Р Е Ш Е
Н И Е
№2238
гр.
Пловдив, 06.11.2019 г
В
И М Е Т О
НА
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, ІХ състав, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Велизар Русинов
Като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2491 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 - 178 от АПК, във вр. с чл. 186 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС).
Образувано
е по жалба на „Галванотех“ ЕООД, ЕИК ***, адрес: гр.Пловдив,бул. “Кукленско
шосе“ № 17, против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка/ЗПАМ/№ ФК-465-0023119/25.07.2019г. от Началник Отдел „Оперативни дейности
„ Пловдив Дирекция "Оперативни
дейности" Главна Дирекция „Фискален контрол" Централно управление на
Национална агенция за приходите, с която на "ГАЛВАНОТЕХ" ЕООД с ЕИК ***
на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а" и чл. 186 ал. 3 от ЗДДС е наложена
принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект -
бар-басейн „Колибри"; находящ се в град Пловдив, Околовръстен път,
Пловдив-запад 264А, стопанисван от дружеството жалбоподател, за срок от 07 дни
и на основание чл. 187 ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до него. В жалбата е направено искане за отмяна на
оспорената заповед, по съображения в жалбата. Ответният административен орган
в писмено становище, чрез процесуалния
си представител, твърди че процесната заповед е законосъобразна ,предвид
защитата на особено важни държавни интереси, а именно фискалната политика на държавата,
а жалбата необоснована.Претендира разноски,по представен списък на направените
разноски,към адм.преписка. Жалбата е подадена в срок и при
наличието на правен интерес, поради което се явява допустима , по същество,
е неоснователна.С процесната заповед на
основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а" и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е разпоредено
запечатване на търговски обект – бар-басейн „Колибри"; находящ се в град
Пловдив, Околовръстен път, Пловдив-запад 264А, стопанисван от дружеството
жалбоподател, за срок от 07 дни и на основание чл. 187 ал. 1 от ЗДДС е забранен
достъпа до него. В тази връзка съдът разгледа жалбата по
същество, с оглед нейната основателност и прецени изложените в съдебно
заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, като
съгласно чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК, провери служебно за
законосъобразността на атакувания акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК,
основания.При извършена оперативна проверка на 06.07.2019г., документирана с
ПИП сер. АА № 0023119/06.07.2019г., е констатирано, че жалбоподателят в
качеството му на данъчнозадълженолице по смисъла на чл. 3 ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006г. на МФ издава фискални касови бележки, които не отговарят на
изискванията на същата като не съдържа реквизитите наименование на стоката,
количество и стойност по видове закупени стоки на услуги, което е задължителен
реквизит съгласно изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.От правна страна горното обуславят състава на административното
нарушение по чл. 118 ал. 1 от ЗДДС във вр. чл. 26, ал.1, т.007 от Наредба №
Н-18/2006г. на МФ, според който всяка фискалната касова бележка от ФУ следва да
бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение 1 и да съдържа
задължително следните реквизити: количество и стойност по видове закупени стоки
или услуги.От изложеното и приложени и
приети по делото без възражения пис.доказателства в това число
адм.преписка безспорно се установява, че
дружеството - жалбоподател е извършило вмененото му нарушение. От твърденията
изложени в жалбата дружеството не отрича, а потвърждава същото.Легална
дефиниция на понятието касова бележка /фискална касова бележка/ дава
разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно посочения законов текст,
фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ
продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в
брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи
парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално
устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за
регистрация.Доколкото е установено, че в касовия бон не са посочени стоките,
които са били закупени, то безспорно е доказано допускането на това нарушение,
за което е издадена и ЗНПАМ.В чл.27, ал.З от Наредбата е предвидено, че
задължително се програмират и регистрират с наименование и единична цена како
отделни артикули стоките или услугите. Чл.26, ал. 1 от Наредбата е разположен
преди чл.27, ал.З, което сочи, че първата разпоредба задава общите изисквания
към задължителното съдържание на фискалния бон. Чл.27 регламентира допълнителни
правила-задължението за регистриране на стоките по данъчни групи, видове
данъчни групи и задължените субекти за това. Радпоредбата на ал.З на чл.27 от Наредбата, определя , че
следва да се регистрират с наименование и единична цена и тези артикули, за
които отчетността е по-обезпечена и опасността от ощетяване на фиска липсва или
е намалена, например-стоки, които не се облагат с данък, за които законът
фиксира цени или за които предвижда одобрени средства за измерване.
Следователно липсата на един от изискуемите реквизити по смисъла на чл.26,
ал.1, т.07 от Наредбата-количеството на продаваната стока води до нарушение на
разпоредбата. Разпоредбата на чл.26 от Наредбата има императивен характер и
предписанието и не се изключва от разпоредбите на чл.27 от същата наредба,
отнасящи се до регистриране на продажбите по данъчни групи.От изложената по-горе
фактическа обстановка безспорно се установява, че е изпълнена хипотезата на чл.
186, ал. 1, т. 1, б."а" от ЗДДС. При наличието на предпоставките на
тази правна норма, органът е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ -
запечатване на търговски обект, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, т.е действа в условията на обвързана компетентност. Именно
такъв е използвания подход на законодателя в ЗДДС, отчитайки характера на този
вид нарушения. Същите засягат един особен вид обществени отношения, нуждаещи се
от особена закрила - тези свързани с осигуряването на държавния бюджет.Относно
наведените мотиви в жалбата за маловажност,
макар и уредени в ЗАНН, принудителните административни мери се различават
от административните наказания. ПАМ се налага за предотвратяване или
прекратяване на административни нарушения, а не за да бъде санкциониран
нарушителя за извършването на тези нарушения.Ответникът е издал процесната
заповед , с която е наложил на жалбоподателя
за допуснатото нарушение Принудителна
административна мярка /ПАМ/, с която е наредил да бъде запечатан търговският
обект стопанисван от жалбоподателя и е
забранил достъпа до него за срок от 07 дни. Така издадената Заповед за налагане
на ПАМ е предмет на обжалване и разглеждане пред настоящата съдебна
инстанция.Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС ПАМ запечатване
на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се налага на лице което: 1. не спази реда или начина за:
а) издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от
кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения
ред за доставка/продажба; б) въвеждане в експлоатация или регистрация на
фискалните устройства;в) ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато
това е задължително;При тази законова регламентация, необходимата материално
правна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред
нарушение от вида на посочените в разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1,б.“А“ от ЗДДС, каквото в случая се явява издаването на фискална касова бележка без
задължително изискуемото съдържание . В
случая е съставен Протокол за
извършената проверка, констатациите по който се ползват с доказателствена сила
до доказване на противното.При анализ на събрания по делото доказателствен
материал, в контекста на приложимата нормативна уредба, настоящият съдебен став
намира, че са налице основания за прилагане на принудителната административната
мярка. За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая
е налице - констатирано е издаването на
фискална касова бележка за извършени продажби или услуги в търговския обект без
задължителното съдържание ,посочено в процесната заповед и по- горе , поради
което и при наличие предпоставките на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, предвиждащ
кумулативно и задължително налагане на ПАМ, органът е длъжен да издаде заповед
за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции.ПАМ - запечатване на търговски обект и забрана за достъп до търговския
обект, считано от датата на запечатването се прилага независимо (отделно) от
предвидените глоби или имуществени санкции, за които се издават НП и подлежат
на обжалване по друг съдебен ред, така че за производството по оспорване
законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ не следва да се обсъждат
въпросите, свързани със законосъобразността на АУАН/НП, които се решават в
друго съдебно производство, подсъдно на районния съд, след като нарушението е
констатирано . Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание
чл. 186, ал. 1 ЗДДС, след съставен на жалбоподателя ПИП на 06.007.2019г., което е и фактическото
основание за издаването заповедта, тоест заповедта е мотивирана именно с
наличие предпоставките за прилагане на ПАМ - в случая е нарушен редът за
отчитане продажбите в процесния
търговския обект, противно на твърденията в жалбата, че в заповедта не били
изложени мотиви. На следващо място оспорената Заповед за налагане на ПАМ като
индивидуален административен акт, е издадена и от компетентен за целта орган,
какъвто е Началник Отдел „Оперативни дейности „ Пловдив Дирекция "Оперативни дейности"
Главна Дирекция „Фискален контрол" Централно управление на Национална
агенция за приходите, в кръга на неговите задължения/Заповед№ЗЦУ-ОПР -16 от
17.5.2018г./Административният орган при налагането на ПАМ е действал при
условията на обвързана компетентност, което ще рече, че при наличие на
установено нарушение, той не е имал възможност за избор да наложи или не ПАМ, а
е длъжен да го направи. Административният орган, в конкретния случай не е имал
възможност и за избор на продължителността за затваряне на обекта, тъй като
срокът за това е визиран в самия закон. Безспорно е доказано и не се спори, че
административното нарушение е извършено от страна на санкционираното лице, а и
пред настоящата съдебна инстанция не бяха представени доказателства в обратната
посока. От употребения в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "независимо"
следва, че имуществената санкция и принудителната административна мярка, макар
и породени от един и същ факт, имат самостоятелно съществуване. Аргументи в
тази насока могат да бъдат изведени и от факта, че те се прилагат по различен
ред - имуществената санкция се налага с наказателно постановление и се обжалва
по реда на ЗАНН, а принудителната административна мярка с мотивирана заповед и
се обжалва по реда на АПК.Фак тическата обстановка по
административно-наказателното производство е била напълно изяснена, като
административния орган е приложил правилно материалния закон и обосновано е
приел че с заповедта предмет на жалбата, е възможно ограничаване на
възможността жалбоподателя да извърши други подобни нарушения. Оспорената Заповед
представлява законосъобразен административен акт. Същата е издадена от
оправомощен за това административен орган, в кръга на правомощията му, в
предписаната от закона форма, съдържа необходимите реквизити, цитирани са
приложимите законови разпоредби, издадена е при ред и условия визирани в ЗДДС.
Целта на приложената принудителна административна мярка с превантивен характер
е да осуети възможността на деееца да извърши други подобни нарушения, като
тази мярка не съставлява вид административно наказание ,по аргумент чл. 12 и
чл. 13 от ЗАНН. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на
субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие -
"за срок до един месец", както е предвидено от закона. След изтичане
на нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед
настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й, а освен
това съгласно чл. 187, ал. 4 принудителната административна мярка се прекратява
от органа, който я е приложил, по молба на административно наказаното лице и
след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена
изцяло или, че НП е отменено с влязло в сила Решение на компетентния съд.
Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. При
наличие предпоставките на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, предвиждащ кумулативно и
задължително налагане на ПАМ, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане
на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Целта на
принудителната административна мярка с превантивен характер е да осуети
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не
съставлява вид административно наказание.Имуществената санкция и принудителната
административна мярка, макар и породени от един и същ факт, имат самостоятелно
съществуване - имуществената санкция се налага с наказателно постановление и се
обжалва по реда на ЗАНН, а принудителната административна мярка с мотивирана
заповед и се обжалва по реда на АПК.Във връзка с посоченото неоснователни се
явяват твърденията за нарушени права. Предвид
изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че обжалваната заповед, се
явява правилна, обоснована и мотивирана, че не са налице сочените основания за
отмяната й, поради което следва да се остави в сила, а оспорването на
жалбоподателя,да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.С оглед
изложеното по горе, съдът не споделя изложените от жалбоподателите доводи за
отмяна на постановения административен акт. Същите са несъстоятелни и не
намират опора в събраните по делото писмени доказателства.В случая не са налице
процесуални нарушения при постановяване на оспорения административен акт, които
да налагат неговата отмяна. При тези данни и предвид обстоятелството, че не са
представени доказателства, които да водят до изводи за незаконосъобразност и
неправилност на постановения и оспорен административен акт, искането на
жалбоподателя се явява неоснователно, поради което оспорването му следва да
бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано. С оглед
изложеното,поцесната заповед, с която е
наложена ПАМ следва да бъде потвърдена като правилна, обоснована и
законосъобразна.Предвид обстоятелството, че жалбата следва да бъде оставена без
уважение и обжалваният административен акт следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен, разноски в настоящия случай следва да бъдат присъдени в полза на
ответника предвид искането за присъждане ,съгласно приложен по преписката от
ответника списък в размер 500/петстотин/лв.,представляващи юрк. възнаграждение. Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Съдът;
Р Е
Ш И:
Отхвърля жалбата на „Галванотех“ ЕООД, ЕИК ***, адрес:
гр.Пловдив,бул. “Кукленско шосе“ № 17, против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка/ЗПАМ/№ ФК-465-0023119/25.07.2019г. от
Началник Отдел „Оперативни дейности „ Пловдив
Дирекция "Оперативни дейности" Главна Дирекция „Фискален
контрол" Централно управление на Национална агенция за приходите, като
неоснователна и недоказана. Осъжда
на „Галванотех“ ЕООД, ЕИК ***, адрес: гр.Пловдив,бул. “Кукленско шосе“ № 17,да
заплати в полза на Централно управление на
Национална агенция за приходите разноски в размер500/петстотин/, представляващи
юрк . възнаграждение . Препис от акта да бъде изпратен на страните. Решението подлежи на обжалване пред
ВАС на РЕПУБЛИКА БЪЛТАРИЯ по реда на чл. 211 от АПК в 14 дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия;