МОТИВИ: На подсъдимия К.С.Г. е повдигнато обвинение за това ,че на 20.09.2015г. в с.Чукили, общ.Габрово за времето от 08.30 часа до 09.30 часа  умишлено умъртвил Ц.С.П. *** с ЕГН ***, като му нанесъл множество удари с юмрук и ритници с крак в главата, в резултат на които Ц.П. е получил закрита черепно-мозъчна травма с кръвонасядания в меките черепни обвивки и масивен субдурален кръвоизлив под твърдите мозъчни обвивки в ляво с притискане на мозъка и мозъчен оток, довели до смъртта му, като същата е причинена по особено мъчителен начин за пострадалия и с особена жестокост- престъпление по чл.116, ал.1, т.6 предл. второ и трето във вр. с чл.115 от НК

         Като страни в процеса в качеството си на граждански ищци и частни обвинители са конституирани родителите на пострадалия К.П. - М.П. и С.П. Приети са за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове, с цена на всеки от тях 350 000 хиляди лева, представляващи неимуществени вреди причинени в резултат на престъплението за което е предаден на съд подсъдимия, довело до смъртта на сина им. Гражданските ищци претендират обезщетение в едно със законната лихва от датата на деликта. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители – адв. К. от ГАК, претендира да му бъде присъдено възнаграждение по Закона за адвокатурата за извършената от него правна услуга на пострадалите без заплащане.

В съдебно заседание подсъдимият заявява, че е получил препис от обвинителния акт и от разпореждането за предаване на съд, и разбира характера и смисъла на предявеното му обвинение. Признава, че е нанесъл два удара на пострадалия, но отрича да е виновен за настъпилата по-късно смърт на Ц.П.

         В хода на съдебните прения прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и го намира за доказано по несъмнен начин. Представителят на обвинението прави подробен анализ на събраните по делото доказателства и прави искане подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание  лишаване от свобода към максималния размер предвиден в закона.

         Защитниците на подсъдимия Г. сочат, че обвинителната теза не се подкрепя от събраните по делото доказателства в достатъчна степен. Правят собствен  анализ на събраните доказателства. Признават, че техния подзащитен е нанесъл удари на пострадалия, но считат, че това е станало при условията на силно раздразнение, предизвикано от Ц.П. с отправена тежка обида по адрес на майката на Г. Считат, че деянието на подзащитния им следва да се квалифицира по чл.124 ал.1 от НК или по чл.118 от НК. Изразяват становище, че побоят над пострадалия е нанесен не само от подсъдимия, но и от неговите работници, присъствали на мястото на конфликта. Не се оспорва основателността на предявените граждански искове.

Гражданските ищци и частни обвинители поддържат повдигнатото обвинение по отношение на К.Г. и правят искане подсъдимият да бъде признат за виновен по него и да му се наложи наказание – доживотен затвор. Поддържат и правят искане да се уважат изцяло предявените граждански искове.

 Въз основа на събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, заключенията на съдебните експертизи, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Събраните по делото доказателства относно личността на подсъдимия сочат, че до момента същият не е осъждан, няма криминалистична регистрация и липсват лоши характеристични данни за него. Не е семеен. Живее с родителите си в къща в с. Чукили, общ.Габрово. Заедно с брат си - св. Г.Г., извън трудовите им задължения, като служители във *** -Габрово, се занимават с дърводобив. Във връзка с тази им дейност на 18.09.2015 г. наели  свидетелите  Д.Г., П.И., К.П. и П.И. за дървосекачи.

Вечерта на 19.09.2015 г. пострадалият Ц.П. се черпил с приятелите си, свидетели по делото: П.В., С.К., Д.Т., и Д.В. в дома на техен познат в гр.Габрово. Към 03.00 часа през нощта  всички заедно посетили бар „Текила” в същия град, където продължили да консумират алкохол. В заведението се намирал и подсъдимият К.Г., който също употребявал алкохол. Г. се познавал със св. П.В. и със св. С.К. и се присъединил към тяхната компания. Подсъдимият флиртувал със св. К. и по този повод си разменил реплики с приятеля на жената – св. Т. На 20.09.2015 г. около 7.30 часа сутринта свидетелите К., Т. и В. си тръгнали. Подсъдимият предложил на Ц.П. и на П.В., с които вече бил изпил значително количество алкохол, да продължат да се черпят в неговия дом в с. Чукили, общ. Габрово. Разговорът се водил пред заведението и в този момент подсъдимият забелязал, че пред него преминава лекотоварен автомобил „Форд Транзит” с ДКН ЕВ 81 84, управляван от св. П.И. ***. В превозното средство били и свидетелите К.П., Д.Г. и П.И.. К.Г. ги спрял, пресегнал се, изгасил превозното средство и взел ключа. Казал на мъжете, че днес ще пият и няма да работят. Четиримата свидетели  се подчинили на разпореждането на подсъдимия, като техен работодател и влезли с него в заведението. Оказало се, че същото вече е затворено, поради което се върнали отново в автомобила. Ц.П. седнал на предната седалка до шофьора, а до него седнал св. П.В., подсъдимият седнал  на задната седалка, по средата. Потеглили и спрели пред хранителен магазин, находящ се до хотел „Балкан”, където по същото време имало паркиран автомобил на СОТ. К.Г. закупил две найлонови чанти с бира от магазина, като междувременно, минавайки край служителите на СОТ, без да бъде провокиран от тях, отправил обидни думи, като ги нарекъл „педерасти”. Продължили към с. Чукили с автомобила на св. П.И. В един момент звъннал телефона на св. П.В. и той отговорил на обаждането. Подсъдимият се пресегнал, взел телефона от ръцете му и го изхвърлил през прозореца на пътното платно, пред автобусна спирката, разположена до Областната управа на гр. Габрово. Свидетелят П.И. спрял автомобила и св. Д.Г. слязъл, взел телефона и го подал на П.В. През това време подсъдимият крещял на хората, които били на спирката, като викал: ”Какво ме гледате?”. Продължили да пътуват към с. Чукили, като по пътя между подсъдимия и Ц.П. имало словесно спречкване. По време на пътуването св. П.В. на моменти заспивал под влияние на изпитото голямо количество алкохол. На влизане в с. Чукили, срещнали майката на подсъдимия – Н.Г. К.Г. дал знак да спрат автомобила, подал пари на майка си и  й казал да купи нещо за ядене и пиене. Продължили да пътуват по посока дома на сем. Г. Тогава пострадалият попитал подсъдимия коя е тази „п***а”. Г. отговорил ,че е това е майка му и му казал: ”Ти на майка ми п***а ли ще викаш?”. Ц. П. репликирал „Да го туря на майка ти.”, а подсъдимият го запитал дали иска да му избие зъбите. К.Г. се ядосал от обидните думи отправени по адрес на майка му, пресегнал се и с лявата ръка притиснал главата на Ц.П. назад към седалката, а с дясната започнал да му нанася юмручни удари в главата. След това Г. отворил дясната вратата на буса, опитал се да слезе в движение, поради което св. П.И. спрял автомобила. Подсъдимият хванал за дрехите св. В. и го свалил от буса, а после по същият начин извлякъл Ц.П., като веднага го съборил по гръб на банкета, извън асфалтовата настилка. К.Г. бил разгневен и започнал със сила и злоба да нанася удари с юмруци и ритници по тялото и главата на пострадалия, след което седнал върху гръдния му кош и продължил да му нанася удари с юмруци в главата. През цялото време крещял „Ще те убия, ще ти изям дроба.” От носа и устата на П. започнало да тече кръв. Той не реагирал на нанесените му удари, не се съпротивлявал, не отвръщал на тях. Останалите свидетели също слезли от буса. Някой от тях сритали пострадалия  в краката, а св. Д.Г. го ритнал еднократно в лицето. Тогава свидетелят П.В. легнал върху Ц.  и се опитал да го предпази с тялото си, като обгърнал главата му с ръце. Подсъдимият Г. предупредил останалите свидетели да не удрят  В. След като същият се отместил от тялото на пострадалия, подсъдимият хванал Ц.П. за краката и го издърпал на асфалта пред буса, където продължил да му нанася силни удари с ритници по тялото и главата. Нанесъл му няколко ритника в областта на главата, стъпвайки с натиск върху нея, като ударите били ориентирани отгоре-надолу. Нанасяйки ударите Г. бил целия изпотен и зачервен и крещял: „Ще те убия.” Пострадалият П. се опитвал  да се предпази от ударите с ръце. Свидетелите Д.Г. и П.И. издърпали с ръце подсъдимия, отстранили го от пострадалия и след това изправили на крака П.. Св. П.И. преместил буса малко по-нагоре по пътя. Подсъдимият и свидетелите К.П., Д.Г. и П.И. тръгнали заедно към дома на първия, за където първоначално се е била отправила групата. В същото време пострадалият си свалил фанелката, избърсал кръвта по лицето си и тръгнал по пътя в посока центъра на селото, като се олюлявал. След него тръгнал св.П.В..  В този момент подсъдимият извикал В. да отива с тях, за да се черпят в дома му, но той му отказал и продължил да върви след пострадалия. Това отново разгневило Г., който отправил закани, че ще убие Ц.П., върнал се и тръгнал да го гони по пътя. След него тръгнали и останалите свидетели без св. П.И. Настигайки П. след около 28 метра, Г. го блъснал в гърба и той паднал по очи ”като талпа” на пътя. Свидетелите Г. и В. го изправили, но след една крачка той отново се свлякъл и паднал на колене, отново го вдигнали и той продължил да бяга по пътя. Достигнал къщата на св. Д. и се опитал да се скрие, като влязъл в затворено пространство до къщата, слизайки от бордюр с височина 65 см. Достигнал до ограда от мрежа и се опитал да премине през нея. Св. Д.Д., който в този момент се намирал на покрива на къщата си, го видял и му се скарал. Тогава пристигнали до къщата и подсъдимият и останалите свидетели. Навън излязъл и св. П.Д., за да види защо се вдига шум. След това подсъдимият извикал на пострадалия, че няма вече да го бие, да излиза от мястото, при което пострадалият излязъл и седнал пред къщата и казал: ”Спрете го да не ме бие”.  Тогава подсъдимият отново отправил закани, че ще го убие, влязъл в двора на къщата на св. Д.Д. и взел кухненски нож от мивката. Започнал да го размахва и да вика, че ще го заколи. В този момент на мястото пристигнал с буса и св. П.И., видял какво се случва и казал на пострадалия да бяга и той тръгнал надолу по пътя към гр. Габрово. Подсъдимият се качил в буса и казал на П.И. да кара след Ц.П. ***. Тогава до тях спрял с автомобила си брата на подсъдимия – св. Г.Г.,***. Той попитал К.Г. дали е пиян, защо работниците не работят и му казал да се качи при него. Подсъдимият се качил в автомобила на брат си, като поведението му се променило и станал „хрисим”. Св. П.И. подал на св. Г. взетия по-рано нож от ръцете на подсъдимия и му казал „че брат му е направил беля”. Тогава Г.Г. закарал брат си до техния дом в селото, където той легнал да спи. Ножът сложил в автомобила си и на следващия ден го изхвърлил в едно кошче до чешма в кв. Етъра, находящ се в другия край на гр. Габрово.

Св. П.И. тръгнал с буса към гр.Габрово, около 9.30 часа, като по пътя взел и св. П.В. Смятали, че могат да настигнат Ц.П., но така и не го видели. Останалите свидетели: Д.Г., К.П. и П.И. се върнали в дома на подсъдимия, за да си вземат конете и с тях се прибрали в гр. Габрово. Към 11.00 часа св. П.В. се свързал по мобилния телефон със св. И.Е., с която пострадалият живеел на семейни начала, срещнали се и свидетелят й разказал, че е нанесен побой на Ц. и сега не знае къде се намира. И.Е. подала сигнал на тел.112 и уведомила майката на Ц.П. – св. М.П. Е. незабавно посетила дома на подсъдимия, срещнала се с него и го попитала какво се е случило и знае ли къде е пострадалия. Той признал, че го е ударил два пъти и казал, че не знае къде е. През целия ден близки и приятели издирвали  пострадалия и към 19.30 часа го открили в изоставена стопанска постройка в с. Чукили. На място пристигнал екип на ЦСМП -Габрово, който констатирал смъртта на Ц.П.

Същият ден е извършен оглед на местопроизшествието от разследващите органи при който е описано местоположението и състоянието на трупа на Ц.П. За процесуално следственото действие е съставен протокола за оглед към който е изготвен и фотоалбум /страници 3-16 от том 2 на ДП/.

На 24.09.2015 г. с протокол за доброволно предаване /стр.69 от том.2 на ДП/ Г.Г. предал изхвърления от него нож с пластмасова кафява дръжка с дупка на органите на разследването. В протоколът е вписал, че ножът му е предаден от П. на 20.09.2015 г., около 8.30 часа.

На досъдебното производство е изготвена съдебно-медицинска експертиза на труп  от вещото лице д-р Я.К.. /том 1, стр.24-30 от д.п/. Същият при аутопсията на Ц.П. е установил, че мъжът има закрита черепно-мозъчна травма с кръвонасядания на меките черепни обвивки и масивен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в ляво с притискане на мозъка; повръщане и аспирация на стомашно съдържимо в долните дихателни пътища; мозъчен и белодробен оток; множество охлузвания по лицето /предимно в ляво/; охлузвания по предната повърхност на гърдите вляво и лявото рамо; множество охлузвания по гърба /по дълбоки и множествени по задната повърхност на дясното рамо и в дясно отзад на гръдния кош/; охлузвания в поясната област; кръвонасядания и малки охлузвания по гърба на дланите и китките на двете ръце, слаби кръвонасядания по предната повърхност на двете подбедрици. Вещото лице е установило, че причина за смъртта на П. е масивен кръвоизлив под твърдите мозъчни обвивки, довел до притискане на мозъка с мозъчен оток и предсмъртно повръщане и вдишване на течно стомашно съдържимо. Кръвоизливът под твърдите мозъчни обвивки отговаря да е в резултат на травма или травми в областта на главата. Като час на смъртта д-р К. е определил 14-16 часа на 20.09.2015 г. или малко по-ранен час.

С оглед на направени възражения от защитата съдът прие, че експертизата  изготвена от д-р К. е немотивирана и необоснована в частта относно причината за настъпилата смърт на Ц.П., като в останалата и част, като неоспорена от страните съдът я кредитира като правилна и законосъобразна. С оглед на това по делото бе допусната  повторна съдебно медицинска експертиза, относно причината за настъпване на смъртта, заключението но на която е изготвено от определените от съда вещи лица: д-р А.М. - съдебен лекар, д-р Н.В. – неврохирург и д-р Й.С. - патоанатом и тримата от УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов”. Съдът, в частта относно причината за настъпилата смърт на пострадалия кредитира с доверие заключението на тройната съдебно медицинска експертиза в която са изложени подробни и задълбочени мотиви и която не е оспорена от страните в процеса. Категоричното заключение на вещите лица е, че причината за смъртта на Ц.П. е тъпа травма на главата без счупване на черепа изразяваща се в охлузвания кръвонасядания по главата, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в ляво в обем от 100 мл довела до развитие на оток на мозъка и малко мозъчно вклиняване с притискане на жизненоважни центрове на сърдечната дейност и дишането в продълговатия мозък. Описаната аспирация на стомашно съдържимо при аутопсията е слабо изразена и няма отношение към генезата на смъртта.

На досъдебното производство е изготвена тройна съдебномедицинска експертиза /стр.85-111 от том.2 на ДП/ от съдебните медици: д-р П.Л., д-р Я.К. и д-р П.Д., която съдът приема като обоснована и законосъобразна. В заключението си вещите лица са анализирали физическите уврежданията установени при аутопсията на Ц.П. и дават заключение, че охлузванията в областта на лицето и кръвонасяданията по вътрешната повърхност на меките черепни обвивки са изолирани едно от друго и добре изразени и  са получени в резултат на силни удари с тъп предмет с ограничени размери: юмрук, крак, ръка/. Вещите лица са категорични, че някой от уврежданията на лицето на П., разположени по изпъкналите части могат да бъдат причинени при падане на пострадалия по лице, но при подобно падане не могат да бъдат причинени всички увреждания. Вещите лица приемат, че субдуралния кръвоизлив е настъпил в резултат на ударите в областта на главата на П., като значение следва да се отдаде на всички нанесени удари, поради ефекта на наслагване на травматичното въздействие. За да бъде причинен такъв кръвоизлив при млад човек, травмите трябва да бъдат нанасяни с голяма сила, най-вероятно от удари с крак. Субдуралният кръвоизлив представлява разстройство на здравето реално опасно за живота от момента на възникването му до настъпване на смъртта. Ако на пострадалия е била оказана специализирана медицинска помощ в първите часове след травмата е било възможно да се избегне смъртния изход.

В съдебно заседание вещите лица обосновават изводите си, като изразяват категоричното си становище ,че нанесените удари в главата на пострадалия на местата на които са открити кръвонасядания по меките черепни обвивки, а именно: двустранно слепоочно, тилно, по темето на главата са причина за кръвоизлива в мозъчната кутия. Вещите лица считат, че тъй като пострадалия е млад човек, мозъчния кръвоизлив е в резултат на множество, насложили се удари в посочените по-горе области. Травмите в лицевата област, в областта на бузите и устните не са причина за кръвоизлива, още повече, че не са констатирани кръвонасядания челно, което сочи, че няма нанесен силен удар в тази област. Експертите сочат, че пострадалия е изпитвал болка от нанесените травми, а не от самия кръвоизлив, който  при притискане на мозъка води до неврологична симптоматика - обърканост, унесеност, главоболие.

По делото бе изслушана и приета като доказателство изготвената на досъдебното производство комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза, която е изготвена от  психиатрите д-р Т.Н. и д-р П.Г. и психолога И.И. и тримата от болницата при затвора в гр.Ловеч. Заключението е обосновано и мотивирано и съдът го кредитира с доверие. Вещите лица след запознаване с доказателствата по делото и освидетелстване на подсъдимия са дали заключение, че Г. не страда от психично разстройство в тесния или широк смисъл на понятието и същият е психично здрав. Към 20.09.2015г. Г. се намирал в състояние на алкохолно опиване от обикновен тип в степен не по-тежка от средната, не са били налице болестни отклонения и в това състояние същият е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си в съответствие с това разбиране. Вещите лица на база свидетелските показания по делото и поредицата експертни интервюта с подсъдимия отхвърлят възможността действията на Г. да са реализирани в състояние на физиологичен афект. Мотивите им за това, че не е налице физиологичен афект произтичат от факта, че деянието е реализирано на нефизологичен терен - алкохолно опиване от обикновен тип и степен към средна и че не се описват характерни симптокомплекси задължителни за физиологичния афект /силно раздразнено състояние по смисъла на чл.118 от НК/. Като илюстрация на тези изводи, вещите лица анализират самия конфликт между пострадалия и подсъдимия, който е избухнал след вербална агресия, но физическата агресия от страна на К.Г. е реализирана поетапно, налице е три пъти преустановяване и започване на агресията. Физиологичен афект обаче, никога не  протича скокообразно. От друга страна през цялото време на конфликта, подсъдимият комуникирал с околните, отправял закани към пострадалия, че ще го убие и ще го изкорми, което допълнително било факт, че не е налице физиологичен афект, защото при него, съзнанието е стеснено и липсват всякакви странични възприятия, освен тези които са повод за агресията. В съдебно заседание, вещите лица анализират поведението на подсъдимия на фона на констатирана при него дисфорична форма на опиване, при която при няколкото установени по делото инцидента /отправяне на обидни думи към служители на СОТ, хвърляне на телефона на св. Г. и отправяне на реплики, към хора, чакащи на автобусната спирка/ още преди  компанията да достигне с. Чукили, К.Г. без да е предизвикан по никакъв начин, показва една безпричинна агресивна зареденост и готовност да отреагира без повод с агресия. При установеното по делото вербално предизвикателство, той отключва агресия и разгръща нервно афективна реакция.

Поради възникнали съмнения в защитниците на подсъдимия относно обосноваността на заключението на съдебно-психиатрична експертиза от страна на вещите лица в съдебно заседание и възникването на нови въпроси след обясненията на подсъдимия, съдът допусна повторна съдебно-психиатрична експертиза, заключението на която бе възложено на вещите лица: доц. Д-р В.В. - специалист по психиатрия и съдебна психиатрия, д-р П.В. - психиатър и Г.К. - психолог. Съдът, прие като доказателство по делото заключението на повторната съдебно-психиатрична експертиза, което не бе оспорено от страните по делото.

Съдът кредитира с доверие заключенията както на първоначалната така и на повторната съдебно-психиатрични експертизи, тъй като изводите на двете експертизи се препокриват, същите са задълбочени, мотивирани и законосъобразни. В заключението си, експертите от повторната съдебно-психиатрична експертиза подробно се спират на въпросите за това дали по време на деянието подсъдимият е бил в състояние на физиологичен афект. В тази връзка вещите лица анализират от една страна състоянието на подсъдимия на база дадените от него обяснения на досъдебното производство и пред съда и от друга страна въз основа на описанията дадени от свидетелите по делото и достигат до категоричния извод, че данните относно преживяванията и поведенческите прояви при подсъдимия Г. в интервала от 08.00 до 9.30 часа на 20.09.2015г. съдържат някой елементи относими към сходното с „раздразненото състояние” психолого-клинично поведение на „физиологичен афект”, без те да са достатъчни по своите параметри или типизъм. Вещите лица считат, че понесената обида от подсъдимия и обзелия го гняв, на фона на алкохолното повлияване са го улеснили в значителна степен в извършването на деянието, но същият е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от фактическа страна въз основа на надлежно събраните и неоспорени от страните писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие от 20.09.2016 г. с фотоалбум към него, протокол за освидетелстване на подсъдимия, протоколи за доброволно предаване, както и от извършения оглед на място в съдебно заседание и от показанията на разпитаните свидетели в съдебно заседание и приобщените чрез прочитане свидетелски показания по реда на чл.281 от НПК, от заключенията на съдебните експертизи, както и от веществените доказателства по делото.

Съдът подложи на внимателен анализ и депозираните от подсъдимия обяснения в хода на съдебното следствие и тези на досъдебното производство, приобщени чрез прочитане, на основание на основание чл.279 ал.2 т.3 от НПК. Тези обяснения, освен защитна позиция на подсъдимия са и доказателства, които следва да бъдат анализирани във връзка с останалите събрани по делото такива. При преценката им съдът констатира избирателност при предаване на фактите, в рамките на които подсъдимия подробно разказва за събития които са в негова полза и услужливо твърди ,че не помни тези които са в негова вреда. Такава избирателност констатират и вещите лица по повторната комплексна съдебно-психиатрична експертиза, които обясняват психологическия профил на извършителя  и извеждат типични характеристики на подсъдимия в тази връзка. В обясненията си пред настоящата инстанция К.Г. описва случилото се до момента в който срещнали в с. Чукили неговата майка, като твърди, че не си спомня, да е обиждал служители на СОТ, да е хвърлял телефона на П.В. и да е отправял реплики към чакащи на автобусната спирка хора. Спомня си обидните думи отправени от пострадалия по адрес на майка му и това, че го е ударил два пъти с юмрук в лицето. Не си спомня нищо друго по отношение собственото си поведение, но си спомня, че „циганите” нанесли побой на пострадалия като викали: ”Сега ще видиш дървари как бият”. Не си спомня да е вземал нож и да е заплашвал с него пострадалия, но помни, че му е подал ръка да излезе от затвореното пространство до къщата на св. Д. Още по-голяма част от спомените на подсъдимия се губят при обясненията му дадени на досъдебното производство. Тогава подсъдимият освен обидната реплика помни единствено, че е ударил два шамара на пострадалия, тръгнал си към къщи и видял, че „работниците го налагат”. Очевидно е, че подсъдимият се опитва да прехвърли вината за нанесения побой върху лицата от ромски произход с които пътувал в буса и които според него пострадалия обиждал. Тази негова защитна теза не се подкрепя от нито едно доказателство по делото. Действително налице са данни, че някой от свидетелите са сритали пострадалия в областта на краката и че св. Д.Г. го е ритнал еднократно в лицето, но безспорно се установява, че нанесените от тях удари не са в пряка и непосредствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Експертите изготвили тройната съдебно-медицинска експертиза са категорични, че мозъчния кръвоизлив от който е настъпила смъртта на пострадалия е настъпил в резултат на нанесени множество удари с твърд тъп предмет /ръка, крак/ в областта на слепоочията и теменната област на Ц.П. Непротиворечиви са свидетелските показания в тази им част, че именно подсъдимият е нанасял удари с ритници и юмруци в тези области.

По делото бяха изслушани всички свидетели, които сутринта на 20.09.2015 г. са присъствали в с. Чукили при  нанасяне на побоя над пострадалия Ц.П., а именно свидетелите: Д.Г., П.И., П.В. и К.П. и П.И. В показанията им дадени пред съда и по време на извършения оглед на местопрестъплението, се констатира известно несъответствие, което от една страна се дължи на различните възприятия на всеки свидетел като индивид, а по отношение на св. П.В. на употребата на голямо количество алкохол. Св. В. признава, че пътувайки в буса към с. Чукили е имало периоди в които бил задрямал и дори не си спомня да е чувал пререкания между останалите пътници, както  и да са срещали майката на подсъдимия. В резултата на прекомерната употреба на алкохол, на този свидетел му се губят и някой времеви отрязъци, през които е нанасян побой на пострадалия. Анализирайки показанията на горните свидетели, същите очертават така установената фактическа обстановка, а именно, че след отправена обидна реплика по адрес на майката на подсъдимия, К.Г. нанесъл няколко юмручни удари в слепоочията на Ц.П. още в буса, след това го свалил до превозното средство, нанасял му удари с ритници и юмруци по цялото тяло и по главата, седнал на гърдите му и продължил да го удря с юмруци в главата и накрая измествайки го на асфалта пред буса му нанесъл няколко сирни удари с ритник в главата, ориентирани отгоре надолу: Свидетелите казват буквално следното: Д.Г. „К. почна да го удря с юмруци, с ритници, в лицето, в ребрата с ритници.......К. докато удряше казваше - ще те убия, ще те изкормя...........Видях да нанася ритници в областта на главата, като го издърпа малко по-напред на асфалта.......Ударите ги нанасяше отгоре надолу - все едно го настъпва в главата” , П.И.: „К. риташе момчето навсякъде, навсякъде”,  св. П.В.: „Искам да добавя, че повечето от ударите ги нанасяше К., същият беше видимо много озлобен, показваше голяма агресия.”, Св. К.П. - ”Когато момчето беше отвън до гумата на буса, К. го риташе, удряше наведен над него, няма поза, той просто беше неадекватен, удряше го навсякъде, с ръце с крака.................К. беше много пиян, беше ядосан, беше бесен”. Всички тези свидетелски показания сочат, че травматичните увреждания в главата на пострадалия са нанесени именно от подсъдимия.

По делото бяха изслушани като свидетели  С.К., Д.Т., Д.В., приятели на пострадалия, видно от показанията на които е, че в нощта преди 20.09.2015 г. Ц.П. и св. В. са се черпили в  бар „Текила” в гр. Габрово. Същите заявяват, че именно там подсъдимият се е запознал с пострадалия, като докато са били с тях помежду им не е имало конфликт и ,че двамата са изпили голямо количество алкохол.

По делото са разпитани като свидетели: П.Д., Д.Д. и Ц.С., пред къщата на които са се развили част от събитията на процесната дата. Съдът не дава пълна вяра на показанията на тези свидетели, а именно относно поведението на подсъдимия и пострадалия, собствеността на ножа - веществено доказателство по делото. Тези свидетели са съседи на семейството на подсъдимия Г., от дълги години се познават и в показанията им личи стремеж да затаят факти, които биха навредили на подсъдимия. Показанията им са нелогични и не кореспондират с тези на останалите свидетели по делото.

Съдът кредитира изцяло депозираните от всички вещи лица заключения с изключение на част от заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп, касаещо причината за смъртта на пострадалия, по изложените по-горе в изложението мотиви. Изводите им са изградени въз основа на анализ на събраните надлежно доказателства  по делото, въз основа и на собствени изследвания и на базата на придобити специални знания в съответните области на изследванията. Заключенията кореспондират с останалия доказателствен материал от една страна, а от друга го допълват. Първоначално защитата оспори заключенията на съдебно-медицинската експертиза на труп по отношение на причината за настъпилата смърт на Ц. П.  и на съдебно-психиатричната експертиза по отношение на влиянието на алкохолното опиване върху възможността за възникването на физиологичен афект. Повторно назначените такива, достигат до изводи аналогични с първоначалните и не  опровергават оспорените, а ги доразвиват, като мотивировка и обосновка.

При така възприетата и цитирана фактическа обстановка, от правна страна, съдът прие, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че като на 20.09.2015 г., за времето от 08.30 часа до 09.30 часа в с. Чукили, община Габрово, умишлено умъртвил Ц.С. *** с ЕГН ***, като му нанесъл множество удари с юмрук и ритници с крак в главата, в резултат на които Ц.П. е получил закрита черепно-мозъчна травма с кръвонасядания в меките черепни обвивки и масивен субдурален кръвоизлив под твърдите мозъчни обвивки в ляво с притискане на мозъка и мозъчен оток, довели до смъртта му, като същата е причинена по особено мъчителен начин за пострадалия и с особена жестокост, подсъдимият К.Г. е осъществил както от обективна така и от субективна страна престъпния състав на чл.116, ал.1, т.6 пр. второ и трето във вр.с чл.115 НК, за което съдът го призна за виновен и му наложи наказание.

От обективна страна безспорно се установява, че именно подсъдимият на три пъти: в буса, до буса и пред него е нанесъл множество интензивни удари с юмруци и ритници в главата и гърдите на пострадалия. При това той е проявил изключителна ярост, като през цялото време е крещял е че ще убие пострадалия, ще му извади дроба. От заключенията на повторната съдебно медицинска експертиза  назначена от съда и на тройната съдебно медицинска експертиза изготвена на досъдебното производство безспорно се установява, че причината за смъртта на Ц. П. е мозъчен кръвоизлив вследствие на нанесени удари в областта на слепоочията и теменната област.  Вещите лице изключват възможността уврежданията на П. да са причинени в резултат на падане по лице, в който смисъл са направените от защитниците на подсъдимия възражения.

От субективна страна, съдът прие, че деянието е извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е искал и е целял нападението над Ц.П., реализирал е това нападение чрез многократни силни удари с юмруци и ритници в жизнено важна част на тялото /главата/, предвиждал е обществено опасния резултат и е целял именно него. Това се потвърждава и от многократно отправените реплики, че ще убие П.

Съдът възприе дадената от прокурора квалификация на деянието на Г. по чл.116 ал.1 т.6 предл. второ и трето във вр. с чл.115 от НК от НК. Счита, че деянието е извършено от  подсъдимия с особена жестокост тъй,  като същият при нанасянето на побоя е проявил изключителна ярост и сила, като с жестокост и злоба е нанасял многократни удари в едни и същи области на главата на пострадалия. За силата на ударите говори факта, че при нанасяне на побоя Г. е бил целия изпотен и зачервен, което вещите лица от съдебно-психиатричната експертиза обясняват с употребената от него физическа сила. На този извод навеждат и снимките от фотоалбума изготвен при освидетелстването на подсъдимия, от които е видно, че К.Г. към момента на деянието е видимо физически здрав, едър и  силен млад мъж. Нападението не е преустановено  въпреки, че деецът е съзнавал, че пострадалия не се съпротивлява и е виждал по окървавеното му лице, последиците от нанесените удари.

От своя страна нанесения побой е бил особено мъчителен за жертвата с оглед на множеството силни удари които е претърпял и с оглед на състоянието в което е изпаднала в следствие на мозъчния кръвоизлив. П. е бил неориентиран, движенията му некоординирани и същият е съзнавал своята безпомощност предусещайки фаталния край, който е настъпил няколко часа след побоя. От друга страна с времето мозъчния кръвоизлив е предизвиквал и силно главоболие. Това състояние безспорно е особено мъчително за всяко човешко същество.

По отношение възражението на защитниците на подсъдимия относно авторството на деянието, и в частност, че на пострадалия са нанесени телесните повреди и от работниците на подсъдимия, които според тях също са допринесли за настъпилата смърт, съдът намира за неоснователно по съображенията изложени по- горе в мотивите на присъдата.

Защитниците на подсъдимия правят възражение и че пострадалият би могло да е получил увреждания в резултат на падания на пътя и до къщата на св. Д., като това именно да е довело до настъпване на вредоносния резултат. Съдът намира възражението за неоснователно и неподкрепено от доказателствата по делото. Действително са налице доказателства, които сочат, че при тичането по пътя по поска на гр. Габрово пострадалият е паднал на асфалта по очи, като видно от показанията на свидетелите, обсъдени по-горе е, че това е станало след като е бил блъснат от подсъдимия. Получената травма в лицевата част на главата на пострадалия, видно от съдебно-медицинските експертизи, не е в пряка и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Този момент от фактическата обстановка сочи по-скоро на цялостното агресивно поведение на подсъдимия към пострадалия. Липсват каквито и да е доказателства, които да сочат на твърдяното от защитниците, че пострадалият е падал от бордюр с височина 65 см, намиращ се до къщата на св. Д., както и именно от такова падане да е получил телесни увреждания, които да са в пряка и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Единствено за такова падане сочи в показанията си св. Д.Д., които съдът не кредитира с доверие, по съображения изложени по-горе.

Съдът не възприема тезата на защитата, че подсъдимият е извършил престъплението за което е предаден на съд в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с отправената тежка обида по адрес на майка му, поради което следвало същото да се квалифицира  по чл.118 от НК. За да е налице тази хипотеза, както е посочено в ППВС №2/57 г. на ВС на РБ се изисква дееца да е в състояние на силно раздразнение, изразяващо се в бурна нервна реакция, възникнала непосредствено след упражнено насилие, тежка обида или клевета при което деецът няма възможност да обмисли спокойно своето поведение, което се явява реакция на едно противозаконно действие на пострадалия. При него чувствата завладяват до такава степен съзнанието на дееца, че волята му се подчинява на тези чувства. Волевата му способност да ръководи постъпките си е значително отслабена, отслабени са задръжките и е стеснена разсъдачната дейност. Съгласно възприетите заключения на тройната и на повторната съдебно-психиатрични експертизи, подсъдимият Г. е могъл да ръководи постъпките си и при него не е било налице ограничение в тези му възможности. Наличието на силно раздразнено състояние при дееца е фактически, а не медицински въпрос и следва да се установи след анализ на всички доказателства по делото и на физическото състояние на дееца. Предмет на медицинско изследване е установяването на т.н. физиологичен афект, което е психолого-клиничното понятие за „раздразнено състояние”. Вещите лица са категорични, че при Г. липсват част от елементите на физиологичния афект, не се констатира т.н. стеснение на съзнанието поради което приемат, че отсъства физиологичен афект. Съдът, анализирайки доказателствата по делото, намира че раздразнението на Г. е било обичайно, плод на отправени обидни думи по адрес на майка му. Това раздразнение е прераснало от гняв до желание да убие човекът, който го е провокирал. Защитата се опита да докаже, че подсъдимият е имал една изключителна привързаност към майка си и поради това обидните думи по нейна адрес са провокирали бурната му реакция. Вещите лица изготвили първоначалната съдебно-психиатрична експертиза обаче при извършените психологически изследвания на подсъдимия Г. не са установили такава привързаност. Съдът не открива такава привързаност и в обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство и в съдебно заседание, където от думите му не личи същият да изпитва синовна привързаност към родната си майка, по-голяма от обичайната. Единствено показания в тази насока дава брата на подсъдимия – св. Г.Г. Съдът не кредитира показанията му в тази им част, тъй като този свидетел е явно заинтересован от изхода на делото и очевидно са дадени с цел да обслужат защитната теза на подсъдимия. По искане на защитата беше допуснат като свидетел П.Д. - съсед на семейство Г. Този свидетел без да има данни да е особено близък до това семейство споделя, че подсъдимият „боготворял майка си” и разказва случка, която сочи на крайна грижа и привързаност към нея. Показанията на този свидетел са изолирани от останалите доказателства по делото, не се подкрепят и от заключението на съдебно-психиатричната експертиза и съдът не ги кредитира с доверие.

На липсата на квалифициращия признак на чл.118 НК при извършване на престъпното деяние сочи и продължителността на конфликта и агресивното поведение на подсъдимия спрямо пострадалия. Неоснователни са доводите на защитниците, че всичко това е протекло в рамките на няколко минути, а не както било посочено в обвинителния акт в рамките на около един час. Съпоставяйки обаче показанията на всички разпитани свидетели се установява, че подсъдимият и неговата компания е напуснала бар текила около 7.30 часа, около 8.00 часа Г. потеглил с буса на св. И. към с.Чукили, П.И. се е отправил в посока гр.Габрово, след инцидента, около 9.30 часа. Във времевия пояс от 8.30 до 9.30 часа се е развил конфликта между подсъдимия и пострадалия и последвалия побой. Безспорно се установява, че през този период, непосредствено след отправяне на обидни думи от страна на пострадалия, подсъдимият Г.  на три пъти нанесъл побой на Ц.П. След като ги разтървали, Г. си тръгнал  и после отново по съвсем незначителен повод /отказ на св.В. да продължи да се черпи с него/ се е върнал и е  продължил да преследва и да има заканително поведение спрямо пострадалия, като тези му действия са преустановени едва при пристигането на Г.Г. пред къщата на св. Д. В заключението на повторната съдебно-психиатрична експертиза вещите лица сочат, че именно тази многофазова агресия  при подсъдимия, при която гневът е застоен в сравнително продължително време и при наличието на предходни агресивно-провокативни тенденции налага извода поведението на Г. не покрива параметрите на физиологичния афект.

Неоснователни са доводите на защитата, че деянието на подсъдимия следва да бъде преквалифицирано по чл.124 от НК, т.е., че умишлено е причинил средна телесна повреда на пострадалия и е настъпила смърт по непредпазливост. При престъплението телесна повреда, деецът цели накърняване само на телесния интегритет на жертвата и нито допуска, нито иска смъртта и. Когато обаче деецът, както е в настоящия случай е действал с жестокост и с ярост е нанасял множество удари с юмруци и ритници по цялото тяло и в жизнено важен орган, като главата на пострадалия, несъмнено е съзнавал, че смъртта на последния е неизбежна. Следва да се отбележи, че нанесените мозъчни травми в слепоочията и тила на пострадалия са предизвикали кръвоизлив от 100 мл. под  твърдата мозъчна обвивка, който според експертите от повторната съдебно-медицинска експертиза е несъвместим с живота.

По изложените съображения съдът прие, че повдигнатото обвинение на подсъдимия К.Г. по чл.116 ал.1 т.6 пр.второ и трето във вр. с чл.115 от НК е доказано по безспорен и несъмнен начин и му наложи наказание от осемнадесет години лишаване от свобода.

При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства обуславящи наказателната отговорност. При преценка на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства съдът намери ,че деянието извършено от подсъдимия Г. се отличава с изключително висока степен на обществена опасност, тъй като е насочено към отнемане на най-ценното благо на човека - неговия живот. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчита и това, че подсъдимият е лишил от живот един човек в разцвета на живота му, като с преждевременната му смърт е лишил от морална и финансова опора  родителите му.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни за личността му на човек, който полага обществено полезен труд за да се издържа, влошеното му здравословно състояние, както и че агресията му е била предизвикана от пострадалия с отправяне на обидна реплика по отношение  на неговата майка.

При определяне видът и размерът на наложеното наказание на подсъдимия К.Г. съдът прие, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при условията на чл.54 от НК, при превес на  смекчаващите отговорността обстоятелства. За престъплението по чл.116 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съдът приема за подходящо, справедливо и съответно на извършеното престъпление  наказанието да бъде наложено в рамките на първото предложение на чл.116 ал.1 от НК “лишаване от свобода от 15 до 20 години”, като приема, че предвид личностовия профил на дееца, предвид това, че същият е млад човек, наказанието лишаване от свобода, ще  окаже своето поправително и превъзпитателно въздействие върху него и след изтърпяването му той ще може отново да се вгради в обществото. Съдът не приема за подходящо да наложи исканото от частните обвинители наказание „доживотен затвор”. Това наказание е изключително тежко и съдът намира, че не съответстват по вид на тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление в сравнение с други подобни по вид и характер деяния. Съдът, като наложи на подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода малко над средния размер по предвиденото в  първата алтернатива на чл.116 ал.1 от НК наказание отчете  превес на описаните по-горе смекчаващи вината обстоятелства .

Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС постанови наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи от подсъдимия Г. в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим.

ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:

Съвместно в наказателния процес  съдът е приел за разглеждане предявените от М.П. и С.П. против подсъдимия К.Г. граждански искове за по 350 000 лева неимуществени вреди, ведно със законните последици.

От приложеното в досъдебното производство удостоверение за наследници на Ц.П. се установява, че гражданските ищци са негови родители. Следователно същите са активно легитимирани да предявят иск по чл.45  и сл. от ЗЗД срещу подсъдимия за причинени неимуществени вреди от извършеното престъпление.

Безспорно се установи в наказателната част на присъдата, че смъртта на Ц.П. е пряка и непосредствена последица от извършеното от подсъдимия К.Г. престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.второ и трето във вр. с чл.115 от НК и последният следва да отговаря за нанесените вреди на гражданските ищци.

Съдът намира предявените граждански искове за основателни и доказани до размера на 100 000 лева за всеки от гражданските ищци, по следните съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. Всеки носи отговорност ако създава опасност и пречки за здравето и живота на хората. Правото на живот на хората е гарантирано от конституцията и никой няма право да го отнема. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за наследниците на загиналия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увредата. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да възмезди пострадалите за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Смъртта на син в разцвета на живота му е оставило родителите му без опора и подкрепа, без човека на който са можели да разчитат. Видно от свидетелските показания, загиналият Ц.П. е бил добър и грижовен син. Още по-тежка е за близките му загубата, поради травмиращия и жесток начин по който е настъпила смъртта на П. Загубата на рожден син е неизмерима. При определяне размера на обезщетението следва да се съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено. Следва да се овъзмездят техните страдания и загубата на моралната опора и подкрепа вследствие на увреждането. /Пост. №4/61 г. на Пленума на ВС/. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52  ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършено деянието, причинените морални страдания. /Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. От показанията на св. Ц.Р. - баба на Ц. П. и от представените писмени доказателства от гражданските ищци, касаещи здравословното им състояние се установява, че връзката между родителите и техния син е била изключително силна и възрастните хора са разчитали на помощ от сина си от всякакъв характер. Установява се, че здравословното състояние на М.П. и С.П. изключително много се е влошило след смъртта на сина им, като това събитие буквално ги е съсипало, както физически така и психически. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираните граждански искове да бъдат уважени  до размера на 100 000 лева за всеки от гражданските ищци, като се вземат предвид и претърпените лично от всеки от гражданските ищци болки и страдания от загубата на най-близкия човек. Деецът дължи пълна обезвреда за вредите причинени на пострадалите. Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в забава и дължи лихва.

По изложените съображения съдът уважи до размера на 100 000 лева всеки от предявените граждански искове като осъди подсъдимия да заплати на всеки от гражданските ищци М.П. и С.П. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на престъплението, за което е предаден на съд К.Г., ведно със законната лихва считано от 20.09.2015.

 В останалата им част до размера на 350 000 лева съдът отхвърли предявените граждански искове като неоснователни и недоказани.

Съдът присъди  на повереника на частните обвинители и граждански ищци адв. Н.Д.К. *** сумата от 3000.00 лева /три хиляди лева/ представляваща адвокатско възнаграждение по чл.13 ал.1 т.6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На подсъдимия се възложиха направените по делото разноски както следва: 3 055.82 лева /три хиляди, петдесет и пет лева и 82 ст./, които следва да заплати по сметка на Окръжен съд - Габрово; 2 891.52 лева /две хиляди осемстотин деветдесет и един лева и 52 ст./, които следва да заплати по сметка на Окръжена прокуратура – Габрово;  457.60 лева /четиристотин и петдесет и седем лева и 60 ст./ по сметка на ОД на МВР – Габрово, както и дължимата държавна такса от 8 000 лева върху размера на уважените граждански искове, която следва да заплати по сметка на ОС - Габрово.

Съдът постанови веществените доказателства:  1 бр. синьо яке с етикет „Tailored BY”, 1 бр.платнето портмоне, черно на цвят с надпис „Beats Bydre”, 2 бр.секретни ключа от бял метал с надпис JMA, 1 бр. светлосини дънки, закопчани с колан със скъсвания по коленете, 1 бр. сиви мъжки слипове, чифт черни чорапи, чифт маратонки черни на цвят с бели райета - да се върнат на наследниците на пострадалия -  М.М.П. и С.С.П., след влизане на присъдата в сила; веществените доказателства: един чифт обувки платнени, сини на цвят с надпис от страни „CALSIDO”, размер 44, един чифт обувки изработени от кожа и текстилна материя с 5 напречни бели ивици в предната част, размер 45 - да се върнат на подсъдимия К.С.Г., след влизане на присъдата в сила и вещественото доказателство - 1 бр. кухненски нож  с пластмасова дръжка - да се унищожи след влизане на присъдата в сила.

В горния смисъл е и произнесената присъда.

 

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                           

 

 

 

ЧЛЕН-СЪДИЯ: