№ 628
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110216121 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „О К“ ЕООД, ЕИК *********, против наказателно
постановление № 561254-F576565 от 17.03.2021 г., издадено от Директор на офис
„Младост“ при ТД на НАП София, с което за нарушение на чл.92, ал.2 от Закона за
корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 600 лева на основание чл.261, ал.1 от
ЗКПО.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП. Твърди се, че поради пандемията
от „корона вирус“ търговският обект работел с много занижени обороти от 2020
година до момента. Сочи се, че това било първо нарушение за дружеството и се
дължало на лоша комуникация между счетоводителя и управителя. Дружеството било
на загуба и не било ощетило бюджета. Иска се отмяна на издаденото НП или
намаляване размера на наказанието.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не се
явява представител.
Процесуалният представител на АНО моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Счита, че нарушението не било маловажно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице имащо право да обжалва,
срещу подлежащ на обжалване акт и отговаря на изискванията на закона. Същата е
допустима, а производството е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, след съвкупен и поотделен анализ на доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
На 21.10.2020 г. в ТД на НАП София, офис „Младост“, свидетелката А.В. -
инспектор по приходите в ТД на НАП София, офис „Младост“, извършила проверка на
дружеството-жалбоподател „О К” ЕООД във връзка с подаването на годишна данъчна
декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2019 година. При проверката било установено, че
дружеството-жалбоподател „О К“ ЕООД не е изпълнило в законоустановения срок до
30.06.2020 г. задължението си за подаване на годишната данъчна декларация по чл.92,
ал.1 от ЗКПО за 2019 година.
Срещу дружеството бил съставен АУАН № F576565 от 21.10.2020 г. за
посоченото нарушение, което било квалифицирано по чл.92, ал.2 от ЗКПО. Актът бил
подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението, след
което бил предявен за подпис на представляващ дружеството, а той го подписал без
възражения.
Годишната данъчна декларация била подадена след съставянето на акта на
04.11.2020 г. със закъснение от 127 дни след изтичането на срока.
АНО приел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 561254-
F576565 от 17.03.2021 г., с което за нарушение на чл.92, ал.2 от Закона за
корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 600 лева на основание чл.261, ал.1 от
ЗКПО.
Изложената фактическа обстановка категорично се установява от показанията на
свидетелката А.В. и приложените по делото писмени доказателства. Показанията на
свидетелката В. са последователни, логични, непротиворечиви и напълно съответстват
на събрания писмен доказателствен материал, отразеното в акта и наказателното
постановление, поради което съдът ги кредитира изцяло. Тя подробно разказва за
извършената проверка и констатациите от нея, като дава показания за обстоятелства,
които лично и непосредствено е възприела. Представените по делото годишна данъчна
декларация и справка за подадени такива декларации също напълно подкрепят думите
на свидетелката.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установени описаните по-
горе фактически констатации.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
2
възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи от
правна страна следното:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити -
описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата
и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и
нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от
ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. АУАН е бил издаден в едногодишен срок
от извършване на нарушението и в деня на откриване на нарушителя. НП е било
издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на търговеца не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до
степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание,
без да разглежда спора по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, данъчно задължените
лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по
образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, като
годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата
година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по
регистрация на данъчно задълженото лице. Заради пандемията от „корона вирус“ и
съгласно § 25, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 28 от
2020 г.): „През 2020 г. сроковете по чл. 92, ал. 2, чл. 93, чл. 217, ал. 2, чл. 219, ал. 4 и 5,
чл. 241, ал. 2, чл. 252, ал. 1, чл. 253, чл. 259, ал. 2 и чл. 260 от Закона за
корпоративното подоходно облагане се удължават до 30 юни 2020 г.“. По делото
категорично се доказа от обективна страна, че дружеството-жалбоподател „О К“ ЕООД
не е изпълнило в законоустановения срок до 30.06.2020 г. задължението си за подаване
на годишната данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2019 година. Това
задължение е било изпълнено едва на 04.11.2020 г. със закъснение от 127 дни след
изтичането на срока. От приложената по делото годишната данъчна декларация за 2019
г. се установява, че дружеството-жалбоподател „О К“ ЕООД е извършвало дейност по
смисъла на Закона за счетоводството – има отразени приходи и разходи, поради което
не е приложимо изключението на чл.92, ал.4 от ЗКПО. Предвид изложеното съдът
приема, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗКПО от обективна
страна.
3
Доколкото отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, то не
следва да се обсъжда субективната страна на нарушението, към която освен наличието
на вина спадат причините и мотивите за неговото извършване. Дори представляващият
дружеството да не е знаел за това задължение, то нарушението ще се яви
непредпазливо, но съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи, а този не е такъв, поради което дори да се
изследваше субективният елемент, то отново щеше да е налице административно
нарушение. От друга страна основен принцип в правото е, че незнанието на закона не е
извинително. Изтъкнатите в жалбата причини за неподаването на годишната данъчна
декларация (епидемичната обстановка в страната и лошата комуникация между
счетоводителя и управителя) на първо място са ирелевантни, тъй като спадат към
субективната страна нарушението, а след като е наказано юридическо лице, то не се
изследва въпросът за вината, причините и мотивите за извършване на деянието.
Дружеството така е следвало да организира работата си, че да не допуска извършване
на нарушението. Видно е, че предходните две години дружеството е подавало
дължимите годишни данъчни декларации, тоест не се касае за някакво ново
задължение, което за пръв път е следвало да бъде изпълнено. От друга страна именно
епидемичната обстановка в страната е била съобразена от законодателя, като срокът за
подаване на декларацията е бил удължен от 31 март до 30 юни, но задължението не е
било изпълнено в рамките на удължения срок.
Според чл.261, ал.1 от ЗКПО, данъчно задължено лице, което не подаде
декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или
обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до
неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с
имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лева. При определяне размера на
наказанието обаче, административнонаказващият орган не е съобразил в пълнота
критериите за индивидуализация на санкцията, предвидени в чл.27 от ЗАНН. Съдът
приема, че се касае за първо по ред административно нарушение от този вид, поради
липсата на твърдения и доказателства за противното. Обществената опасност на
конкретното нарушение не се отличава от обичайната такава за нарушения от този вид,
самото деяние е формално и не се твърди настъпването на допълнителни
неблагоприятни последици. При тези факти съдът намира, че дружеството-
жалбоподател е следвало да бъде санкционирано с имуществена санкция в минималния
установен в закона размер, а именно 500 лева, който най-пълно съответства на
характера и интензитета на нарушението, и съдържа потенциал да въздейства
предупредително и превъзпитателно по отношение на субекта-нарушител, съобразно
предвиденото в чл.12 от ЗАНН. Като е наложил наказание в размер на 600 лева,
наказващият орган е допуснал прекомерност и необоснованост на административната
санкция, която следва да бъде намалена до минималния размер от 500 лева с
4
аргументите, изложени по-горе.
Съдът не намира, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН и деянието не следва
да се квалифицира като маловажен случай. Нарушението е на просто извършване,
което означава, че общественоопасните последици са настъпили със самия факт на
неговото осъществяване и липсата на вреди не може да е от значение за преценката
относно наличието на маловажен случай, а освен това не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Дружеството следва
така да организира и осъществява дейността си, че да спазва законовите изисквания.
Наказанието се налага, именно защото то не е организирало така своята работа, че да
изпълнява в срок вменените му законови задължения. За липсата на маловажност
говори и обстоятелството, че годишната данъчна декларация е била подадена със
закъснение от повече от четири месеца и то едва след констатиране на нарушението,
тоест едва след намесата на контролните органи задължението е било изпълнено, което
е индиция, че при липса на намеса на органите на НАП, то е възможно и към
настоящия момент декларацията да не беше подадена. Липсата на вреди е основание за
налагане на санкция в по-нисък размер, но не и за маловажност на нарушението.
Отново трябва да се подчертае, че епидемичната обстановка в страната е била
съобразена от законодателя, като срокът за подаване на годишната данъчна декларация
е бил удължен с три месеца от 31 март до 30 юни, но задължението не е било
изпълнено дори в рамките на удължения срок, а 127 дни след изтичането му.
Въз основа на изложеното, наказателното постановление следва да бъде
изменено, като размерът на имуществената санкция бъде намален от 600 лева на 500
лева.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от
закона минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание и беше разпитан един
единствен свидетел.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
5
Софийският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 561254-F576565 от 17.03.2021 г.,
издадено от Директор на офис „Младост“ при ТД на НАП София, с което за нарушение
на чл.92, ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на „О К“
ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/
лева на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, като НАМАЛЯВА размера на наложената
санкция от 600 /шестстотин/ лева на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „О К“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати
на Териториална дирекция София към Национална агенция за приходите (ТД на НАП-
София) сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6