№ 3349
гр. София , 17.06.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20211110131513 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 9622/03.06.2021г. от „фирма срещу Р. Д. СТ. за вземания, които включват и сумата от
неустойка в размер на 499,98 лева, начислена по чл. 3 от договора.
Съдът намира, че заявлението в частта на претендираната сума за неустойка следва да
бъде отхвърлено.
В случая заявителя претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради отношенията между
страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
По отношение на неустойката:
Видно от приложения към заявлението договор за предоставяне на кредит № 285200
от 12.02.2020г. в чл. 3 от договора е уговорено, че за обезпечаване на вземанията си във
връзка с предоставения кредит, кредиторът приема, а потребителят се задължава в срок до
пет дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на кредитора
едно от следните обезпечения: банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2,
ал.1, т. 4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
настоящия договор или две физически лица- поръчители, които да отговарят на следните
изисквания: да предоставят служебна бележка от работодател за размера на трудовото
възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер на 1000 лева, да работят по
трудов договор без определен срок, да не са потребители или поръчители по друг договор за
паричен заем, сключен с „фирма да нямат неплатени осигуровки за последните две години,
да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат- кредитната
им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да
подпишат договор за поръчителство. В чл. 3, ал. 2 от договора страните са се съгласили, че
евентуално неизпълнение на задължението по предходната алинея ще причини на кредитора
вреди, за които се дължи неустойка като обезщетение, размерът на тази неустойка бил
договорен в индивидуалните преговори между страните, като в конкретния случай размерът
бил 499,98 лева.
Съгласно ТР № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСTK, нищожна
1
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Като клауза
уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в
частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са
изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна
клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да
се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за
всеки отделен случай.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
настоящото заявление се претендира неустойка за неизпълнение, но не на главното
задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението в петдневен
срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на
това задължение е санкционирано с неустойка в размер на близо 50 % от размера на сумата,
дадена в заем. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената
неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции,
противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното,
като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка в размер
повече от 1/2 от заетата сума, ако в краткия петдневен срок от подписване на договора, не
осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си
задължение – да връща на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва.
Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен – той в
срок да получава главницата и възнаграждението си, той ще има право да получи и
допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение
по договора за заем. Отделно от това, в хипотеза в която заемателят изпълнява
задълженията си за връщане на заетата сума, кредиторът няма интерес от обезпечение на
2
това задължение, тъй като то се изпълнява, но и при този случай, уговорената неустойка за
непредставяне на обезпечение ще се дължи, макар и кредиторът реално да не търпи вреди от
това и да не му е необходимо обезпечение. По тези съображения съдът приема, че
претенцията на заявителя за неустойката противоречи на добрите нрави.
С оглед горното съдът намира, че е налице основание по чл.411, ал.2, т.2 ГПК за
отхвърляне на подаденото заявление. Съобразно отхвърлената част от вземанията,
заявлението следва да бъде отхвърлено заявлението и в частта за разноските над сумата от
25,83 лева за държавна такса и над сумата от 35,17 лева юрисконсултско възнаграждение
при определен размер от 50 лева.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
9622/03.06.2021г. от „фирма срещу Р. Д. СТ. В ЧАСТТА за сумата в размер на 499,98 лева,
представляваща начислена неустойка по чл. 3 от договор за предоставяне на кредит №
285200 от 12.02.2020г., както и в частта за разноските над сумата от 25,83 лева за държавна
такса и над 35,17 лева юрисконсулско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3