Р Е Ш Е Н И Е
№ 332
гр. С., 19 юни
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на петнадесети юни
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.
И. като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 168 по описа на съда за
Ищцата А.А.Д. твърди, че от съвместното съжителство на страните се родило детето им Д. К. Б., което към настоящия момент е малолетно. Твърди, че страните се разделили още по време на бременността й, така че ответникът не бил виждал сина си и не го познавал, като под никаква форма не проявявал интерес към него и не плащал издръжка. Същевременно потребностите на дете на възрастта на Д. били изключително завишени, като в тази насока отбелязва, че му е закупила детска количка на стойност от 900 лв. и детското легло на стойност 250 лв., както и други принадлежности. Същевременно на детето на страните била поставена диагноза „гастроезофагеален рефлукс”, който здравословен проблем изисквал ежедневен прием на сироп „Гастротус бейби” с цена 23,73 лв. (на месец били необходими два броя), както и хранене с антирефлуксно мляко с цена 20 лв. (на месец се изразходвали 12 – 14 броя). Детето също така се нуждаело от капки за колики, памперси (90 лв. на месец), пробиотик (20 лв. за 10 дни), дрехи и други необходими вещи. Поради тези причини моли съда да й предостави упражняването на родителските права спрямо детето на страните, като определи местоживеенето му при нея, да определи режим на лични отношения между детето и бащата – всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 13 ч. в нейно присъствие, както и да осъди ответника да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.02.2020 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, и издръжка за периода от 19.09.2019 г. до 09.02.2020 г. в общ размер от 1000 лв. заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът К.В.Б. се съгласява, че родителските права по отношение на детето на страните следва да се предоставят на майката, като същевременно оспорва твърденията ѝ, че не проявява интерес към него и отдава липсата на контакти помежду им с ограниченията, налагани от нейна страна. Съгласява се с предложения режим за лични отношения, но счита, че с израстването на детето същият следва да бъде разширен в следния смисъл: след навършване на двегодишна възраст – всяка първа и трета събота или неделя от месеца от 10 ч. до 16 ч., а след навършване на седемгодишна възраст - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя, първата половина от ученическите новогодишна, великденска и пролетна ваканция всяка четна година и втората половина през всяка нечетна година и по два часа на рождения ден на детето – 19 септември и на неговия (на ответника) рожден ден – 1 декември.
Оспорва иска
за плащане на издръжка за сумата над 160 лв. месечно с възражението, че макар
да получава заплата в размер на средната
за страната, той следва да заплаща задължения по кредити, сметки и други
ежемесечни разходи. Изразява становище, че издръжка за минало време следва да
се заплаща от м. ноември
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал.2 СК, чл. 143, 149 и 146 СК.
Детето Д. К. Б. е родено на *** г. от съвместното съжителство
на своята майка А.А.Д. и баща К.В.Б.. Родителите се разделили в началото на
От събраните по делото доказателства става ясно, че след раздялата майката осъществява в пълен обем грижите за отглеждането и възпитанието на детето на страните, тъй като задоволява неговите емоционални, материални и здравословни потребности и осъществява фактическите грижи, свързани с обслужването на неговото ежедневие. Положените до момента усилия от нейна страна в дейността по обгрижването на детето в достатъчна степен разкриват родителския ѝ потенциал, както и способността й в бъдеще да полага пълноценни грижи, подпомагащи неговото израстване и личностното развитие. Същевременно ответникът не е направил искане да се ангажира с преимуществената част от задълженията, в които се състои родителската му отговорност, а е счел, че грижите на майката задоволяват в по – пълна степен нуждите на детето, изразявайки съгласие с начина, по който страните към момента са разпределили родителските си ангажименти. Отделно от това до момента той не е проявявал родителски интерес към сина си, тъй като не го е виждал, не е заплащал издръжка и под никаква форма не е вземал участие в неговото отглеждане, поради което на този етап родителските му качества не могат да се съпоставят с тези на майката, нито да се коментира възлагането на отговорността за детето върху него. Казаното налага извод, че упражняването на родителските права спрямо детето на страните следва да се предостави на майката, при която да се определи и неговото местоживеене, като предявените в тази насока нейни претенции се уважат.
На основание чл. 127, ал. 2 СК със съдебното решение следва да се определи подходящ режим на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, като в тази насока страните направиха различни предложения относно интензитета на бъдещите контакти между ответника и сина му, съответно в стеснен и в по – разширен вариант. Към настоящия момент ответникът не се е срещал с детето и не е изградил връзка с него, поради което е безспорно, че личните контакти помежду им следва да се осъществяват в присъствието на майката, при това за непродължително време съобразно предложението направено в исковата молба - всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 13 ч. Закономерно интензитетът и продължителността на срещите между родителя и детето следва да бъдат увеличени с увеличаването на възрастта му и създаването на близост и емоционална обвързаност, позволяващи на Д. да възприема ответника като свой родител и да подхожда с доверие към него, чувствайки се спокоен и защитен в присъствието му. Въпреки това съдът счита, че на този етап не следва да се регламентира бъдещото разширяване на режима на срещи между бащата и детето, тъй като то се предпоставя от постоянството на бащата в общуването със сина му и полагането на усилия от негова страна за изграждане на отношения на привързаност и доверие помежду им. До този момент той не е контактувал с детето си и дори не го е виждал, а декларираните от него намерения да се възползва от правото си на лични отношения с него не могат да се кредитират без резерви, при положение че досегашното му поведение не разкрива какъвто и да било интерес към неговото развитие и ангажираност към материалните му и емоционални нужди. Съдът счита, че разширяването на режима на лични контакти следва да се извършва последователно със затвърждаване и укрепване на връзката между родителя и детето, а не единствено с нарастване на възрастта му, поради което при евентуална бъдеща липса на съгласие между страните за по - интензивни отношения, такива следва да се регламентират в един бъдещ съдебен процес, в който да се изследва доколко бащата се е възползвал от първоначалния режим на общуване и е изградил отношения на привързаност и доверие със своя син.
Съгласно чл.
143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът
на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка
и възможностите на лицето, което я дължи, а според ал. 2 на същата разпоредба
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата (към момента 152,50 лв.). В конкретния случай детето
Д. К. Б. е на деветмесечна възраст, поради което неговата нужда от храна,
отопление, облекло, консумативи се явява очевидна и безспорна. От представените
по делото доказателства се установява, че детето страда от гастроезофагеална
рефлуксна болест, която изисква ежедневен прием на сироп „Гастротус бейби“ на
стойност 50 лв. на месец и на пробиотик на стойност 60 лв. на месец, а също
така то се нуждае от специална храна – антирефлуксно мляко на стойност 240 –
280 лв. на месец. Отделно от това за детето са необходими памперси на стойност
90 лв. на месец, както и вещи и консумативи за отглеждането му – детска
количка, легло, принадлежности, капки за колики и т.н. При тези данни съдът
счита, че претендираната в настоящото производство месечна сума от 250 лв. съответства
на общия размер на паричните средства, необходими за обезпечаване на посочените
по – горе материални потребности, при това в частта, която само единият от
родителите е длъжен да осигури. Месечното възнаграждение на бащата съгласно
представените от него удостоверения възлиза
средно на сумата от 1515 лв. бруто (т.е. нетно над 1000 лв.), поради
което съдът приема, че финансовите му възможности позволяват заплащането на
издръжка в търсения размер, тъй като той е по – малък от ¼ от неговите
доходи и ответникът няма задължения за издръжка към трети лица или други
специфични разходи, които следва да бъдат съобразени. Чл. 149 СК гласи, че издръжка
за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването
на иска. Тъй като ответникът не е заплащал издръжка за сина си от момента на
раждането му, същият дължи такава за минало време – от 19.09.2019 г. до
09.02.2020 г., поради което предявеният в тази насока иск следва да се уважи в
пълен размер, тъй като той не надхвърля сбора от месечните издръжки за посочения
период, определени на база сумата от 250 лв. на месец. Не става ясно поради
какви причини ответникът е на мнение, че началният момент на задълженията му
следва да се фиксира от м. ноември
Поради уважаването на исковете на основание чл. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да възстанови на ищцата направените по делото разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 500 лв. за адвокатски хонорар. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса върху определената издръжка в размер на 360 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Даниел Калоянов Б. с ЕГН ********** на неговата майка А.А.Д. с ЕГН ********** ***, при която ОПРЕДЕЛЯ неговото местоживеене, като на бащата К.В.Б. с ЕГН ********** *** се ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 13 ч. в присъствието на майката.
ОСЪЖДА К.В.Б. с ЕГН ********** *** да заплаща на сина си Д. К. Б. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител А.А.Д. с ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лв.), считано от 10.02.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелство, водещо до нейното изменение или прекратяване, като
ОСЪЖДА К.В.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на сина си Д. К. Б. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител А.А.Д. с ЕГН ********** *** издръжка за периода от 19.09.2019 г. до 09.02.2020 г. в общ размер от 1000 лв. (хиляда лв.) заедно със законната лихва от 10.02.2020 г. до окончателното плащане на сумата.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К.В.Б. с ЕГН ********** *** да заплати А.А.Д. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) за държавна такса и 500 лв. (петстотин лв.) за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА К.В.Б. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – С. държавна такса за настоящото производство в размер на 360 лв. (триста и шестдесет лв.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С.окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/