователят трябва да докаже, че именно виновното
неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на
застрахователното събитие. В светлината на настоящия казус ще следва да се посочи, че не
всяко нарушение на правилата за движение по пътищата ще съставлява груба небрежност,
вкл. и движението с несъобразена скорост. В случая безспорно е доказано единствено
движение със скорост от около 58км./ч., което действително превишава максимално
разрешената в населено место скорост от 50км./ч., но автоматически това обстоятелство не
води до извода, че ако водачът се беше движил с по-ниска скорост щеше непременно да
преодолее завоя. Преценката за това следва да се извършва количествено и по степен още
повече, че според заключението на вещото лице скоростта на движение на автомобила е
била приблизително близка до критичната за преодоляване на завоя скорост от 53км/ч. Дори
и да се приеме, че е налице лоша преценка за необходимата скорост, това действие на
водача, не може да се квалифицира непременно като груба небрежност , защото няма
неполагане на грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност и при подобни условия. Както е прието в трайната съдебна практика по отношение
на проявата на груба небрежност при управление на МПС, за да е налице такава скоростта
9
на движение трябва да надвишава значително разрешената за конкретния пътен участък/2-3
пъти/ и да са налице множество нарушения на правилата за движение по пътищата в
конкретната пътна обстановка, като така извършените от водача на застрахования автомобил
нарушения в тяхната съвкупност, значително да повишава риска от настъпване на
произшествието, каквито данни в настоящия казус относно поведението на водача при ПТП
няма данни да са били налице. Именно в подобна хипотеза водачът ще да е действал
съзнателно, като е осъзнавал както извършването на всяко от нарушенията, така и
породената от тях висока степен на вероятност за настъпване на произшествие, а оттук и за
увреждане на застрахования автомобил, доколкото при съвкупността на множество
нарушения, респ. с оглед тежестта на всяко от тях или само едно нарушение тази повишена
вероятност ще е очевидна.
Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че ответникът застраховател не е
доказал при условията на пълно и главно доказване, че водачът на застрахования автомобил
е проявил груба небрежност, даваща му основанието да откаже плащане на дължимото
застрахователно обезщетение, позоваващ се на изрично предвидения в общите условия към
договора за застраховка изключен риск.
По отношение размера на дължимото от застрахователя обезщетение съдът приема
следното : Същото следва да бъде определено по средни пазарни цени към датата на
възникването на застрахователното събитие, тъй като това е действителната стойност на
застраховането имущество към този момент. Видно от заключението на вещото лице СТЕ-
прието и неоспорено от страните в производството пред първата инстанция, размерът на
дължимото застрахователно обезщетение определимо по този критерий възлиза на сумата от
41 743,65 лева и в този размер искът се явява основателен.
Поради несъвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции следва да се
постанови решение, с което да се отмени изцяло първоинстанционното решение, с което е
отхвърлен предявения от „Диамант Велчеви 18“ООД иск с правно основание чл.405 КЗ за
сумата от 41 743,65 лева, като вместо това се постанови друго, с което да се уважи изцяло
така предявения иск, ведно с претендираната законна лихва от предявяването на исковата
молба-02.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Следва да се отмени и
решението в частта му с която „Диамант Велчеви 18“ООД е осъден да заплати разноски
съобразно отхвърлената част на иска.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане на въззивника следва да
бъдат присъдени сторените разноски за производството и пред двете съдебни инстанции в
размер на сумата от 6 804,88 лева.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение,
шести състав
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 63 от 13.06.2022 г. на Окръжен съд София, ТО, 1 състав, с
което е отхвърлен предявения от „Диамант Велчеви 18“ООД иск с правно основание чл.405
КЗ за сумата от 41 743,65 лева, както и в частта му за разноските,като вместо това
постановява друго :
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Стефан Караджа“№2 да заплати на „Диамант Велчеви 18“ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Самоков, ул.“Захари Хаджигюров“№19,
със съдебен адрес гр.***, ул.“***“№ ***, ет.3, ап.8, чрез адв. П. Д., на основание чл.405 от
Кодекса за застраховането сумата от 41 743,65 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за вреди причинени от ПТП, настъпило на 04.07.2021г. при наличие на
застраховка Каско по полица № 0307Х0012923, ведно със законната лихва върху нея от
02.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Стефан Караджа“№2 да заплати на „Диамант Велчеви 18“ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Самоков, ул.“Захари Хаджигюров“№19,
със съдебен адрес гр.***, ул.“***“№ ***, ет.3, ап.8, чрез адв. П. Д., на основание чл.78, ал.1
ГПК да заплати и разноски пред двете съдебни инстанции в размер на сумата от 6 804,88
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11