МОТИВИ
ПО НОХД 4984/16г. по описа на СГС, НО, 10 състав
От Софийска градска
прокуратура е внесен обвинителен акт по обвинението на Ф.Ф.М. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в“, вр. чл.342, ал.1,
пр.3 от НК за това, че на 16.01.2016г. около 23.50 часа в гр.София, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка “Тойота”, модел
„Ярис” с рег. №********, като се движел по магистрала ’’Хемус”, с посока на
движение от гр.София към с.Яна и на 1 /един/ километър след първия мост след
магазин „Джъмбо” нарушил правилата за движение, регламентирани в:
чл.20, ал.1 от Закона за
движение по пътищата: „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват” и чл. 20, ал.2 от Закона за
движение по пътищата: „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, като при
движението си на право задната част на автомобила „Тойота” се е завъртяла на ляво и автомобилът на подсъдимия се
плъзнал странично с лявата си част напред, в следствие на което станал участник в ПТП със стоящия на пътното
платно пешеходецВ.Ц. Д., като по
непредпазливост по описания механизъм причинил
телесни повреди, в следствие на които на 17.01.2016г. в 14.15ч. Д. е
починал, като между получените травми и настъпилата смърт на Д. е налице пряка причинно следствена връзка.
В производството пред
съда прокурорът поддържа обвинението по
отношение на подсъдимия Ф.М. съобразно правната квалификация, посочена в
обвинителния акт. Изразява становище, че същото е доказано по несъмнен и
безспорен начин. Прокурорът твърди, че от заключенията на експертизите и от показанията на свидетелите е установен
механизмът на причиняване на произшествието, мястото на удара, причината за
смъртта на пострадалия, както и възможността за предотвратяване на това
произшествие. Прокурорът предлага на съда да приеме, че подсъдимият се е движел
в дясна активна лента по магистрала „Хемус“
в посока от гр. София към гр.
Ботевград със скорост от 61 км/ ч., както и че е поддържал тази скорост на
около един километър след първия мост след магазин „Джъмбо“. Изразява се
становище, че спрелият автобус „Фиат“ „Дукато“ с рег. № „********“ е бил видим
за подсъдимия, тъй като бил с включени
габаритни светлини, както и че
подсъдимият М. не е съобразил
атмосферните условия и вместо да намали
скоростта, продължил движението си направо. В пледоарията на прокурора
са наведени доводи, че подсъдимият завъртял кормилното колело на управлявания
от него автомобил „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. №******** надясно, с което
нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Прокурорът предлага на съда да
приеме от фактическа страна, че вследствие завъртането на волана на автомобила,
управляван от подсъдимия М., задната му част се изнесла наляво в така
възприетата посока на движение, автомобилът се плъзнал странично с лявата си
част напред в посока микробуса и в аварийната лента, като с крайната си дясна страна ударил изправения зад микробусаВ.Д..
Прокурорът посочва, че към момента на удара пострадалият стоял прав зад
автобуса, обърнат с лявата си странична част към зоната на предния ляв калник на лекия
автомобил „Тойота“ „Ярис“. Твърди се, че след удара на автомобила, управляван
от подсъдимия със стоящия пешеходец последвал удар между автомобила в зоната на
лявата му врата в задната дясна част на микробуса. В пледоарията на прокурора
се твърди, че микробусът, чиито леви
колела са се намирали на около 0,5 метра вляво от разделителната линия между
дясната активна пътна лента и аварийната лента, бил изтласкан напред по
посоката му на движение в аварийната лента и резултат на това изминал разстояние от 15 метра. Твърди се, че междувременно след удара лекият автомобил
„Тойота“ – управляван от подсъдимия, се е се отклонил надясно, напуснал платното за движение вдясно и
задната му част се е завъртяла надясно.
Прокурорът предлага на
съда да приеме за установено, че мястото на удара между лекия автомобил
„Тойота“ и пострадалия Д. по шИ.та на пътното платно за движение е било на
около 1,8 метра вляво от десния край на пътното платно за движение, както и че
в резултат на удара тялото на
пострадалия Д. било отхвърлено в посока на удара, на два метра отзад
микробуса „Фиат“ „Дукато“ в аварийната лента.
Прокурорът посочва, че
от заключенията на експертизите е установено, че са настъпили множество травматични
увреждания, както и че вследствие на причинените травматични увреждания от
удара на лекия автомобил „Тойота“ „Ярис“ пострадалият Д. починал 17.01.2016 година.
При така наведените доводи прокурорът предлага на съда да приеме, че
подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл. 343,
ал. 1, б“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК както от обективна, така и от
субективна страна. Твърди се, че в
процеса на настъпване на ПТП пострадалият е бил видим за подсъдимия още
преди мястото на удара. Посочва се, че подсъдимият е имал възможност да намали
скоростта си на движение, да спре и да предотврати удара. Твърди се, че
подсъдимият не е задействал спирачната
система своевременно, а е реализирал това действие със закъснение, както и че е
възприел субективни действия, свързани със завъртането на волана на автомобила
надясно, което от техническа гледна точка допринесло до неправомерно отклоняване движението на неговия
автомобил до мястото на удара, където се
е намирал пешеходецът Д..
Прокурорът предлага на
съда да приеме за установено, че подсъдимият е нарушил и двете законови
разпоредби, визирани в чл. 20, а именно ал. 1 и ал. 2 от ЗПП, че от субективна
страна е извършил деянието непредпазливо
(самонадеяно), без да се убеди, че няма да създаде опасност за други участници
в движението, че не е реагирал със
системите за управление на автомобила своевременно и без причина е завъртял
волана на автомобила надясно. Предлага се, ако съдът признае подсъдимия М.
за виновен в извършване на престъплението, да отчете наличните
смекчаващи вината обстоятелства в настоящото производство и да определи
наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години, изпълнението на което
да отложи по реда на чл. 66 за срок от 5
години. Предлага се в случай на осъдителна присъда съдът на основание чл. 343г
от НК да лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 5 години.
Повереникът на частните
обвинители Й.Д. и Ц.Ц. предлага на съда да признае подсъдимия Ф.М. за виновен по обвинението за
извършено от него престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Посочва се, че фактическата
обстановка е изложена правилно във внесения обвинителен акт и се извежда въз
основа на събраните доказателства. Поддържа се обвинението за виновно нарушение
на правилата за движение, за неправилно
боравене с уредите, с които се контролират
със системите за управление на
автомобила, като се твърди, че подсъдимият е предприел несъобразени с пътната
обстановка действия. Изразява се становище, че повереникът е нарушил
инкриминираните правила за движение по пътищата, като е завъртял волана надясно в момент, в който това е било
опасно за останалите участници в движението, както и конкретно за пострадалияВ.Д.. Повереникът
изисква отговор от съда къде се е намирал пострадалият пешеходец към момента на
настъпване на удара, като се предлага съдът да приеме за установено, че пострадалият се е намирал в аварийната лента – вдясно и отзад на бус,
паркиран в тази лента, че пострадалият е стоял неподвижно и не е предприел действия, свързани с пресичане
на пътното платно или някакви други активни движения. Предлага се на съда да приеме с доверие показанията на всички свидетели разпитани
пред вас, в това число и показанията на моите доверители – Й.Д., Ц.Ц., на
свидетелите, които са били в буса по време на възникване на автопроизшествието
–Р.С., С.М., М. Кемилов, както и въз основа на показанията на водач на друг
автомобил, преминал в района на местопроизшествието водач на автомобил,
преминал в района на местопроизшествието след настъпването на ПТП – св. А.П.. Предлага се на съда да приеме с доверие и
прочетените показания на свидетелите В.И., М.М., К.А., които според повереника
също потвърждават описаната от
прокуратурата фактическа обстановка. Предлага се на съда да формира изводите си
и въз основа на заключенията на СТЕ, комплексните АТЕ и СМЕ, които според
повереника установяват убедително механизмът
на настъпване на ПТП, скоростта, с която се е движел автомобилът на
подсъдимия, мястото на настъпване на ПТП.
Според повереника от
техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП са субективните действия
на подсъдимия М., който неправелно боравел със системите за управление на
автомобила, който не задействал
спирачната система своевременно с цел намаляване на скоростта или спиране и
реализирал със закъснение реакция на опасността на пътното платно. Твърди се,
че и възприетата от подсъдимия реакция е била неправилна, тъй като, за да
избегне настъпването на ПТП, завил
волана вдясно и това обстоятелство било единствената причина за
настъпването на ПТП.
Частното обвинение
застъпва и становището, че съдебно-медицинската експертиза установява причинно следствена връзка между произшествието и настъпилия
съставомерен общественоопасен резултат.
Твърди се, че е налице пряка причинно следствена връзка между
незаконосъобразните и неправилни действия на подсъдимия и най-тежкия възможен
резултат – смъртта на наследодателя на частните обвинители.
Повереникът изразява становище, че не
следва да бъдат приеми с доверие показанията на св. В. Бучеванов – приятел на
подсъдимия, както и обясненията на самия М., които повереникът оценява като
защитна версия, неподкрепена от останалия доказателствен материал. Повереникът посочва и данните, въз основа на
които може да се изключи наличието на случайно деяние. Твърди се, че бусът и
пострадалият пешеходец законосъобразно са се намирали в аварийната лента на
автомагистрала „Хемус“. Твърди се, че пешеходецът е имал право да стои в
аварийната лента, не е навлизал в лентата за движение на лек автомобил
„Тойота“, че пешеходецът е бил видим и
предвидим, най-малко от 100 метра преди мястото на удара и шофьорът е имал
техническата възможност да види наличието на спрял на пътното платно в
аварийната лента бус с не малки размери с включени габаритни светлини и
аварийни такива, както и да възприеме стоящият на аварийното платно пешеходец.
Твърди се, че подсъдимият е имал възможност да намали скоростта на
движение, да не предприема резки маневри
и отклонения на автомобила и и по този начин да предотврати настъпването на
съставомерния общественоопасен резултат. Повереникът посочва, че
пътният участък там, където е било реализирано ПТП, е прав, без наклони и не е възможно задната част на автомобила, управляван от
подсъдимия М., да поднесе от само себе си. Твърди се, че автомобилът на
подсъдимия е бил с предно предаване, с добър грайфер на гумите и бил в
техническа изправност. Според повереника няма данни за настъпване и на т. нар.
„аквапланинг“, тъй като автомобилът бил снабден с „АБС“ система на спиране. С
оглед изложеното се предлага съдът да не приема с доверие обясненията на подсъдимия.
Изтъква се, че подсъдимият е млад
шофьор, с година и половина стаж като шофьор, не е съобразил пътната обстановка
– наличието на снежна покривка по пътното платно, затрудняващо движение с
по-голяма скорост, както и че единствено
неговото поведение е станало причина за настъпването на ПТП. Твърди се, че
деянието е извършено виновно, непредпазливо. При така наведените доводи се
предлага подсъдимият М. да бъде признат за виновен и да му бъде наложено
справедливо наказание. Посочват се като
смекчаващи отговорността
обстоятелства младата възраст, трудовата ангажираност на подсъдимия, липсата на
предходни осъждания, както и криминални регистрации. Претендира се в случай на
осъдителна присъда на подсъдимия да бъде възложено да заплати направените от
частните обвинители разноски.
Защитата на подсъдимия
изразява становище, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин
и в тази връзка се предлага подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му
обвинение. В подкрепа на този извод се твърди, че механизмът на настъпилото ПТП
не е установен по безспорен начин. Защитата изтъква, че подсъдимият е имал
достатъчен натрупан опит при управление на МПС, а дори и на мотор, с което се
навежда довод, че е имал изградени възможности да реагира адекватно и
своевременно при опасност на пътното платно. Акцентира се и върху факта, че
микробусът и слезлият от него пешеходец не би следвало да се намират на
мястото, на което е настъпило ПТП. Защитата посочва, че със спиране в
аварийната лента водачът на микробуса е нарушил правила на Закона за движение
по пътищата, относими към регламентацията на случаите, в които се спира в
аварийна лента. Третият акцент в пледоарията на защитата е поставен върху
установяването на механизма на инцидента, като се навежда довод, че микробусът
не е бил местен. Въз основа на този факт, който според защитата е установен от
доказателствата по делото, не би могла да се определи нито скоростта, нито поведението на водача при настъпването на
удар и определяне мястото на удара. При анализ на свидетелските показания се
посочва, че те не са източник на доказателства за преместване на буса след
удара на 15 метра. Изразява се и становище, че е напълно изключено ударът да е
бил силен. Защитата посочва, че свидетелите възпроизвеждат разклащане,
почукване, но не и движение, свързано с преместване на на 15 метра. Защитата
пледира, че не е възможно автомобил от три тона да бъде преместен в продължение
на 15 метра по права линия и да не се измести в движението си направо при
положение, че е ударен от дясната страна.
За да поиска
оправдаване на подсъдимия, защитата посочва, че съгласно експертизата на
спешния телефон „112“ обаждането от подсъдимия е било инициирано двадесет минути след настъпването на ПТП.
Защитата изисква от съда да анализира съдържанието на проведения разговор с
оператор на система „112“ и да отговори на въпроса дали непосредствено след ПТП
подсъдимият е бил интелектуално и емоционално ангажиран да измисли още в този момент алиби за умишлено
привеждане на буса в движение.
На тази база защитата
посочва, че теоретичната конструкция на експертизата в резултат на удара бусът
да се е изместил на 15 метра е изцяло опровергана от останалия проверен доказателствен
материал. За да оспори заключението на
КМАТЕ в тази част, защитата подлага на анализ
протокола от ПТП и твърди, че неправилно в него е прието,
че местопроизшествието било запазено.
Защитата оспорва
заключението на КМАТЕ и в частта относно
възприетата от подсъдимия скорост. Твърди се, че скоростта на движение на
управляваното от подсъдимия МПС не е установена, че на тази база не е
установена и опасната зона на спиране, която от друга страна била основен
фактор за определянето на вината или невинността при настъпването на ПТП. Въз
основа на изложеното защитата твърди, че подсъдимият е имал възможност да спре,
но не и в опасната зона на спиране. Твърди се, че експертизата е неубедителна,
тъй като бил използван модел, който не отговаря на най-желателния модел за
моделиране на ПТП. Заключението се оспорва с оглед използването на модел за настъпване на ПТП между МПС и МПС.
Твърди се, че в конкретния случай е
следвало да бъде определена формула, начин и
и метод за определяне на най-вероятния и с най-голяма степен на
вероятност механизъм, когато става дума за удар между МПС и пешеходец. Твърди
се, че моделът за анализ на удар между МПС и пешеходец не е бил използван и в
този смисъл се подлага под съмнение правилността на заключението. Подлага се на анализ твърдението на вещите
лица, че не са имали данни за удар между
МПС и пешеходец. В тази връзка се твърди, че почти всички заключения на
експертизата се основават на теоретична конструкция, която не дава сигурност в
достатъчната степен, че подсъдимият Ф.М.
е виновен.
От защитата се оспорва
и обвинението, че причина за настъпване
на ПТП е движението на подсъдимия с несъобразена скорост. Защитата от своя
страна приема, че подсъдимият е направил
абсолютно всичко възможно, за да овладее автомобила, както и че
подсъдимият се е движел със съобразена
скорост. Основания за това твърдение се извеждат от показанията на св. П., за
когото се твърди, че е минал с
автомобила си покрай ПТП и не е могъл да
спре, защото се е движел с несъобразена според самия него скорост от 80 км/
час, след което е намалил скоростта на 60 км, за да може да се движи със
скорост, която му позволява да овладява автомобила. Твърди се, че подсъдимият
се е движел със скорост от 40 км/ч и
това негово твърдение не е опровергано от останалия доказателствен материал.
От защитата се оспорва
и заключението на допълнителната КМАТЕ. При обсъждане заключението на
допълнителната КМАТЕ се навежда довод, че заключението в задача четвърта на допълнителната експертиза в каква последователност
са задействани системите за управление на автомобила (волана или спирачната
система) е поставена неправилно по начин, който навежда за два възможни
отговора. Отделно от това се твърди, че заключението на експертизата не е
възприело конкретен механизъм на реакция.
Защитата възразява, че в експертизата е изложила теоретична конструкция, която не е съобразена
с обективните данни в настоящия случай, а именно – за завъртане на кормилното
колело надясно и едва след това предприемането на действия за спиране. На тази
изходна база се твърди, че липсва достатъчната степен на сигурност и вероятност
механизмът на настъпване на ПТП да е точно този, който се описва в
експертизата.
В пледоарията на
защитата се оспорва, както видимостта на подсъдимия към микробуса в аварийната лента, така и твърдението за
видимост към пешеходеца преди
автомобилът на подсъдимия да навлезе в опасната зона на спиране. Твърди се, че
пострадалият е бил облечен с тъмни дрехи
и е съществувал обилен снеговалеж, че фаровете и стъклата на микробуса са били
засипани от навалял сняг. Защитата изисква отговор от съда, ако са
засипани фаровете и стъклата на спрелия
автобус, кое обстоятелство изключва възможността да са засипани от сняг и
задните стопове на същото превозно средство, както и да са засипани аварийните
светлини. Оспорва се твърдението аварийните светлини изобщо да са били
включени, както и микробусът да е бил
видим извън опасната зона за спиране. Оспорва се и твърдението подсъдимият да е
завъртял волана на управлявания от него автомобил надясно с цел да предприеме
спасителна маневра при опасност от удар в този автомобил.
Защитата поставя
въпроса и каква всъщност е била
адекватната реакция при установената пътна обстановка. Защитата посочва, че при
рязко спиране при описаната пътна обстановка (реакция, която е избягнал и св. П.),
автомобилът е щял да стане неуправляем. Предлага се на съда да приеме за
установено, че действията на подсъдимия са били съобразени с пътната
обстановка, че микробусът в аварийната лента не е бил препятствие, не е бил
видим и е бил преместен от водачът на микробуса след деянието. В тази връзка
защитата предлага на съда да приеме, че е налице случайно деяние, което
изключва осъждането на подсъдимия.
Прокурорът в реплика
посочва, че обвинението не твърди умишлено причиняване на ПТП. Изразява се становище, че деянието е
извършено виновно при съзнавана непредпазливост, тъй като не е предприел
спиране на автомобила.
Повереникът в реплика
посочва, че пострадалият не се е намирал в микробуса и поради това случаят не
следва да се анализира като удар между две превозни средства, а като ПТП между
МПС и пешеходец.
Защитата в дуплика
посочва, че завъртането на волана в дясно, за да бъде избегната опасност на
пътното платно, която се твърди да се намира тъкмо там, води до неправдоподобна ситуация, че експертизата не
е достоверна в степен, необходима за осъждането на подсъдимия.
Подсъдимият в лична
защита заявява, че е правоспособен водач на автомобил и мотоциклет от 3 години.
Твърди, че не е завил надясно умишлено, а автомобилът му е поднесъл. Твърди, че
не е възприел триъгълник или аварийни светлини, които да го сигнализират за
спряло превозно средство.
В последната си дума подсъдимият заявява, че очаква присъдата на съда.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните, доказателствата по делото по отделно и в съвкупност,
намира за установено следното.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На 16.01.2016г. след 23.00ч подсъдимият Ф.Ф.М., управлявайки лек автомобил марка
“Тойота”, модел „Ярис” с рег. №********, се движел по магистрала „Хемус”, с
посока на движение от гр.София към с. Яна. В автомобила като пътник се возел и
свидетелят В.Б.. На 16.01.2016г. свидетелят М.К. управлявал автомобил- микробус
„Фият Дукато” с peг. №
********, като бил тръгнал от гр. Велико Търново с намерението да мине по
автомагистрала „Хемус“ в района на гр. София
в посока Кралство Холандия, където работел. В микробуса пътували и други
лица с намерението да си поделят
разходите за гориво - свидетелите Р.С., С.М., К.А., М.М., В.И., както и
пострадалиятВ.Ц. Д.. Около 23.30 ч. на 16.01.2016г. св. К. се намирал на
северната тангента на околовръстния път на София в посока ГКПП Калотина.
Движението в тъмната част на денонощието при липсата на улично осветление, лошите метеорологични условия и заснеженото
пътно платно предизвикали опасения у св. К., свързани с безопасността на пътя,
поради което предложил на другите свидетели, пътници в микробуса да се върнат
обратно. След като взели това решение, св. К. обърнал посоката на движение и
тръгнал в посока от гр. София към гр. Велико Търново по магистрала „Хемус”.
Подминавайки магазин „Джъмбо”, след първия мост по магистрала „Хемус” в посока
с. Яна, св. К. решил да спре и да почисти фаровете на автомобила, които били
зацапани със сняг, както и да почисти
чистачките, които замръзвали. В резултат на така взетото решение св. К.
спрял движението на микробуса в аварийната лента на магистрала „Хемус”, но
превозното средство частично било изнесено и в активната пътна лента ( установено
от отговора на първа задача на КМАТЕ– л. 82 от ДП). Св. К. слязъл от микробуса
заедно със св. Р.С.
и започнал да почиства снега и леда по чистачките. По същото време микробусът
бил оставен с включени аварийни светлини и работещ двигател. В
неустановен момент пострадалиятВ.Д. също
слязъл от микробуса във връзка със свои физиологични нужди и застанал от
към задната част на превозното средство на приблизително отстояние от около
един – два метра от корпуса на микробуса.
Участъкът от автомагистрала „Хемус”, в
който бил спрян в аварийна лента микробусът, се състоял от две платна,
разделени с разпределителен остров, предназначени да осигурят двупосочно движение на автомобилите, като за
всяка посока на движение освен двете ленти за движение била оформена и аварийна лента в дясно. Пътната настилка била
асфалтова, без неравности и насип, както и
без наклони. Същата била покрита
и със снежна покривка, а в отделни участъци имало и заледяване.
Паркираният от св. К. микробус се намирал в аварийната лента в дясно, като левите му
колела частично се намирали в дясната активна лента за движение, а
хоризонталната пътна маркировка не се виждала, тъй като била покрита със снежна покривка и пътят не
бил почистен. Междувременно докато свидетелите К. и Р.С. почиствали фаровете,
пострадалият Д. се намирал зад микробуса, като правостоящ. По същото време бил
облечен с тъмно зелена шуба и дънков панталон и
тялото му не било покрито със светлоотразителна жилетка.
Местоположението на спрелия микробус не било обезопасено с поставянето на
светлоотразителен триъгълник.
Около 23: 50 часа подсъдимият Ф.М. се намирал
на около един километър след първия мост след магазин „Джъмбо“ по
дясната активна лента за движение от гр. София посока гр. Ботевград по
магистрала „Хемус”, като се движел със скорост от около 45 км/ч. В
неустановен момент, докато подсъдимият наближавал спрелия микробус „Фият
Дукато” с peг. №
********, св. К. изключил аварийните светлини и започнал действия, свързани с
привеждане в движение на микробуса за навлизането му в активна дясна пътна
лента. В този момент неустановено лице – пътник в микробуса подвикнало, че
трябва да изчакат още един пътник, поради което и у св. К. настъпило объркване.
Именно в този момент автомобилът на подсъдимия М. наближил района на
последвалото местопроизшествие, като на неустановено разстояние от микробуса
попаднал на заледен участък и автомобилът му поднесъл наляво. Подсъдимият решил
да го овладее, като завъртял волана надясно и натиснал плавно спирачния педал.
Въпреки предприетите от него действия, насочени към овладяване на управлявания
автомобил, същият изминал неустановена траектория, като непосредствено преди
удара се изнесъл на дясно с предната си част в посока към аварийната лента и
спрелия частично там микробус. Непосредствено преди удара вратите
от към шофьорското място били обърнати към корпуса на микробуса
(установено от обясненията на подсъдимия
–л.47 от СП). Наближавайки микробуса, автомобилът на подсъдимия продължавал
да се плъзга странично с лявата си част
напред в посока микробуса и в този момент в крайна дясна аварийна лента ударил
пострадалияВ.Д., стоящ по същото време
прав зад микробуса на отстояние от около един метър зад него. Ударът за управлявания от подсъдимия л.а
„Тойота Ярис” настъпил в областта на лявата странична част в зоната на предния ляв калник, а за пешеходеца – от дясната част на тялото
му.
Подсъдимият възприел като опасност на
пътното платно спрялото превозно средство едва в момента, в който неговият
автомобил наближил микробуса, навлизайки в аварийната лента ( установено от обясненията
на подсъдимия - л.51, СГС). Така в процеса на завъртане на управлявания от
подсъдимия автомобил вдясно, настъпил удар между автомобила на подсъдимия в
предна и задна врата от страна на шофьорското място и колоната в дясната част
на буса. След удар с микробуса автомобилът на подсъдимия отново се завъртял,
като се изнесъл със задната си част на дясно, обърнал с предната си част към
пътното платно и изминал известно разстояние до изградна наблизо канавка.
Именно там автомобилът спрял, като предните му гуми останали на пътното платно,
сочещи към автомагистралата, а задната му част, включително задните гуми останали в канавката ( установено от
обясненията на подсъдимия–л. 47 от СП, както и от протокол за оглед на
местопроизшествие). Мястото на удара между л.а. ”Тойота” и пострадалия Д. по
ширината на пътното платно за движение било на около 1,8 метра вляво от десния
край на платното за движение по посока на движението на автомобила и по
дължината на пътното платно и на около
1000 метра след линията на ориентира на посоката на движение. В резултат на
удара пострадалият Д. бил изхвърлен от лекия автомобил „Тойота” в посоката на
удара на 2 метра отзад микробуса „Фият Дукато” в аварийната лента.
В следствие на
така възникналото произшествие на пострадалия Д. в следствие на удара от л.а
„Тойота Ярис” били причинени множество травматични увреждания- фрактура на
дясна раменна кост,фрактура на дясна подбедрица,фрактура на дясно крило на
пубисната кост, фрактура на таза в дясно, фрактури на израстъците на Л5 и
Eс1, двустранни
фрактури на ребра, разкъсно - контузна рана под дясна вежда, десностранен
орбитален хематом, разкъсно контузна рана и кръвонасядане на дясна подмишница,
дясна подбедрица, хемоторакс, разкъсвания на белодробна тъкан в следствие на
счупени ребра, масивен оток на мозъка.
След настъпване на удара от
микробуса излезли част от пътниците – свидетелите С., св. М., а след известно
време и св. М., както и водачът на
микробуса – св. К.. След спирането на автомобила подсъдимият изпаднал в шок,
като на първо място побързал да се увери, че св. Б. е добре. После подсъдимият
установил, че не може да излезе от вратата на автомобила си, излязъл през
прозореца на предна лява врата на автомобила и в този момент видял пострадалия на пътното платно. Подсъдимият незабавно в
23:48 часа телефонирал на система „112“ от мобилен телефон с номер ********, като в разговора сигнализирал за настъпилото
ПТП. Тъй като подсъдимият бил в шок, част от разговора с оператора на система
„112“ бил проведен от св. Б. ( от заключението на ТЕ – л.107-л.114 от СП, СГС,
от показанията на св. Б.). Междувременно св. К. привел в движение буса и го изместил на отстояние от около 15 метра
напред. Към 23:56 часа на 16.01.2016г.
подсъдимият отново инициирал разговор към система „112“ от мобилния си телефон,
за да настоява по-бързо изпращане на линейка за пострадалия. В отговор на
въпросите на оператора подсъдимият обяснил, че пострадалият не е затиснат и че
другият участник в движението е преместил едно от превозните средства (л.109,
СП). По – късно на местопроизшествието пристигнал екип за оказване на спешна
медицинска помощ, както и екип на КАТ-СДВР.
В следствие на причинените
травматични увреждания от удара на лекия автомобил „Тойота Ярис” пострадалият Д.
починал на 17.01.2016г като непосредствена причина смъртта се установява тежка
политравма - комбинирана гръдно-коремна, придружена с фрактури на таза и
крайниците, като същата довела до
травматичен шок с мултиорганна дисфункция, генерализиран оток на мозъка,
сърдечно съдова и дихателна недостатъчност и белодробна емболия с произход от
счупените дълги кости и размачкани тъкани. Съгласно заключението на съдебно медицинската експертиза между
причинените травматични увреждания и настъпилия смъртен изход е налице пряка
причинно следствена връзка.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Описаната
фактическа обстановка е установена от гласните доказателства:
·
От показанията на свидетелите – на
частните обвинители Й.Д., Ц.Ц., от показанията на пътници в микробуса – частично от показанията на св. Р.С.,
изцяло от показанията на св. С.М., включително и въз основа на прочетените
показания, които този свидетел е дал в досъдебното производство, въз основа на
прочетените показания на св. К.А. (л. 235 от СП, л. 35 от ДП) и прочетените показания на св. М.М. ( л.235,
от СП, л.36 от ДП), от показанията на водача на микробуса – св. М.К.,
включителни и въз основа прочетените
показания, които този свидетел е дал в досъдебното производство. От пътниците в
микробуса показанията на свидетелите К. Андрева и св. М.М. имат най-малка
информативна стойност, но и те са в синхрон с останалите доказателства за тежка
пътна обстановка, датата на деянието и частично – за факта на изместване на
микробуса след удара. Отделно от това установената от съда фактическа
обстановка се извежда от показанията на
свидетел, пътуващ в автомобила на подсъдимия – св. В.Б., както и от показанията
на св. А.П. – водач на л.а., случайно преминаващ в района на
местопроизшествието след деянието, както
и въз основа на обясненията на
подсъдимия – л. 47-л.52 от СП;
·
От писмените доказателства и писмени доказателствени
средства: констативен протокол № 43/6.01.2016г. за посетено местопроизшествие;
протокол за оглед на местопроизшествие с приложена към него скица; (л.18-л.20
от ДП), чиито препис в четлив вариант е изискан в СП - л.84 от СП; фотоалбум към протокол за оглед
( л.21-л.23 от ДП); удостоверение за наследници –л.54 от ДП, препис –
извлечение от акт за смърт (л.55 от ДП), свидетелство за съдимост (л.15 от СП),
справка от система „112“ –л.105 от СП с приложен оптичен носител на информация
– л.106 от СП, скица, изготвена от св. К. ( л.117, л.122 от СП),
·
от заключенията на експертизите, както
следва: изцяло от заключение на ТЕ,
чиито обект на изследване е оптичен носител на информация, предоставен от
система „112“ ( л.107-л.114 от СП, СГС); изцяло от заключение на СМЕ на
труп–л.61-л.69 от ДП; изцяло от заключение на АТЕ –л.71-л.73, чиито обект са
били деформациите по л.а. „Тойота Ярис“, получени в резултат на ПТП. Същата е установила, че системите на автомобила са били изправни и
съдържа фотоалбум –л.75, л.76 от ДП;
частично от заключение на тройна комплексна КМАТЕ –л.78 – л.87 от ДП, изготвена
от ВЛ П.П., Ирина Апостолова и инж. И.Т.; частично от заключение на ДКМАТЕ,
изготвена от същите вещи лица, както и от разпита на вещите лица в съдебното
производство ( л.216-л.234, СП).
За да се даде отговор на първите
два въпроса по чл.301, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, който е от решаващо значение за
изхода на делото, следва да бъдат очертани спорните и
безспорните обстоятелства. При определянето на кръга от спорни
обстоятелства съдът е задължен да отговори дали противоречията в
доказателствения материал намират разрешение и ако това е така, какъв е
резултатът от цялостната оценка на събрания доказателствен материал.
Следва да се обособи група
обстоятелства, които могат да бъдат изяснени само и единствено чрез обясненията
на подсъдимия и св. Б.. Това са обстоятелствата, свързани с момента, в който за
първи път пострадалият пешеходец е бил забелязан от подсъдимия и посочения
свидетел като опасност на пътното платно. Обясненията на подсъдимия и
показанията на св. Б. са непротиворечиви при възпроизвеждане на факта, че след
случайното поднасяне на л.а. „Тойота“ в момента на навлизане на автомобила в
аварийната лента са забелязали единствено очертанията на спрелия микробус от
ляво поради осветяването му от фаровете на автомобила. Не е преодоляна тежестта
на доказване срещу обясненията на подсъдимия и св. Б., че за първи път са
видели пострадалия едва след излизането
си от автомобила.
Липсват противоречия в доказателствата
по делото при изясняването на следните въпроси – при установяване на
участниците в настъпилото ПТП– микробус „Фият Дукато” с peг. №
******** и л.а., марка “Тойота”, модел „Ярис” с рег. №********, на лицата,
които са ги управлявали - подсъдимият
М. е управлявал л.а. марка
“Тойота”, модел „Ярис”, а св. К. – микробуса. Непротиворечиво в доказателствата
е възпроизведен фактът, че се касае за ПТП, при което последователно във
времето на първо място е настъпил удар между л.а. „Тойота“, модел „Ярис“ и
правостоящия пострадал, намиращ се по същото време извън микробуса в аварийната
лента за движение на автомагистрала „Хемус“ и на второ място, че веднага след това е настъпил удар между л.а.
„Тойота“ и спрелия микробус „Фиат Дукато“. Възможността първият удар да доведе
до намаляване на скоростта до втория удар с оглед обстоятелството, че се касае
за първоначален удар между автомобил и пешеходец, като разликата в масите на пешеходеца и автомобила
е изключително голяма, практически не е довело намаляване на скоростта на л.а.
„Тойота“ към момента на втория удар ( установено от разпита на вещите лица,
изготвили КМАТЕ, в съдебното производство).
Не се констатират противоречиви
източници на доказателства относно характера на телесните увреждания, получени
от пострадалия Д. и причинно – следствената връзка между тези увреждания и
настъпилия съставомерен общественоопасен резултат.
По непротиворечив начин е изяснено
обстоятелството, че ПТП е настъпило в нощните часове на денонощието, при
изключително тежки климатични условия, свързани с обилен снеговалеж и покритие
от снежна покривка върху пътното платно ( от показанията на св. С. –л.55 от СП,
св. М. – л.61, л.64, св. К. – л.121 от СП, прочетените
показания на св. А. – л.35 от ДП и св. М.-л.36 от ДП, от показанията на св. П.
– л. 127 от СП). Висока информативна стойност за проверка на дадените от
подсъдимия обяснения, свързани с поднасяне на автомобила е твърдението на св. С.,
че даже е било заледено. (л.55 от СП).
Състоянието на активните ленти за движение е описано и в показанията на св. П.,
в които се съдържа информация, че той самият е възприел състоянието на местопроизшествието
след деянието, като се е движел в лява активна пътна лента със скорост от около
70-80 км/ч, тъй като тази лента според него била по-разчистена.
Установено е по несъмнен и безспорен начин, че
причината за спиране на микробуса в аварийната лента и частично в активна дясна пътна лента, за
което свидетелства и независимият свидетел А.П. (л.128 от СП), се свързва с
необходимостта да бъдат почистени неговите фарове и чистачки, като основно с
тази дейност били ангажирани свидетелите К. ( водачът на микробуса) и св. М.,
установено от прочетените показания на
св. М. – л.65 от СП, както и от
показанията на св. К. в производството пред съда –л.121 от СП. Единствено
прочетените показания на св. А., дадени от нея в досъдебното производство, са източник на доказателство, че причината за
спирането е молба на пострадалия. В тази част обаче същите са опровергани от
показанията на свидетелите К. и М.. Съдът прие с доверие показанията на св. К. и М., тъй като тези
свидетели са били пряко ангажирани с управлението на микробуса и няма никакви
обективни данни да са възприели молбата на пострадалия Д. да спрат дори и да е
била отправена такава. Липсват каквито и да е противоречия в годните източници
на доказателства, че към момента на удара микробусът е бил позициониран в
спряло положение в аварийната лента, частично застъпващ дясна активна лента за
движение, по която по същото време се е
движел л.а. „Тойота“. В тази връзка се
обосновава извод, че спрелият частично в активна дясна лента за движение
микробус е представлявал опасност за движението в тази пътна лента, като
водачът е нарушил чл. 58, т.3 от ЗДвП, който забранява спиране на
автомагистрала освен в лентата за принудително спиране при наличието на
съответни основания за това.
Съдът цени като достоверен източник на
доказателства показанията на свидетелите С. и М., че докато извършвали
почистване от натрупалия сняг, местонахождението на микробуса в аварийната
лента на автомагистралата не било обезопасено със светлоотразителен триъгълник,
но към този момент била използвана другата предвидена в чл.59, ал.1 от ЗДвП
възможност за това, свързана с
включването на авариен сигнал.
Доказателствата са непротиворечиви и при
установяване на факта, че към момента на
настъпване на ПТП извън микробуса се е намирал само и единствено
пострадалият ( от показанията на св. С.
– л. 56 от СП, от прочетените показания
на св. М. –л. 65 от СП и св. К. –л.122
от СП), както и че тъкмо в този момент св. К. е подготвял системите за
управление на микробуса за потегляне към
момента на настъпване на ПТП. Тази специфика в хронологията на случая е
установена по убедителен начин от прочетените показания на св. С.М., дадени от
него в досъдебното производство. В прочетените показания свидетелят М. е посочил, че тъкмо са се канели да тръгват,
когато някой извикал, че извън микробуса има мъж, който е излязъл поради
физиолигични нужди (л.65 от СП). Свидетелят М. заяви пред настоящия съдебен
състав, че поддържа тези показания и на практика сам е опровергал първоночално
изложените твърдения в производството пред съда, че всички целенасочено са
изчаквали качването на св. Д.. Съдът се съгласява принципно със застъпеното
становище в обвинителната теза, че ако водачът на микробуса съзнателно е
изчаквал да се качи пострадалия Д., не е имало никаква причина да изключва
аварийните светлини. Настоящият случай обаче не е такъв. И това е така, тъй
като не се установява св. К. да е чакал
когото и да било. Подочутото от св. М.
подвикване, че извън автомобила има и друг пътник съгласно прочетените
показания на св. М. е настъпило в последния
възможен момент, т.е. когато св. К. вече
е привеждал системите за управление на микробуса за потегляне. На тази плоскост
следва да се преценяват и показанията на св. С., че аварийните светлини са
работели към момента на удара. (л.59 от СП). Самият С. не имал достъп до
системите за управление на микробуса, поради което и не би могъл да знае кога и
в каква последователност са включвани/ изключвани системите за подавани на
авариен светлинен сигнал. Ето защо в тази част неговите показания са
недостоверни.
Отделно от това, съдът намира, че е
налице мнимо противоречие между прочетените показания, дадени от св. М. в
посочените по-горе части, с показанията на св. С. от СП. Последният от
изброените свидетели заяви пред съда, че всички са знаели за местонахождението
на пострадалия извън микробуса, свързано
с необходимостта да бъде изчакан (л.56 от СП). Съпоставката на тези изявления
обаче с прочетените показания на св. М. изключва възможността показанията на
св. С. и в тази им част да са достоверен източник на доказателства. Св. С. не
би могъл да дава достоверни свидетелски показания за този това дали другите свидетели са знаели за отсъствието на
пострадалия Д. и най-вече – дали е знаел св. К. поради липсата на установено
запознанство между всички пътници микробуса
и поради случайния им контакт по
повод предприета от тях обща трудова миграция в Холандия. Това обстоятелство е
установено и от показанията на св. К. в
производството пред съда (л.121 от СП). Ето защо съдът прие за установено, че
липсват каквито и да е данни комуникацията между лицата в микробуса да е била
на ниво, което да позволява на св. С. или на някой друг, присъстващ в
микробуса, да знае във всеки един момент какви са възприятията и очакванията на
останалите пътници.
Важно е да се посочи, че със сигурност
за излизането на св. Д. от микробуса в последния възможен момент не са знаели
всички лица и най-важното – за това обстоятелство не са знаели св. М. и св. К.,
установено от прочетените показания, дадени от св. М.в ДП, които същият
поддържа и в съдебното производство. За излизането на пострадалия Д. от
микробуса не е знаел и св. К. – водач на
микробуса, установено от показанията му пред съда чл.122, л.123 от СП). Какво точно са знаели останалите
пътници в автомобила е без каквото и да е значение, тъй като именно св. К. е
бил ангажиран със системите за управление на автомобила, съответно - той е
лицето, което е имало достъп системите, свързани с включване и изключване на аварийните
светлини. От показанията на свидетелите се установява непротиворечиво, че в
непосредствена близост до водача на микробуса
е бил именно св. М., че този свидетел
е имал пряка и най - интензивна комуникация с водача на микробуса и дори
са се редували при управлението на буса ( установено от показанията на св. М. -
л.61 от СП, както и от прочетените показания на св. К. –л.125 от СП). Ето защо е важно да се посочи че именно св. М. и св. К. не са знаели, че
към момента на подготовката за потегляне от микробуса там отсъства
пострадалият Д.. На базата на изложеното по-горе настоящият съдебен
състав приема, че не е установен по категоричен начин моментът, в който от
водача на микробуса – св. К. са били изключени аварийните светлини. Фактът, че аварийният сигнал е бил включен
към момента на почистване на фаровете и чистачките, когато свидетелите С., М. и
К. са се намирали извън превозното средство, а св. Д. – вътре, е без всякакво
значение. И това е така, тъй като инкриминираното ПТП е настъпило по-късно,
когато всички освен пострадалият вече са били в превозното средство и когато
св. К. е започнал да борави със системите за управление на микробуса, за да го приведе в движение и да
се включи в активна дясна пътна лента.
Последното обстоятелство е установено убедително от прочетените
показания на св. М.. Този свидетел е емоционално съпричастен именно към групата
свидетели, пътуващи в микробуса, подсъдимият е бил напълно непознат за
него и дори именно св. М. влязъл в лично пререкание с подсъдимия
веднага след настъпването на ПТП, установено от разказа на самия М. и
обясненията на подсъдимия пред съда. С оглед изложеното е напълно изключено
тази част от показанията на св. М., която внася непреодолимо съмнение в
обвинителната теза, че изключването на
аварийния сигнал следва по време настъпването на ПТП или че изобщо не е бил
изключван, да е обвързана със съзнателно
изопачаване на факти в полза на защитата.
Не се установяват противоречия по
фактите, изяснени от заключение на АТЕ –л.71-л.73 от ДП , чиито обект са били
деформациите по л.а. „Тойота Ярис“, получени
в резултат на ПТП. Без съмнение е установено, че системите за управление
на л.а. „Тойота“ са били в техническа изправност към момента на настъпване на
ПТП.
Във връзка с изложеното по-горе съдът
намира, че спорните обстоятелства се отнасят на първо място до видимостта в
района. Събраните и проверени от съда доказателствени източници не потвърждават
обвинителната теза, че видимостта е била добра в района на местопроизшествието.
Гласните доказателства и писмените доказателствени средства не установяват да е била добра, поради нощните часове на
денонощието, липсата на улично осветление и наличието на обилен снеговалеж. В
тази част гласните доказателства са потвърдени и от протокол за оглед на
местопроизшествие, в който е отразено, че предмет на оглед е заснежена
асфалтова покривка, че е регистриран снеговалеж и видимост от фарове на
автомобил (л.84 от СП). Констатациите в протокола за оглед са потвърдени и от
снимковия материал на л.22, л.23 от ДП, в който се визуализират бели петна. Съдът
не приема с доверие твърдението на вещите лица за липса на снеговалеж (л.217 от
СП). Дали е имало или е нямало снеговалеж към момента на ПТП е факт, който не
може да бъде установяван с автотехническа експертиза. Твърденията за силно влошено качество на снимковия материал
и периода, в който може да се разтопи снежната покривка според настоящия състав
на съда също излизат извън рамките на компетентността на вещите лица ( л.218 от
СП). Твърдението в КМАТЕ за видимост в рамките на опасната зона за спиране за
възприетата от вещите лица скорост на движение също е необосновано, тъй като на
практика влиза в съществено противоречие с протокола за оглед на
местопроизшествие, съставен от контролните органи на КАТ. В този протокол е
налице отбелязване за видимост от фарове на автомобил (л.84 от СП) и не е ясно
какви фактори според вещите лица са отстранили намалената видимост, така, както
е констатирана при изготвянето на протокол за оглед на местопроизшествие.
Отделно от това, съдът констатира, че при разпит на вещите лица са
документирани взаимно изключващи се твърдения, свързани с наличието на корелация
между видимостта и опасната зона на спиране, т. напр. от разпита на ВЛ Т.:
„Видимостта има пряко отношение към определяне на опасната зона – л.219 от СП.
В същия разпит същото вещо лице твърди, че „няма значение видимостта за
определяне на опасната зона (л.219 и л.220 от СП).
Извън компетентността на вещите лица е и
въпросът дали към момента, в който подсъдимия е наближил района на
местопроизшествието, микробусът е бил с включени аварийни светлини.
Изясняването на този въпрос може да се базира
на данни, извлечени от показанията на очевидци, като отговорът следва да бъде
даден от съда в крайния съдебен акт след анализ и проверка на гласните
доказателства. От своя страна съдът намира, че не се установява проблемът с намалената видимост към микробуса в
посоката на движение на л.а. „Тойота“ да е бил отстранен непосредствено преди и
към момента на настъпване на удара чрез допълнително осветяване на пътното
платно чрез включен авариен сигнал от
спрелия микробус, тъкмо защото е установено, че към момента на удара св. К.
вече се е готвел да приведе в движение спрелия микробус. Това обстоятелство,
установено от показанията на св. М. и К., които за разлика от останалите пътуващи свидетели в микробуса са били
ангажирани изключително с неговото управление, кореспондира непротиворечиво с
твърденията на подсъдимия в дадените от него обяснения, както и с показанията
на св. Б., че наближавайки района на местопроизшествието, не са възприели аварийни светлини или
светлоотразителен триъгълник, както и че
първият момент, в който микробусът е бил идентифициран като опасност на пътното
платно, е моментът на поднасяне на л.а. „Тойота“ в посока към аварийната лента
за движение.
Част от спорните обстоятелства са
свързани с манипулацията със системите
за управление на автомобила, управляван от подсъдимия, довела конкретно до промяната на траекторията на движение от
движение направо в активна дясна пътна лента надясно в посока към спрелия и вече потеглящ
микробус. При изясняването на този въпрос се извличат две групи доказателства с
уточнението, че за тези факти и
обстоятелства свидетелите, пътуващи в микробус „Фиат Дукато“ нямат и не е било
възможност да формират възприятия. От една страна в КМАТЕ и от разпита на
вещите лица се твърди привеждане на лекия автомобил в посока на дясно,
последвано от натискане на спирачната система (л.85, л.86 от ДП). В тази част
експертизата се поддържа от вещите лица и в производството пред съда. От друга
страна, се формира и втора група източник на доказателства от обясненията на
подсъдимия и показанията на св. Б.. От тази група доказателства се установява
поднасяне на автомобила наляво, което подсъдимият се е опитал да овладее като
завърти волана надясно, както и с плавно натискане на спирачната система. По
делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, че в този момент
микробусът е бил видим, както и че подсъдимият е искал да навлезе тъкмо в
аварийната лента за движение. Неопровергани са неговите обяснения, че от
субективна страна подсъдимият е искал да овладее поднасянето на автомобила и да
продължи движението си в активна дясна пътна лента. Ето защо и въпросът за
видимостта следва да се преекспонира и от гледна точка на това дали към момента на поднасянето на автомобила
върху заледен участък от пътя, за каквито усложнения в пътната обстановка
свидетелства и св. С., микробусът, а също така и пострадалият са представлявали
обективно предвидима опасност за движението в лентата за принудително спиране.
Съдът приема за установено, че към момента на ПТП от обективна страна
микробусът не е представлявал предвидима опасност за движението, тъй като
липсват категорични данни точно в този момент да са били включени аварийните
светлини. Без значение е фактът дали подсъдимият би могъл да спре в зоната, осветена
от фаровете на л.а. „Тойота“ в активна
дясна пътна лента, по която е било зададено направлението на този автомобил,
тъй като мястото на удара не е в тази лента за движение. Предвидима опасност за
движението не е представлявал и стоящият
зад буса пострадал пешеходец, тъй като неговото местонахождение не е бил
обозначено със светлоотразителна жилетка или по какъвто и да е друг начин.
Констатират се противоречия в
доказателствения материал, отнасящи се до броя на ударите, които са възприели
свидетелите, намиращи се в микробуса – един или два. Противоречията в
показанията на св. С. по това обстоятелство са разрешени чрез прочитането на
дадените от него показания от ДП на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 от НПК. Св. С. заяви пред съда, че поддържа показанията си от съдебното
производство за един удар, настъпил по корпуса на микробуса (л.59 от СП). За
един на брой удар свидетелства и св. М., както и св. К. (л.122 от СП). При наличието на синхрон за възприетия от
свидетелите удар съдът намира, че точната хронология във времето между удара на
двата автомобила и удара на автомобил и пешеходец е неустановена.
Противоречиво в доказателствените източници е интерпретирана скоростта
на подсъдимия към момента, в който е навлязъл в района на местопризшествието,
както и причината за навлизане на л.а.
„Тойота“, модел „Ярис“ в аварийната лента в района на местопроизшествието. От
една страна КМАТЕ и ДКМАТЕ работят със скорост от 61 км/ч, от друга страна
подсъдимият в своите обяснения твърди за скорост от 45 км/ч, а св.Б. за скорост от около 40-50 км/ч (л.72 от
СП). Съдът прие за достоверна скоростта, която е посочил самият подсъдим.
Подсъдимият не е длъжен да доказва своята невинност и тежестта да бъдат оборени
неговите твърдения е налице за прокуратурата. Срещу твърдението на подсъдимия,
че в района на местопроизшествието е управлявал л.а. със скорост от 45 км/ч
обвинението е противопоставило
заключение на КМАТЕ, в което се твърди скорост от 61 км/ч. Следва да се уточни,
че ЗДвП в чл.55, ал.1 е регламентирал изискване за конструктивна възможност
съответното превозно средство, движещо се
по автомагистрала и скоростен път, да поддържа скорост от 50 км /ч, като
подсъдимият е следвало да съобразява на пътя и това обстоятелство. С
оглед намалената видимост подсъдимият е следвало да съобразява и възможността да спре в рамките на зоната,
осветявана от неговите фарове. По изложените съображения съдът намира, че не е обосновано твърдението на вещите лица,
че подсъдимият е имал възможност да забележи спрелия бус на отстояние още на 71
метра преди мястото на удара (л.219 от СП).
Съдът намира, че твърдението на вещите
лица за движение на подсъдимия със скорост от 61 км/ч е необосновано. Основание
за такъв извод дават твърденията на вещите
лица, че са определили скоростта на л.а. „Тойота“ въз основа на друг факт – за изместване на
микробус „Фиат Дукато“ след удара на отстояние от около 15 метра (л.227 от СП).
Този факт е бил възприет от тях, без да
се подлага под съмнение запазването на
местопроизшествието. Така въз основа на предположението, че местопроизшествието
е било запазено, както и въз основа на предположението, че в протокол за оглед
са отразени всички факти от значение за делото, вещите лица са конструирали целия механизъм на настъпване на
ПТП, както е посочен на фиг.6 (л.82 от
ДП). От заключението на ТЕ, изследвала
оптичен носител на информация,
предоставен от система „112“, е установено по категоричен начин, че подсъдимият
незабавно е телефонирал за случая, за да бъде изпратен екип за спешна помощ,
както и че в този момент, в който се е намирал в състояние на шок, е споделил на оператора, че другият
водач вече е преместил буса (л.109 от СП). Не може да се приеме, че се касае за целенасочено изграждане на алиби от страна на
подсъдимия в този момент поради повода за провеждане на повторния разговор –
подсъдимият да напомни, че трябва да бъде изпратен лекарски екип. Не може да се
отмине без внимание и фактът, че твърденията за съзнателно преместване на буса
след удара, не са включени в разговора с оператор от „112“ по инициатива на
подсъдимия, а тъкмо напротив, поради необходимостта да се даде отговор на
поставения от оператора въпрос дали пострадалият човек е затиснат между
превозни средства. Едва тогава подсъдимият е отговорил, че микробусът
допълнително е преместен.
В изложението на КМАТЕ от досъдебното
производство е видно, че скоростта на движение на л.а. „Тойота“ от 61 км/ч е
била определена по метод “Моmеntum 360” –л.83 от ДП. Съгласно
специализираната литература се касае за метод, който се базира на закона за
съхранение на количеството на движение на системата от двата автомобила. Този
метод може да се използва, ако се знае точното направление на движение на
автомобилите преди удара. Неговата точност се определя от това дали са известни
траекториите на масовите центрове на автомобилите преди удара. И при
най-малкото изменение на направлението на скоростта на единия от автомобилите
преди удара може да доведе до голяма разлика в резултатите. Ако траекторията на
масовия център е крива, е от значение и ъгълът на скоростта след удара.
В настоящия случай обаче липсват каквито и да е точни данни за направлението, което е
следвал при движението на л.а. „Тойота“ непосредствено преди удара и след
поднасянето му наляво. Източник на информация за това обстоятелство могат да
бъдат само и единствено обясненията на подсъдимия и св. Б., съпоставени с
протокол за оглед на местопроизшествие, от който се установява мястото на
удара. От съдържанието на КМАТЕ, в частност от фиг. 6 ( л. 82 от ДП) обаче не е
обозначена траекторията на движение на л.а. „Тойота“ преди удара, респективно -
липсва и информация за точната
траектория, който която е следвал масовият център на л.а. „Тойота“ след
удара.
Вещите лица са работили с информация за
изминал път от микробус „Фиат Дукато“ след удара на разстояние от около 15
метра, което е напълно опровергано от
показанията на свидетелите. Те са посочили, че са възприели само удар, не и движение на
микробуса (св. С.), или „лашкане“, както е посочил св. М.. За изместване на буса
след удара дават информация прочетените
показания на св. А. от досъдебното производство. В тях обаче липсва конкретика за изминалото
от буса разстояние в резултат на изместването и е недопустимо да се допълват с
предположението, че местопроизшествието е било запазено. Най –точни са
показанията на св. К. – водач на микробуса, който е посочил, че превозното
средство се е помръднало на един метър от удара (л.122 от СП). Тази част от гласните доказателства е проверена чрез съпоставката им с други части,
в които се възпроизвеждат разстоянието от микробуса до тялото на пострадалия
след удара. Съдът констатира, че показанията на свидетелите С., М. и К. са
изключително еднопосочни при извличането на данни за приблизителното разстояние
от буса до мястото, където се е намирало тялото на пострадалия Д. след
удара. Според св. М. –л.62 от СП
разстоянието е било 3-4 метра, за разстояние от
четири метра споменава в показанията си и св. К. – л.123 от СП, св. С. също твърди за разстояние от 3-4 метра
( л.59 от СП). Касае се за детайл от описанието на пътната обстановка след
настъпването на ПТП, който не би могъл да бъде синхронизиран едва в съдебното производство с оглед
обстоятелствата, при които е бил проведен разпитът на свидетелите – на двама от
тях в едно и също съдебно заседание. Посочените по-горе свидетели не са от
близкото обкръжение на подсъдимия, поради което техните показания не могат да
бъдат считани за изопачени от интереса
на защитата. Нито един от изброените свидетели, пътуващи в микробуса или лично
ангажирани с неговото управление нямат какъвто и да е интерес от изхода на
делото. Изминалият период от датата на деянието до момента на провеждането на
разпита им пред съда е друг аргумент, че се касае за факт, който свидетелите са
възприели лично и поради това го възпроизвеждат изключително точно и без противоречия.
С оглед изложеното, ако се приеме за
вярно твърдението в КМАТЕ, че в резултат на удара, тялото на пострадалия е било
отхвърлено на отстояние от около 2 метра в посока, обратна на движението на
микробуса, а свидетелите твърдят, че тялото непосредствено след удара е било на
три до четири метра зад буса, то съобразно
мястото на удара, установено с
експертизата и протокола за оглед на местопроизшествие не е възможно
микробусът да е изминал по инерция
разстояние от около 15 метра след настъпването на удара. В този случай отстоянието
от микробуса до тялото на пострадалия пешеходец след удара също е следвало да
бъде над 15 метра, не и само 3-4 метра. Никой от свидетелите обаче не
твърди това обстоятелство. Изложеното
дава основание за извод, че вещите лица са работили само и единствено с данните
от протокол за оглед на местопроизшествие, в който местоположението на микробус
„Фиат Дукато“ е фиксирано на разстояние от 1018 метра след ориентира (л.84, стр.2 от СП) при наличието на данни,
че мястото на удара е на около 1001 метра след линията на ориентира по посоката
на движение на автомобил „Тойота“ (л.82 от ДП). Така конструкцията на механизма
на настъпване на ПТП в КМАТЕ и ДКМАТЕ е била изградена въз основа на
предположението, че местопроизшествието е било запазено към момента на провеждане
на оглед. Предположението на вещите лица за това обстоятелство е било
мултиплицирано в дадените от тях експертни заключения, респективно и при изграждането на обвинителната теза.
Отделно от това, настоящият съдебен състав намира, че огледът на
местопроизшествие е непълен, тъй като не
е отразил всички релевантни за изхода на делото обстоятелства. При описанието
на пътното платно разследващият орган се е ограничил да отбележи, че пътното
платно е мокро и заснежено. Не е извършен обаче детайлен оглед на дясната
активна пътна лента в района на местопроизшествието за участъци от заледяване.
За наличието на такива участъци източник на доказателства са показанията на св.
С.. Този свидетел е напълно независим от емоционална оценка на случая, още
повече от такава оценка, която е повлияна от интереса на защитата. Неговите показания
косвено дават опора на дадените от подсъдимия обяснения, че поради поднасяне
автомобилът му е станал неуправляем. Обвинението не е ангажирало доказателства,
с които да ги опровергае.
Използването на метод “Моmеntum 360” при изготвяне на заключението на КМАТЕ в техническата му част може да бъде
прецизно, когато се отнася до ПТП между два автомобила. В конкретния случай
обаче с внесения в съда обвинителен акт е инкриминирано ПТП между автомобил и
пешеходец. За това е от значение обстоятелството дали местоположението на този
пешеходец е било обективно предвидимо препятствие за движението на л.а.
„Тойота“ в момента, в който последният е бил с направление по дясна активна
пътна лента. Настоящият съдебен състав счита, че липсват каквито и да е обективни
данни пострадалият Д. да е обозначил присъствието си в аварийната пътна лента.
С оглед причината, поради която същият и
слязъл от микробуса, очевидно е, че не е
искал изобщо да се обозначава. Това обстоятелство обаче е довело до създаването
на допълнителна и абсолютно непредвидима опасност на пътното платно за
останалите участници в движението. При липсата на данни за включени аварийни
светлини точно към момента на настъпване на ПТП на МПС, спряло в принудителната
лента за движение по автомагистрала към пострадалия практически е липсвало каквото и да е осветление, което да
позволи технически на подсъдимия да възприеме опасността на пътя.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Въз
основа на така установените факти и събраните доказателства съдът намира, че
подсъдимият М. от обективна и субективна страна не е осъществил състав на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в“, вр. чл.342, ал.1, пр. 3 от НК. От обективна
страна на 16.01.2016г. около 23.50 часа
в гр.София подсъдимият е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка “Тойота”, модел „Ярис” с
рег. №********, като се е движел по
автомагистрала „Хемус” с посока на
движение от гр. София към с. Яна. В района на
един километър след първия мост след магазин „Джъмбо” подсъдимият М. е
станал участник в ПТП, като мястото на удара е в аварийната лента за движение.
От обективна страна не се
установи предприетата от подсъдимия скорост на движение да е в
причинно-следствена връзка с настъпилия общественоопасен резултат. Разпоредбата
на чл. 20, ал.2 от ЗДвП гласи, че: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението”. Препятствието следва да е предвидимо и
деецът да не се е поставил сам в състояние да не може да го
предвиди. В конкретния случай не се установява подсъдимият да е нарушил
правилата за движение, регламентирани в чл. 20, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата,
свързани с избор на скорост на автомагистрала за това, защото по арг. от чл.55,
ал.1, изр.1 от ЗДвП при движение по автомагистрала тъй е бил длъжен да поддържа
минималната скорост, посочена в този текст от закона от 50 км/ч. Подсъдимият М.
е бил длъжен да се съобразява с това изискване на закона, още повече, че
неговото движение е било локализирано в
дясна активна пътна лента и не е имало
никаква причина преди поднасянето на автомобила да предприеме придвижване в аварийната лента,
нито е бил длъжен да се движи в лявата активна лента.
Основното препятствие в лентата за движение на
подсъдимия е бил скрит заледен участък.
Така от обективна страна се установи, че причина за навлизане на автомобила,
управляван от подсъдимия от дясна активна пътна лента в аварийната лента, е
поднасянето на в посока наляво в хлъзгав участък от пътя и опитът на подсъдимия да овладее
превозното средство последователно, завъртайки волана надясно и упражнявайки плавен
натиск върху спирачния педал.
Отделно от
това, от обективна страна не се установи изборът на скорост да е в
причинно-следствена връзка с поднасянето на автомобила, управляван от
подсъдимия. Състоянието на пътното платно е било заснежено, климатичните
условия са били неблагоприятни. Но те са били такива в значителен диапазон по
направлението, възприето при движението на подсъдимия, докато загубата на
управление поради подхлъзване е настъпило в точно определен участък и е
липсвала каквато и да е видима индикация за особеност на пътното платно, която
да отличава мястото на настъпване на произшествието от останалия участък от
пътя преди и след мястото на ПТП. Ето
защо съдът приема за установено, че наличието на заледен участък от пътното
платно, довел до подхлъзването на л.а. „Тойота“
до степен да стане неуправляем, при все, че подсъдимият е поддържал една
и съща скорост по възприетото от него направление, е опасност за
движението, която той не е могъл да предвиди.
Косвено значение в подкрепа на извода, че изборът на
скорост не е свързан с настъпването на пътно-транспортно произшествие имат и
показанията на св. П., който е поддържал
дори значително по-висока скорост от подсъдимия (от около 80 км/ч), но е преминал
безопасно в района на местопроизшествието по лява активна пътна лента.
Съдът намира, че от обективна страна подсъдимият не
е бил длъжен да предвиди, че в аварийната лента за движение може да има спряло
необозначено превозно средство и поради това ударът с него е резултат на
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
Обвинението не е инкриминирало ПТП между две превозни средства, а ПТП
между лек автомобил и пешеходец.
Подсъдимият М. е имал правото да очаква правомерно поведение и от
останалите участници в движението. Ето защо той не е бил длъжен да предвиди, че
по автомагистрала може да има пешеходец,
който излизайки от превозното средство, е нарушил съществено разпоредбата на
чл.55, ал.1, изр.2 от ЗДвП, като е изложил на риск своето здраве и живот. В
тъмните часове на денонощието, при силно намалена видимост от снеговалеж
пешеходецът не е бил обозначен и със светлоотразителна жилетка. Още повече, че
изключението по чл.101, ал.1, изр. 2 от ЗДвП, допустимо при осигурена
светлоотразителна жилетка, е адресирано до водача на съответното неизправно превозно
средство, не и до други лица – пътници в неизправното превозно средство.
Присъствието на пешеходец по пътното платно на автомагистрала, практически
невидим при особеностите на климатичните условия, нощните часове на денонощието и тъмните
му дрехи, е опасност за движението, която подсъдимият от обективна страна не е бил
длъжен и не е могъл да предвиди. От обективна страна подсъдимият не би могъл да
възприеме този пешеходец като опасност на пътното платно и при опита си да
овладее превозното средство. Затова и възприетата от него маневра да отклони
надясно управлявания от него автомобил към аварийната лента също води до извод,
че е налице случайно деяние.
Инкриминираното
нарушение по чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата, който гласи, че „водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“ не е довело до виновно причиняване на съставомерния
общественоопасен резултат. Вярно е, че подсъдимият не е успял да овладее
управлявания автомобил в дясната активна лента за движение на автомагистрала,
но се е опитал да го направи в аварийната лента, без технически да разполага с
възможност своевременно да възприеме наличната опасност на пътното платно в
лентата за принудително спиране. Следователно в момента, в който подсъдимият е
предприел завой надясно с цел да овладее превозното средство, той обективно не
е могъл да възприеме предвидимо препятствие в този участък от пътя поради липсата на съответно обозначение, както от
страна на микробуса, така и от страна на пешеходеца.
Съдът, след като отчете изложените по-горе обстоятелства, намира за
установено, че от обективна страна пострадалият не е представлявал предвидима
опасност на пътното платно. С оглед предписанията на чл.58, т.3 от ЗДвП
подсъдимият е имал право да очаква правомерно поведение от останалите участници
в движението и не е бил длъжен да предвиди, че в принудителната лента по
автомагистрала могат да представляват опасност необозначен бус, частично спрял
в активната пътна лента, в която изобщо е забранено да се спира и необозначен с
каквито и да е светлинни сигнали пешеходец. Субективните намерения на
подсъдимия да навлезе в аварийната лента са възникнали непосредствено преди
настъпването на ПТП, поради което е напълно ирелевантно обстоятелството каква е
била опасната зона на спиране в първоначално възприетото от него направление по
активна дясна пътна лента. От съществено значение са обстоятелствата, при които
подсъдимият се е оказал в лентата за принудително спиране – поднасяне на
автомобила по заледен участък от пътя в активната лента. Отделно от това,
безопасността на самия подсъдим и св. Б. е била застрашена от факта на спряло
превозно средство, частично застъпващо и
активната лента за движение. Тази опасност в конкретния случай не е довела самостоятелно до настъпването на
ПТП, но тя също е от значение при оценката на пътната обстановка.
Обвинението застъпва становището, че
е осъществен субективният състав на престъплението при непредпазливост, в
хипотезата на съзнавана непредпазливост. Тази форма на вина обаче е налице само тогава когато деецът има категорична увереност, че
общественоопасните последици няма да настъпят, а мерките, които взема за
предотвратяването им, са обективно недостатъчни. Деецът следва да е възприел опасност на
пътното платно и да е предприел мерки за предотвратяване на ПТП в разрез с
всички обективни данни, че те ще се окажат недостатъчни. Към момента на
възникването на опасността от заледен участък от пътя, свързана с невъзможност
за овладяване на автомобила, подсъдимият не се е намирал в аварийната пътна
лента, а в съседната лента за движение. В настоящия случай подсъдимият не е
възприел предварително опасността от
присъствието на необозначен, практически невидим пешеходец в аварийната пътна
лента. Намерението на подсъдимия да завие надясно към аварийната пътна лента е
възникнало в последния възможен момент, непосредствено преди настъпването на
ПТП. Обективните данни по делото сочат,
че това намерение не е било свързано с целта на подсъдимия да избегне възприета от него предвидима
опасност от стоящия в аварийната лента
пешеходец, както твърди обвинението, а с
реакция да овладее автомобила си, който непосредствено преди това поднесъл
наляво спрямо следваната посока на движение.
В настоящия случай не е реализирана
и другата възможна форма на вината в
случай на престъпление по горепосочения текст от НК – несъзнавана
непредпазливост (небрежност). Деецът следва да е бил длъжен и да е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасния резултат. В тази връзка обвинението
не дава обоснован отговор на много съществен въпроси: какви са били дължимите
от подсъдимия действия, с които би могъл да предвиди изменението на пътната
обстановка в района на местопроизшествието, могъл ли е технически да възприеме
своевременно опасностите на пътя, които в конкретния случай са били три – заледяването в неговата лента за
движение, спрял необозначен микробус, частично застъпващ неговата лента за
движение и практически невидим пешеходец; дали подсъдимият се е поставил сам в
невъзможност да предвиди посочените опасности и ако е така– с какви действия го
е направил, кой е моментът, в който подсъдимият е бил длъжен да задейства
спирачната система, доколкото се твърди, че е сторил това несвоевременно и как
обвинението установява този момент. Доказателствената тежест е за обвинението и
в конкретния случай тя не е преодоляна. Отговорът на посочените въпроси въз
основа на събраните доказателства е или отрицателен,
или изобщо липсва отговор, като са изчерпани способите за събиране на
доказателства. Приетите в съдебното
производство КМАТЕ и ДКМАТЕ съдържат констатации, които са извън
компетентността на вещите лица или констатации, които са опровергани от останалия
проверен от съда доказателствен материал. Посочените експертизи са изчерпали
възможностите за анализ при наличните данни, поради което от друга страна не са
били налице основания за назначаването на допълнителни експертизи.
При
отрицателен отговор на някой от въпросите по чл.301, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
съдът винаги е задължен да постанови оправдателна присъда. По изложените
съображения съдът призна подсъдимия за невиновен по обинението за извършено от
него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в“, вр. чл.342, ал.1, пр. 3 от НК.
При
наличието на основание за оправдаването на подсъдимия е безпредметно съдът да
обсъжда въпросите, свързани с индивидуализация
и размера на наказанието.
С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК разноските
по делото, направени в производството пред СГС в размер на 641, 68 лева и
разноските от досъдебното производство в
размер на 1352,34 лева следва да останат за сметка на държавата.
Така
мотивиран, съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: