Решение по дело №542/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Ц. И. И., гр. Пловдив, подадена чрез процесуален представител адвокат М. И., срещу Решение № 133/02.04.2024 г. по АНД № 1791/2023 г. на Районен съд-Пазарджик, с което е потвърден електронен фиш серия К № 7898398/16.07.2023 г. на ОДМВР-Пазарджик, с което му е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и в нарушение на закона, по които се претендира отмяната му.

Ответникът - ОДМВР-Пазарджик в представен писмен отговор чрез процесуален представител юрисконсулт К. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по приложен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на Ц. И. срещу електронен фиш серия К № 7898398/16.07.2023 г. на ОДМВР-Пазарджик, с което му е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП, за това, че на 16.07.2023 г., в 15.01 часа в гр. Пазарджик, [улица], при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч и отчетен толеранс -3 км/ч, с АТСС ARN CAM S1 № 120сс9е, бил заснет лек автомобил „Лексус ИС 200“, рег.№ [рег. номер], който се движил със скорост 71 км/ч. Въз основа на тези данни и проверка за собствеността на заснетото МПС било установено, че управляваното МПС е регистрирано на Ц. И. И. [ЕГН]. Нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 4559338/22.06.2023 г.

Районен съд-Пазарджик е събрал административнонаказателната преписка и след подробно обсъждане на доводите на жалбоподателя е приел, че електронният фиш е издаден в законоустановената форма, без при това да са допуснати съществени процесуални нарушения, нито противоречие с приложимия материален закон, поради което го е потвърдил.

Постановеното решение е правилно.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното решение като се излагат аргументи за допуснати процесуални нарушения при издаването на електронния фиш. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, Районен съд-Пазарджик е установил правилно спора от фактическа страна и е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания акт. В решението си инстанцията по същество е изложила аргументи, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221 АПК, съдът препраща към тях. В рамките на материалната и административнонаказателна правна уредба, по отношение на доводите на жалбоподателя, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени подробни и обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Правилно РС-Пазарджик е установил съставомерност на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Посочената разпоредба вменява задължение на водача на пътно превозно средство, при избиране скоростта на движение да не превишава скоростта от 50 км/ч в населено място. В случая, от доказателствата по делото се констатира, че лекият автомобил се е движил с 74 км/ч след отчетен толеранс от 3 км, като е превишил стойността на скоростта с 21 км/ч.

Неоснователно е твърдението за допуснато нарушение на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно цитираната разпоредба за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Както правилно е приел въззивният съд представеният по делото протокол, ведно със снимката към него, съдържа всички необходими реквизити, от които може да се направи обоснован извод за мястото и времето на поставяне на мобилното АТСС, както и за извършеното от касационния жалбоподател нарушение.

В чл. 9 от Наредбата е посочено, че за осъществяване на контрол с АТСС служителят временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. Включва АТСС и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. След изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното техническо средство или система, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения. На приложената към ЕФ снимка ясно се вижда регистрационния номер на лекия автомобил, посочена е локацията на записа, въведеният при настройките лимит на скоростта от 50 км/ч, измерената скорост – 74 км/ч, разстоянието, GPS координатите и датата на записа. В тази връзка е неоснователно твърдението в касационната жалба, че не е доказано, че данните в АТСС са правилно въведени при започването му на работа, тъй като същите са отразени в запаметените от уреда данни.

Както от протокола за използване на АТСС, така и от снимката към него ясно и недвусмислено се установява, че средството е било временно разположено на участъка от пътя и посоката, в която е насочено, поради което доводът на жалбоподателя дали средството е било стационарно или е снимало в движение е несъстоятелен.

Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на РС-Пазарджик досежно твърдяното нарушение на чл. 189, ал. 8 ЗДвП касаещо съдържанието на съпроводителното писмо. В случая не са били нарушени правата на Ц. И. да разбере за какво нарушение е наказан, както и да организира защита си. Напротив, същият се е възползвал от предоставената му възможност и е обжалвал електронния фиш за вмененото му в него нарушение.

При постановяване на решението районният съд не е допуснал нарушение на закона. Въззивният съд е изследвал всички относими към спора обстоятелства, излагайки мотиви, чрез които е направена връзката между приетите за установени фактически обстоятелства и съответните правни изводи.

При правилно изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразния извод за съставомерност на деянието, за които е санкциониран жалбоподателят. Обвинението е подкрепено от писмените и гласни доказателства, които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и установяват изложената в електронния фиш фактическа обстановка. Районният съд подробно се е аргументирал защо дава вяра на всяко едно от изброените доказателства. Изследвани са всички релевантни за спора обстоятелства, обсъдени са в съвкупност събраните доказателства и въз основа на това съдът е приел, че касационният жалбоподател е извършил вмененото му нарушение, във връзка с което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съгласно чл. 182, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП при превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 км/ч нарушителят се наказва с „глоба“ в размер на 100 лева, а когато е повторно – наказанието е предвидената глоба в двоен размер. С оглед конкретно установеното превишение на скоростта (с 21 км/ч над ограничението от 50 км/ч – след приспаднатия толеранс от 3%) и при наличие на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на 22.06.2023 г. ЕФ серия К № 4559338 и начина, по който законодателят е определил да се санкционира административнонаказателно отговорното лице за нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, настоящият състав приема за правилен извода на въззивния съд, че на Ц. И., като собственик на МПС следва да се определи „глоба“ в размер на 200 лева. Точно фиксираният в закона размер на административното наказание за това нарушение не позволява на съда да прави преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Санкцията е определена в абсолютен размер, който съвпада с наложения на жалбоподателя размер на глобата. Поради това Електронният фиш се явява законосъобразен в частта относно наложеното с него административно наказание.

По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, Районен съд-Пазарджик е постановил правилно решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски, Ц. И. следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР-Пазарджик сумата от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по приложен списък и в съответствие с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 133/02.04.2024 г. по АНД № 1791/2023 г. на Районен съд-Пазарджик.

ОСЪЖДА Ц. И. И., [ЕГН], гр. Пловдив, [улица], да заплати на Областна дирекция на МВР-Пазарджик сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.