Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.08.2020
година град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на тридесети юли две
хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ДЕЯНА
ГЕНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 1207 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
КГ-2288 от 16.03.2020 година издадено от Председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на кооперация „Всестранна кооперация
шести май“, ЕИК *********, представлявана от М.М.М. е
наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 50 000
/петдесет хиляди/ лева за нарушение по чл.47, ал.4, във връзка с чл.47, ал.1,
т.3, във връзка с чл.67, ал.3 от Закона за енергията от възобновяеми източници,
както и да заплати направени разходи в размер на 135 /сто тридесет и пет/ лева,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от
страните пред Административен съд град Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № КГ-2288 от 16.03.2020 година издадено от Председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на кооперация
„Всестранна кооперация шести май“, ЕИК *********, представлявана от М.М.М. е наложено административно наказание – „имуществена
санкция” в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева за нарушение по чл.47,
ал.4, във връзка с чл.47, ал.1, т.3, във връзка с чл.67, ал.3 от Закона за
енергията от възобновяеми източници, както и да заплати направени разходи в
размер на 135 /сто тридесет и пет/ лева.
В
жалбата си, в съдебно заседание и в постъпилото писмено становище,
жалбоподателя, чрез процесуалния си представител излага съображения за незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено изцяло.
Претендира за направени по делото разноски.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не взема становище в
съдебно заседание по основателността на жалбата.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
кооперация „Всестранна кооперация шести май“, ЕИК *********, представлявана от М.М.М. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № А-005 от 27.09.2019 година, за това, че при извършена проверка на 02.07.2019
година на бензиностанция на жалбоподателя, е взета проба от гориво за дизелови
двигатели с Протокол № Хс-064/02.07.2019 година за изпитване в акредитирана
лаборатория. При проверката е установено, че последната доставка на горивото е
в количество 9 899 литра по нареждане на експедиция № 44772/01.07.2019
година /ден преди проверката/ и товарителница серия М № 8229222 от 01.07.2019
година с Декларация за съответствие № 0192/27.06.2019 година издадена от
„Лукойл България“ЕООД, за партида № 0192. Наличното установено количество в
резервоара, свързан с проверяваната бензиноколонка № 1, към момента на
проверката е 13 551 литра. Следователно наличното количество е било повече
от доставеното.
След
изпитването е констатирано, че горивото е изготвен Констативен протокол за
съдържание на биогориво в течното гориво № КП-0342-Б от 03.07.2019 година,
съгласно който полученият резултат за съдържание на биогориво в течното гориво
се отклонява от допустимата гранична стойност както следва:
Съгласно
§1, т.1, буква „а“ от ДР на ЗЕВИ, „биодизел“ е метилов естер, произведен от
растителни или животински мазнини, с качеството на дизелово гориво,
предназначен за употреба чист или в смес с гориво за дизелови двигатели. На
основание чл.51, ал.2 от ЗЕВИ, във връзка с Приложение № 2 от Наредба за изискванията
за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол,
изпитването за съдържание на биодизел в гориво за дизелови двигатели е
проведено по метода на БДС EN 14078 „Течни нефтопродукти. Определяне съдържанието на метилови естери на
мастни киселини в средни дестилати. Метод на инфрачервена спектрометрия“. Полученият
резултат от изпитването по показател „Съдържание на метилови естери на мастни
киселини е под 0.05%, при норма минимум 6% /чл.47, ал.1, т.3 от ЗЕВИ/.
Лабораторния резултат е категоричен, че по този показател, проверяваното гориво
не съответства на изискването за съдържание на биогориво в течното гориво.
Предвид на това е прието, че изпитваното гориво на взетата контролна проба
несъответства на предлаганото гориво за дизелови двигатели с изискванията към
него заложени в нормите на 47, ал.4, във връзка с ал.1, т.3 от ЗЕВИ. Деянието е
квалифицирано като нарушение по чл.47, ал.4, във връзка с чл.47, ал.1, т.3 от
Закона за енергията от възобновяеми източници. При съставяне на акта
жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение, но е подал такова
по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Не се е възползвал от правото си на извършване
на арбитражна проба при оспорване на констатираното от административно
проверяващия орган. Възражението е разгледано от административно-наказващия
орган, но не е прието за основателно и е пристъпено към издавено на обжалваното
наказателно постановление.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и
квалифицирано, точно, ясно и конкретно, така както е в акта. На кооперацията,
на основание чл.67, ал.3 от Закона за енергията от възобновяеми източници е
наложено административно наказание – „имуществена санкция” в предвидения от
закона размер от 50 000 лева.
В
хода на съдебното производство, за изясняване на обстоятелства по делото са
събрани и гласни доказателства.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно.
По
смисъла на чл.47, ал.2 от Закона за енергията от възобновяеми източници,
крайните разпространители са длъжни да предлагат горивата за дизелови и
бензинови двигатели в транспорта в съответствие с изискванията на ал.1, т.3,4 и
5 в срок до два месеца след изтичането на съответния срок. А съгласно ал.1, т.3
от Закона за енергията от възобновяеми
източници, от 01 април 2019 година – гориво за дизелови двигатели със
съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни, като минимум един процент
обемен на биодизела да е биогориво от ново поколение.
Следователно логиката на закона вменява задължение на крайния разпространител
да следи, предоставеното от него гориво да отговаря на изискванията по смисъла
на чл.47 от Закона за енергията от възобновяеми източници. При допуснато
административно нарушение в тази насока по смисъла на чл.67, ал.3 от Закона за енергията от възобновяеми източници,
за крайния разпространител е предвидена имуществена санкция в размер на
50 000 /петдесет хиляди/ лева.
От
събраните по делото доказателства се установява, че при извършена проверка на 02.07.2019
година в бензиностанция, находяща се в село Дълбоки,
стопанисвана от „Всестранна кооперация шести май“, ЕИК *********, село Дълбоки,
от бензиноколонка(пистолет) № 1 е взета контролна и арбитражна проба от течно
гориво - гориво за дизелови двигатели с протокол за проверка и вземане на проба
от течно гориво № Хс-064/02.07.2019 година. При проверката е установено, че
налично количество гориво 13 551 литра се предоставя на пазара с Декларация за
съответствие № 0192/27.06.2019 година, в общо количество 9 899 литра. Жалбоподателя
е краен разпространител по смисъла на § 1, т. 12 от ЗЕВИ /за това по делото съдът
намира че не може да се спори/. След изпитване на контролна проба в
стационарната изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки
към ДАМТН-ГД ККТГ, гр. София, сертификат за акредитация на БСА рег.№ 35 - ЛИ/26.11.2018
година, валиден до 30.09.2020 година, е издаден Протокол от изпитване № С-0247/03.07.2019
година. На основание изготвения протокол от изпитване в ГД „ККТГ” е извършена
експертиза и е изготвен Констативен протокол № КП-0342-Б/03.07.2019 година за
съдържание на биогориво в течно гориво, съгласно който посоченият резултат за
съдържание на биогориво в течно гориво се отклонява от допустимата гранична
стойност, както следва: Полученият резултат от изпитването по показател
„Съдържание на метилови естери на мастни киселини е под 0.05 при норма минимум
6 процента обемни, в съответствие с изискванията на ЗЕВИ. Посочено е че по този
показател, продуктът не съответства на изискването за съдържание на биогориво в
течното гориво. „Биодизел“ е метилов естер, произведен в растителни или
животински мазнини, с качеството на дизелово гориво, предназначен за употреба
чист или в смес с гориво за дизелови двигатели съгласно §1, т.1, буква „а“ от
ДР на ЗЕВИ, във връзка с §1, т.3а от ДР на Наредба за изискванията за
качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Процесното
гориво по изпитания горепосочен показател и видно от получения резултат не
съответства на изискванията за съдържание на биодизел в гориво за дизелови
двигатели по чл.47, ал.1, т.3 от Закона за енергията от възобновяеми източници
/ЗЕВИ/.
Протоколите
от изпитване и констативния протокол са връчени на жалбоподателя с писмо изх. №
84-01-483/03.07.2019 година. В същото писмо е посочено, че на основание чл.22,
ал.9 от НИКТГУРНТК дружеството може да поиска изпитване на арбитражна проба в
акредитирана лаборатория, което е задължено да направи в 7 - дневен срок от
получаване на протоколите.
С
писмо-покана, изх. № 84-00-138/29.08.2019 година жалбоподателя е поканен да се
яви за съставяне и връчване на АУАН. Нарушителя не се е явил пред
актосъставителя за предявяване на АУАН, поради което акта е съставен в негово
отсъствие и е връчен на представляващият
– М.М.М..
Съдът
намира, че така съставеният АУАН съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН, подписан е от актосъставителя и от представляващия кооперацията - М., на
когото АУАН е връчен лично. От друга страна обжалваното наказателно
постановление е издадено въз основа на АУАН, който от своя страна е изряден от
материалноправна и процесуалноправна страна. НП е постановено в законовия срок
от компетентния орган - председателя на ДАМТН, съдържа необходимите и
задължителни реквизити по чл. 57, ал. 1 и 2 от ЗАНН, не противоречи на
материалните и процесуално правни правила.
Съгласно
чл. 83, ал. 1 от ЗАНН на ЕТ и ЮЛ може да се налага имуществена санкция за
неизпълнения на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност. Предвидената отговорност за юридическите лица представлява
безвиновна отговорност, за разлика от отговорността на физическите лица, която
е лична и несъмнено, за да се реализира отговорността на физическо лице,
нарушението трябва да е извършено виновно. Следователно вината не е необходим
елемент на деянието, за да бъде то съставомерно по този текст, а и не би могла
да бъде с оглед обстоятелството, че ЮЛ и ЕТ като социални образувания са
неспособни да формират вина. Достатъчно е, че в конкретния случай жалещата
страна е нарушила законоустановената забрана при осъществяването на стопанската
си дейност, а именно забраната да предоставя на пазара в качеството си на краен
разпространител - течно гориво за дизелови двигатели, за което е установено с
извършените изпитвания, че по изпитания горепосочен показател не съответства на
изискванията към него, посочени в чл.47, ал.1, т.3 от ЗЕВИ, с което е нарушило
чл. 47, ал.4 във вр. с чл.47, ал.1, т.3 от ЗЕВИ.
Понятието „краен разпространител” е определено в §1, т.12 от ЗЕВИ - „Краен
разпространител” е понятие по смисъла на §1, т.20 от допълнителните разпоредби
на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Съгласно §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ:
„Краен разпространител са бензиностанциите, които извършват зареждане на течни
горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни
средства, от неподвижни инсталации(резервоари) за съхранение на течни горива”.
Императивната
норма на чл. 47, ал.4 от ЗЕВИ забранява на крайните разпространители да
предоставят на пазара течни горива, които не съответстват на изискванията за
съдържание на биогориво в течно гориво, а в проверената, управлявана от жалбоподателя
бензиностанция, намираща се в село Дълбоки, община Стара Загора, в качеството
му на краен разпространител е предоставяло на пазара гориво за дизелови
двигатели със съдържание на биодизел в горивото под минимално допустимата
стойност.
Изпълнителното
деяние „предоставя на пазара” е определено като понятие в § 1, т. 15 от ДР на
ЗЕВИ, а именно: „Предоставяне на пазара” е понятие по смисъла на чл.2, параграф
1от Регламент(ЕО)№765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година
за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с
предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) №339/93.
Съгласно цитирания регламент предоставяне на пазара е всяка доставка на продукт
за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в процеса на
търговска дейност срещу заплащане или безплатно.
Събраните
доказателства несъмнено сочат, че именно жалбоподателя е осъществил състава на
чл. 47, ал.4 във връзка с чл. 47, ал.1 т.3 от ЗЕВИ, т.е. жалбоподателят е бил
длъжен да предоставя на пазара горива, които отговарят на изискванията за
съдържание на биогориво в течно гориво. По време на проверката жалбоподателят е
представил декларация за съответствие, което той е изпълнил едно свое законово
задължение определено в чл. 48, ал. 3 от ЗЕВИ, а именно: да предоставя на
пазара течни горива придружени от декларация за съответствие. Фактът, че
горивото е придружено с декларация за съответствие по никакъв начин не може да
докаже, че наличното процесно гориво към момента на проверката е съответствало
на изискванията за съдържание на биодизел в гориво за дизелови двигатели по чл.
47, ал. 1, т.3, от ЗЕВИ. Така представената декларация потвърждава, само че
предоставяното гориво е съответствало на изискванията за съдържание на биодизел
в гориво за дизелови двигатели към момента на пускането на пазара от страна на
„Лукойл България” ЕООД (производителя е изпълнил задълженията си по закона), но
не и към момента на извършване на проверката и установяване на нарушението с процесния
Констативен протокол. Видно от НП, имуществената санкция е наложена на
основание чл.67, ал.3 от ЗЕВИ, като в тази връзка и при анализ на въпросната
законова разпоредба е пределно ясно, че не е необходимо да бъде доказвана
причината, довела до несъответствия с изискванията за съдържание на биодизел в
гориво за дизелови двигатели. Нещо повече - наказващият орган няма вменено
задължение да изследва причините, довели до отклонение в показателите на
горивото. Императивната норма на чл.47, ал.4 от ЗЕВИ забранява на крайните
разпространители предоставянето на пазара, на течни горива, които не отговарят
на изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво определени в чл. 47,
ал.1 от ЗЕВИ т.е. кооперация „Всестранна кооперация Шести май“ село Дълбоки са
били длъжни да предоставя на пазара гориво, което отговаря на изискванията за
съдържание на биодизел в гориво за дизелови двигателни е бил длъжен да
предприеме всички необходими мерки, за да не предоставя на пазара
несъответстващо гориво. Съгласно чл.51, чл.2 от ЗЕВИ техническите и качествени
изисквания към биогоривата и техните смеси с течни горива от нефтен произход и
към течните горива от биомаса, както и условията, редът и начинът на техния
контрол се определят с наредбата по чл. 8, чл.1 от ЗЧАВ, а именно Наредбата за
изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол. Метода по който е изпитано горивото за дизелови двигатели по
показател „Съдържание на метилови естери на мастни киселини (FAME )" - БДС
EN 14078 е посочен в чл. 6, Приложение 2 от НИКТГУРНТК и това е отразено в
Протокола от изпитване. Неотносимо е направеното
възражение, че зареждането е ставало само на превозни средства на кооперацията
и въз основа на това не можело да се възприеме, че кооперацията е краен
разпространител. По горе по посочено защо следва да се приеме, че жалбоподателя
е краен разпространител, а и от друга страна няма законово изискване след като
се зареждат само превозни средства на кооперацията то това да води до забрана
да се зареждат и други моторни превозни средства. Не извършването на това, не
изключва отговорността по цитираната по- горе права норма. В тази смисъл
решение № 24 от 20.02.2019 година, постановено по к.а.н.дело № 462/2018 година
по описа на Административен съд, град Стара Загора
При
издаване на наказателното постановление наказващият орган е взел предвид
събраните в производството доказателства и се е съобразил с разпоредбите на чл.
27 и 28 от ЗАНН при определяне на имуществената санкция, която съответства на
тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност.
Предвид
гореизложеното районният съд намира, че в разглеждания случай действително е
допуснато нарушение по чл.47, ал.4, във връзка с чл.47, ал.1, т.3 от Закона за
енергия от възобновяеми източници. В този случаи по реда на чл.67, ал.3 от Закона
за енергия от възобновяеми източници е предвидена имуществена санкция в размер на
50 000 лева. Съобразявайки се с това и като е взел предвид, че нарушението е за
първи път, административния орган, правилно и законосъобразно е наложил на
жалбоподателя имуществена санкция в предвидения в закона размер от 50 000 лева.
С оглед на това съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: