Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 18. 02. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар Стефка
Александрова, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр.
дело № 1271 по описа на Софийския
градски съд за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.
Образувано е въз основа на
постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Й.А.Й., ЕГН **********, адрес
***, ж. к. „Драгалевци“, ул. „*******, съдебен
адрес *** (въззивник) чрез Адвокатско дружество „Д.и Х.“ чрез адвокат
Г.Х., срещу решение № 276672, постановено на
15. 11. 2019 г. от Софийския районен съд, 63-ти състав, по гр.
дело № 61511 по описа за 2018 г. (обжалвано решение).
С обжалваното решение районният съд частично
е уважил предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) и е присъдил обезщетение за забава, съизмеримо
със законната лихва върху уважената част от иска, считано от датата на
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство до окончателното плащане.
Въззивникът обжалва решението в
частта, в която първоинстанционният съд е
присъдил законна лихва от датата на представяне на доказателства за
прекратяването на регистрацията на моторното превозно средство до окончателното
плащане. Твърди, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон. Поддържа, че законната лихва всъщност трябва да бъде
присъдена от деня на депозирането на исковата молба. Заявява, че решенията на ВКС, на
които първостепенният съд се позовава, не съставляват задължителна съдебна
практика. Позовава се на чл. 390, ал. 1 КЗ и на чл. 18а, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ I-45/24. 03.
2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата). Излага доводи, че не е
разполагал със специални знания, благодарение на които да установи, че щетата
на моторното превозно средство е тотална. Заявява, че застрахователят не му е
издал уведомлението за тотална щета, което е необходимо за прекратяването на
регистрацията на моторното превозно средство чрез заявление на собственика.
Прави извод, че ответникът е изпаднал в забава. Иска от въззивния
съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да присъди законна
лихва върху присъденото обезщетение от датата на подаването на исковата молба.
Претендира разноските пред настоящата инстанция. С писмено изявление за
откритото съдебно заседание пред въззивния съд прави
евентуално възражение за прекомерност на претендираното
от насрещната страна адвокатско или юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответника в първоинстанционното производство „З.К.У.“ АД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление *** (въззиваемо дружество/застраховател) чрез упълномощения
представител юрисконсулт В.Д.. Твърди, че претендираната от въззивника-ищец законна лихва от деня на депозирането на
исковата молба му е била заплатена. Намира въззивната
жалба за неоснователна, защото с нея се иска изплащането на вече издължена сума. С изявление в
електронна форма, постъпило за разглеждането на делото в откритото заседание
пред въззивния съд, иска въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение и прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След като прецени доводите на страните и данните
по делото, Софийският градски съд направи следните
фактически и правни изводи.
Въззивната жалба
е подадена в законоустановения
срок чрез надлежно упълномощено лице срещу съдебен
акт, който подлежи на обжалване.
Представен е документ за внесена държавна
такса в необходимия размер. При това положение въззивната жалба следва да
се приеме за допустима.
При служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно, а също така и допустимо в обжалваната част. Във връзка с правилността му в обжалваната
част и предвид изложените
от страните доводи приема следното.
Първоинстанционното решение не е било обжалвано и
съответно е влязло в сила в частта, в която предявеният иск по чл. 405, ал. 1 КЗ е бил частично уважен. Страните не спорят и относно свързаните с този иск
фактически и правни изводи на първата инстанция, които намират подкрепа и от
събраните доказателства. Така по делото следва да се приеме за установено, че
на 09. 02. 2018 г. те са сключили застрахователен договор (застрахователна
полица № 18001110232) за имуществена застраховка „Каско
на МПС“ с обект лек автомобил марка и модел „Тойота Авенсис“,
регистрационен номер *******. Освен това се установява, че в периода на
застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие: пътнотранспортно
произшествие на 19. 03. 2018 г. в град София на ул. „Челопешко
шосе“. Вследствие на пътнотранспортното произшествие на застрахования лек
автомобил били нанесени материални щети, чиято стойност възлизала на 13 494
лева и 84 стотинки, а пазарната стойност на автомобила била 17 207 лева (и
двете определени към момента на нанасянето на щетите). При това положение
първостепенният съд е приел за установено, че е налице „тотална щета“ по
смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, приспаднал е стойността на запазените части
(компенсирал е вредите с ползите) и е приспаднал частично заплатеното от
застрахователя обезщетение и неплатените вноски по застрахователната премия.
Спорът между страните пред въззивният
съд е съсредоточен върху присъдената от първостепенния съд лихва. Във връзка с
това въззивният съд констатира, че с исковата молба въззивникът-ищец е претендирал само законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане. По аргумент от чл. 214, ал. 2 ГПК това искане съставлява само законна
последица от предявяването на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ (решение № 265 от 08. 01.
2020 г. на ВКС по гр. дело № 760/2019 г., III г. о., ГК). То не може да бъде
определено като акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за присъждане на обезщетение за
забава в размера на законната лихва, който все пак е отделен иск, а не просто
законова последица от предявяването на главния иск (определение № 302 от 21. 12.
2011 г. на ВКС по т. дело № 1211/2011 г., II т. о., ТК).
Намирайки предявения иск за частично основателен,
първостепенният съд обаче не е присъдил законна лихва от деня на предявяването
му, както се претендира с исковата молба, а е присъдил лихва върху съответната
главница съизмеримо със законната лихва, считана от датата на представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на лекия автомобил до
окончателното плащане. Това произнасяне съответства на закона и трайната
съдебна практика. Още с чл. 193, ал. 3 КЗ (отм.) беше предвидено, че преди
изплащането на обезщетение за тотална щета на моторно превозно средство, потребителят
трябва да представи на застрахователя доказателство за дерегистрацията
му. Ако не го стори, според съдебната практика застрахователят не изпада в
забава. Когато се иска присъждането на законна лихва от деня на предявяването
на иска (тоест като законна последица от предявяването му, не и самостоятелен
иск по чл. 86 ЗЗД), какъвто е настоящият случай, при уважаване на иска съдът
следва да присъди законната лихва от деня на представянето на доказателствата
за дерегистрацията на моторното превозно средство (решение
№ 245 от 16. 11. 2018 г. на ВКС по т. дело № 2278/2017 г., I т. о., ТК). В
настоящия случай е приложимо правилото на чл. 390, ал. 1 КЗ (действащ), което е
сходно на чл. 193, ал. 3 КЗ (отм.). Присъждането на исканата лихва от
първостепенния съд е съобразено с него, поради което решението е правилно и
законосъобразно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.
За пълнота въззивният съд
следва да отбележи, че застрахователят не е изпаднал в забава поради
неиздаването на писменото уведомление по чл. 18а, ал. 2, т. 1 от Наредбата (към
настоящия момент този текст е отменен). Забавата на застрахователя може да настъпи
само при условията на законовия текст на чл. 390, ал. 1 КЗ. Предвиденото в чл.
18а, ал. 2, т. 1 от Наредбата, нормативен акт от по-ниска степен, не може да я
обуслови.
Разноски. При този изход на делото
в полза на въззиваемото дружество възниква право
на разноски пред въззивната инстанция. Те се свеждат до претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Разноските за юрисконсултско
възнаграждение се определят от съда (чл. 78, ал. 8 ГПК). Делото не се отличава
с каквато и да е фактическа или правна сложност. В откритото съдебно заседание
пред въззивния съд не се е явил юрисконсулт на въззиваемото дружество. При това положение въззивният съд приема, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 50 лева (съгласно цитирания текст съдът е обвързан само от
максимума, не и от минимума на съответното възнаграждение по Наредбата за
заплащането на правната помощ).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 276672, постановено на 15. 11. 2019 г. от Софийския районен
съд, 63-ти състав, по гр. дело № 61511 по описа за
2018 г.,
в обжалваната част, в която „З.К.У.“
АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, е осъдено да заплати на Й.А.Й., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „Драгалевци“,
ул. „*******, съдебен адрес ***, обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху сумата от
8 998 лева и 67 стотинки, считано от датата на представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство
марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с регистрационен
номер *******, до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Й.А.Й., ЕГН **********, да
заплати на „З.К.У.“ АД, ЕИК *******, сумата от 50 лева – разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.