№ 5910
гр. София, 13.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110142894 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и
страните са направили доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3,
изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО.
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата П. П. М. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че
на 05.11.2021 г. между нея и ответника „фирма“ ЕООД бил сключен договор № ... за
предоставяне на потребителски кредит, съгласно който ищцата следвало да върне сума в
общ размер на 716,43 лв., дължима на 5 погасителни вноски, при сума за получаване 650 лв.,
при лихва от 66,43 лв., при ГПР 49,03% и ГЛП 10,22%. Съгласно чл. 5 от договора за кредит
с оглед неговото обезпечаване ищцата следвало да сключи договор за гаранция с „...“. По
сключения договор за гаранция ищцата следвало да заплати възнаграждение в размер на
310,57 лв. Твърди, че договорът за предоставяне на кредит е нищожен на следните
основания:
- чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК – в договора бил посочен годишен лихвен процент,
но липсвали условията за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният
процент е фиксиран за целия период на кредита, или е променлив. Не било посочено какъв е
общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението
с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали
посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.
- чл. 22, вр.чл. 11, т. 11 ЗПК – погасителният план не отговарял на законовите
1
изисквания, тъй като в него липсвала задължителна информация по ЗПК. Сочи, че
доколкото в договора е предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса
гарант, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната
периодичност.
- чл. 22, вр. чл. 11, т. 10 ЗПК – договорът не отговарял на изискванията на чл. 11, т.10
ЗПК. В договора била посочена само абсолютната стойност на ГПР, като не ставало ясно по
какъв начин е формиран същият. Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР
по кредита – кои компоненти са включени в него и как се формира същият.
- чл. 19, ал. 4 ЗПК – ГПР не съответствал на действително прилагания от кредитора.
Заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде включено в ГПР, при
което ГПР в размер на 49,03 % би нараснал над 10 пъти.
- поради заобикаляне на закона – с уговорката за заплащане на допълнителни разходи
по договор за поръчителство се заобикаляло разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се
нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и валута, определена с ПМС № 426/2014 г.
- поради неравноправност – поради невключване на разходите по договора за
поръчителство в размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от
кредитора. Посоченият е договора ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията
между страните, представлявала заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д,
ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, която подвеждала потребителя относно спазването на чл. 19, ал. 4
ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключения
договор.
В условията на евентуалност, счита, че клаузата на чл. 5 от процесния договор за
предоставяне на потребителски кредит е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Твърди, че съгласно посочената договорна клауза
сключването на договор за поръчителство е условие за отпускането на кредита. Поддържа,
че атакуваната клауза води до нееквивалентност на насрещните престации и нарушава
принципите на справедливост, добросъвестност и предотвратяване на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните за сметка на другата. Твърди, че посочената клауза е
във вреда на потребителя, не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора и не е
уговорена индивидуално. Искането към съда е да прогласи нищожността на договор № ... за
предоставяне на потребителски кредит от 05.11.2021 г., евентуално на клаузата, уговорена в
чл. 5 от същия. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „фирма“ ЕООД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва да са налице
твърдените в исковата молба пороци в договора, които да водят до неговата нищожност.
Твърди, че в процения договор ясно е посочен твърд лихвен процент, както и че е
уговорено еднократно връщане на заемната сума, като са посочени размерът и падежът на
вноската. Оспорва едностранния избор за начин на обезпечаване на кредита. Твърди, че
няма право да включи уговорената сума между ищцата и третото лице (,,...“) към ГПР по
кредита. Заявява, че уговореното възнаграждение между поръчителя и кредитополучателя
не може да бъде част от размера на посочения в договора за потребителски кредит ГПР.
Твърди, че изборът на обезпечение е направен от кредитополучателя в преддоговорните
отношения на страните. Оспорва твърденията, че сключването на договор за гаранция с ,,...“
има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. Твърди, че е
предоставил на ищцата своевременно цялата законово необходима информация за вземане
на информирано решение за сключване на договор потребителски кредит под формата на
стандартен европейски формуляр, който бил предоставен на електронната поща на ищцата
при кандидатстването за кредита. Навежда твърдения за неупражняване на потестативното
2
право по чл. 29 ЗПК от страна на ищцата. Твърди, че сключването на договор за гаранция не
е задължително условие за сключването на процесния договор. Заявява, че клаузата за
сключване на договор за гаранция е индивидуално договорена по избор на потребителя, тъй
като ищцата сама избрала като обезпечение поръчителство от „...“. Отделно от това ищцата
е потвърдила изрично чрез СМС, че желае да сключи договора за потребителски кредит при
посочените условия. Оспорва да е налице заблуждаваща търговска практика. В тази връзка
сочи, че при всеки етап от сключването на процесния договор ищцата била информирана
изцяло за последиците от нейния избор. Оспорва да е налице разминаване в посочения в
договора ГПР и действително дължимия от ищцата. Оспорва клаузата на чл. 5 от процесния
договор за кредит да противоречи на добрите нрави, същата да неравноправна, както и да е
налице заобикаляне на закона. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, ал. 1 ЗПК,
чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 21 ЗПК за прогласяване на договор за предоставяне на
потребителски кредит № ... от 05.11.2021 г., сключен между П. П. М. и „фирма“ ЕАД, за
нищожен, а при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД и чл. 146, вр.чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 5 от
същия договор.
ІII. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че страните са сключили процесния договор за предоставяне на
потребителски кредит № ... от 05.11.2021 г., обезпечен с договор за гаранция, сключен
между ищцата и „...“.
IV.Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищцата, че по иска с правно основание чл. 26,ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
22, ал. 1 ЗПК в нейна доказателствена тежест е да докаже пълно и главно наличието на
следните предпоставки: противоречие на договора за потребителски кредит със закона,
тоест с императивна правна норма, което противоречие да обуславя неговата нищожност;
неспазване на някое от изискванията посочени в чл. 22, ал. 1 ЗПК, а именно: чл. 11, ал. 1, т.
9, т. 10, т. 11 ЗПК
УКАЗВА на ищцата, че по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр.
чл. 21 ЗПК в нейна доказателствена тежест е да установи наличието на следните
предпоставки: сключването на две сами по себе си позволени сделки; двете сделки,
сключени в определена поредност да водят до непозволен от закона резултат; участниците в
сделките да съзнават постигането на забранен или непозволен от закона резултат.
УКАЗВА на ищцата, че по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в нейна
доказателствена тежест е да докаже пълно и главно, че оспорената договорна клауза
противоречи на добрите нрави.
УКАЗВА на ищцата, че по иска с правно основание чл. 146, вр.чл. 143, ал. 1 ЗЗП
в нейна доказателствена тежест е да установи наличието на следните предпоставки: факта
на сключване на процесния договор за потребителски кредит между него и ответника, както
и че оспорената клауза е уговорена в негова вреда, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
3
кредитодателя и кредитополучателя.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че процесната
клауза е индивидуално уговорена, както и всички факти, на които основава своите искания
или възражения.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
документи като писмени доказателства по делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане на СТЕ, която да
отговори поставените в отговора задачи, с оглед взимане на становище на ищцовата страна
в първо по делото заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.03.2023 г. от
9.55 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4