№ 585
гр. Варна, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. С.а
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500501 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. № 2351 от 02.01.2023г.
на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Дианабад“,
бул. „Г.М. Димитров“ №1, действащо чрез пълномощника си юрк. М. М.,
срещу решение № 3954 от 14.12.2022г., постановено по гр.д. № 6266/2022г. по
описа на ВРС, 7-ми състав, с което „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“ №1 е осъдено
да заплати на М. Ч. Я. ЕГН ********** от *** сумата от 307,92 лева /след
допуснато изменение в размера на иска с протоколно определение от
21.11.2022г./, представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди на л.а „Пежо 208“, с рег. № *******, настъпили вследствие на ПТП
реализирано на 11.03.2022г. около 11,50ч. в гр. Варна при движение по ул.
1
Тролейна посока от ул. Вяра към бул. Христо Смирненски по вина на водача
на л.а „ Мерцедес Е302 ЦДИ“, рег. № ******, застрахован при ответника по
договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № *****, ведно
със законната лихва върху главницата от 10 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба- 18.05.2022г. до окончателното погасяване на
задължението, а върху увеличения размер на главницата от 297,92 лева,
считано от датата на подаване на молбата за увеличението- 21.11.2022г. до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 432 КЗ.
Въззивникът Застрахователно Акционерно Дружество „Даллбогг:
Живот и Здраве" АД в подадената от него жалба, излага оплаквания за
неправилност на постановеното решение, с което е уважен предявения иск.
Счита се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства. Поддържа се въведеното с отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредите от страната на водача на увредения
л.а. марка Пежо с рег. № *******, който е спрял неправомерно в нарушение
на чл.24, ал.1 от ЗДвП. Счита се, че исковият съд е следвало да отчете поне 30
% съпричиняване от страна на водача на учебния автомобил. На следващо
място се оспорва размерът на постановеното обезщетение като прекомерен и
с оглед вече изплатената преди водене на делото сума в размер на 177.32 лева.
Оспорва се заключението на съда относно наличието на увреда на фара,
доколкото данни за такова липсват, вкл. не е установена и от вещото лице по
САТЕ. Настоява се за отмяна на първоинстанционния акт, евентуално за
намаляване размера на присъдената сума и присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна
жалба от въззиваемата страна М. Ч. Я., чрез адв. Й. А., е постъпил отговор, с
който се оспорва жалбата като неоснователна. Изцяло се поддържат
мотивите, до които е достигнал първоинстанционния съд.Счита, че
решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Настоява се за
присъждане на сторените в производството съдебни разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
2
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена
е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Предявеният иск е с правно основание чл.432 от КЗ. За
основателността на прекия иск с оглед вторичния характер на субективното
право по чл.432 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже освен наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя, така също и наличие на
деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически
състав: деяние (действие или бездействие), вреда и нейния размер,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата,
като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти,
както и да докаже възраженията си в отговора, вкл. възражението за
съпричиняване на вредата от страна на водача на увредения автомобил, а при
установяване на всички релевантни факти от ищеца – да докаже, че е погасил
претендираното обезщетение.
Не е спорно между страните, че на 11.03.2022г., около 11.50 часа, в
гр.Варна на ул. „Тролейна", е настъпило ПТП между лек автомобил марка
„Пежо 208" с peг. № ******* и лек автомобил марка „Мерцедес Е320 ЦДИ" с
peг. № ******. Не е спорно, че л.а. марка „Мерцедес Е320 ЦДИ" с peг. №
****** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност", сключена с
ответното ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, както и че собственикът на
пострадалия автомобил е уведомил ответното дружеството за настъпилото
произшествие и е представил автомобила за оглед. Също така не е спорно, че
ответникът е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 177.32 лв.
3
Предметът на спора, пренесен и във въззивната инстанция е относно
размера на застрахователното обезщетение.
По делото е приета и неоспорена от страните САТЕ, от която се
установява, че възстановяването на лек автомобил марка „Пежо 208" с peг. №
******* по средни пазарни цени за части и труд е в размер на 485.24 лева.
Конкретно възражението на ответното дружеството, сега въззивник, е
това за наличие на съпричиняване на резултата от въззиваемия, в качеството
му на собственик на увредения автомобил, поради което намира определения
и присъден размер на обезщетението за прекомерен.
Механизмът на ПТП се установява от заключението на вещото лице по
проведената САТЕ, приетия по делото двустранен констативен протокол за
ПТП от 11.03.2022г. и разпита на св. П. Х., водач на лек автомобил марка
„Мерцедес Е320 ЦДИ" с peг. № ******. Събраните писмени и гласни
доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, като ценени в тяхната
съвкупност установяват, че конкретното ПТП настъпва в резултат на пряк
контакт между двете превозни средства, като задното МПС л.а. марка
„Мерцедес Е320 ЦДИ" с peг. № ****** в режим на завой на ляво с предната
си дясна част, блъска предното МПС л.а. „Пежо 208", с peг. № ******* в
задната му лява част.
Установено е от свидетелските показания, че спирането на увредения
автомобил е в резултат на възприет от водача му сигнал за извършване на
маневра на заден ход от намиращия се на къса дистанция пред него лек
автомобил, макар и същата да била реално осъществена. Доколкото, обаче, не
е опровергано, че действията на водача на л.а. „Пежо 208" са били насочени
единствено към предотвратяване на евентуално ПТП, то същите не могат да
бъде приети за неправомерни, съотв. че със същите водачът е допринесъл на
настъпване на вредите. Възражението за съпричиняване на вредите остава
недоказано.
Същевременно не може да се приеме за правомерно поведението на
водача на л.а. марка „Мерцедес Е320 ЦДИ", който като е извършвал ляв
завой, явно не е съобразил управлението на МПС с характера и
интензивността на движението в насрещната лента, избързвайки да направи
завоя, и съотв. ограничавайки възможността на управляваното от него МПС
за адекватна реакция посредством намаляване на скоростта му и
възможността да спре без да осъществи контакт с другото МПС пред него
(арг. от чл.20, ал.2 от ЗДвП).
Присъденото от исковия съд обезщетение не включва повреден фар,
доколкото както ищеца, така и вещото лице не констатира подобна увреда на
л.а. „Пежо 208", поради което и това възражение остава недоказано.
Следователно като основателен и доказан заявеният иск следва да бъде
уважен изцяло. Доказани са в тяхната кумулативност елементите на
фактическия състав на отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ.
4
Първоинстанционният съд е постановил решението си при спазване на
процесуалните правила и прилагайки правилно относимите материално-
правни норми. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции,
съдебният акт на районния съд следва да бъде потвърден.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на въззивника следва да бъде
възложена отговорността за разноски, направени от въззиваемата страна в
настоящата инстанция в размер на 480 лева с ДДС за адвокатски хонорар.
Воден от гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3954 от 14.12.2022г.,
постановено по гр.д. № 6266/2022г. по описа на ВРС, 7-ми състав.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“ №1 е осъдено да заплати на М. Ч. Я.
ЕГН ********** сторените разноски за договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение във въззивното производство в размер на 480 лева с ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5