НОХД № 868/2018 г.
МОТИВИ:
Обвинението
против подс. Р.Д.С. ***, е за престъпление по чл.129 ал.1 от НК, а именно за
това, че на 25.03.2016 г., в с. Х., обл. Пазарджик, е причинил средна телесна
повреда на Н.З.Б. ***, изразяваща се в счупване на стилоидния израстък на
лявата лъчева кост, довело до трайно затрудняване движенията на ляв горен
крайник.
В
съдебно заседание представителят на РП- Пазарджик не излага изрично становище по
повдигнатото обвинение, но прави предложение съдът да признае за виновен
подсъдимия по измененото по реда на чл.287 ал.5 от НПК обвинение за по-леко
наказуемото престъпление, като му бъде наложено ефективно наказание лишаване от
свобода.
Подсъдимият
се явява в съдебно заседание лично и с упълномощен защитник, като не се
признава за виновен и дава обяснения по обвинението. Лично и чрез защитника си пледира
да бъде признат за невиновен и оправдан, както по повдигнатото обвинение, така
и по обвинението за по-леко наказуемото престъпление.
В
процеса пострадалият Б. е конституиран като частен обвинител. Чрез повереника
си частният обвинител прави искане по реда на чл.287 ал.5 от НПК, а именно съдът
с присъдата си да се произнесе и за престъплението, което се преследва с тъжба
на пострадалия, като пледира подсъдимият да бъде признат за виновен за това
престъпление и предлага да му бъде наложено наказание лишаване от свобода.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбата на чл.301 ал.1 от НПК и прие за установено от
фактическа страна следното:
Подс.
Р.С. и постр. Н.Б. ***. Към инкриминираната дата и двамата се занимавали с
отглеждането на овце. Стадото на постр. Б., наброявало около 30 животни и домувало
в къщата му, находяща се на ул. „***“ № 3 в с. Х.. През деня постр. Б. изкарвал
стадото на паша, извън селото, обикновено в близост до моста на р. Марица, на
пътя за с. Три водици. Там, от едната страна на пътя, до дигата на реката иМ.поляна,
общинска собственост, ползвана за пасище. От другата страна на пътя, бил имотът
на подс. С..***16 г., след
обяд, постр. Б. извел стадото от дома си, като възнамерявал да го отведе на
обичайното за паша място. Със себе си носел тояга, с която подкарвал овцете.
Стадото се установило да пасе на посочената поляна. Постр. Б. бил с лице към
животните и с гръб към дома на подс. С.. В един момент кучето на подсъдимия, което
било в дома му, се разлаяло. Тъй като това не се случвало за първи път, подс. С.,
който си бил вкъщи, се ядосал, че кучето се разлаяло и решил да се разправи с
постр. Б.. Подсъдимият взел от дома си една лопата и излязъл навън, като се
отправил към пострадалия. Когато го приближил, подс. С. изкрещял на постр. Б.
защо пасе животните си пред дома му, след което веднага замахнал с лопатата и
ударил с металната й част Б. по главата. От удара пострадалият залитнал и
паднал на земята. Обърнал се към подсъдимия и се опитал да се изправи, но в
този момент подс. С. му нанесъл още два удара в главата, в резултат на което на
пострадалия му потекла кръв. Б. се опитал да се защити, като посегнал с тоягата
към подсъдимия и му нанесъл удар по тялото. Тъй като агресивното поведение на
подсъдимия продължавало, постр. Б. вдигнал лявата си ръка и с нея опитал да
предпази главата си от следващия удар на подсъдимия, който попаднал върху
вдигнатата ръка на пострадалия. В този момент по моста с автомобила си минал
св. А.Т.. Отдалече той забелязал фигурите на пострадалия и подсъдимия и
възприел случващото се като боричкане. Затова спрял автомобила и излязъл от
него. Тогава установил, че това са постр. Б., който лежал присвит на земята и
подс. С., който бил изправен над пострадалия и държал в ръцете си дърво. Св. Т.
се развикал към подсъдимия с думите „Ще утрепеш човека, какво правиш?“ Подс. С. се
стреснал, побягнал и се скрил в дома си. Когато приближавал св. Т. установил,
че дървото в ръцете на подсъдимия всъщност е лопата. Той подвикнал на
пострадалия как е, защото видял кръв по ръката му, но Б. му отвърнал, че ще се
оправи и Т. се качил в колата и продължил пътя си.
Постр. Б. успял да се изправи и се придвижил
до дома на св. М.М., който живеел наблизо и го повикал за помощ. Св. М. излязъл
навън и видял, че пострадалият е облян в кръв и не можел да пази равновесие.
Постр. Б. седнал на пейката пред дома на М. и го помолил да прибере стадото му,
след което да го закара на лекар. Съобщил му също, че подс. С. го е ударил. Св.
М. събрал животните и тръгнали към дома на пострадалия. По пътя М. се обадил на
кмета на селото- св. А.А. и му съобщил за случая. Св. А. му казал да отидат в
дома на Б. и там да изчакат екипа на спешна помощ. Св. А. подал сигнал за
станалото на телефон 112, след което също се отправил към дома на постр. Б.,
където го заварил облян в кръв. Там пристигнал полицейски екип, в чиито състав
бил св. Д.П.. Пред полицейските служители и св. А. постр. Б. разказал, че бил
ударен няколко пъти по главата и в ръката от подс. Б., като причина за това
било, че пострадалият пасял овцете си на поляната пред дома на подсъдимия,
което дразнело кучето му, а това ядосало подсъдимия. Пристигналият на място
медицински екип откарал постр. Б. ***. Св. М. ги последвал със своя автомобил,
за да може след прегледите да прибере Б. обратно в дома му.
Св. Д.П. и колегите му посетили дома на
подс. С., който пред тях признал, че излязъл и ударил постр. Б.. Същевременно в
болничното заведение били извършени прегледи на пострадалия, както и
рентгенографско изследване поради съмненията за фрактура на лявата ръка. Според
специалиста рентгенолог д-р Б., при извършеното изследване не били открити травматични
увреждания по костите на пострадалия на лявата му ръка, което било отразено и
на листа за рентгенография. Това било съобщено на полицейските служители, които
били в болницата и очаквали резултатите. Те от своя страна предали на св. П.,
че няма счупване на ръката. Поради тази причина подс. С. не бил задържан за 24
часа. По-късно обаче резултатът от рентгенографското изследване бил предоставен
на дежурния ортопед в Отделение по ортопедия и травматология към МБАЛ-
Пазарджик- д-р А. К.. Той прегледал снимката и преценил, че постр. Б. има счупване
на стилоидния израстък на лъчевата кост на лявата ръка, за което бил оформен допълнителен
лист за преглед на пациент в спешно отделение с посочената диагноза. На постр. Б.
била поставена гипсова имобилизация. Заради получените удари по главата,
пострадалият следвало да остане за лечение и наблюдение в болничното заведение,
но той отказал, тъй като няМ.кой да се грижи за животните му. Затова св. М. го
откарал обратно в дома му.
На 19.04.2016 г. постр. Б. посетил Отделението
по съдебна медицина в МБАЛ- Пазарджик, където бил освидетелстван от съдебен
лекар и му било издадено СМУ № 77-1/ 2016 г., в което били отразени нараняванията
на пострадалия вследствие нанесения му от подс. С. побой.
По повод на всичко това било отпочнато
настоящото наказателно производство.
На
ДП е била назначена единична Съдебномедицинска експертиза, чието заключение
беше изслушано в съдебно заседание. Според вещото лице- д-р Б.П., на постр. Б.
са били причинени травматични увреждания на главата и лявата ръка.
Травматичното увреждане на ръката според него се изразявало в счупване на
стилоидния израстък на лявата лъчева кост, което наложило гипсова имобилизация
на ръката. Това счупване било довело до трайно затрудняване движенията на левия
горен крайник на пострадалия. Според
вещото лице механизмът на причиняване на това травматично увреждане отговаряло
на опит за предпазване на главата с ръка и нанасянето на удар с лопатата върху
ръката, като според експерта ударът бил нанесен с тъпата част на лопатата, тъй
като при удар с металния ръб би се получило и разкъсно-контузна рана, каквато в
случая липсвала. Останалите травматични наранявания са причинили на постр. Б.,
както следва- разкъсно-контузната рана на главата представлявала временно
разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130 ал.1 от НК и
охлузвания по горната повърхност на дланта на лявата ръка, причинили болка и
страдания на пострадалия по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Тези травматични
увреждания също били получени по механизма- удари с тъпата част на лопатата.
От
писменото заключение и разпита на вещото лице, изготвило СМЕ стана ясно, че
същото е и освидетелствало пострадалия и му е издало СМУ, като при този преглед
пострадалият е бил с гипсова шина на левия горен крайник, която е препятствала
по-обстойния му медицински преглед, както и че вещото лице не се е запознало с
резултатите от рентгенографското изследване на пострадалия. Същевременно от
приетите като писмени доказателства по делото- самото рентгенографско
изследване и становище на специалиста по образна диагностика д-р Б. пък се
установява, че не е било констатирано травматично увреждане на костите на
лявата ръка на пострадалия.
Всичко
това даде основание на съда да назначи Тройна съдебномедицинска експертиза с
включване на експерти от областта на съдебната медицина, ортопедията и травматологията
и образната диагностика. От заключението на същата, което съдът цени като
обективно и компетентно, е видно, че от образното рентгеново изследване на
лявата предмишница на постр. Б., извършено в рентгеновото отделение на МБАЛ-
Пазарджик на 25.03.2016 г., не се установяват изменения от травматичен произход
на костите в областта на дистална трета на предмишницата, гривнената става и
дланта. Това според вещите лица означава, че няма счупване на стилоидния
израстък на лъчевата кост на лявата ръка. В съдебно заседание експертите
потвърдиха така направения извод, като уточниха, че е налице травматично
увреждане- контузия на левия горен крайник, изразяваща се в мекотъканно
увреждане, причиняващо разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК за период от две-три седмици. Освен това травматично увреждане според
вещите лица на постр. Б. са били причинени още няколко травматични увреждания-
контузия на главата и разкъсно-контузна рана на главата, причинили му
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както и
охлузвания на кожата по гърба на дланта на лявата ръка, които са причинили
болка и страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Механизмът на причиняване на
всички травматични наранявания по главата и лявата ръка е от директен удар с
твърд тъп предмет и напълно отговарят по местоположение и характер на увредите
да са нанесени с лопата. Част от травмите са били получени при опит за
предпазване на главата с дланта на лявата ръка. Експертите са заключили, че лечението
на тези травми протича в рамките на три седмици, съответно раната на главата
зараства за една седмица, а контузиите по лявата ръка за период от две до три
седмици в зависимост от тежестта на мекотъканните увреждания.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе изцяло въз основа на показанията на свидетелите Н.Б., Д.П., М.М., А.Т., А.А. и
частично от обясненията на подс. Р.С., а също от заключението на коментираната
по-горе тройна съдебномедицинска експертиза, както и от писмените
доказателства, приети по делото.
В показанията
си постр. Н.Б. бе категоричен, че на инкриминираната дата именно подс. Р.С. му
е нанесъл с лопата три удара по главата, отзад и един удар в лявата ръка, когато
вдигнал същата, за да се предпази от поредния удар, в резултат на което е
получил констатираните от експертите травматични увреждания по главата и лявата
ръка. Вярно е, че постр. Б. е пострадал и като такъв принципно би могъл да се
счита заинтересован от изхода на делото, но причината съдът да даде вяра на
показанията му е тази, че те напълно се подкрепят от заключението на Тройната
комплексна съдебномедицинска експертиза, коментирана по-горе, както и от
показанията на свидетелите П., М., А. и Т., като се намират във взаимовръзка
със същите, не си противоречат и се допълват взаимно, но също така и от
писмените доказателства. Показанията на св. Б. се подкрепят макар и частично и
от обясненията на подс. С.. В последните той не отрича че е нанесъл четири
удара с металната широка част на лопатата- три в главата и един в ръката, макар
че представя друга версия за случилото се, която ще бъде коментирана по-долу.
Вярно
е, че в първоначалните показания на постр. Б. и тези дадени при допълнителния
му разпит, са налице известни непълноти и разминавания в описанието на
случилото се, но затова има обяснение. От една страна отдалечеността на времето, в което пострадалият дава
показания в съдебната фаза и което е повече от две години и половина след
деянието, а от друга- емоционалното му състояние по повод на преживяното и
напредналата му възраст. По тази причина е напълно логично пострадалият да
забрави конкретни подробности, респ. последователността на отделните моменти от
инцидента. Така напр. в кой момент се е извърнал и видял подс. С.- дали след
първия нанесен му от него удар или след всички удари, след кой от ударите е
паднал на земята, до кога е държал тоягата в ръцете си и в кой момент я е
изпуснал. Следва да се отбележи в този ред на мисли и това, че в първоначалните
показания св. Б. заяви, че не е нанасял удар с тоягата (гегата) на подс. С..
Вярно е, че в показанията си, дадени на досъдебното производство пострадалият е
заявил, че е ударил подсъдимия с тоягата по главата, след като последният му е
нанесъл ударите. Вярно е също, че след прочитане на тези му показания по реда
на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от НПК, св. Б. заяви, че не е ударил
подсъдимия. В допълнителния разпит обаче, на изрично зададения въпрос от съда,
пострадалият заяви, че е ударил подсъдимия с гегата, но посочи и в кой момент и
защо, а именно на третия и четвъртия удар на подсъдимия, за са се защити. Тези
му показания напълно кореспондират с показанията му на ДП, дадени сравнително
скоро след случая, където е заявил, че след нанесения му от С. удар с лопатата
в ръката, го е ударил с гегата по главата.
Поради
изложеното съдът прие, че постр. Н.Б. депозира своите показания не от стремеж
да обвинява необосновано извършителя, а единствено с цел да се разкрие
обективната истина. Поради тази причина и съдът даде вяра на показанията му
като обективни и добросъвестни. Индиция за това е и обстоятелството, че същият
не пожела да се възползва от процесуалните си права на пострадал и да предяви
граждански иск, като единствено се конституира като частен обвинител против
подсъдимия. Това говори, че той не търси никакво възмездие лично за себе си, а
желае единствено подс. С. да бъде санкциониран съобразно предвиденото в закона.
Следва
да се отбележи също, че за разлика от защитата съдът намира, че постр. Б. няма
личен мотив за уличаване на подсъдимия, поради обстоятелството, че в
последствие бил осъден за нанесена от негова страна на подс. С. телесна
повреда, за която бил осъден и да изплати обезщетение в голям размер. Това е
така, т.к. минути след инцидента на инкриминираната дата той е посочил факти и
обстоятелства касаещи действията на подсъдимия, които не се различават от
дадените от него в последствие показания. Казано с други думи, пострадалият
съобщава за уличаващите го действия на подс. С. далеч преди последяващия
конфликт между двамата, при който ролите им са били разменени. Не може да се
приеме наличието на такъв мотив у пострадалия и предвид и поради
обстоятелството, че от преди са имали разправии по повод пашата на животните на
Б. на въпросната поляна, поради това, че би могъл да уличи подс. С. доста
по-рано, а не в деня сред инцидента, когато за пореден път подсъдимият му е
направил забележка и е излязъл да се саморазправя с него.
Както
се посочи вече, показанията на постр. Б. се подкрепят и допълват от показанията
на свидетелите М.М., Д.П., А.А. и А.Т.. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели,
т.к. същите са обективни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по един
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Отделно от
това същите са и абсолютно незаинтересовани от изхода на делото.
Факт е, че първите трима свидетели не са били преки очевидци
на случилото се, а св. Т. е възприел инцидента в неговата крайна фаза. Свидетелите
М., П. и А. разказват онова, което са научили от пострадалия, т.е. посредством
чутото от него преразказват за действията на подсъдимия, а именно, че е бил
ударен от него, с лопата в главата и при опит да се предпази в ръката, като
ударите са били няколко, с което подс. С. е осъществил деянието си. Св. М.
заяви, че докато са били двамата пред дома му, Б. му е казал, че подсъдимият го
е ударил с лопата в главата, няколко пъти и при опит да се предпази- и в
ръката. Св. А. посочи, че Б. пред него е заявил същото, докато са изчаквали в
дома му лекарите и полицията. Малко по-късно за трети път пострадалият в
разказа си пред св. Д.П., полицейският служител отзовал се на подадения сигнал,
е заявил същите обстоятелства, които е споделил и с другите двама свидетели. Това
показва, че в разказите си за станалото, непосредствено след случая, по
различно време пред всеки един от тримата свидетели, постр. Б. недвусмислено и
еднопосочно е описал действията на подсъдимия. Свидетелите М., П. и А. не
посочиха колко са били нанесените му удари, съобщени им от Б. и това е нормално
предвид отдалечеността във времето от случая до депозиране на показанията им.
Но бяха категорични, че ударите са били няколко, повече от един. Това говори за
тяхната добросъвестност и обективност, защото нищо не им пречеше да заявят
точен брой на ударите, но въпреки това същите заявиха само обстоятелствата
които са видели и чули. Този факт опровергава и твърдението на подс. С., че
свидетелите са се наговорили и лъжат.
С оглед на гореизложеното показанията на свидетелите М.,
А. и П. се явяват косвени доказателства за авторството на деянието в лицето на
подс. С.. Косвено доказателство се явяват същите и по отношение на причината за
случилото се. И тримата свидетели сочат, че подс. С. е излязъл е нанесъл
ударите на пострадалия, ядосан от обстоятелството, че той пасял овцете си на
поляната пред дома му и кучето се дразнело и лаело. В този смисъл са и
показанията на постр. Б., който посочи, че непосредствено преди да му нанесе
първия удар, подсъдимият му е потърсил сметка с думите „Защо ги пасеш тука
животните?“
Важно е да се посочи, че свидетели М., А. и П. са
преки очевидци на състоянието на постр. Б., защото веднага след инцидента те са
добили непосредствени впечатления, виждайки кръвта по главата и лицето му,
раната отзад на главата, невъзможността да движи ръката си и че не е могъл да
пази равновесие, като описват това състояние в показанията си. Така напр. св. М.,
който пръв, веднага след случая е видял постр. Б., сочи какво е било неговото
състояние и описва травмите му- викал с „немощ“, бил облян в кръв и не можел да
пази равновесие, течало му кръв от раната на главата отзад, не можел да движи
ръката си и по нея също иМ.кръв. Свидетелите А. и П. също потвърдиха, че
пострадалият е бил с кръв по лицето и е имал рана на главата. Св. П. заяви, че
ръката на Б. му изглеждала счупена, тъй като била „нестандартно изкривена“ и я
държал към тялото си, а св. А. пък посочи, че за него пострадалият е бил „в
шок“. В този смисъл техните показания са в пълен синхрон, но също така кореспондират
и с показанията на постр. Б. и с отразеното в писмените доказателства-
медицинската документация, както и със заключението на ТСМЕ. Поради това и
съдът ги прие за правдиви и им даде вяра.
В
този ред на мисли посочените доказателства отхвърлят категорично версията
травматичните увреждания на пострадалия да са причинени в резултат на падане от
собствен ръст еднократно на терен.
В
показанията си св. А.Т. беше категоричен, че на път за работа, минавайки по
моста на реката, в близост до мястото на инцидента, е възприел случващото се
като „карамбол“, „боричкане на хора“, което го накарало и да спре автомобила и
да излезе от него. Тогава е видял, че това са подс. С. и постр. Б., като
категорично сочи, че първият е бил прав и възприел, че държал дърво, виждайки
само дръжката на лопатата, а постр. Б. бил на земята присвит. Поради тази
причина се развикал към подс. С. с думите :„Ще
утрепеш човека, какво правиш?“, при което подс. С. си тръгнал. Тогава св. Т.
установил, че предметът в ръцете на С. е лопата. Освен това свидетелят посочи,
че е възприел кръв по горната част на една от ръцете на пострадалия. Макар
показанията на този свидетел да обхващат края на случилото се, то от начина по
който описва ситуацията, категорично става ясно, че е иМ.съприкосновение между
пострадалия и подсъдимия и че Б. е бил наранен. Така показанията на св. Т.
допълват и в известна степен подкрепят коментираните по-горе показания на
останалите свидетели. Съвсем добросъвестно този свидетел посочи, че не е видял
удар, независимо, че е възприел че подс. С. държи предмет в ръката си и можеше
да каже, че е видял такъв, още повече, че това което е извикал е „утрепа човека“, „ще утрепеш човека“. Това показва, че св. Т. дава правдиви показания, като
заявява само това което е видял и чул. В този смисъл отново се опровергава
твърдението на подс. С., че свидетелите са „се наговорили“.
Всичко
изложено до тук бе достатъчно за настоящия съдебен състав да си изясни
гореописаната фактическа обстановка и да приеме за безспорно установено, че на
инкриминираната дата подс. С. е нанесъл три удара с лопата по главата на
подсъдимия и един удар по лявата му ръка при опит да се предпази, като
вследствие на нанесените удари му е причинил телесните наранявания, подробно
описани в коментираната по-горе Тройна съдебномедицинска експертиза.
В
своите обяснения обобщено подс. Р.С. лансира друга версия, а именно, че след
като кучетата се разлаяли и видял постр. Б. с овцете му направил забележка да
ги махне, че кучето се дразнело и лаело, при което той го напсувал. След това
излязъл отвън, при което Б. отново го напсувал и го ударил три тояги, разцепил
му главата и затова той се върнал в дома си, взел лопатата и го ударил 3-4 пъти
в главата и един път в ръката. Вследствие на това пострадалият се навел, паднал
и му казал да не го удря, а той му извикал да става и да се маха и се прибрал.
Съдът
прие, че обясненията на подс. С. за причината да му нанесе ударите с лопатата, са
само и единствено израз на заетата в процеса защитна позиция, а не източник за
фактите от обективната действителност. Очевиден е стремежът му да депозира
обяснения, с които да се оневинява, респ. да омаловажава действията си и да
покаже, че е налице противоправно поведение единствено от страна на
пострадалия, като твърди, че е направил безобидна забележка на постр. Б. да си
махне овцете и същевременно твърди, че е последвало противоправно поведение на
пострадалия, който в отговор на забележката му го е напсувал, а след като е излязъл
и го е нападнал, нанасяйки му три удара с тоягата по главата, вследствие на
което му я „разцепил“ и едва тогава той взел лопатата и го ударил. На първо
място тези му твърдения останаха голословни и непотвърдени от нито едно от
доказателствата по делото. Те противоречат на показанията на постр. Б., според
които той е бил обиден, нападнат и бит от подсъдимия, като ударът, който
пострадалият е нанесъл с тоягата на подсъдимия е бил едва след като е понесъл
ударите с лопатата и то в опит да се защити. Твърденията на подсъдимия се
опровергават и от показанията на свидетелите М., А. и П. и ако първите двама не
са разговаряли с подс. С., а само преразказват чутото от пострадалия, който не
е споделил пред тях да е удрял подсъдимия преди той да му нанесе ударите, то
св. П. сочи в показанията си това, което пред него е заявил подсъдимия,
непосредствено след случая. Свидетелят беше категоричен, че подс. С. е обяснил,
че Б. го е „подразнил“ с овцете, направил му забележка, след което излезнал и
го ударил. Категорично заяви също, че подсъдимият не му е казвал, че Б. го е
удрял. Освен това, ако беше вярно твърдяното от подс. С., то при положение, че
той е бил първоначално нападнатия и бит от постр. Б., то логично щеше в разказа
си пред полицейския служител да сподели именно тези обстоятелства, да се оплаче
и да потърси помощ, на още по-силно основание с оглед твърденията му, че в
резултат на ударите с тоягата главата му е била разцепена („разцепи се кожата на главата“) и че взел
впоследствие лопатата, за да се отбранява. Ако в действителност той беше
получил соченето от него нараняване, то неминуемо по главата и дрехите му щеше
да има кръв, което пък би било забелязано от св. П., който не заяви
възприемането от негова страна на такива обстоятелства, още повече, че
подсъдимият твърди че раната му е била по средната отгоре на главата му. Не на
последно място, ако подсъдимият беше получил твърдяното от него нараняване на
главата, то неминуемо би потърсил медицинска помощ и най-малкото щеше да се
снабди с медицинско удостоверение за такова нараняване. Такива доказателства
обаче по делото липсват, което пък е една индиция, че същият не е получил
твърдяното нараняване- разцепване на главата. Прави също така впечатление, че в
началото на разказа си, подс. С. обясни, че Б. го напсувал още докато бил в
двора си след като му направил забележката, вследствие на което той излязъл
„невъоръжен“ („не носих нищо в мен“)
и тогава пострадалият пак го напсувал и го ударил три път с тоягата, което го
накарало да влезе вътре и да вземе лопатата, за да се отбранява. А в края на
разказа си твърди, че когато излязъл навън пострадалият го видял, напсувал го и
го ударил, като били един срещу друг до оградата му, при което от своя страна С.
прибягал и взел лопатата да се брани. При положение, че сам подсъдимият твърди,
че е бил ядосан от това, че кучето се дразнело и лаело и ако действително е бил
напсуван от пострадалия, то логичното му поведение би било да излезе и да се
разправи с него, а не просто да излезе отвън, безцелно и изведнъж без причина
да бъде нападнат от пострадалия. Освен това от гласните доказателства по делото
стана ясно, че поляната, където са пасели овцете е на 20-30 метра от дома на подс.
С. и че логично пострадалият е бил при стадото си. Т.е. няма как да е бил до
оградата на дома на подсъдимия, както той твърди и че там се е развил
инцидента. Не убягна от вниманието на съда също и това, че в началото на
разказа си, подсъдимият посочи, че само той и Б. са били и не е иМ.други хора.
В края обаче на обясненията си, описвайки поведението на постр. Б., посочвайки
че дори щял да го ръгне с ножа, заяви че пострадалият не успял да „го ръгне“,
защото жена му го издърпала. Така констатираното противоречие също постави под
съмнение твърдяното от подсъдимия за неговото поведение и това на Б..
По-нататък в обясненията си подс. С. заяви, че св. Т. не е бил на инцидента и
че кметът (св. А.- бел. моя) не е викал линейка и такава не е идвала, а от св. М.
знаел, че той го е закарал в болницата и след това го е върнал и че всичко това
били лъжи и свидетелите се били наговорили. Тези му твърдения се опровергаха не
само от показанията на пострадалия и тези на свидетелите А., М. и П., но и от
приетата по делото медицинска документация и най-вече от Фиш за спешна
медицинска помощ, от който се установява, че е бил подаден сигнал в ЦСМП-
Пазарджик за постр. Б., че сигналът е посетен и че постр. Б. е бил
транспортиран от екипа на Спешна помощ до Спешното отделение при МБАЛ-
Пазарджик.
Поради
всичко това, съдът прие обясненията на подс. С. за добре съчинен разказ, с
който да избегне наказателната си отговорност, а не за обективен доказателствен
източник за изясняване на фактологията по делото. При
преценката на тези гласни доказателства съдът установи, че те са житейски
нелогични, драстично противоречиви и недостоверни.
С
оглед на всичко изложено до тук, съдът прие за безспорно установено, че на
инкриминираната дата, подс. С. с действията си, нанасяйки удари по главата и
лявата ръка на пострадалия, му е причинил телесна повреда. С оглед на
констатациите направени в заключението на ТСМЕ, напълно споделяни от съда, не е
налице счупване на стилоидния израстък на лъчевата кост на левия горен крайник,
а е налице контузия на лявата ръка, вследствие на нанесения удар с лопатата. При
това положение това причинено травматично увреждане съгласно медико биологичния
критерий не представлява средна телесна повреда.
С
оглед на това настоящият съдебен състав прие, че подс. Р.С. не е осъществил от
обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.129 ал.1 от НК, а именно с действията си не е
причинил средна телесна повреда на постр. Б., изразяваща се в счупване на
стилоидния израстък на лявата лъчева кост, довело до трайно затрудняване
движенията на ляв горен крайник, поради което и го оправда по първоначално
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.129 ал.1 от НК.
С оглед направеното искане от
повереника на частния обвинител по реда на чл.287 ал.5 от НПК, съдът да се
произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на
пострадалия, настоящият съдебен състав при направения анализа на
доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, изложен по-горе, прие че
подс. Р.С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния
състав на чл.130 ал.1 от НК, като на 25.03.2016 г. в с. Х., обл. Пазарджик, е
причинил комплексна лека телесна повреда на Н.З.Б. ***, изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, причинена
вследствие на разкъсно-контузна рана на главата и контузия на лявата ръка.
Видно
е, че травматичните увреждания, получени от постр. Б. представляват увреждане
на анатомичната цялост на тъканите, довели до изменения на физиологичните
функции, извън болката и страданието, т.к. се касае за разкъсно-контузна рана
на главата и за контузия на меките тъкани на лявата ръка. Поради това съдът
приема, че се касае до причиняване на лека телесна повреда с разстройство на
здравето, в резултат на упражненото от подсъдимия физическо въздействие по
смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Подсъдимият
е имал представи за всички обективни елементи на престъпния състав и е
предвиждал конкретно вероятността от настъпването им, а и се е съгласил с
настъпването на общественоопасните последици на деянието си. Действал е с
евентуален умисъл, т.к. преследвайки пряката си цел- да нанесе удари по главата
на постр. Б. е съзнавал, че посредством удара с лопата по главата, би могъл да
му причини разкъсно-контузна рана на същата, както и че при удара на лявата
ръка, вдигната от пострадалия да се защити би могъл да му причини контузия на
същата, което да доведе до разстройство на здравето на пострадалия за определен
период от време, но това не е било достатъчен контрамотив да се откаже от
преследването на пряката си цел. Водещ мотив в поведението на подс. С. е било
желанието му да причини телесно увреждане на постр. Б., проявявайки грубост и
физическа сила, които са довели да конкретните причинени на пострадалия
увреждания, но и до неговото унижение.
Не
може да бъде споделен довода на защитата в смисъл, че е налице реторсия по
смисъла на чл.130 ал.3 от НК. Установената фактология не поставя дори база за
обсъждане на реторсия поради взаимна размяна на леки телесни повреди. На първо
място не се събраха никакви доказателства, че подс. С. е получил телесни
наранявания в резултат на действия на постр. Б., които да са довели до
разстройство на здравето му извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Както се
посочи вече твърденията на подсъдимия, че е имал разкъсване на кожата на
главата останаха голословни и непотвърдени от нито едно от доказателствата по
делото. На второ място дори и хипотетично да се допусне, че има причинена
такава лека телесна повреда, получена в резултат на ударите с тояга от страна
на пострадалия, то трябва отговорът на увредения в хипотезата на чл.130 ал.3 от НК, да е станал едва след като нападението над него е приключило. Иначе, както
е и в настоящия случай, реакцията на пострадалия- нанасяне на удари с тоягата,
след като той е получил по-голямата част от ударите по главата с лопатата от
страна на подсъдимия, е такава за защита от продължаващо и неприключило
нападение и дори и да го наранява, той отвръща на ударите с причиняване на
вреди в рамките на необходимите предели, т.е. действа в хипотезата на неизбежна
отбрана.
Не
може да бъде споделен и довода, че подсъдимият е действал в състояние на афект
по смисъла на чл.132 от НК. Физиологичният афект е състояние на силно
раздразнение на личността до степен на емоционален срив, който винаги трябва да
е предизвикан от пострадалия и то с насилие, с тежка обида, с клевета или с
друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да
настъпят тежки последици за виновния или
негови ближни. По делото не се събраха категорични доказателства (единствено
твърденията на подсъдимия), че пострадалият е упражнил насилие или е нанесъл
тежка обида, клевета и т.н. спрямо подсъдимия или неговите ближни. Напротив
събраха се категорични доказателства за това, че и преди във времето и
непосредствено преди инцидента, подс. С. се е дразнел от това, че и стадото на Б.
пасе на въпросната поляна край реката, намираща се в непосредствена близост до
дома му,
която се установи, че е общинска
собственост и се ползва за пасище. Тези му действия, макар и да не са се
нравили на подсъдимия, в никакъв случай не биха могли да се приемат за
неправомерни, та дори и кучето на С. да се е дразнело от близостта на овцете и
да е лаело.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс. Р.С.,
съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и
на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Съдът
отчете обществената опасност на телесната повреда, която е висока.
Престъплението е систематизирано в Глава втора на НК „Престъпления против
личността”, раздел ІІ „Телесни повреди” и засяга ценно благо, от което зависи
обществената значимост на индивида- телесната неприкосновеност на личността.
Съдът
прецени и обществената опасност на конкретното деяние като висока с оглед
причиненото конкретно увреждане по време, място, начин и използвано средство- през
деня, на открито, използвайки лопата, нанасяйки ударите с металната й част и с демонстрирано
чувство за безнаказаност, а освен това и броя и локализацията на ударите.
Подсъдимият
е личност със сравнително завишена степен на обществена опасност, тъй като е
осъждан преди настоящето деяние общо три пъти за умишлени престъпления, част от
които на лишаване от свобода, като освен това настоящето деяние се явява
извършено в изпитателния срок на условното му осъждане по третата присъда. От
друга страна обаче характеристичните данни за него са добри.
Подбудите
за извършване на престъплението се коренят в личността на дееца, в ниското му
правосъзнание и култура, незачитането на телесната неприкосновеност на
личността, както и очевидно в липсата на изградени навици за самоконтрол.
Като
смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства съдът прецени
добрите характеристични данни, тежкото му семейно и материално положение и
имотно състояние, както и здравословното му такова.
Като
отегчаващи обстоятелства съдът взе предвид обременения му съдебен статус,
липсата на критичност към извършеното, обстоятелството, че ударите са нанесени
с металната част на лопата, както и локализацията и броя на ударите, но също
така и това че се касае за комплексна лека телесна повреда, включена в състава
на престъплението, като отделно от това е причинена и още една лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
При
тези данни и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът даде превес на
смекчаващите вината обстоятелства, като определи наказанието при условията на
чл.54 ал.1 от като определи наказание лишаване от свобода в размер на ПЕТ
МЕСЕЦА. Така определеното по вид и размер наказание, съдът намери за
справедливо и обосновано, като е от естество да изпълни предвидените от
законодателя в чл.36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо
дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на
обществото.
Както
се посочи вече и видно от справката за съдимост, подс. С. преди настоящето
деяние е осъждан три пъти, а именно:
-
с присъда по НОХД № 169/2000 г. на РС- Пазарджик, влязла в сила на 05.11.2000
г., с която му наложено наказание 1 година и 2 месеца ЛС, чието изтърпяване
било отложено за изпитателен срок от 3 години за извършено престъпление по
чл.195 ал.1 т.т.3, 4 и 5 от НК;
-
с влязла в сила на 13.02.2004 г. присъда по НОХД № 1399/2003 г. на РС-
Пазарджик, с която му е наложено наказание глоба в размер на 300 лева за
извършено на 22.04.2003 г. престъпление по чл.197 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 от НК;
-
с влязла в сила на 11.12.2015 г. присъда по НОХД № 1260/2015 г. на РС-
Пазарджик, с която му е наложено едно общо най-тежко наказание от 10 месеца
лишаване от свобода, за престъпления по чл.195 ал.1 т.т. 3,4 и 5 от НК,
извършено за времето от 22.01.2015 г. до 23.01.2015 г. и по чл.216 ал.1 от НК,
извършено в периода от 22.01.2015 г. до 24.01.2015 г. Съдът е отложил
изпълнението на това наказание за изпитателен срок от три години, като на
основание чл.67 ал.3 от НК е постановил в рамките на изпитателния срок условно
осъденият да търпи пробационна мярка за срок от една година. Видно от справката
за съдимост тази пробационна мярка е била изтърпяна на 23.12.2016 г.
Освен
така посочените осъждания, след извършване на настоящето деяние подс. С. е бил
осъден и с влязла в сила на 03.07.2018 г. присъда-споразумение по НОХД № 783/2018
г. на РС- Пазарджик за извършено на 09.03.2018 г. престъпление по чл.195 ал.1
т.4 и т.7 във вр. с чл.18 ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание
четири месеца лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване.
При
така изложеното за първите две осъждания е настъпила реабилитация по право
съответно по смисъла на чл.86 ал.1 т.3 от НК- за първото осъждане и по чл.88а
ал.1 от НК- за второто.
Настоящето
деяние се явява извършено преди влизане в сила на четвъртата присъда, като при
това положение са налице основания за групиране на наложените наказания ЛС на
подс. С. по настоящето дело и НОХД № 783/2018 г. на РС- Пазарджик, т.к.
деянията са извършени преди да е иМ.влязла в сила присъда, за което и да е от
тях. По тези съображения и на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК
съдът определи и наложи на подс. Р.С. едно общо най-тежко наказание измежду
наказанието по настоящата присъда и по присъдата по НОХД № 783/2018 г. на РС-
Пазарджик в размер на ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Както се посочи по-горе подс. С. преди
да извърши настоящето деяние е бил осъден с влязла в сила на 11.12.2015 г. присъда по НОХД № 1260/2015 г. на РС-
Пазарджик, за извършени престъпления по чл.195 ал.1 т.т. 3,4 и 5 от НК и по
чл.216 ал.1 от НК, като му е
наложено на основание чл.23 ал.1 от НК едно
общо най-тежко наказание от десет месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 от НК
изтърпяването на това наказание е било отложено за изпитателен срок от три
години. В този смисъл настоящето деяния се явява извършено в изпитателния срок
на посоченото осъждане. Това налага наказанието по същото да се активира.
Поради това и на основание чл.68 ал.1 от НК съдът постанови подс. С. да изтърпи
отделно наказанието от ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода НОХД № 1260/2015 г. по
описа на РС-Пазарджик.
При това положение и при наличието на
формална законова пречка за това, съдът не приложи института на условното
осъждане по чл.66 ал.1 от НК, като на основание чл.57 ал.1
т.3 от ЗИНЗС определи общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието ЛС по определеното
общо най-тежко наказание и активираното по реда на чл.68 ал.1 от НК. Това е
така тъй като в случая не е налице хипотезата на чл.57 ал.1 т.2 бук „в“ от ЗИНЗС, а именно за определяне на строг режим. Вярно е, че извършеното престъпление
по настоящата присъда е умишлено и е извършено в изпитателния срок на условното
осъждане по НОХД № 1260/2015 г., за което беше постановено отложеното наказание
да се изтърпи отделно. В същото време обаче сборът от наказанията по настоящата
присъда и активираното наказание не надвишава две години, при което тези две
деяния ще следва да се търпят при общ режим.
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК подс. С. беше осъден да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- Пазарджик сторените на
досъдебното производство разноски в размер на 96,00 лева, както и разноски в
съдебното производство в размер на 574 лв., платими в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд- Пазарджик.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: