Решение по дело №919/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 1 и т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, /ред.преди последното изменение/, за сумата в размер на 40000 лв., представляваща претърпени вреди от неимуществен характер, като частичен иск от иск за неимуществени вреди, възлизащ в пълен размер на 120000 лв.,ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство- 10.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски и дължими такси.

Ищецът твърди, че на 04.10.2010 г. му било повдигнато обвинение за това, че на 03.10.2010 г. в гр. Г. в съучастие с Ж.Х.Х., като съизвършител, отвлякъл Д.И.Х.на 35 г., като деянието било извършено от две и повече лица- престъпление по чл. 142 ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 1 от НК. Било образувано ДП № зм 258/2010 г. по описа на РУ „Полиция”- Г. и № 3385/2010 г. на ОП- С. З., по което бил задържан за срок от 72 часа с постановление на ОП- С. З.. На 06.10.2010 г. му било повдигнато ново обвинение, за това, че на 03.10.2010 г. в гр. Г., област С. З., в съучастие с Ж.Х.Х., като извършител отвлякъл Д.И.Х.с цел противозаконно да я лиши от свобода, като към отвлеченото лице била проявена особена жестокост и деянието било извършено от две лица- престъпление по чл. 142 ал. 3 т. 1 пр. 2 и 3, във вр. с ал. 2 т. 1 и 2, във вр. с ал. 1 и във вр. чл. 20 ал. 2 от НК. О. П.- С. З. изготвила искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража", внесено за разглеждане в О. съд- С. З., по което било образувано ЧНД № 561/2010 г. На 07.10.2010 г. с определение на О. съд- С. З., спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по ДП № 258/2010 г. по описа на РУ „Полиция”- Г.. Определението на ОС- С. З. било потвърдено с определение на Апелативен съд- П., постановено по ВЧНД 483/2010 г. Ищецът бил настанен в Следствения арест в гр. С. З., в който се намирал около седем месеца в крайно неблагоприятни за пребиваване условия. Липсвали елементарни условия за живот, като тоалетна в килията, светлина, чист въздух, отопление, спални принадлежности, освен дюшек. Спално бельо и завивки се доставяли от неговите близки. През зимата било много студено, а през топлите дни било изключително горещо. Поради нечовешките условия, след около два месеца от задържането му чрез защитника си подал молба за промяна на мярката за неотклонение. На 07.01.2011 г. било образувано ЧНД № 11/2011 г., по което била разгледана молбата му и с определение мярката му била потвърдена. Определението на О. съд- С. З. било потвърдено от Апелативен съд- П. по ВЧНД № 12/2011 г. Продължил да живее при непоносимите условия. Чрез защитника си подал нова молба за промяна на мярката му за неотклонение и по образуваното ЧНД № 181/2011 г. по описа на О. съд- С. З. на 25.02.2011 г., отново му било отказано наложената мярка да бъде променена в по- лека. Изгубил доверие в правосъдието, станал мрачен, раздразнителен и подтиснат. Отказал се да подава нови молби за промяна на наложената му мярка „Задържане под стража". Не желаел при срещите с близките си да коментира случващото се с него, усещал, че и те са променили отношението си към него. Към края на 7- мия месец от задържането му, отношенията му с тях и приятелката му, се влошили и били пред раздяла. Свижданията с близките му се провеждали винаги в присъствие на полицейски служител. Всяко свиждане протичало за не повече от 10 минути, въпреки че то трябвало да бъде по- дълго. В помещението, където се провеждали свижданията, имало монтирана камера, която записвала провежданите срещи. През месец септември 2011 г. разбрал, че органите на разследването, не са успели да докажат, че той е автор на престъплението и делото срещу него било прекратено с постановление на ОП- С. З. от 12.09.2011 г., поради недоказаност, наложената му мярка била отменена, но било посочено, че подлежал на освобождаване след като постановлението влезе в сила. Обжалвал постановлението в тази му част, но О. съд- С. З., вместо да се произнесе по жалбата му, с определение по НЧД № 666/2011 г. от 5.10.2011 г. отменил постановлението за прекратяване и върнал делото на ОП- С. З., като по този начин, по негова жалба, било отменено постановено в негова полза постановление и, че отново придобива качеството на обвиняемо лице- така положението му било утежнено. Обжалвал определението на ОС- С. З. пред АС- П., който по ВНЧД № 529/2011 г. с определение 391/10.11.2011 г. го отменил и изменил основанието за прекратяване на наказателното производство поради това, че жалбодателят не е извършил престъплението, в което бил обвинен и задържан. В резултат на описаните неправомерни действия, претърпял вреди от неимуществен характер, претъпял унижения и страдания, бил поставен в течение на почти една година при нечовешки условия на живот при липсата на най- елементарни потребности. Случаят, за който бил арестуван и обвинен, бил известен на обществото и на неговите близки. Дори и след прекратяване на наказателното производство, отрицателните му преживявания не се преустановили. Неоснователното обвинение, че е извършил това престъпление, продължителния престой в условията на задържане, рефлектирали върху авторитета му и чувството за лично достойнство. Не го успокоявал и факта, че делото спрямо него е прекратено и се безпокоял, че отново ще бъде обвинен за това деяние или за някое друго такова, че отново ще преживее ужаса на следствения арест и затвора, че близките му ще го изоставят и ще асоциират личността му с това на престъпник. Твърди, че макар представителят на Прокуратурата на Р. Б. и Прокуратурата като наблюдаваща делото страна, да посочват, че спрямо ищеца има повдигнато обвинение за две други престъпления, такива данни нямало и ищецът не бил привличан в качеството на обвиняем след прекратяване на досъдебното производство, по което бил задържан. Претърпените вреди от неимуществен характер оценява на 120000 лв., който размер с допълнителна молба намалява на 40000 лв., предявен като частичен иск. Допуснато е изменяване на предявения иск чрез намаляване размера на причинените неимуществени вреди от 120000 лв. на 40000 лв., предявен солидарно срещу ответниците като производството е прекратено досежно разликата от 40000 лв. до 120000 лв., поради оттегляне на иска в тази му част. Искането му е да бъде постановено решение, с което ответниците бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата 40000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство- 10.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски и дължимите такси. С определение в съдебно заседание, съдът е допуснал поправка в исковата молба, втори абзац, последен ред, относно състава на престъплението, който следва да се чете: „престъпление по чл. 142 ал. 3 т. 1 пр. 2 и 3, във вр. с ал. 2, т. 1 и 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК”. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска като частично предявен, в който размер да бъде уважен. В писмена защита излага подробни съображения. Претендира разноски, за което представя списък на основание чл. 80 от ГПК.

Ответникът О. съд- гр. С. З., в писмен отговор поддържа, че исковата молба е нередовна- не били изложени обстоятелствата, обуславящи солидарната отговорност на ответниците по иска. Посочва се и, че предявеният частичен иск от Ф. Л. с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗОДОВ с цена 40000 лв. бил допустим, но неоснователен, поради което следвало да се отхвърли. Отговорността по ЗОДОВ, не следвала автоматично по силата на закона, а предполагала установяване на причинени вреди по основание и размер от ищеца, при условията на пълно и пряко доказване. В исковата молба не се съдържали обосновани твърдения за причинени действителни неимуществени вреди, нито били посочени конкретни обстоятелства, които да обосновават отговорност по ЗОДОВ от страна на ответника О. съд Г. З., липсвала причинно- следствена връзка между сочените в исковата молба вреди и противоправно поведение на съдии от О. съд- С. З.. Мярката „задържане под стража” не била отменена; липсвала причинно- следствената връзка, която да обосновава твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Алтернативно се поддържа, ако се приеме, че иска е основателен, размера бил прекомерно завишен и моли да бъде намален значително. В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Ответникът Прокуратурата на РБ в писмен отговор изразява становище за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗОДОВ. Твърди, че исковата молба не отговаряла на изискванията по чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, тъй като не съдържала изложение на обстоятелствата, на които са основава иска. Алтернативно се поддържа, че искът е неоснователен- не се установявали действително претърпени вреди от ищеца, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с действия на Прокуратурата по воденото срещу Л. наказателно производство. Наказателното производство било частично прекратено с постановление от 12.09.2011 г. на ОП- С. З. за престъпление по чл. 142 ал. 3 т. 1 предл. 2- ро и т. 3, вр. с ал. 2 т. 1 и 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като били дадени конкретни указания за продължаване на производството с привличането му в качеството на обвиняем за извършени престъпления по чл. 170 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК и чл. 325 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. Поддържа се, че нямало доказателства за приключване на наказателното производство за ищеца Л. и как, поради което не можело да се направи извод, че съществува основание за търсене на отговорност от Прокуратурата на Р. Б.. Излага съображения, че за ищеца не са настъпили неимуществени вреди и същите не били пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство по посоченото обвинение. Прави възражение, че искът е завишен по размер и не съответства на практиката на съдилищата по приложението на чл. 52 ЗЗД. Наказателното производство, по което ищецът бил обвиняем за престъпление по чл. 142 ал. 3 т. I предл. 2- ро и т. 3, вр. с ал. 2 т. 1 и 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК приключило в разумен срок; по досъдебн¯ производство № 258/2010 г. по описа на РУ „Полиция"- Г. продължавало разследване срещу Л. за други деяния, свързани отчасти с обстоятелствата по обвинението, за което производството било прекратено. Прокуратурата на РБ не носела отговорност за лошите арестни условия; обстоятелството, че Л. бил привлечен като обвиняем, не било разгласявано от ОП- С. З. и въпреки, че случаят е станал публично известен, от представените публикации се установявало, че лицата били посочени с инициали. В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Р. Б. поддържа становището си и излага сходни съображения.

Ответникът ОД на М.- гр. С. З., в писмен отговор изразява становище, че след като ищецът първоначално предявил иск на основание чл. 2 ал.1 т.1 и т. 2 от ЗОДОВ за неимуществени вреди в размер на 120000 лв., било недопустимо да намалява размера на 40000 лв. и да предявява същия като частичен. Счита, че исковата претенция, насочена срещу ОД на М.- С. З. е недопустима. Твърди, че по реда на чл. 64 ал. 2 от НПК, по отношение на Л. била взета мярка за неотклонение „задържане под стража за срок до 72 часа” от прокурор. От ОП- С. З. било внесено искане за вземане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на ищеца, по което се произнесли ОС- С. З. и АС- П.. По подадената молба от ищеца за изменение на наложената му мярка за неотклонение „Задържане под стража”, се поизнесъл също ОС- С. З. и АС- Пловдив, от което било видно, че органите на разследване при ОД на М.- С. З., не са осъществили никакви процесуални действия, които да са причинили на ищеца нематериални вреди, поради което не били налице предпоставките за ангажиране на отговорността им. Посочва, че съгласно разпоредбите на НПК, досъдебното производство се образува с постановление на прокурора или със съставянето на протокол за първото действие по разследването, което се докладва на прокурора незабавно, но не по- късно от 24 ч. Мярката за неотклонение „задържане под стража” в досъдебното производство се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора, а за органите на М. било възможно единствено постановяване на задържане до 24 часа по реда на ЗМВР, което било административна мярка и не било възможно разглеждането й по реда на настоящото производство, а съгласно чл. 197 от НПК, писмените указания на прокурора до разследващия орган, били задължителни. Алтернативно счита, че предявения иск е неоснователен и недоказан. Наказателното производство било частично прекратено по отношение на ищеца, но не поради неизвършване на деянието. С Постановлението на ОП- С. З. № 3385/12.09.2011 г., били дадени указания на наблюдаващия прокурор, обвиняемите да бъдат привлечени в качеството на обвиняеми за извършени от тях други престъпления за същите действия, за които им били наложени мерките за неотклонение и се иска спиране или прекратяване на производството по делото. Излага съображения, че образуването на досъдебно производство и последващите рестриктивни мерки по отношение на ищеца, били изцяло по негова вина, тъй като с поведението си и действията си на 03.10.2010 г., инициирал образуването на наказателното производство. Освен това, от започване на разследването до приключването му, включително и при предявяването на материалите по делото, обвиняемите отказвали да дават обяснения, с което ищецът съществено допринесъл, за удължаване на срока на разследването и на действието на мерките за неотклонение, взети от съответния съд по предложение на прокуратурата. Поради това била налице хипотезата на чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ и не следвало да се ангажира отговорността на Държавата. Сочи също, че исковата претенция била недоказана по основание и по размер- не ставало ясно в какво се изразяват вредите, а по отношение на условията в помещенията за задържане, било невъзможно изразяване на мнение от страна на ОД на М.- С. З., тъй като ОЗСлА били подразделение на съдебната власт. Следвало да се вземе предвид и това, че ищецът бил осъждан за извършено престъпление. В съдебно заседание се излагат сходни съображения.

Представителят на О. П. К. в съдебно заседание изразява становище, че предявения иск е неоснователен и недоказан. Липсвало основание за търсене на отговорност от Прокуратурата на Р. Б., ОДМВР- С. З. и О. съд- С. З. солидарно, след като било налице висящо наказателно производство, по което имало повдигнато обвинение и съответна мярка за неотклонение спрямо ищеца Л.. Твърденията в исковата молба били недоказани. Относно условията и реда в следствените арести, нито един от тримата ответници нямал задължения и отговорности. Частичното прекратяване на производството, не било основание за търсене на отговорност по чл. 2 ал. 2 т. 2 от ЗОДОВ. Следвало да се отчете наличието на други две обвинения към настоящия момент спрямо ищеца, както и липсата на доказателства за претърпени вреди от неимуществен характер, свързани с публикации в пресата, където са били положени усилия за отразяване на самоличността с инициали. Алтернативно поддържа, че размера на претенцията бил завишен с оглед идеята за справедливост.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените по делото писмени доказателства- заверени копия на протоколи за извършени следствени действия по досъдебно производство № 258/2010 г. по описа на РУП- Г., прокурорска преписка № 644/2010 г. на РП- Г., а и не спори между страните по делото, че на 04.10.2010 г. с постановление на разследващ полицай при РУП- гр. Г. за привличане на обвиняем по досъдебно производство № 258/2010 г. по описа на РУП- гр. Г., ищецът Ф. И. Л. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 142 ал. 2 т. 2 от НК във вр. с ал. 1 и във вр. чл. 20 ал. 2 от НК, за това, че на 03.10.2010 г. в гр. Г. в съучастие с Ж.Х.Х. като съизвършител, отвлякъл Д. И. Х., като деянието е извършено от две или повече лица. С постановление на прокурор на ОП- С. З., на основание чл. 199 и чл. 64 ал. 2 от НПК, Ф. Л. бил задържан за срок от 72 часа, считано от 17.30 ч. на 04.10.2010 г. По предложение на разследващ полицай при РУП- Г., било извършено претърсване и изземване в дома, обитаван от Л., за което бил съставен протокол, одобрен от съдия при ОС- С. З..

По искане на прокурор при ОП- С. З., с протоколно определение на ОС- С. З. от 07.10.2010 г., постановено по ЧНД № 561/2010 г., по отношение на ищеца в настоящото производство Ф. И. Л., била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. С протоколно определение от 14.10.2010 г., постановено по ВЧНД № 483/2010 г., образувано по жалба на Ф. Л., Пловдивският апелативен съд потвърдил определението на ОС- С. З..

По искане на Ф. Л. за изменение на взетата мярка за неотклонение „задържне под стража” в по- лека, е било образувано ЧНД № 11/2011 г. по описа на ОС- С. З., по което с определение № 4 от 07.01.2011 г., съдът е оставил без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение. По образуваното ВНЧД № 12/2011 г. по описа на ПАС, с протоколно определение от 13.01.2011 г. е потвърдено определение № 4/07.01.2011 г. по НЧД № 11/2011 г. по описа на С. О. съд.

С определение № 95/25.02.2011 г., постановено по ЧНД № 181/2011 г. по описа на ОС- С. З., образувано по искане на Ф. Л. за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража” в по- лека такава, е оставено без уважение искането. Определението е влязло в сила на 01.03.2011 г.

С постановление за привличане на обвиняем от 09.09.2011 г. на разследващ полицай при РПУ гр. Г., по дознание № ЗМ 258/2010 г. по описа на РУП- Г., ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 142 ал. 3 т. 1 пр. 2 и т. 3, във вр. с ал. 2 т. 1 и 2, във вр. с ал. 1 от НК и във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.

С постановление от 12.09.2011 г., прокурор при ОП- гр. С. З., частично прекратил наказателното производство срещу Ф. Л. по чл. 142 ал. 3 т. 1 пр. 2 и т. 3, във вр. с ал. 2 т. 1 и 2, във вр. с ал. 1 от НК и във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК и е отменил мярката за неотклонение „задържане под стража” на обвиняемия Л.. В постановлението е указано, двамата обвиняеми Л. и Х., да бъдат привлечени в качеството им на обвиняеми за извършени други престъпления- по чл. 170 ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и чл. 325 ал. 2 пр. последно, във вр. с ал. 1 от с. т. Указано е също на наблюдаващият делото прокурор да прецени каква по вид мярка за неотклонение да бъде наложена на Л. като е посочено, че относно мярката му за неотклонение, постановление влиза в сила след изтичане на седемдневния срок за обжалване. Досъдебното производство е изпратено на РП- гр. Г. за провеждане на разследване с оглед дадените в постановлението указания.

С определение № 134/05.10.2011 г., постановено по НЧД № 666/2011 г., образувано по жалба и на Л., С. О. съд е отменил постановлението от 12.09.2011 г. на ОП- С. З., с което на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 258/2010 г. на РУ „Полиция”- Г. в частта срещу обвиняемия Ж. Х. и Ф. Л. и е върнал делото на ОП- С. З.. С определение № 391/10.11.2011 г., постановено по ВЧНД № 529/2011 г., Пловдивският апелативен съд като е приел, че основанието за прекратяване на производството се съдържа в разпоредбите на чл. 243 ал. 1 т. 1, във вр. с чл. 24 ал. 1 от НПК, респ. деянието не е извършено, е отменил определението на Старозагорския О. съд и е изменил основанието за прекратяване на наказателното производство от такова по чл. 243 а.л. 1 т. 2 от НПК, в такова по чл. 243 ал. 1 т. 1 от НПК.

РП- гр. Г. е направила искане до ОП- С. З. за продължаване на разследването по досъдебното производство по реда на чл. 234 ал. 3 от НПК. Срокът за разследване по ДП № 258/2010 г. бил продължен с два месеца, считано от 12.12.2012 г. РП- гр. Г. е изпратила до РУ „Полиция”- Г. досъдебното производство, за продължаване на разследването с указания Л. да бъде привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 170 ал. 2, във вр. с ал. 1 и във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.

От приложената справка за съдимост на Ф. И. Л. се установява, че същият е осъждан по НОХД № 488/2010 г. с присъда от 16.02.2011 г. на РС-гр. С. З., потвърдена с решение № 164/18.07.2011 г. по ВНОХД № 1186/2011 г. на ОС- гр. С. З., с която Л. е признат за виновен за извършено на 14.11. 2009 г. престъпление по чл. 216 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б” от НК, за което му е наложено наказание пробация. Тези обстоятелства се съдържат и в писмо № 0674/14.02.2013 г. на МП- ГД- „ИН”- ОС- „ИН” С. З.. В писмото е посочено и това, че началото на надзора е от 19.10.2011 г. до 19.10.2012 г.

От писмо с рег. № 11403/15.02.2013 г. на ОД на М.- С. З. се установява, че срещу Ф. Л. са водени ДП № 1773/2009 г. по описа на Първо РУП- С. З. и ДП № 258/2010 г. по описа на РУП- Г..

От писмо с рег. № 0987/12.03.2013 г. на МП- ГД „ИН”- ОС „ИН”- С. З., се установява и това, че при постъпването на Л. в сектор „Арести”, на същия бил извършен обстоен медицински преглед на 05.10.2010 г.; издадена му била разширена медицинска справка, от която било видно, че същият е в добро физическо и психическо състояние; по време на престоя са му били извършени седем медицински прегледа, без да се налагало конвоирането му за специализирана медицинска помощ; имал 17 свиждания с лицата: Б. Л., Я. А., И. Л., Т. Л. и Н. Л.; свижданията били извършвани съгласно предварително утвърден и съгласуван месечен график, а времето за свиждане било в рамките на позволеното; по време на престоя в сеткор „Арести”, Л. не е нарушавал правилника за вътрешния ред и не са му налагани дисциплинарни наказания.

От писмо ЗД № 257/22.01.2013 г., издадено от МП- ГД- „ИН”- затвора С. З., се установява, че в периода от 30.04.2011 г. до 05.09.2011 г. Ф. Л. е провел 10 свиждания със своите родители, със св. Я.Л. А. и други лица. Посочва се в писмото, че продължителността на свижданията е 40 минути, както и това, че по време на престоя в затвора, Л. не е нарушавал установения ред и дисциплина, и не са му налагани наказания. От приложената справка на д- р П.- Директор на Медицински център при Затвора- гр. С. З. за Ф. Л. се установява, че на същия е бил извършен първоначален медицински преглед на 20.04.2011 г.; не са били констатирани отклонения в соматичния и психичен статус; по време на престоя в Затвора е бил осъществен един амбулаторен преглед на 21.06.2011 г. по желание на Л..

От представеното по делото заверено копие на писмо рег. № 0234/05.01.2013 г. на МП- ГД- „ИН”- О. служба „Изпълнение на наказанията” гр. С. З., се установява, че Ф. Л. бил задържан в арест- С. З. на 04.10.2010 г. с Постановление на прокурор при ОП- С. З. с мярка за неотклонение „Задържане под стража” за 72 часа по ДП № 258/2010 г. по описа на РУ „Полиция” гр. Г.; на 07.10.2010 г. му е взета ПМ „ЗС” от С. О. съд. На 28.04.2011 г. с постановление на прокурор при ОП- С. З. Л. бил преведен в затвора гр. С. З..

По делото са разпитани свидетелите Н. И. Л.- брат на ищеца, Т. И. Л.а- майка на ищеца, Я. Л. А.- приятелка на ищеца, С. С. И. и Т. П. Т.- двамата без родствена връзка с ищеца. Показанията на всички са еднопосочни за това, че преди задържането на ищеца, той бил позитивен, весел, разговорлив, отворен, доверчив, добър. След като излязъл от ареста бил различен, замислен, унил, затворен в себе си, бил изплашен, стресиран, не искал да говори; всички започнали да се отдръпват и гледали на него като на престъпник; в медиите имало публикации, че е извършил отвличане; близките и приятелите им разбрали от публикациите в интернет, че става дума за Ф., който бил задържан в с. Я., където са намирали част от приятелите им и където акцията по задържането била зрелищна със силна концентрация на органи на реда, включително и с маскирани, с насочените пистолети към главата му, с много патрулки и полицаи, което довело до разпространение на факта, че именно той е обвиняем по това дело. Св. Т. И., майка на ищеца, свидетелства и за условията, при които бил сина й в ареста. Свидетелят С. И., който не е в близки приятелски отношения с ищеца, по време на престоя му в ареста, виждал да го конвоират за мярка за неотклонение с белезници и на ръцете и на краката, по- старите затворници се подигравали с него; бил на ръба на отчаянието. Същият свидетелства и за условията в ареста.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният частичен иск от ищеца за солидарното осъждане на ответниците по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000 лв., от техни незаконни действия и актове, е основателен, но завишен по размер. Съображенията на съда са следните:

Съобразно разпоредбата на чл. 7 от Конституцията на РБ, държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица, което основно начало е доразвито със Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, който определя реда и условията за обезщетяване. В чл. 2 от Закона са изброени случаите на отговорност на държавата за незаконни действия на правозащитните органи. Съгласно т. 4 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК, вземането за обезщетение за вреди възниква след признаване по законен ред незаконноста на акта, действието или бездействието на органа. При прекратяване на наказателното производство, отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство- в случая от 10.11.2011 г. Съгласно т. 13 от Тълкувателното решение, ако образуваното наказателно производство е прекратено, обезщетението за неимуществени вреди, за които държавата отговаря, обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. Съобразно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, дължи се обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, тези, които са типична и нормална последица от вредоносния резултат и са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая, претенциите на ищеца за обезщетение обхващат вредите от незаконното обвинение по наказателното производство по чл. 142 ал. 3 т. 1 пр. 2 и т. 3, във вр. с ал. 2 т. 1 и 2, във вр. с ал. 1 от НК и във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, в която част производството е прекратено на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 от НПК с влязъл в сила прокурорски акт, които включват и вредите, претърпени от ищеца, от незаконното задържане под стража. Следва да се посочи, че при всички случаи на задържане- до 24 часа от полицейски орган на лице, до 72 часа от прокурор на обвиняем и когато съдът налага мярка за неотклонение "задържане под стража"- осъществяваната принуда спрямо задържаното лице е идентична, тъй като със задържането, лицето се поставя в принудителна изолация от неговите близки и обществото, налага му се определен режим на поведение и се ограничават правата му на лична свобода, неприкосновеност, личен живот и пр.

Пасивно легитимирани по исковете по чл. 2 от ЗОДОВ, са съответните държавни органи, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. Практиката на ВКС не е поставяла под съмнение и възможността да се реализира солидарна отговорност по ЗОДОВ спрямо няколко субекта, стига да се установят елементите от състава на приложимата правна норма. Това следва от § 1 от ПР на ЗОДОВ, чийто текст изрично прогласява приложимостта на разпоредбите на гражданските и трудови закони за неуредените въпроси. Щом вредите са причинени от неколцина при условията на чл. 53 от ЗЗД, те отговарят солидарно за тях. Следва да се посочи и това, че предявяването на частичен иск е допустимо, в т. ч. и за неимуществени вреди /решение № 196/12.07.2011 г. по гр. д. № 1724/2009 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. ВКС е приел, че претендиращият обезщетение за вреди може да предяви с иск цялото свое вземане за всички вреди (в т. ч. бъдещите), произтичащи от едно увреждане, но той може да избере да предяви с иск само част от вземането си. В първия случай, нови вреди може да се претендират само при ексцес, а във втория ищецът може да предяви в отделно производство непредявените части от вземането си за обезщетение. В тези случаи, в исковата молба трябва да има изрично посочване, че искът е частичен, липсва ли такова посочване, счита се, че с иска е предявено цялото вземане за обезщетение на всички вреди (в т. ч. бъдещите). Един от начините за предявяване на частичен иск е, като се претендира определена абсолютна сума с изричното посочване, че тя е част от цялото обезщетение за всички вреди, както е процедирал ищецът.

Съдът приема, че в случая, вредите за ищеца са настъпили от действия и актовете на тримата ответници. Доводът, че за ОД на М. не били налице предпоставките за отговорност е несъстоятелен, тъй като органът на разследването разполага с оперативна самостоятелност, под ръководството и надзор на прокурор. За органите на досъдебното производство са налице множество процесуално регламентирани самостоятелни задължения за спазване на процесуалните срокове, за осигуряване обективност и пълнота на разследването и пр. и тези задължения не са зависими от прокурорското наблюдение. Не се спори по делото, че с постановление на разследващ полицай при РУП- гр. Г. за привличане на обвиняем по досъдебно производство № 258/2010 г. по описа на РУП- гр. Г., ищецът Ф. И. Л. бил привлечен в качеството на обвиняем, след което са били извършени и други процесуални действия.

Съгласно разпоредбата на чл. 46 от НПК, прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер. В изпълнение на тези задачи, прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор; може да извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия; взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки. Съгласно разпоредбата на чл. 196 от НПК, при упражняване на ръководство и надзор прокурорът може да контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва и проверява всички материали по делото; дава указания по разследването; участва при извършването или извършва действия по разследването и пр. Както е посочено в т. 7 от ТР № 3/2005 г., прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото. В случая, с постановление на прокурор на ОП- С. З., Ф. Л. бил задържан за срок от 72 часа, считано от 17.30 ч. на 04.10.2010 г. По искане на прокурор при ОП- С. З., с протоколно определение на О. съд- С. З. от 07.10.2010 г., постановено по ЧНД № 561/2010 г., по отношение на ищеца в настоящото производство Ф. И. Л., била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. ОС- С. З. се е произнесъл и по исканията за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража” на обвиняемото лице. И след като в случая наказателното производство е прекратено, но в хода му, съдът е взел незаконна мярка за неотклонение „задържане под стража", той отговаря за вредите, независимо от това дали мярката е отменена по реда на инстанционния контрол. Това следва и от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС. Обективният факт на прекратяването на наказателното производство, води до незаконност на процесуално- следствените действия, независимо, че няма неправомерно поведение на правозащитните органи /включително и съда при вземане на мярката за неотклонение или отказа да бъде изменена/, при провеждане на разследването.

Впрочем, съдът счита, че са налице предпоставките за възникване обективната безвиновна отговорност на държавата за дейността на нейните правозащитни органи- в случая солидарната такава на Прокуратурата, О. съд- С. З. и ОД на М.- С. З.. В резултат на действията на тримата ответници, ищецът е претърпял неимуществени вреди, които следва да се обезщетят. ДействиятÓ на органите на ОД на М.- С. З., Прокуратурата и ОС- С. З., се намират във взаимна обвързаност и всеки един от тези органи е допринесъл за настъпване на вредите, респ. вредата е съпричинена от ответниците и отговорността им е солидарна. Както вече се посочи, на ищеца е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление и взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. Наказателното производство, водено срещу ищеца в качеството му на обвиняем, е прекратено поради неизвършване на престъпление по чл. 142 ал. 3 т. 1 пр. 2 и т. 3, във вр. с ал. 2 т. 1 и 2, във вр. с ал. 1 от НК и във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК по реда на чл. 243 ал.1 т. 1 от НПК, и е отменена мярката за неотклонение „задържане под стража”. Това има за последица незаконност на всички предприети спрямо ищеца действия на правозащитните органи. За тези действия отговаря Държавата. ДП е продължило с указания обвиняемите да бъдат привлечени за други престъпления, които нямат отношение, нито към взетата мярка на принуда „задържане под стража”, нито към претърпените морални страдания поради проведеното незаконно наказателно преследване за извършено тежко умишлено престъпление. В този смисъл доводът, че не били налице предпоставките за възникване отговорността на държавата, е неоснователен.

Изхождайки от понятието „неимуществени вреди”, в което се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, както и от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, съдът приема, че е налице основание за присъждане на обезщетение в полза на ищеца, в размер на 12000 лв. При преценката за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът взе предвид тежестта на повдигнатото против ищеца обвинение за извършено тежко престъпление по чл. чл. 142 ал. 3 т. 1 пр. 2 и т. 3, във вр. с ал. 2 т. 1 и 2, във вр. с ал. 1 от НК и във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода повече от пет години, от което може да се очаква тежка наказателна репресия; продължителността на наказателното производство от 04.10.2010 г. до 19.09.2011 г. по повдигнатото обвинение и задържането му под стража в изпълнение на мярка за неотклонение като критерий, влияещ на размера на търсеното обезщетение, и което е причинило на ищеца морални страдания поради наложеното ограничение, станало известно на близки на семейството и обществото; отражението на незаконното наказателно преследване върху психиката на ищеца- в каквато насока са показанията на всички разпитани по делото свидетели- изпаднал в състояние на стрес, потиснатост, безпокойство, затворил се в себе си, изолирал се от приятели и пр. Несъмнено, съдебното минало на ищеца е фактор, който следва да бъде отчетен при преценка на личността му- същият е осъден за престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК на наказание „пробация”, но доколко повдигането на обвинение за деяние, което лицето не е извършило, се е отразило негативно на психиката му, на контактите и социалния му живот, следва да бъде преценявано с оглед конкретиката на случая. Съдът приема, че претърпените от ищеца неимуществени вреди не са незначителни по своя размер и изискват обезщетение, което да отговаря на принципа за съразмерност и справедливост. Този извод се налага от установеното по делото, че в личен и социален план, за ищеца са настъпили отрицателни последици, свързани с престоя в ареста и затвора над 11 месеца, разстройване на връзката с приятелката му, трудната му адаптация в обществото и при контактите в семейството му, емоционалния срив, от който трудно се възстановява. Съдът приема за доказано, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от незаконното обвинение, от показанията на разпитаните по делото свидетели, част от които негови близки- майка, брат и близка приятелка. Нормално и логично е най- близките хора до обвиняемия да са тези, които са възприели непосредствено неговото състояние, както и настъпилите промени в поведението му, отношенията с хората и пр., поради което техните показания са годни доказателства за установяване на психическите преживявания на ищеца. Свидетелите установяват безспорно негативните емоции, изживяни от ищеца като обвиняем, които показания не са опровергани от други доказателства по делото и се възприемат от съда. Т. е. от гласните доказателства се налага извода, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение срещу него и наложената му мярка за неотклонение. Съвкупната преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените от ищеца морални страдания, обуславя извод за основателност на претенциите за обезщетение в размер на 12000 лв., като частичен иск от иск за неимуществени вреди, възлизащ на пълен размер на 120000 лв. В посочения размер искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.11.2011 г.- датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство /в частта относно обвинението по чл. 142 от НК/, до окончателното й изплащане, като искът за разликата до предявен размер от 40000 лв. следва да се отхвърли.

Във връзка с доводите на ответника ОД на М.- гр. С. З., следва да се посочи, че обезщетението се намалява, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно- следствена връзка с поведението на ищеца; когато същият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Такива действия могат да бъдат недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление, каквито обстоятелства не се установяват. Следва да се посочи и това, че обремененото съдебно минало на пострадалия от незаконно обвинение не е фактор, имащ отношение към хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ, нито има отношение към законността на действията на правозащитните органи при привличането му към наказателна отговорност и осъществяването спрямо него на процесуална принуда. Не е такъв фактор и отказа на обвиняемия да дава обяснения, а това е негово право, регламентирано в чл. 55 ал. 1 от НПК.

Съдът счита, че ответниците по иска не следва да носят отговорност за медийното отразяване на наказателното производство срещу ищеца, тъй като от една страна, така претендираните вреди не са типична последица от увреждането, а от друга- настъпването на тези вреди не се установява да е в резултат на действия на правозащитните органи.

Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал. 2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Съгласно ал. 3 на сочената разпоредба, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Поради това и с оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени направените в хода на производството съдебни разноски, съразмерно уважената част от иска- в размер общо на 1071 лв., от които 1056 лв. възнаграждение за един адвокат, 10 лв. внесена държавна такса и 5 лв. за съд. удостоверение.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б., О. съд- гр. С. З. и ОД на М. гр. С. З. да заплатят солидарно на Ф. И. Л. с ЕГН *, от гр. С. З., ул. „З. № 23 вх. 1 . 4, сумата в размер на 12000 лв., като частичен иск от иск за неимуществени вреди, възлизащ в пълен размер на 120000 лв.,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконните им действия по ДП № зм 258/2010 г. по описа на РУ „Полиция”- гр. Г., по което наказателното производство е прекратено в частта срещу Ф. И. Л. по чл. 142 ал. 3 т. 1 пр. 2 и 3, във вр. с ал. 2 т. 1 и 2, във вр. с ал. 1 и във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК с влязло в сила на 10.11.2011 г. определение на Пловдивския апелативен съд, постановено по ВНЧД № 529 по описа за 2011 г. и е отменена марката за неотклонение „задържане под стража”, ведно със законната лихва за забава, считано от 10.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част и за разликата до пълния предявен размер 40000 лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б., О. съд- гр. С. З. и ОД на М. гр. С. З. да заплатят на Ф. И. Л. с ЕГН *, от гр. С. З., ул. „З. № 23 вх. 1 . 4, разноски по делото в общ размер 1071 лв.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в 14- дневен срок от получаване на съобщение за обявяването му.

Председател: