Решение по дело №220/2020 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 252
Дата: 4 декември 2020 г.
Съдия: Снежина Петкова Чолакова
Дело: 20207270700220
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 04.12.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Росица Цветкова

                                                                           Членове:   Снежина Чолакова

                                                                                                 Бистра Бойн

                                                                          

при секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор О. Куздов от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД 220 по описа за 2020г. на Административен съдгр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производство по чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от А.Г.В. ***, срещу Решение № 260001 от 31.08.2020г., постановено по АНХД № 227/2020г. по описа на Районен съд - гр. Нови пазар. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №19-0307-000111 от 28.02.2019г. на началник група към ОД МВР – гр.Шумен, РУ – гр.Нови пазар, с което на  А.Г.В. *** за нарушение на чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин / лева.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон. В тази връзка се сочи, че районният съд не е съобразил обстоятелството, че по отношение на управлявания от касатора товарен автомобил, към който е било прикачено полуремаркето, във връзка с което е издадено НП, е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди се също, че наказаното лице може да носи административнонаказателна отговорност по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, наказуемо с глоба в размер на 250 лева, като предходната съдебна инстанция неправилно не се е съобразила с искането за намаляване на наложената глоба от 400 на 250 лева. Излагат се и аргументи за маловажност на санкционираната деятелност. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на ново решение, отменящо наказателното постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, ОДМВР-гр.Шумен, не взема отношение по допустимостта и основателността на касационната жалба, а в проведеното открито съдебно заседание, редовно призован, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Шумен застъпва становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне на атакуваното решение в сила.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на А.Г.В. срещу Наказателно постановление №19-0307-000111 от 28.02.2019г. на началник група към ОД МВР – гр.Шумен, РУ – гр.Нови пазар, с което на  касатора за нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин / лева.

За да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна следното:

А.В. е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС, със срок на валидност до 26.01.2023 г. за категориите В, CE, С, AM, TKT и ВЕ.

На 19.02.2019 г., около 11,09 часа, в гр. Нови пазар, ул. Цар Освободител, в посока към изхода на града, той управлявал товарен автомобил „...“ с рег.№ ... – влекач, с прикачено полуремаркеКьогел“ с рег.№ ..., собственост на „Керам инвест“АД с Булстат *********, когато бил спрян за проверка от служители на ОДМВР-гр.Шумен, РУ-гр.Нови пазар. По време на проверката чрез справка в информационната система на МВР било установено, че за полуремаркето, теглено от управлявания от дееца влекач, няма сключен и действащ към датата на проверката договор за задължителна застраховкаГражданска отговорност на автомобилистите, съгл. КЗ. За описаното нарушение срещу водача бил съставен АУАН, в който актосъставителят посочил, че касаторът е нарушил чл. 638, ал. 3 от КЗ. АУАН бил връчен срещу подпис на нарушителя, като последният не депозирал възражения към момента на връчването му, както и впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт административнонаказващият орган издал и обжалваното пред районния съд НП, с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ на А.В. била наложена глоба в размер на 400 лева.

При така изяснените обстоятелства и събрания в цялост по делото доказателствен материал, районният съд е приел за безспорно установено, че с описаната в акта и наказателното постановление деятелност, санкционираният правен субект е осъществил състава на регламентираното в чл.638, ал.3 от КЗ административно нарушение, явяващо се основание за ангажиране на предвидената в него административнонаказателна отговорност. Счел е, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, опорочаващи издадения правораздавателен акт до степен, обосноваваща неговата незаконосъобразност. Приел е също, че наложената глоба е определена в абсолютния предвиден в санкционната разпоредба размер от 400 лева, което означава, че същата е определена при спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН, като с оглед тежестта на нарушението, последното не може да се квалифицира като маловажен случай. Счел е за ирелевантно обстоятелството, че в хода на съдебното обжалване на НП касационният жалбоподател е представил копие от застрахователна полица № 02038054/BG/22/118002878784/04.10.2018 г. към ЗК „Лев Инс“, от която се установява, че относно управлявания от него товарен автомобил с рег.№ ... е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидна до 03.03.2019 г. Аналогичен извод е направил и досежно прикаченото полуремаркеКьогел“ с рег.№ ..., за което по делото е представено копие от застрахователна полица № BG/22/119000548917/19.02.2019 г. също към ЗК „Лев инс“, като договорът е сключен в 14.00 часа на 19.02.2019г., със срок на валидност до 19.02.2020г. От справка в ТР съдът е установил също, че дружеството, което е собственик на полуремаркето, се представлява от В.К.В., т.е. касаторът не е собственик на товарния автомобил. С оглед на това е приел, в унисон с тезата на наказващия орган, че нарушителят е осъществил вменения му административнонаказателен състав, при липса на основания за маловажност на нарушението в контекста на чл.28 от ЗАНН.  По тези съображения съдът е потвърдил изцяло атакувания пред него правораздавателен акт, като правилен и законосъобразен.

След анализ на събрания по делото доказателствен материал, касационната съдебна инстанция приема, че въз основа на правилно установената фактическа обстановка, въззивният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи за съставомерност на санкционираното деяние на плоскостта на приложения административнонаказателен състав, постановявайки своя съдебен акт при спазване на относимите материалноправни разпоредби.

По-конкретно, като е приел, че осъществената от касатора деятелност съставлява административно нарушение по смисъла на чл.638, ал. 3 от КЗ, въззивният съд не е нарушил материалния закон. За осъществяването на административнонаказателния състав, визиран в цитираната правна норма, е необходимо деецът да е управлявал МПС, което не е негова собственост и във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в наказателното постановление дата, час и място касаторът е управлявал товарен автомобил, към който е било прикачено ремарке с рег.№ ..., собственост на търговско дружество. Този факт се доказва от показанията на полицейските служители, очевидци на нарушението, а и по същество не се оспорва от наказаното лице. Установява се също, че към този момент по отношение на управляваното от А.В. МПС – товарен автомобил, е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.  Такава застраховка не е имало обаче по отношение на полуремаркето, теглено от управлявания от дееца влекач, което е напълно достатъчно, за да обоснове административнонаказателната му отговорност, регламентирана в чл.638, ал.3 от КЗ. Действително по делото е приложена застрахователна полица досежно въпросното полуремарке, но същата е със застрахователно покритие, считано от 14.00 часа на 19.02.2019г. до 23.59 часа на 19.02.2020г., от което следва, че не е била действаща към момента на извършване на нарушението – 11,09 часа на 19.02.2019г., респективно не променя извода за съставомерност на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ. Ирелевантно за съставомерността на санкционираната деятелност е и обстоятелството, че самият товарен автомобил, управляван от дееца, е бил снабден с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, защото с потвърденото от районния съд НП деецът не е подведен под отговорност за управление на въпросното МПС без съответната задължителна застраховка, а за това, че прикаченото към товарния камион, полуремарке не е било снабдено с такава. В тази връзка следва да се посочи, че по силата на чл.481, ал.1 от КЗ, за целите на задължителното застраховане за МПС се смятат и полуремаркетата по Закона за движението по пътищата. Безспорно е установено и обстоятелството, че А.В. не е собственик на въпросното полуремарке, което изключва възможността за ангажиране на отговорността му по предвидения в чл.638, ал.1, т.1 от КЗ по-леко наказуем състав на нарушение. При това положение обосновано районният съд е приел, че с деянието си касаторът е осъществил приложения от наказващия орган административнонаказателен състав, предвиждащ административно наказателна отговорност за водач, който управлява МПС, което не е негова собственост, във връзка с чието притежание и управление няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

На следващо място, предвиденото в чл.638, ал.3 от КЗ административно наказание за визираното в него административно нарушение, извършено от физическо лице, е глоба в размер на 400 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил на касатора именно глоба в абсолютния предвиден от законодателя размер, без да има право да извършва преценка досежно размера на наказанието. Сключването на застраховка по отношение на управляваното от касатора полуремарке в същия ден след извършване на нарушението не обуславя маловажност на извършеното от последния неправомерно деяние, тъй като не елиминира извода, че към момента на проверката МПС не е било с действаща такава, а и само по себе си не е достатъчно, за да обоснове по-ниска обществена опасност на нарушението от обичайните нарушения от същия вид, още повече, че се касае за полуремарке, прикачено към товарен автомобил – влекач, които заедно образуват съчленено ППС с голяма маса, което създава по-голям риск за останалите участници в движението по пътищата и управлението му изисква по-висока квалификация на водача, както и е свързано с упражняване на дейност по занятие от страна на последния.

В обобщение на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Ограничена в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, касационната инстанция не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установява основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение260001/31.08.2020г. на Районен съдгр. Нови пазар, постановено по АНХД № 227/2020г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                  2.

 

        ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 04.12.2020г.