РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Бургас, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и
първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Веселка Г. Узунова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20232000500459 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Н. Н. Р. от гр. А. и въззивна
жалба на „ЗАД Далл Бог:живот и здраве“АД срещу съдебно решение №580 от
10.05.2023г.постановено по гр.д.№1182/2022г.по описа на БОС.
Ищцата Н. Н. Р. е сезирала БАпС с въззивна жалба срещу съдебното
решение №580 от 10.05.2023г.постановено по гр.д.№1182/2022г.по описа на
БОС в отхвърлителните му части,както следва:
В частта,с която искът за неимуществени вреди,предявен от Н. Р. е
отхвърлен над сумата от 25 000 лева до претендираните 100 000 лева
решението е оспорено като неправилно,постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства и необосновано;
В частта,с която искът за неимуществени вреди,предявен от Н. Р. е
отхвърлен над размера от 100 000 лв.до 120 000лв. и в частта,с която
искът за имуществени вреди е отхвърлен над сумата от 806.51лв.до
4 986.51лв.решението е обжалвано като недопустимо.В тази връзка
решението е обжалвано и по отношение размера на присъдените
разноски,с оглед неправилно приетия от съда коефициент на
съразмерност уважава/отхвърля и респективно- изчисленото полагащо се
адвокатско възнаграждение на адв.А..
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за недопустимост на
1
решението в посочените отхвърлителни части,като се заявява твърдение,че
действително исковете са предявени в посочените размери,но в хода на
производството –на 16.09.2022г.ответникът е извършил плащане в размер на
сумата 24 180 лв.,от които 20 000 лв.за неимуществените вреди и 4 180 лв.за
имуществените вреди.Във връзка с направеното плащане в първото по делото
съдебно заседание адв.А. е направил отказ от исковете на основание чл.233
ГПК за тези суми,като е заявил,че претенцията се поддържа за сумата от 100
000 лв.за неимуществените вреди и за 806.51лв.за имуществените вреди,като
с протоколно определение съдът е прекратил производството по отношение
на претенциите,за които е направен отказ от исковете.В тази връзка
въззивницата е заявила оплакване,че произнасянето на съда в посочената част
е свръхпетитум,поради което е недопустимо.Отправено е искане за
обезсилване на решението в недопустимата му част. Във въззивната жалба са
изложени оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон по отношение
размера на присъденото обезщетение за причинените и неимуществени вреди.
Общият размер на обезщетението за неимуществени вреди от 45 000 лв.
счита,че е занижен,с оглед обществените критерии за справедливост и
постоянната съдебна практика,а претендираният общ размер от 120 000
лв.отговаря на тези критерии.Изложени са подробни доводи в подкрепа на
това становище от правна и фактическа страна,като се изтъква,че освен
физическите болки и страдания,ищцата е претърпяла и психологически
такива,установени със свидетелските показания. Заявено е,че въззивницата
ищца е претърпяла тежка и остра психотравма,чувства се зле,получава и
чести кризи- внезапно неволево спомняне за ПТП-то,придружено с
треперене,световъртеж,сърцебиене,главоболие,потене и много трудно се
справя с ежедневните си задължения.Направен е анализ на представените по
делото доказателства,които подкрепят твърденията за преживяваните
психически страдания.Изложени са подробни правни и фактически аргументи
и в подкрепа на оплакването,че БОС не е отчел в пълнота претърпените от
ищцата неимуществени вреди,както и не е взел предвид търпените
предвидими и установени по реда на ГПК бъдещи болки и страдания,като
наличие на сраствания с постоянен и траен характер,които ще създават на
ищцата затруднения до края на живота и при натоварването на долен и горен
ляв крайник при физическа работа.Решението е оспорено и в частта,с която са
определени дължимите разноски,като се сочи,че в тежест на ответника следва
да бъдат възложени и разноските за частта от исковите претенции,по които е
извършено плащане и е направен отказ от иска.Отправеното до БАпС искане
е за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на
иска за обезщетение за неимуществени вреди до размера от 100 000
лв.Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,които
съдът да определи съобразно чл.38 ал.2 ЗАдв. Направено е доказателствено
искане при условията на чл.266 ал.3 ГПК за допускане на комплексна
съдебнопсихологическа и психиатрична експертиза,което БОС е оставил
неправилно без уважение.
С подадената въззивна жалба ответникът ЗАД“Далл Бог:живот и
2
здраве“АД решението на БОС е оспорено като неправилно в частта,с която е
уважен предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за сумата над 12 000 лева.Счита,че присъденото
обезщетение в общ размер от 45 000 лв.не съответства на обема,интензитета
и продължителността на претърпените вреди ,не е отчетен и приносът на
ищцата за настъпването на вредите, поради което решението следва да бъде
отменено ,а обезщетението –намалено до общия размер от 32 000
лв./изплатените 20 000лв. и още 12 000 лв./.Представя и моли съдът да приеме
като доказателство по делото платежното нареждане за изплатеното
застрахователно обезщетение в необжалвания размер от 12 000 лв.,ведно със
законната лихва.Претендира разноски.
С подадения писмен отговор ищцата Н. Р. е изразила становище за
неоснователността на въззивната жалба на ответника-
застраховател.Изложени са доводи в подкрепа на становището,че
присъденото обезщетение в общ размер от 45 000 лв. е занижено,а по
отношение на твърдения принос на ищцата /съпричиняване/ е изразено
становище,че ответникът не е доказал по безспорен и несъмнен начин
съпричиняване от страна на ищцата. Моли въззивната жалба на ответника да
бъде отхвърлена,претендира присъждане на разноски и за изготвяне на
отговора на въззивната жалба,които да бъдат присъдени в полза на адв.А. на
основание чл.38 ал.2 ЗАдв.
Бургаският апелативен съд намери,че въззивните жалби и
отговорът,подаден от ищцата Н. Р. са допустими и редовни,поради което
няма процесуални пречки за разглеждането им.
Направеното от въззивницата-ищца доказателствено искане е оставено
без уважение от съда като неоснователно.
Представеното от въззивника-ответник ново доказателство – платежно
нареждане за изплатеното допълнително застрахователно обезщетение в
необжалвания размер от 12 000 лв.,ведно със законната лихва е прието от
съда като ново доказателство при условията на чл.266 ал.2 т.1 ГПК.
В съдебно заседание страните,редовно уведомени,не се явяват и не се
представляват.Депозирали са писмени молби ,в които всяка от страните
поддържа жалбата си и оспорва жалбата на насрещната страна,няма нови
доказателствени искания,претендират се разноски,съобразно представени
списъци по чл.80 ГПК.
По оплакването на въззивницата-ищца за частична недопустимост на
обжалваното съдебно решение БАпС намери следното:
Ищцата е заявила с исковата си молба искова претенция за обезщетение
за неимуществени вреди в пълен размер от 120 000 лв. и обезщетение за
имуществени вреди в пълен размер от 4986.51 лв.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил,че е изплатил
извънсъдебно на ищцата сумата 20 000лв.обезщетение за неимуществени
вреди и сумата 4180 лв.обезщетение за имуществени вреди.
3
В първото по делото открито съдебно заседание,проведено на
14.02.2023г. пълномощникът на ищцата адв.А. е заявил,че с оглед
направеното плащане от ответното дружество след образуване на
гражданското дело,на основание чл.233 ГПК от името на ищцата прави отказ
от иска за обезщетението за имуществени вреди до размера от 4180 лв.и от
иска за обезщетението за неимуществени вреди за 20 000 лв.,като исковете
поддържа в останалите им части.
С протоколно определение БОС на основание чл.233 ГПК е
прекратил производството по делото по отношение на предявената от ищцата
претенция за неимуществени вреди над сумата от 100 000 лв.до
претендираната сума от 120 000 лв. и по отношение предявената от ищцата
претенция за имуществени вреди над сумата 806.51 лв.Определението не е
било обжалвано и е влязло в сила.
Видно от мотивите и диспозитива на обжалваното съдебно
решение,първоинстанционният съд е пропуснал да съобрази прекратителното
си определение и се е произнесъл по основателността на исковата претенция
в първоначално заявените и размери.При това положение,оплакването на
въззивницата-ищца за частична недопустимост на решението е
основателно,тъй като съдът се е произнесъл по непредявен размер от 20 000
лв.на обезщетението за неимуществени вреди и непредявен размер от 4180
лв.на обезщетението за имуществени вреди.В тези части производството по
делото е прекратено с влязло в сила определение на съда на основание чл.233
ГПК.При това положение,решението на БОС следва да бъде обезсилено в
тези му части като процесуално недопустимо.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд
намери обжалваното решение за валиден и допустим в останалите обжалвани
части съдебен акт.
По основателността на въззивните жалби и съществото на спора БАС
намери следното:
В съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената
съдебна защита правната квалификация на предявените искове е по чл.432 КЗ
вр. чл.45,чл.52 ЗЗД,вр.с чл.497 КЗ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди- болки и страдания,както и на обезщетение за
имуществени вреди,претърпени от ищцата Р. вследствие на процесното
ПТП,с участието на лек автомобил,застрахован при ответника-застраховател.
Исковете са уважени частично от първоинстанционния съд,като
решението не е обжалвано в частта,с която е уважен предявеният от Н. Р. иск
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера от 32 000
лева- заплатената от застрахователя в хода на първоинстанционното
производство сума от 20 000 лв./по отношение на която е било прекратено
производството по делото поради отказ от иска/ и заплатената след
депозиране на въззивната жалба сума от 12 000 лв.,което плащане ищцата не
оспорва. Решението не е обжалвано и в частта,с която е уважен искът за
4
обезщетяване на имуществените вреди.
Решението на БОС е влязло в законна сила в необжалваната му
част,поради което основанието на предявените осъдителни искове е
установено със сила на присъдено нещо.
Във въззивните жалби не са наведени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение досежно основанието /правопораждащите
юридически факти/ на предявения иск- по настъпването и механизма на
процесното ПТП,както и относно факта,че ПТП е причинено на 13.04.2022г.в
гр.Айтос от лек автомобил с рег.№А7243 АР,управляван от П. К. И. Не е
спорно също,че за горепосочения лек автомобил е бил сключен от ответното
застрахователно дружество валиден и действащ към датата на настъпване на
застрахователното събитие договор за застраховка „Гражданска отговорност
на МПС“.
По изложените съображения въззивният съд намира,че не следва да
излага повторно мотиви по фактите,релевантни за установяване на
основанието на предявения иск,идентични с изложените в
първоинстанционното решение.
Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр.
2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на заявените
оплаквания във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е
приложена императивна материалноправна разпоредба.
По оплакванията във въззивните жалби относно неправилност на
решението в частта,с която е определен пълен размер на обезщетението от
45 000 лв. за претърпените неимуществени вреди и е присъдена сумата 25 000
лв. въззивният съд намери следното:
Оплакването на ищцата е,че определеното от БОС обезщетение за
неимуществени вреди е занижено и не съответства на критериите за
справедливост,тъй като съдът не е изследвал задълбочено и не е оценил в
достатъчна степен всички доказани по делото факти,имащи значение за
справедливия размер на застрахователното обезщетение. Насрещното
оплакване на застрахователя е в обратен смисъл – че над размера от 32 000
лв.,колкото е изплатил доброволно на ищцата,размерът на обезщетението е
неоснователно завишен от първоинстанционния съд.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца
болки и страдания вследствие на причинените му травматични увреждания,
периодът за пълното възстановяване, възрастта му, причинените му
неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите
5
условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие,
както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за
настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице
по застраховка "Гражданска отговорност“.
По делото е приета СМЕ, представени са и медицински
документи,установяващи факти относно причинените телесни
увреждания,болничното и извънболничното лечение на ищцата Р.,ангажирани
са и свидетелски показания.
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства,че в
резултат на процесното ПТП ищцата е получила счупване на лява
подбедрица,счупване на лява ръка,натъртвания и охлузвания по тялото.Двете
счупвания се квалифицират като средни телесни повреди по смисъла на
закона/чл.129 НК/.Ищцата е постъпила незабавно за болнично лечение по
спешност и е претърпяла две оперативни интервенции: на 16.04.2022г.-
открито наместване на фрактурата на крака,с вътрешна фиксация и поставени
плаки/латерална и медиална/ ,а на 19.04.2022г.- открито наместване на
фрактурата на лявата ръка с поставен имплант/канюлиран винт/.Болничният
престой на Р. е в периода от 13.04.2022г.до 25.04.2022г.,последван от
домашно лечение при постелен режим,с лекарски препоръки за пълна
имобилизация за период от поне 6 седмици.
При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена
от страните СМЕ настоящият съдебен състав също я кредитира изцяло,тъй
като е изготвена след преценка на всички събрани по делото доказателства -
медицинска документация, като вещото лице е отговорило подробно и
обосновано на всички поставени релевантни за предмета на спора въпроси.
Вещото лице е дало заключение,че ищцата е претърпяла болки и
страдания,обичайно и очаквано за този тип увреждания. Обичайния период на
заздравяване за подбедрицата е 60-70 дни,а за ръката- 30-40 дни,като
срастването е настъпило в този срок,според представените на вещото лице
рентгенографии.Настъпили са обаче контрактури,които са създавали и
понастоящем продължават да създават затруднения на ищцата.Причина за
появата на контрактурите е дългия период на имобилизация и късно
започналата рехабилитация. Ищцата е провела рехабилитация и е взела мерки
за лечение на контрактурите,но по неизвестни причини понастоящем е
изгубила мотивация. Принципно,според експерта прогнозата за лечението на
контрактурите е добра,а бъдещи хирургични интервенции за отстраняване на
поставените и метални импланти с оглед възрастта на ищцата не са
препоръчителни,освен ако не се прецени,че някой от металните импланти е
пречка за по-нататъшното раздвижване на Р.. От усложнението с лакетната
става експертът не е установил ищцата да има съществени оплаквания,но
контрактурата на колянната става е неин основен проблем,тъй като има за
последица накуцваща походка, болки дълго време след травмата и лесна
уморяемост.
6
Съдът при определяне размера на обезщетението е съобразил и отчел
установените увреждания,получени от ищцата,интензитета на претърпените
болки и страдания и тяхната продължителност при обичаен ход на
оздравителния процес. Въззивният съд обаче не споделя становището,че
възстановителният период в случая не е много дълъг.Този извод може да се
сподели по отношение на фрактурата на лявата ръка,но не и по отношение на
фрактурата на подбедрицата. За лечението на тази фрактура домашното
лечение на ищцата е протекло при постелен режим с имобилизация от
минимум 6 седмици,последван от поетапно раздвижване,при обичаен период
на заздравяване 60-70 дни. Този период на пълно обездвижване, през който Р.
е трябвало да разчита изцяло на чужда помощ в ежедневието си,за всички
обичайни битови дейности според въззивния съд е с немалка
продължителност,тъй като е продължил повече от два месеца/болнично и
домашно лечение/,през който Р. е била обездвижена,на постелен режим. През
целия период на заздравяване и раздвижване ищцата е разчитала изцяло на
чужда помощ в ежедневието си,изпитвала е множество неудобства,болки и
страдания от битов,физиологичен и емоционален характер,които са с висок
интензитет и следва да бъдат съобразени при определяне размера на
обезщетението.От значение за определяне на справедливия размер на
обезщетението е и фактът,че ищцата е претърпяла две фрактури- на лява ръка
и ляв крак,което допълнително е увеличило интензитета на изпитвания
дискомфорт и неудобства.Основателни са и оплакванията на въззивницата-
ищца,че не са отчетени в пълнота последиците от травмите и,установени по
делото.Следва да се съобразят всички установени от заключението на СМЕ
последици за левия крак на Р.- тя и в момента е с накуцваща походка,изпитва
болки при движение и лесна уморяемост. При определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди,следва да се вземе предвид
и възрастта на ищцата- ** години към деня на увреждането,която
предпоставя повече притеснения и стрес от обичайните при оперативни
интервенции,с оглед по-големите рискове,произтичащи от възрастта; по-
голяма тревожност за бъдещото и състояние;изпитване на чувство за
безполезност и безпомощност. БОС не е съобразил в пълнота и социално-
икономическото положение в страната и инфлационните процеси към
момента на увреждането- м.април 2022г.
Във въззивната жалба на застрахователя не са изложени конкретни
оплаквания за неправилност на решението по отношение на пълния размер на
определеното обезщетение.Поддържаното и с въззивната жалба възражение
за съпричиняване е неоснователно,както е приел и БОС,тъй като по делото
няма доказателства,които да обосноват извод,че ищцата като пешеходец е
допуснала нарушение на ЗДвП,а точно обратното- установено е напълно
правомерно пресичане на ищцата на пътното платно,на пешеходна пътека и
зелен светофар. При това положение не са налице основания за намаляването
на размера на обезщетението поради наличие на съпричиняване.
По гореизложените съображения въззивният съд намира,че
7
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде увеличено до пълния
размер от 60 000 лв.,който според настоящият въззивен съдебен състав
съответства на критериите за справедливост. Неоснователни са
оплакванията,че съдът не е взел предвид увреждане на ищцата-голяма
разкъсна рана,която не е зараснала за дълъг период от време,покрита с
некротична тъкан и с опасност от гангрена,тъй като такива твърдения в
исковата молба не са били заявени.С оглед горния извод и предвид липсата на
спор относно размера от 32 000 лв.,изплатен доброволно до момента от
застрахователя,решението на БОС в частта,с която е присъдено обезщетение
за неимуществени вреди до размера от 25 000 лв. следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. В частта,с която искът на Н. Р. за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен
от БОС над уважения размер от 25 000 лв.до размера от 40 000 лв.,решението
следва да се отмени,като се постанови решение от въззивната инстанция,с
което на Н. Р. се присъди допълнително обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от още 15 000 лв. ,ведно със законната лихва.В
останалите обжалвани от страните части,решението на БОС по иска за
обезщетение за неимуществени следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода от въззивното обжалване,присъдените в полза на
въззивника-ответник разноски за първата инстанция следва да бъдат
намалени до размера от 720 лева.
В полза на адв.А. се следва по реда на чл.38, ал.2 ЗА допълнително
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на още 2 610 лева за
първата инстанция,определено от съда към релевантния момент на сключване
на договора за правна помощ, както и при съобразяване на материалния
интерес към момента на предявяване на иска,в каквато насока са наведени
основателни възражения във въззивната жалба на ищцата.
Възнаграждението на адв. Н. Н. за въззивното производство съдът
определя по реда на чл.38 ал.2 ЗА на сумата от 1569 лева с ДДС,която възлага
за плащане върху въззивника-ответник.
За настоящата инстанция в полза на възивника-ответник следва да се
присъдят разноски съразмерно на материалния интерес на отхвърлената част
от въззивната жалба на ищеца- за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лева.
В полза на Окръжен съд град Бургас следва да се присъди допълнително
държавна такса в размер на 600 лв. ,платима от ответното дружество.
В полза на Апелативен съд град Бургас следва да се присъди държавна
такса в размер на 300 лева, платима от въззивника-ответник.
Водим от изложеното, Бургаският апелативен съд
8
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА съдебно решение №580 от 10.05.2023г.постановено по гр.д.
№1182/2022г.по описа на БОС В ЧАСТТА,с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ иска
на Н. Н. Р. с ЕГН-********** от гр. А., ул. “П. Я.“ № ** за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди над размера от 100 000 лв. до 120 000
лв. и в частта, с която е отхвърлил иска и за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди над размера от 806.51 лв. до размера от 4 986.51 лв. като
процесуално недопустимо.
ОТМЕНЯ съдебно решение № 580 от 10.05.2023 г., постановено по гр.
д.№ 1182/2022 г. по описа на БОС В ЧАСТТА, с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ
иска на Н. Н. Р. с ЕГН ********** от гр. А., ул .“П. Я.“ № ** за осъждане на
„ЗАД Далл Бог:живот и здраве“АД с ЕИК-********* да заплати на Н. Н. Р.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие настъпило на 13.04.2022 г. над уважения размер от 25 000 лв.
до размера от 40 000 лв., както и в частта,с която в полза на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг:Живот и здраве“АД са присъдени разноски
над размера от 822 лева и вместо него в отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и
здраве“АД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
1172, район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. Г. М. Д. № 1 да заплати на Н. Н. Р. с
ЕГН ********** от гр. А., ул. “П. Я.“ № **, със съдебен адрес: гр. С., ул. “Х.
Б.“ № *, ************, офис *, адв. Н. Д. допълнително обезщетение в
размер на сумата от 15 000 лева за претърпените от ищцата Н. Н. Р.
неимуществени вреди - болки и страдания, причинени и в резултат на
пътнотранспортно произшествие настъпило на 13.04.2022 г., ведно със
законната лихва за забава върху сумата от 14.08.2022 г. до окончателното и
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите допустими обжалвани от
страните части.
ОСЪЖДА Н. Н. Р. с ЕГН ********** от гр. А., ул. “П. Я.“№ **, със
съдебен адрес: гр. С., ул. “Х. Б." № *, **********, офис *, адв. Н. Д. да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, 1172, район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. Г. М. Д. №
1, сумата от 300 /триста/лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение,направени във въззивното производство.
ОСЪЖДА„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, 1172, район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. Г. М. Д. №
1, да заплати на адв. Б. А. А. сумата от 2 610 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за процесуално представителство на ищцата Н.
Н. Р. пред БОС, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
9
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, 1172, район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. Г. М. Д. №
1, да заплати на адв.Н. Н. Д. от АК - Ш., със служебен адрес: гр. С., ул. “Х.
Б.“№*, ************, офис *, адв. Н. Д., сумата от сумата от 1569 лева с
ДДС, представляваща възнаграждение за процесуално представителство на
въззивницата Н. Н. Р. пред Апелативен съд - Бургас, определено по реда на
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, 1172, район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. Г. М. Д. №
1, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 600 лева,
допълнително дължима държавна такса за уважените искове.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, 1172, район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. Г. М. Д. №
1, да заплати по сметка на Бургаския апелативен съд сумата от 300 лева
държавна такса за въззивното обжалване.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,
считано от датата на връчването му на страните, пред ВКС на Република
България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10