№ 3751
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100507271 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20067260/15.03.2021г. по гр.д. № 369/2020г. по описа на
Софийски районен съд 55 състав е признато за установено, на основание чл.
422, вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД че Л. С.
В., ЕГН **********, адрес гр. София, кв. „******* дължи на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД,
/с настоящо наименование “Е.П.“ ЕАД/ ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „*******“ № ******* бл. БенчМарк Бизнес
Център, сумата от 763,29 лв. неплатена цена за ползвана електрическа
енергия за периода 08.02.2019г. – 08.07.2019г. ца обект, находящ се на адрес
гр. София ж.к. ******* ведно със законната лихва от 09.09.2019 до
окончателното и заплащане и сумата от 22,07 лв. лихва за забава за периода
09.04.2019г. – 28.08.2019г. за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 51524/2019г. на СРС 55 състав.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК въззивна жалба от ответницата Л. С. В., чрез назначения и особен
представител П. П.. Във въззивната жалба е оспорен изводът на районния съд
досежно изводите на съда че ответника е потребител на електрическа енергия.
Обстоятелството че на името на лицето била открита партида при ищеца не
означавало че лицето има качеството на потребител и че то е носител на
правото на собственост. Счита че от направените искания за разсрочване не
следва извода че ответницата е потребител на топлинна енергия. Ето защо
моли за отмяна на постановеното решение и постановяване на друго с което
исковете се отхвърлят.
1
Ответникът по жалбата “Е.П.“ ЕАД / с предишно наименование „ЧЕЗ
Е.Б.“ АД/ в законоустановения срок е депозирало отговор на въззивната
жалба с който счита същата за неоснователна.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 98а ЗЕ и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 о т ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Съгласно чл. 91, ал. 2 ЗЕ, сделките с електрическа енергия се извършват
при спазване разпоредбите на този закон и правилата за търговия с
електрическа енергия, приети от КЕВР /преди това ДКЕВР/ по предложение
на енергийните предприятия.
Според разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), "потребител на
енергия" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа енергия за домакинството си", а съгласно § 1, т. 2а /нова - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /, "битов клиент" е клиент, който
купува електрическа енергия за собствени битови нужди.
Единственият спорен въпрос пред настоящата съдебна инстанция е дали
ответницата има качеството на потребител.
В разглеждания случай е доказано по делото, че ответницата има
качеството на потребител на електрическа енергия и че между страните
съществуват облигационни отношения по договор за доставка на
електрическа енергия за битови нужди, сключен при Общи условия. Този
извод следва от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства -
заявление за предоставяне на услуги предоставяни от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД от
13.11.2019 г., заявление за отсрочване/разсрочване на задължения от
23.10.2014 г., обективиращи извънсъдебните признания на ответницата за
възникването на твърдяното облигационно правоотношение, в т.ч., че Общите
условия на ищеца и Общите условия на "ЧЕЗ Разпределение България" АД.
Установено е също така въз основа на писмените доказателства и
заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза, която
следва да бъде кредитирана /чл. 202 ГПК/, че процесният имот бил
2
присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение
България" АД.
Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза
измерването и отчитането на консумираната електрическа енергия е ставало
със средство за търговско измерване /СТИ/. Отчетените показания на СТИ за
периода от 08.02.2019г. – 08.07.2019г. възлиза на 1295 KWh нощна тарифа и
2779 KWh дневна тарифа. Електромера е преминал метрологична проверка и
е монтиран през август 2018г. като при монтажа е в техническа изправност и
отговаря на изискванията за качеството на ДАМТН.
Видно от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
по процесните фактури за отчетена ел. енергия за периода от 08.02.2019г. –
15.07.2019г. са осчетоводени в в деня на издаването им по съответните
счетоводни разчети, включително като задължение за плащане в общ размер
на 763,29 лв. Като към датата на депозиране на исковата молба по тях няма
постъпил плащане. Посочено е че в счетоводството на ищеца има сключен
договор за продажба на електрическа енергия с клиент ответницата по който
се отразяват задълженията и плащания за процесния обект. Сочи че
главницата за процесните фактури е в размер на 763,29 лв., а лихвата е в
размер на 22,07 лв.
Основателността на главния иск води до извод за основателност и на
акцесорния иск за мораторна лихва.
При това положение настоящият състав намира, че са налице
предпоставките за уважаване на предявените искове.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС - потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
жалбоподателката /ответницата/ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за
назначения й особен представител в размер на 150 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК жалбоподателката следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на СГС следващата се държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 25 лв.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20067260/15.03.2021г. по гр.д. № 369/2020г. по
описа на Софийски районен съд 55 състав.
ОСЪЖДА Л. С. В., ЕГН **********, адрес гр. София, кв. „******* да
заплати на “Е.П.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „*******“ № ******* бл. БенчМарк Бизнес Център, сумата от
3
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за назначения й особен представител в
размер на 150 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4